Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 17.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 1076 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против
Н.Д.Г. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване
на вземанията, за които е издадена заповед № 2259 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.10.2018г. по ч.гр.д.№ 3960 по описа на ДРС
за 2018г., а именно:
- сумата от 1239,94
лева, представляваща главница по договор за паричен заем CrediHome № 1161-10107611
и Договор за допълнителни услуги към същия, сключени между длъжника и „Микро
Кредит “ АД на 30.04.2015г., като впоследствие вземането по договорите е
прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 08.01.2016г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД /правоприемник на
който е заявителят/ на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. до
окончателното плащане;
- сумата от 147,53 лева - договорна лихва за
периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.;
- сумата от 348 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.;
- сумата от 957 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.
- сумата от 201,99 лева
– обезщетение за забава по договора за заем за периода от 23.09.2015г. до подаване на заявлението – 01.10.2018г.;
- сумата от 189,99 лева
– обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от
23.09.2015г. до подаване на заявлението
– 01.10.2018г.
Претендират се
разноските.
Предявените искове се
основават на следните обстоятелства: сключени
са Договор за заем CrediHome № 1161–10107611 и Договор за допълнителни услуги
към същия на дата 30.04.2015г. между длъжника и „Микро Кредит” АД, което на
основание чл. 99 от ЗЗ е прехвърлило своето вземане на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на Приложение №
1/08.01.2016г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. Длъжникът е надлежно уведомен за цесията.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3960/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 05.10.2018г. е издадена заповед № 2259 от същата дата, с
която е разпоредено Длъжникът Н.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на
кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт ет. 2, офис 4, следните суми: - сумата от 1239,94 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем CrediHome № 1161-10107611 и Договор за
допълнителни услуги към същия, сключени между длъжника и „Микро Кредит “ АД на
30.04.2015г., като впоследствие вземането по договорите е прехвърлено от страна
на кредитора по силата на приложение № 1 от 08.01.2016г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ООД /правоприемник на който е заявителят/ на основание
чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.10.2018г. до окончателното плащане; - сумата от 147,53 лева - договорна лихва за
периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.; - сумата от 348 лева – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.; - сумата от 957 лева – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.; -
сумата от 201,99 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от
23.09.2015г. до подаване на заявлението
– 01.10.2018г.; - сумата от 189,99 лева – обезщетение за забава по договора за
заем за периода от 23.09.2015г. до
подаване на заявлението – 01.10.2018г.; - сумата от 61,69 лева – държавна такса
и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
заповедното производство. Съобщението е връчено на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 22.02.2019г. Исковата
молба е постъпила в съда на дата 21.03.2019г., изпратена по пощата на 20.03.2019г.,
поради което, като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност. Допуснатата
очевидна фактическа грешка в диспозитива на заповедта по отношение сумата от
189,99 лева, описана като обезщетение за забава по договора заем, а
съставляваща такава по договора за допълнителна услуга, не се отразява на
допустимостта на иска, защото е посочена по един и същи начин в заявлението и в
исковата молба.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени
са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Вземанията, присъдени
със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието съществуване
подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход договор за
паричен заем CrediHome № 1161-10107611 и Договор за допълнителни услуги към
същия, сключени между длъжника и „Микро Кредит “ АД на 30.04.2015г, представени
от ищеца като писмени доказателства. Според договора „Микро кредит“ АД е
предоставило на ответника в заем сумата от 2000 лева, а последният се е
задължил да я върне, заедно с фиксирана лихва от 40,69% (406,72 лева) на 48
седмични вноски по 50,14 лева всяка, с дата на първо плащане 12.05.2015г. и ден
на изплащане вторник. Общият на размер на дължимата сума е 2406,72 лева. Към
договора е изготвен и подписан погасителен план с посочена падежна дата и общ
размер на вноската. На същата дата е подписан и договор за допълнителни услуги,
описани в приложение № 1 към него, срещу заплащане на пакетна цена в размер на
576 лева, платима на 48 равни седмични вноски, всяка по 12 лева, при първа погасителна
вноска на 12.05.2015г. По този договор „Микро кредит“ АД като застрахователен
посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с
неговото посредничество застраховка „Защита“ към ЗК „Уника живот“ АД, съгласно
подписана от него полица. Заемополучателят се е задължил да върне на „Микро
кредит“ АД платената от него застрахователна премия в срок от 48 седмици, на
равни погасителни вноски, по 33 лева всяка, с първа падежна дата 12.05.2015г.,
или обща застрахователна премия в размер на 1584 лева, покриваща описаните
застрахователни рискове. Срокът на двата договора е изтекъл на 05.04.2016г.
Поради забавата на длъжника са начислени лихви за забава върху всяка неплатена
в срок вноска от 23.09.2015г. до подаване на заявлението в съда, съответно в
размер от 201,99 лева (по договора за заем) и 189,99 лева (по договора за допълнителна
услуга). Ответникът е платил частично задълженията си – 1874,25 лева, с която
сума са погасени 760,06 лева главница, 259,19 лева договорна лихва, 228 лева
допълнителни услуги и 627 лева застрахователна премия. Остатъкът от дълга е
формиран от сумите: 1239,94 лева - главница по договора за паричен заем; 147,53
лева - договорна лихва за периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.; 348 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.; 957 лева – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.; 201,99 лева –
обезщетение за забава по договора за заем за периода от 23.09.2015г. до подаване на заявлението – 01.10.2018г.;
189,99 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 23.09.2015г. до подаване на
заявлението – 01.10.2018г.
Съгласно удостоверително
изявление с изх. № 77470219 от 02.12.2019г. на ЗК „Уника Живот“ АД, на 12.05.2015г.
по застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141161-10107611 от 30.04.2015г.
има действително платена еднократно премия от „Микро кредит“ АД в качеството му
на застрахователен агент на компанията, посредством масово платежно нареждане.
Претендираните по
договора суми не са платени от ответника (противното не се твърди по делото).
По делото е представен Рамков
договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между „Микро
кредит“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с анекс № 1 към
него от 11.12.2015г., подписан между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ АД. В приложение № 1 от 08.01.2016г. към договора за цесия, под № 30
е отразено вземането срещу ответника (с посочени три имена и ЕГН), произтичащо
от договор № 1161 – 10107611 от дата 30.04.2015г. със следните размери и
основания – отпусната главница 2000 лева, договорна лихва 406,72 лева, общо
дължимо по кредита 4566,72 лева; остатък по главница 1239,94 лева, остатък от
лихва 147,53 лева; общо дължимо към датата на продажбата 2692,47 лева; дата на
последно плащане 21.10.2015г.
Прехвърлянето на
вземанията не е съобщено на длъжника от стария кредитор – изпратените
уведомления от ищеца, по изрично упълномощаване от „Микро кредит“ АД, не са
достигнали до своя адресат. Връчването на уведомлението обаче, заедно с
пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в
хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.
на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Уведомяването е извършено
надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор,
чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
С оглед установеното, че
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към датата на
експертното изследване, длъжникът не е изпълнил задължението си да върне
главница в размер на 1239,94 лева, както и договорна лихва в размер на 147,53
лева, исковете за установяване на тяхната дължимост са основателни. Основателен
и доказан е и искът за обезщетение за забава върху неплатената главница в
размер на 201,99 лева (размерът не е оспорен). Съответно дължими са и законните
лихви върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Вземанията на ищеца за
другите претендирани суми: сумата от 348 лева – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.;
сумата от 957 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.; сумата от 189,99 лева – обезщетение
за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 23.09.2015г. до подаване на заявлението – 01.10.2018г., не
се доказаха по делото.
Изцяло в тежест на ищеца
е да установи, че вземанията по договора за допълнителни услуги са му
прехвърлени. От приложения опис на вземанията в приложение № 1 към рамковия
договор за цесия /л. 25 от делото/ е видно, че е цедирана главница от 1239,94
лева и договорна лихва от 147,53 лева. Действително като общо задължение е
записана по-голяма сума – 2692,47 лева, но липсва яснота освен посочените
главница и договорна лихва, какво представлява останалата сума. От
уведомителното писмо за извършената цесия също не може да се направи
категоричен извод, че в посочената сума от 2717,41 лева са включени и
претендираните суми по договора за допълнителни услуги. Освен това, по делото
не е установено категорично, че заемодателят „Микро Кредит“АД е извършил
услугите, посочени в пакета „Комфорт“, както и че е заплатил вместо ответника
еднократната застрахователна премия в полза на ЗК “Уника Живот“АД. От
застрахователната полица за застраховка „Защита“ е видно единствено, че „Микро
Кредит“ АД е действал като застрахователен посредник на ЗК „Уника Живот“ АД, а
от представеното от застрахователя писмо до ищцовото дружество се установява,
че има платена еднократна премия от „Микро Кредит“АД, но не е посочен размерът
на платената премия. Така ищецът не е доказал, че е придобил по договор за
цесия вземанията по договора за допълнителна услуга, следователно не е легитимиран
да претендира изпълнение на задълженията по него.
По разноските:
Съответно на изхода от
спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете – 31,78 лева държавна
такса и 25,76 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от разноските в исковото
производство – 49,47 лева държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 51,53 лева (при следващи се 100 лева), съразмерно на
уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Н.Д.Г. с ЕГН ********** ***, дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми, за
които е издадена заповед № 2259 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 05.10.2018г. по ч.гр.д.№ 3960 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- сумата от 1239,94 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем CrediHome № 1161-10107611 и
Договор за допълнителни услуги към същия, сключени между длъжника и „Микро
Кредит“ АД на 30.04.2015г., като впоследствие вземането по договорите е
прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от 08.01.2016г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД /правоприемник на
който е заявителят/ на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. до
окончателното плащане.
- сумата от 147,53 лева - договорна лихва за
периода от 22.09.2015г. до 05.04.2016г.;
- сумата от 201,99 лева
– обезщетение за забава по договора за заем за периода от 23.09.2015г. до подаване на заявлението – 01.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против
Н.Д.Г. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване
на вземанията, за които е издадена заповед № 2259 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.10.2018г. по ч.гр.д.№ 3960 по описа на ДРС
за 2018г., а именно:
- сумата от 348 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.;
- сумата от 957 лева –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
22.09.2015г. до 05.04.2016г.
- сумата от 189,99 лева
– обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от
23.09.2015г. до подаване на заявлението
– 01.10.2018г.
ОСЪЖДА Н.Д.Г. с ЕГН **********
***, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските, направени в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете – 31,78 лева държавна такса и 25,76
лева юрисконсултско възнаграждение; разноските в исковото производство – 49,47
лева държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 51,53 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :