№ 916
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209173 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-009056/05.05.2021 г., издадено от началник група към отдел „ПП”
при СДВР, на АНГ. АТ. АНГ., с ЕГН **********,
за това, че на 22.09.2020 г., в 12.00 часа, в гр. София, по бул. Пейо К. Яворов, с
посока от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх, управлява л. а. „Б Д 18 Д” с рег.№ РВ
****, регистриран на „У Л ЕАД – клон Пловдив, ползвател фирма „А“ ЕООД, БУЛСТАТ:
*******, като до № 34, при максимално разрешена скорост в населено място 50 км/ч, се
движи с превишена скорост от 105 км/ч (след приспаднат толеранс - 3 % в полза на водача,
наказуема скорост 102 км/ч)), като нарушението е установено и заснето с техническо
средство видеосистема TFR1-M № 653, в клип № 17253, по преписка ПК-9-143/20 г.,
записваща и заснемаща дата, час, скорост и рег.№ на МПС, както и попълнена декларация
от управителя (водач МПС) по чл. 188 от ЗДвП, след запознаване със снимковия материал, с
което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от АНГ. АТ. АНГ., който в подадената жалба
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
оспорват фактическите констатации в АУАН и НП. Изтъква се процесуално нарушение,
свързано с неизпълнение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
касаещо използването на настоящото АТСС. Неправилно били посочени и нарушените
разпоредби от ЗДвП. За с. з., редовно призован на посочения в жалбата съдебен адрес,
1
жалбоподателят не се явява.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО); обстоятелствата около твърдяното
нарушение са посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в
двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са
издадени в сроковете на чл.34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл.40, 42 и
57 от ЗАНН.
В допълнение, съдът следва да посочи, че АУАН законосъобразно е издаден на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след като (видно от
неоспорените показания на актосъставителя И.Б. в с. з.) жалбоподателят е бил поканен с
призовка за съставяне на АУАН в СДВР-ОПП, но не се е явил, като е изпълнено
последващото задължение за връчване на АУАН по реда на чл.43, ал. 4 от ЗАНН (на
04.04.2021 г.), чрез РДВР-Пазарджик по местоживеене на нарушителя.
АУАН законосъобразно е бил издаден в присъствието на двама свидетели по
съставяне и връчване на акта, по смисъла на чл.40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото
актосъставителят Б. се явява и единствения свидетел по установяване на нарушението.
АУАН бл. № 884550 от 11.03.2021 г. е съставен в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН от момента на откриване на нарушителя, който в случая се явява датата на
попълнената по чл. 188 от ЗДвП декларация от 03.02.2021 г. от страна на жалбоподателя, в
качеството му на управител на фирмата ползвател по СРМПС на МПС - „А“ ЕООД. Следва
да се има предвид, че за установяването на конкретното физическо лице, в качеството му на
административно-наказателно отговорен водач, на актосъставителя е било необходимо
време, повече от обичайното, доколкото МПС-то е било регистрирано на една фирма („У Л
ЕАД – клон Пловдив) и с друг регистриран ползвател, също ЮЛ - „А“ ЕООД. Същественото
в случая е, че АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
рамките на субсидиарния едногодишен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Лек автомобил марка „Б Д 18 Д” с рег.№ РВ ****, бил регистриран на „У Л ЕАД –
клон Пловдив, с регистриран по СРМПС ползвател фирма „А“ ЕООД, БУЛСТАТ: *******,
с управител жалбоподателя АНГ. АТ. АНГ..
Видно от саморъчно попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от 03.02.2021 г., на
22.09.2020 г., в 12.00 часа, посоченият автомобил е бил управляван именно от
2
жалбоподателя АНГ. АТ. АНГ.. В посочения ден и час жалбоподателят А. управлявал л. а.
„Б Д 18 Д” с рег.№ РВ **** в гр. София, по бул. Пейо К. Яворов, с посока на движение от
бул. Драган Цанков към бул. Черни връх. На посоченото място максимално допустимата
скорост за движение била 50 км/ч, за населено място.
Непосредствено срещу № 28-30 на бул. Пейо К. Яворов, в посоката на движение на
автомобила на жалбоподател, е била позиционирана мобилна и технически изправна
система за видеоконтрол TFR1-M № 653, монтирана в намиращ се на същото място
служебен автомобил с рег.№ СА 6403 ММ, която записвала час, дата, скорост и рег. № на
МПС. Мобилната система за видеоконтрол се обслужвала към същия момент от св. И.Б.
(актосъставител на АУАН). Точно в 12.00 часа водачът А. преминал срещу № 34 на бул.
Пейо К. Яворов с горепосочения автомобил със скорост от 105 км/ч, която била засечена от
горепосочената мобилна система за видеоконтрол. По записа бил изготвен клип № 17253, по
преписка ПК-9-143/20 г. Поради високата скорост, св. Б. не предприел спиране на място на
горепосочения автомобил, за да не създава опасност за останалите участници в движението.
На А.А. бил съставен АУАН бл. № 884550 от 11.03.2021 г. за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП. В акта била посочена като скорост 102 км/ч, тъй като бил приспаднат 3% толеранс
в полза на водача. В акта и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят А.
не изложил възражения.
Видно от приложени по преписката протокол № 9-38-19/25.10.2019 г. за проверка на
мобилна система за видеоконтрол, както и приложено по преписката удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, система за видеоконтрол TFR1-M № 653
към датата 22.09.2020 г. е била технически изправна, като срокът на валидност на
лабораторната проверка е една година.
Видно от налични по преписката протокол за използване на автоматизирано
техническо средство от 22.09.2020 г. и ежедневна форма на отчет, на 22.09.2020 г., за
времето от 10.00 часа до 12.00 часа, система за видеоконтрол TFR1-M № 653 е била
монтирана в служебен автомобил с рег.№ СА 6403 ММ, разположен в гр. София, до № 28-30
на бул. Пейо К. Яворов, с посока от бул. Драган Цанков към бул. Черни връх, и обслужвана
лично от актосъставителя И.Б..
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, непосредствено установил
нарушението и нарушителя, в лицето на И.Б.. Показанията на посочения свидетел са в
достатъчна степен обстоятелствени, логични, детайлни, хронологично подредени и
вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира изцяло. При предявяване
същият потвърди съдържанието и факта на изготвения лично от него АУАН.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката и допълнително
събрани на съдебното следствие писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835; протокол за използване на автоматизирано техническо
3
средство от 22.09.2020 г. и ежедневна форма на отчет от 22.09.2020 г. (приобщени с писмо
рег.№ 433200-78634/21.07.2021 г. на зам.-началник на СДВР-ОПП); снимков материал към
клип № 17253, по преписка ПК-9-143/20 г.; протокол № 9-38-19/25.10.2019 г. за проверка на
мобилна система за видеоконтрол и декларация по чл.188 от ЗДвП от 03.02.2021 г. на АНГ.
АТ. АНГ. – управител на „А“ ЕООД. Посочените писмени доказателства, в тяхната
многобройност, напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в съвкупност с
тях по един категоричен начин допринасят за установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно
или писмено доказателство.
Използването на технически средства за установяване на нарушения на ЗДвП е
нормативно уредено в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (съответните служби ”имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство”), в
редакцията към датата на нарушението –22.09.2020 г. Правилното тълкуване на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП сочи, че използването на техническо средство е право, но не и задължение на
съответните служби, т.е. използването на техническо средство в настоящия случай е само в
качеството му на помощно средство, като законодателят е посочил изчерпателно четири
обстоятелства, които техническото средство може да установи, без обаче императивно да
задължава ползващите съответното техническо средство кумулативно да установяват всички
визирани в текста четири обстоятелства. За техническото средство в случая са приложени
допълнителни писмени доказателства, сочещи, че към датата на нарушението същото е било
технически изправно, като отделно от това, процесната система за видеоконтрол е посочила
всичките четири обстоятелства, изброени в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - скорост, дата, час и
рег.№ на автомобила, като същите са показани на водача. По повод изтеклата на 24.02.2020
г. валидност на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, следва да
се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно която
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Тези установени от техническото средство обстоятелства, в съвкупност с
кредитираните от съда гласни и останали убедителни писмени доказателства (декларацията
от 03.02.2021 г. по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП) безспорно установяват, че с действията си като
водач на горепосочения лек автомобил и на посочените в НП дата и място, жалбоподателят
А.А. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (“При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: 50 км – за населено място”), като наложеното в тази
връзка наказание, съобразно установената скорост от 102 км/ч (след приспаднатия толеранс
от 3%) и превишение от 52 км/ч, е в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП (“за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
4
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв”), в редакцията й към датата на нарушението,
предвиждаща глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
Доколкото размерът на административното наказание е законодателно фиксиран,
Съдът няма възможност за неговото изменение, като настоящото административно
нарушение не може да се преквалифицира като „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН,
предвид сериозното засягане на обществените отношения, свързани с безопасността по
движението по пътищата и особено в населено място, както и драстичното превишаване на
максимално допустимата скорост.
В заключение и за пълнота, следва да се посочи, че жалбоподателят не е изложил
каквито и да е възражения в АУАН и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, а аргументите в
жалбата му са общи и неконкретни.
В рамките на въззивното съдебно производство страните не са депозирали искане по
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-009056/05.05.2021 г., издадено от началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на АНГ. АТ. АНГ..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5