Русенската районна прокуратура е обвинила Р.И.А. ЕГН ********** в това, че през периода 09.11.2008 г. – 18.11.2008 г. в гр. Русе противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил *** с № на рама ***, на стойност 23 895,00 лв., собственост на А.Ф.Р. ***, която владеел, като стойността на присвоената вещ е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал. 1 от НК и

в това, че на 18.11.2008 г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор от 17.11.2008 г. за покупко-продажба на лек автомобил *** с № на рама ***, със страни А. М.Б. и В.Р.В., на който бил придаден вид, че е подписан за продавач от А. М.Б. от Ф.Р. Германия, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвиненията.

          Подсъдимият се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

          Въз основа на самопризнанията, подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.А. е роден на *** г. в гр. ***, семеен е. Има завършено висше образование.С присъда постановена по НОХД № 723 по описа на Русенски районен съд за 2006г. влязла в сила на 10.01.2007г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206 ал.3 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.Изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от пет години.

През 2007 г. подс. А. осъществява търговска дейност в автокъща „Пантеона” в гр.Русе, където продава различни модели МПС.

Подсъдимият и свид.Ш. са бивши състуденти и се познават.Ш. познава също така свид.А.Р..Последният редовно пътува до Германия и през 2007г. решава да спечели пари от закупуването на автомобили от Германия и вноса им и продажбата в РБългария.Тъй като не разполага със собствени средства иска на заем от свид. Ш. с уговорката да ú върне по-голяма сума от получената.Ш. се съгласява и тегли кредит от 16000лв. и предава сумата на Р.. В края на 2007 г. свид. Р. закупува от Германия л.а."Шевролет" и го транспортира за продажба в Р. България. Не успява сам да му намери купувач и се обръща към Ш. за съдействие.Тя се свързва с подсъдимия,който излага за продажба в стопанисваната от него автокъща и продава автомобила.Р. и Ш. получават сумата от продажбата и решават отново да вложат парите в закупуване на друг автомобил и от продажбата му Ш. да си върне парите заедно с печалба.

Свид.А.М.Б. е гражданка и живее във ФРГермания гр.Дуисбург.Същата е инвалидизирана и според законите на ФРГермания има право да ползва отстъпки при закупуване на автомобил.Към него момент дъщеря ú е в брак с друг немски гражданин - Л.К..Последният решава да ползва преференцията,която се дава на свид.Б. и ú предлага на нейно име да бъде закупен автомобил.Свид.Б. се съгласява и през м.април 2005г. К. закупува лек автомобил „Хюндай Санта Фе" с рама № ***.Регистрира го на името на свид.Б. с немски рег. № DU-DL 7271.През периода 27.04.2005 г. 28.09.2007 г. К. ползва автомобила,а свид.Б. не се интересува от него.През м.септември 2007г. К. катастрофира с автомобила и в това състояние го продава на автокъща, която от своя страна го препродава на друга автокъща във ФРГермания.

В изпълнение на взетото съвместно със свид.Ш. решение,свид.Р. в края на 2007г. пътува до ФРГермания за да търси автомобил.Обикаляйки автокъщи на 27.12.2007г. вижда и решава да закупи катастрофиралия лек автомобил „Хюндай Санта Фе", с рама № ***.За сделката е оформена  фактура № 071051 от 27.12.2007 г., с издател А.Т.Н. Bad Bentheim ФРГермания,като заедно с автомобила Р. получава и оригиналния регистрационин талон на името на свид.Б..

Р. транспортира автомобила до РБългария където започва да го отремонтира.Междувременно свид.Ш. изпитва затруднения да изплаща кредита получен от нея за да извършва търговия с автомобили съвместно със свид.Р..Двамата решават да предадат автомобила на подсъдимия за да продължи ремонта и го продаде.Р. откарва автомобила до автокъщата на подсъдимия и му предава оригиналния регистрационен талон и ключовете.На 23.06.2008г. свид.Ш. като пълномощник на Р. сключва договор с подсъдимия по силата на който той се задължава да отремонтира автомобила и да го представи за продажба за цена съгласувана с Ш. след приключване на ремонта.Допълнително свид.Ш. се уговаря с подсъдимия да я уведоми като се появи потенциален купувач за да може тя от своя страна да уведоми Р. да се върне в страната и да подпише договор за покупко-продажба.

Подсъдимият чрез други лица извършва минимален ремонт на автомобила като при него се премахват взривените въздушни възглавници,а на задната врата се поставя табелка 4Х4 и в този му вид подсъдимият започва да го рекламира за продажба във специализирани вестници и списания и интернет.

Обявата публикувана във вестник „Автопазар” е възприета от свид.В. *** и съпругата му.В. провежда разговор по телефон с подсъдимия и на 09.11.2008г. свид.В. и съпругата му пристигат в гр.Русе.Срещат се с подсъдимия и оглеждат автомобила.Получават от подсъдимия номера на сметката му и след като се прибират в гр.Търговище решават да закупят автомобила и превеждат по сметката на подсъдимия сумата от 3000лв.На 16.11.2008г. свид.В.,съпругата му и техни познати отново оглеждат автомобила и се уговарят с подсъдимия,че ще закупят автомобила и се договарят освен това А. да го оборудва с навигационна система срещу доплащане от 3000лв.Уговарят се с подсъдимия след два дни отново да пристигнат в гр.Русе и тогава да заплатят изцяло и получат автомобила.

След като А. се убеждава,че В. ще закупи автомобила решава да не се свързва със свид.Ш. и да чака завръщането на свид.Р.,който да участва в сделката,а лично той да извърши продажбата.По неустановен по делото начин се снабдява с бланков договор на немски език - KAUFVERTRAG за покупко-продажба на лек автомобил *** с рама №***, със страни А. М.Б. и В.Р.В., с вписана в него дата 17.11.2008 г., на който е придаден вид, че е подписан за продавач от А. М.Б. от Ф.Р. Германия като мястото за подпис на купувача е празно. На 18.11.2008 г. при срещата със свид. В. подсъдимият му представя договора за покупко-продажба на автомобила със страни А. М.Б., родена Б., гражданин на ФР Германия и В.Р.В.. В договора е посочена сумата от 6500 евро като цена на МПС и дата 17.11.2008 г. В същият вече е положен подпис за свид. А. М.Б.. Свид. В. се подписва в него за купувач и заплаща на подс. Р.А. останалата част от уговорената цена - сумата от 19 000 лв., за което не е съставен документ. Подс. А. предава на свид. В. лекия автомобил *** с № на рама ***, контактният му ключ, документите му за регистрация във ФР Германия и договора за покупко - продажба. В последствие автомобилът е регистриран в сектор „Пътна полиция" гр. Търговище и В. започва да го ползва.В процеса на експлоатацията на автомобила свид.В. разбира,че автомобила не е със задвижване 4х4 и,че няма въздушни възглавници.Освен това все още не е получил от подсъдимия навигационната система и счита,че е измамен като сезира прокуратурата.Образувана е предварителна проверка,към която е присъединена и жалбата на свид.Ш. срещу подсъдимия.

Средната пазарна цена на автомобила възлиза на сумата от 23 895 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена,  както от признанията на подсъдимия по чл.371 т.2, така и от следните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК –  показанията на свид. А.Ф.Р.,  Е.Т.Ш., В.Р.В., К.Т.Ц.,  И.А.Г., Т.К., В.Д.Г.,Т.В., А. М.Б. по делегация, както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото – копия от декларации, фактури, договор- KAUFVERTRAG, свидетелство за съдимост, автобиография. Факти от предмета на доказване се установяват и от заключенията на назначените по делото експертизи

От свидетелството за съдимост и автобиография се установява съдебното минало и семейното положение на подсъдимия.

От заключението на експертизите се установява,че подписа в договор на немски език - KAUFVERTRAG поставен за продавач не е положен от свид.Б..Същия факт се установява и от показанията на свидетелката.

От обясненията на подсъдимия и показанията на свид. А.Р., Е.Ш. и В.В. се установява поведението и действията на подсъдимия в периода 09-18.11.2008 г.,писмените и гласни уговорки между него и свид.Ш..

Заключението на графологичната експертиза и показанията на свид.В. дават основание да се направи извода,че подписа за купувач в договор на немски език – KAUFVERTRAG е поставен от свид.В..От показанията на последния се установява,че този договор му е представен за подпис от подсъдимия.Също от показанията на свид.В. и преводното нареждане се установява,че договорената между подсъдимия и В. сума е изплатена изцяло на подсъдимия.

Съдебно ценовата експертиза дава отговор относно средната пазарна стойност на автомобила.

Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните изводи:

Посредством действия подсъдимият А. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1, вр. с ал. 1 от НК, тъй като през периода 09.11.2008 г. – 18.11.2008 г. в гр. Русе противозаконно присвоил чужда движима вещ,  която владеел – л. а. „Хюндай”, модел „Санта фе" с № на рама ***, на стойност 23895 лв. - големи размери, собственост на А.Ф.Р. ***. За подсъдимия вещта е чужда и попада във фактическата му власт по силата на уговорка между него и свидетелите Р. и Ш..Параметрите на уговорката са били подсъдимият да довърши ремонта и да обяви автомобила за продажба.По силата на конкретна уговорка при намиране на купувач подсъдимият не е имал възможност да сключва договор за покупко-продажба,а е следвало да уведоми Ш.,а тя от своя страна Р.,който лично да подпише договора като продавач на собствената си вещ. Вместо да изпълни тази уговорка,предвид предоставения му оригинален документ  за собственост,подсъдимият променя отношението си към вещта и решава да се разпореди с нея като със своя.Използвайки неистински частен документ на който е придаден вид,че е подписан от собственика на автомобила по регистрация,подсъдимият се разпорежда в свой интерес с предадената му с друга уговорка вещ.

Пазарната стойност на вещта надвишава 70 пъти минималната работна заплата към момента на деянието от 220лв.,което обуславя обективния критерий – големи размери.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Видно от предишното му осъждане, подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а именно че е запретено и наказуемо.Предвиждал е настъпването на обществено опасните последици при противоправността на присвояването на чужда движима вещ, като по този начин лишава собственика от фактическата му власт върху нея и видно от действията му е искал настъпването на тези последици.

Посредством действия подсъдимият А. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 18.11.2008 г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор от 17.11.2008 г. за покупко-продажба на лек автомобил *** с № на рама ***, със страни А. М.Б. и В.Р.В., на който бил придаден вид, че е подписан за продавач от А. М.Б. от Ф.Р. Германия, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Действието, с което е осъществено изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия и се състои в предоставянето на свид.В. на изготвен от неустановено по делото лице документ – договор за покупко – продажба на немски език на който е придаден вид,че е подписан от свид. А. Б. без документа да представлява нейно конкретно писмено изявление.Подсъдимият е съзнавал,че договора не е подписан от немската гражданка,но е използвал този документ,тъй като само по този начин би могъл да се разпореди с автомобила без участието на свид.Р..Договорът като документ не попада в категорията на официалните документи,тъй като е волеизявление на две частни лица.Тъй като не носи подписа на неговия автор в частта за продавач той е неистински,тъй като не представлява конкретно писмено изявление на посочения в него автор.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл.А. е съзнавал,че договора е неистински в частта му за преводач,тъй като не е подписан от собственика на автомобила по регистрация.Съзнавал е,че използва този неистински документ за да постигне основната си цел – да се разпореди с автомобила без свид.Ш. и Р. да участват.

По отношение на наказанието, което следва да се определи за извършеното престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК съдът отчете следното:

На първо място отчете приложението на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК в редакцията ú в ДВ бр.86 от 2005г.Тази разпоредба макар и процесуално правна препраща към материално правна,поради което същата следва да се разгледа през аспекта на чл.2 ал.2 от НК.В тази връзка от извършване на деянието до постановяване на присъдата са последвали различни закони и следва да се прецени кой от тях е по-благоприятен за подсъдимия.От започване на изпълнителното деяние,с което е осъществено престъплението по чл.206 ал.3 от НК до постановяване на присъдата са действали две различни редакции на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.По – благоприятна за подсъдимия се явява действащата до 2009г. редакция на този текст,която при този вид процес препраща задължително при определяне на наказанието към разпоредбата на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Поради тази причина съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК наказанието за извършеното престъпление по чл.206 ал.3 от НК на А. следва да се определи наказание съобразено с разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения от законодателя минимум на санкцията от три години лишаване от свобода.При индивидуализацията на това наказание като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха: семейното положение в частност грижите по отглеждането и издръжката на дете.Като отегчаващи се отчетоха упоритостта в умисъла и липсата на критичност.При наличието на тези обстоятелства съдът определи наказанието лишаване от свобода в размер на две години.Въз основата на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК,съдът прецени,че за постигане на личната превенция не следва да се наложи по-лекото наказание – лишаване от права предвидено в санкцията на разпоредбата на чл.206 ал.3 от НК.

По отношение на наказанието за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК,съдът отчете следните обстоятелства:

С оглед датата на извършване на престъплението и настъпилите след това законодателни промени в разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК по-благоприятна за дееца е действащата до 2009г. редакция на тази разпоредба,която препраща към задължителното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.Тъй като за престъплението по чл.309 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание – лишаване от свобода до три години,при определянето на вида и размера следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК като предвиденото наказание лишаване от свобода следва да се замени с пробация.При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха полаганите грижи за издръжката и отглеждането на дете,а като отегчаващи причините за извършване на престъплението – улесняване на извършването на друго по-тежко престъпление.При наличието на тези обстоятелства,съдът определи срока на пробационните мерки под средата на предвидения срок.При определяне на пробационните мерки,съдът прецени,че следва да се наложат двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година.

Тъй като подс.А. е извършил две отделни престъпления преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях според правилата на чл.23 ал.1 от НК следва да му се наложи по-тежкото измежду двете наложени наказания,а именно наказанието лишаване от свобода за срок от две години.Това наказание следва да се изтърпи от А. в затвор по следните причини:А. не попада в категорията на лицата визирани в разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС,тъй като преди извършване на престъпленията е осъждан веднъж като му е наложено наказание лишаване от свобода и по отношение на него са приложими правилата на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.Видът на затворническото заведение съгласно разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС определя и първоначалния режим при който А. следва да изтърпи наказанието – строг.

Видно от справката за съдимост,А. е извършил горните престъпления в изпитателния срок определен му от съда по НОХД № 723/2006г. на Русенски районен съд.Присъдата по това дело е влязла в сила на 10.01.2007г. и с нея на А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от пет години,който изтича на 10.01.2012г.Умишлените престъпленията по настоящото дело са извършени от А. в периода 09.11.2008 – 18.11.2008г. – около три години преди да изтече определения от съда изпитателен срок.При тези факти и според правилата на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК той ще следва да изтърпи и отложеното наказание – лишаване от свобода за срок от три години наложено му с присъда по НОХД № 723 по описа на Русенски районен съд за 2006г.Това наказание съгласно трайната практика на ВКС изразена в решения постановени по н.д. №294/2010г. на ІІІ то н.о.,№1619/2012г. на ІІ н.о., №333/2010г. на ІІ н.о. ,№507/2010г. на ІІІ н.о. следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор определени съгласно правилата на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства - лек автомобил марка „Хюндай” модел Санта Фе рама № *** и рег.№***,свидетелство за регистрация №*** част І и ІІ и контактен ключ за автомобил са неприложими правилата на чл.53 от НК,тъй като не принадлежат на виновния и притежаването им не е забранено.Тези вещи след завършване на наказателното производство следва да се върнат на лицето от което са иззети – свид.В.Р.В..

Причини за извършване на престъплението –стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин.  

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                   Районен съдия: