Решение по дело №3441/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 543
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20171100903441
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                        

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3441 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411  от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът  З. „А.Б.” АД твърди, че на 31.01.2017 г., на гл. път І-1 /Е-79/ км 8+400, в района на община Видин, е настъпило пътнотранспортно произшествие, с участието на М.И., като водач на лек автомобил  “Рено Лагуна“, с peг. № *******и влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, собственост на „Пабко лизинг и търговия – клон България“.  Поддържа, че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил, който поради движение с несъобразена за пътните условия скорост, губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, при което нанася вреди на влекача. Ищецът твърди, че с полица № 16-0300/176/5000046 е сключен договор между него и „Пабко лизинг и търговия – клон България“ за имуществена застраховка  „Каско“ на влекача за застрахователна сума от 34452 евро. Във връзка с ПТП, застрахованото лице е подало заявление с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахованото имущество, по което е образувана преписка по щета № 0300/17/777/500770. Констатираните и оценени от експерти на дружеството щети  обосновават извод за наличие на „тотална“ щета, поради което останките на влекача са продадени за 12100 лева.   С  преводно нареждане от 11.05.2017  г. ищецът е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в общ размер на 44110.93 лева. Размерът на обезщетението е определен, след като от действителната стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на произшествието в размер на 59457.23 лева е приспадната стойността, за която са реализирани запазените части.  Твърди, че с полица № BG/30/116002873834, валидна към момента на ПТП, е сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която застраховката покрива гражданската отговорност на водача на лекия автомобил  “Рено Лагуна“. С оглед на това, ищецът кани ответника с покана доброволно да му заплати сумата от 44125.93 лева, включваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски по обработка на щетата. Поради липсата на плащане от страна на ответника, иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 44125.93 лева,  ведно със законната лихва върху главницата  от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка ***а.

Ответникът „ЗАД Д.: ж. и з.“ АД  оспорва основателността на исковете, с твърдението, че не се установява обстоятелството, че застрахованият при ответника водач е причинил процесното ПТП. Оспорва ПТП да е настъпило при описания в протокола за ПТП механизъм. Оспорва причинените на застрахованото при ищеца МПС да са резултат на процесното ПТП. Оспорва да е налице „тотална щета“. Поддържа, че действителната стойност на влекача и запазените части не възлизат на посочената от ищеца в исковата молба стойност, поради което счита, че заплатеното от ищеца обезщетение е завишено. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на застрахованото по застраховка „каско“ лице. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахованото в ищцовото дружество МПС. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С оглед изразените от страните становища съдът приема, че между страните са безспорни обстоятелствата по наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Пабко лизинг и търговия – клон България“  КЧТ по имуществена застраховка полица № 16-0300/176/5000046  „Пълно каско – валутна клауза“  на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, по което във връзка с описаното в исковата молба ПТП от 31.01.2017 г.  ищецът е заплатил обезщетение на застрахованото лице на 11.05.2017 г. в размер на 44110.93 лева.  Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ – полица № BG/30/116002873834 на водача на лек автомобил  “Рено Лагуна“, с peг. № *******, валидна към датата на ПТП.

Съгласно съставения от орган на КАТ-ОДП Видин протокол за ПТП № 1316918/02.02.2017 г., на 31.01.2017 г., в 23.15 ч. на гл. път І-1 /Е-79/, км 8+400, водачът на лек автомобил  “Рено Лагуна“, с peг. № *******– М.И. управлява превозното средство с несъобразена с пътните условия скорост – мъгла и ляв завой, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в управлявания от А.А. влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******. Констатирани са повреди и по двете МПС-та, като по влекача са следните: множество деформации по влекача и ремаркето; счупено предно стъкло. Протоколът е съставен от  служителя на КАТ след посещение на място  на ПТП.

Във връзка с нанесените от това ПТП щети, при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/17/777/500770, по която са описани и оценени уврежданията по влекача, след което е дадено заключение, че стойността на ремонта надвишава 70 % от действителната стойност на превозното средство и щетата е призната за тотална. Стойността на запазените части е 12100 лева.

Видно от сведетелство за регистрация на влекача марка „ДАФ“,  с рег. № *******, регистрацията  е прекратена на 02.05.2017 г.  поради тотална щета.

По делото е постъпил и препис на досъдебно производство № 31/2017 г. по описа на ОД на МВР-Видин, пр. пр. вх. № 417/2017 г. поописа на ОП-Видин, образувано във връзка с процесното ПТП. С постановление от 17.07.2017 г. на ОП-Видин наказателното производство за установяване причините за настъпилото ПТП и смъртта на водача на л.а. „Рено Лагуна” е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление. Съдържащите се в тази преписка протоколи  за извършен оглед на местопроизшествието и снимков материал са използвани от вещите лица М. и Й. за изготвяне на приетите по делото заключения по съдебно- автотехнически експертизи.

От заключението на вещото лице А.М. по съдебно-автотехническата експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 15.05.2019 г., се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на участък от пътя с ляв завой, като водачът на л.а. „Рено Лагуна” при висока скорост /108 км/ч/ и хлъзгава мокра настилка губи контрола върху автомобила, който се завърта обратно на часовниковата стрелка и с дясна странична част се плъзга в насрещното пътно платно, където се удря челно с насрещно движещия се  с 81 км/ч  товарен автомобил  „ДАФ”. Поради разликите в масите на двете МПС-та /1.4 т. за л.а. и 36 т. за т.а./, при удара товарният автомобил избутва назад лекия автомобил на около 25 м. в дясно и след това се завърта с кабината по часовниковата стрелка и се установява извън пътното платно, а полуремаркето надлъжно косо на пътното платно. Според вещото лице М. ударът е бил непредотвратим за водача на т.а. „ДАФ” след загубването на контрола върху управлението от водача на л.а. „Рено Лагуна” и навлизането в насрещното пътно платно. Причина за ПТП е именно това внезапно навлизане в платното за насрещно движение от водача на л.а. „Рено Лагуна”.  Събразявайки описаните повреди по товарния автомобил и механизма на настъпване на ПТП, вещото лице стига до извод, че описаните от застрахователя повреди съответстват на механизма на ПТП. Според вещото лице стойността на ремонта на товарния автомобил по средни пазарни цени е 50104.58 лева с ДДС, но няма данни за извършен такъв ремонт. В заключението е уточнено, че стойността на увредените части по Аутокат са дадени с овехтяване 50 %, а при пазарната стойност са части втора употреба.  Действителната стойност на влекача към датата на ПТП е 53900 лева, съответно при стойност на ремонта от 50104.58 лева, е налице тотална щета. Вещото лице М. определя стойността на запазените части на 20 % или 10780 лева, съответно стойността на дължимото обезщетение е 43120 лева. Ако се съобрази обстоятелството, че ищецът е реализирал запазените части на цена от 12100 лева, то в този вариант стойността на дължимото обезщетение ще е 41800 лева. При определянето на процента запазени части, вещото лице е отчело факта, че увредените части са предимно от кабината, а тя представлява 40 % от автомобила.

От заключението на вещото лице Й.Й. по допуснатата във връзка с направено оспорване от ответника повторна съдебно-автотехническа експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 28.06.2019 г., се установява следното:

Процесното ПТП е настъпило на 31.01.2017 г., около 23.15 ч., на главен път І-1, с участници: лек автомобил  “Рено Лагуна“, с peг. № *******, движещ се в посока с. Димово и товарен автомобил  марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, движещ се в насрещната лента за движение, с посока „Дунав мост 2”. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който поради движение със скорост около 109-110 км/ч, която скорост се явява несъобразена с пътните условия – мокър асфалт, ограничена видимост от мъгла и навлизане в ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно с насрещно движещия се със скорост от 81-82 км/ч товарен автомобил. Вещото лице Й. също стига до извода, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, докато водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати удара, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение.     Всички описани от  ищцовото застрахователно дружество  увредени части по процесния товарен автомобил могат да бъдат получени и съответстват на  механизма на удара. Според вещото лице стойността за възстановяване на товарния автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 57940.56 лева, а по средни пазарни цени към същия момент е 62764.68 лева. Действителната средна пазарна стойност на товарния автомобил „ДАФ” към датата на настъпване на произшествието е 54858 лева. Вещото лице Й. определя стойността на запазените части на 21.5 %, съответно определя стойността на дължимото обезщетение на сумата от 43064 лева. При приемане на заключението в о.с. з на 28.06.2019 г., вещото лице Й. подробно отговаря на въпроси, свързани с определения процент на запазени части и разяснява защо не е възприел по-висок процент от определените 16 % за запазени части на двигателя, скоростната кутия и съединители,  както и защо е опрделил 2.5 % от общата стойност на автомобила за окачването.

Видно от заключенията, изводите и на двете вещи лица съвпадат относно механизма на настъпване на ПТП и скоростта, с която са се движили двете превозни средства, както и относно процента на запазените части, поради което направеното от ответника оспорване на първоначалната експертиза досежно отговорите на вещото лице М., касаещи горепосочените обстоятелства, се явява необосновано.

Съгласно чл. 411 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата  или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“  по чл. 411  КЗ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно облигационно отношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество; заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя; наличие на застрахователен договор по застраховка “гражданската отговорност” между  ответното застрахователно дружество и причинилото застрахователното събитие лице; установяване предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно деяние от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, вина, вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. В този смисъл ищецът следва да установи: наличието на валиден договор за застраховка “каско”, сключен между него и увреденото лице; реализирането на застрахователно събитие, покрито от този договор, настъпило в рамките на застрахователното покритие; изпълнение на задължението си по този договор за изплащане на застрахователно обезщетение; горепосочените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на причинилото застрахователното събитие лице, както и обстоятелството че ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на това  лице.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на горепосочените предпоставки. Страните не спорят, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования „Пабко лизинг и търговия – клон България“ КЧТ договор за имуществена застраховка  на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.460, с рег. № *******, настъпва предвидено в договора застрахователно събитие –ПТП, с лек автомобил “Рено Лагуна“, с peг. № *******, гражданската отговорност на водача на който е застрахована от ответното застрахователно дружество. В резултат на това ПТП на застрахованото при ищеца МПС са нанесени вреди, във връзка с което на 11.05.2017  г. ищецът заплаща застрахователно обезщетение в размер на 44125.93 лева Спорни между страните са обстоятелствата, свързани с  механизма на настъпване на ПТП, при което са нанесени щетите на застрахованото при ищеца МПС,  характера на нанесените повреди, както и какъв е размерът на обезщетението, дължимо за вредите, настъпили в причинна връзка с ПТП.

Съгласно описаната в протокола за ПТП ситуация на удара и заключенията на двете съдебно-автотехнически експретизи,  вина за настъпване на ПТП от 31.01.2017 г. има водачът на лекия автомобил  “Рено Лагуна“, с peг. № *******. Затова съдът приема за доказано, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на водача на лекия автомобил  “Рено Лагуна“, който поради несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в лентата за насрещно движение, което съставлява нарушение на чл. 20, ал. 2 вр. чл.16, ал.1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.Според заключенията и на двете вещи лица, уврежданията, констатирани по застрахования при ищеца товален автомобил напълно съответстват на посочения  механизъм на събитието.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка –арг. от чл. 400 от КЗ. Съоразявайки тези разпоредби, Съдът намира, че за действителна средна пазарна стойност на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието следва да се възприеме определената от вещото лице Й. стойност от 54858 лева. Съотношението между стойността на разходите за необходимия ремонт на увредения автомобил и неговата действителната стойност към настъпване на увреждането обосновава извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ и т. 61 от приложимите Общи условия на ищеца. Тази хипотеза се приравнява по правни последици на пълното погиване на вещта, защото отремонтирането на автомобила се явява неоправдано и нецелесъобразно от икономическа гледна точка. Затова, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, в т. 62.2.1 от ОУ е предвидено, че от размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части. Следователно размерът на дължимото обезщетение при тотална щета е разликата между действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части, като за такава стойност следва да се приеме тази, на която действително са реализирани запазените части. В случая запазените части са реализирани за сумата от 12100 лева и при възприета действителна стойност на автомобила от 54858 лева,  размерът на застрахователното обезщетение възлиза на 42758 лева. На ищеца се дължат и ликвидационните разноски по неговото определяне в размер от 15 лева /размерът на така претендираните разноски не е оспорен от ответника/.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има суброгационно вземане по чл. 411от КЗ срещу ответника в размер на 42773 лева, по който размер искът е основателен и доказан.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че така дължимата сума следва да бъде намалена поради съпричиняване на процесното ПТП от водача на т.а „ДАФ“. По делото не се установи водачът на застрахования при ищеца автомобил  да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. От изготвените от вещите лица заключения и направените от тях изчисления е видно, че ПТП е настъпило единствено в резултат на поведението на водача на лекия автомобил „Рено Лагуна”, изразяващо се в навлизане в насрещното платно на движение. Възприетият от вещите лица механизъм на събитието изключва възможността водачът на товарния автомобил „ДАФ”,   управлявал автомобила в своята пътна лента, да предприеме някакви действия и да предотврати удара, съответно няма как същият да е допринесъл за настъпване на произшествието.  

Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 42773 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 44125.93 лева.

При този изход на производството ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част на иска – арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК. От претендираните от ищеца със списъка по чл. 80 от ГПК разноски не му се дължат единствено тези за депозит за свидетел в размер на 50 лева, тъй като предвид заличаването на свидетеля, за призоваването на който е определен депозитът, последният е останал неизползван. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В случая съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер от 1963.02 лева е  в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение  следва да определят в размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1963.02 лева. Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,  възнаграждение за вещо лице и такси за издаване на съдебни удостоверения, съразмерно на уважената част на иска, в размер на 4011.18 лева.

Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска. На ответника не се следват поисканите със списъка на разноските по чл. 80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не са представени доказателства възнаграждение в такъв размер да е уговорено и  заплатено. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и  процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им. Затова на ответника следва да се присъдят единствено разноски за депозити за вещи лица,  съразмерно на отхвърлената част на иска, в размер на 49.06 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 411 КЗ, сумата 42773 /четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и три/ лева,  представляваща дължимо от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG/30/116002873834, застрахователно обезщетение за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 31.01.2017 г.,  ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 44125.93 лева.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 4011.18 лева  /четири хиляди и единадесет лева и 18 ст./.

ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ЗАД Д.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по производството в размер на 49.06 лева  /четиридесет и девет  лева и 06 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                              Съдия: