Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр.Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 159 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния му представител, против решение № 3/14.01.2022 г., постановено по
АНД № 315/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е отменено наказателно
постановление № 607560/20.10.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ЦУ на НАП. С наказателното постановление, на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на ответника по
касация – „КВС-КА“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева. Извън соченото в жалбата касационни основания,
свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, в проведеното съдебно заседание процесуалният
представител на касатора сочи, че въззивното решение е недопустимо, тъй като
районният съд е конституирал ненадлежна въззиваема страна – вместо да призове
за участие в производството надлежният ответник, в лицето на наказващия орган -
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, въззивната инстанция е
призовала ТД на НАП Варна. Моли съда да постанови решение, с което решението на
районния съд да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Ответникът
по касационната жалба „КВС-КА“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, също
счита, че с оглед задължителния характер на Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на
ВАС, решението на Районен съд – Бяла следва да бъде обезсилено, а делото
върнато на същия съд за разглеждане от друг състав на съда.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение, че обжалваното решение е
недопустимо и като такова то следва да бъде обезсилено, а делото върнато на
друг състав на същия съд.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата, с направените в съдебно заседание допълнения, е основателна.
Според
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК изрично сочи, че
предмет на служебна касационна проверка е и допустимостта на обжалваното
решение.
Нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН определя кои
са страните, които следва да бъдат призовани от районния съд при разглеждане на
делото по оспорване или протестиране на актовете по този закон. Предходната редакция на този текст (обн. в ДВ,
бр. 92 от 1969 г., доп. ДВ, бр. 10 от 2011 г.) предвиждаше, че във въззивното
производство се призовава и „ … учреждението
или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или
електронния фиш“. В действащата понастоящем редакция, след нейното
изменение с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., разпоредбата
гласи, че в производството пред районния съд се призовава „ … наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“. Според
последната разпоредба този акт е електронният фиш, който, съгласно легалната
дефиниция по § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
С т.1 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС беше прието, че надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3
от ЗАНН е наказващият орган.
Предходното законодателно разрешение във въззивното производство да се призовава
учреждението или организацията, е запазено само за случаите на оспорен акт по
чл.58д, т.4 от ЗАНН, т.е. когато актът (електронен фиш) представлява електронно
изявление и поради това няма конкретен автор.
Направеното
с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. изменение на чл.61, ал.1 от ЗАНН засяга процесуална норма, поради което, след влизането му в сила, има
незабавно действие върху висящите процесуални правоотношения. Съгласно чл.34 от
Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с
преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия
нормативен акт, или се урежда тяхното
прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които
са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В ПЗР на
ЗИДЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) обаче
липсва обща норма, която да указва, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства се довършват по досегашния ред. Разпоредбата на § 45 от
ПЗР на ЗИДЗАНН предвижда единствено, че неприключилите до влизането в сила на
този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от
съда, пред който са образувани, т.е. тя касае единствено запазване на
подсъдността на вече образуваните съдебни производства, но не и реда, по който
те се разглеждат.
В
случая съдебното производство пред въззивния съд е образувано по подадена чрез
наказващия орган жалба с вх.№ 27998/11.11.2021 г. на ТД на НАП Варна. С
разпореждане № 335/24.11.2021 г. районният съд е насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 06.01.2022 г. като е постановил за същото да
бъдат призовани жалбоподателят, административнонаказващият орган и Районна
прокуратура – Русе, ТО – Бяла. Видно обаче от списъка на лицата за призоваване,
вместо по делото да бъде призован наказващият орган - началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, е призовано различно учреждение в
структурата на НАП – ТД на НАП Варна, офис Русе. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗНАП агенцията
се състои от централно управление и териториални дирекции. Достатъчно да се
посочи, че наказващият орган принадлежи към отдел „Оперативни дейности“ Варна
на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, а
учреждението, което е призовано от районния съд, е офис на една от
териториалните дирекции на агенцията. Както беше посочено, призовката за
съдебното заседание също е изпратена на ТД на НАП Варна, офис Русе. Видно от
протокола от проведеното съдебно заседание на 06.01.2022 г., ТД на НАП Варна,
офис Русе, е посочен и като наказващ орган, участвал в заседанието.
Както
се приема и в мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, провеждането
на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим
съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните
последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от
една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу
административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а
ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да
е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса, т.е. в тази
хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да
защити правата си. В тези случаи касационният (административният) съд на
основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл.221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния
съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и
последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. Така следва
да се процедира и в настоящия случай, доколкото районният съд е конституирал
ненадлежна страна – ТД
на НАП Варна, офис Русе вместо надлежната такава – наказващият орган, издал НП,
в лицето на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП.
Касационната
инстанция констатира, че районният съд е допуснал и други съществени
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени при новото разглеждане
на делото.
В
обжалваното решение липсват мотиви по съществото на нарушението, чието
извършване е предмет на доказване в производството – чл.102, т.1 от НПК
вр.чл.84 от ЗАНН. Въззивната инстанция, след наказващия орган, е втора
инстанция по фактите и правото, поради което всяко нейно решение по съществото
на делото следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени,
анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните
съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения.
Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да
разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал
до взетото решение. Когато решението на въззивния съд не отговаря на посочените
изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК вр.чл.305,
ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като то се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН. В случая, освен да изложи мотиви по състава
на нарушението, районният съд е пропуснал да събере и необходимите доказателства
за разкриване на обективната истина, което също представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените - чл.348, ал.3, т.1 от НПК вр.чл.107,
ал.2 и ал.5 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.
На
следващо място, отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина
в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда –
чл.13 от НПК. По тази причина нормата на чл.107, ал.2 от НПК, намираща
субсидиарно приложение съгласно чл.84 от ЗАНН, предвижда, че събирането на
доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина, респ. събраните доказателства
подлежат на внимателна проверка съгласно чл.107, ал.5 от НПК.
В
случая наказателното постановление е издадено за това, че на 28.07.2021 г. ответникът по
касационната жалба, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., е допуснал нарушение на чл.7, ал.3 от същата наредба, изразяващо
се в работа с фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване (ФУВАС)
без то да има изградена дистанционна връзка с НАП. В своя акт районният съд се
е задоволил само с анализ на съдържанието на съставения АУАН и протокол от извършена
проверка от органите по приходите без да изложи своето виждане по наличието,
респ. отсъствието на елементите от състава на нарушението. Посочената като
нарушена разпоредба на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда,
че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Според
определението на т.1 от разд.VIІа „Специфични
изисквания към ФУВАС“ на Приложение № 2 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. ФУВАС да представлява пломбиран блок, закрепен в корпуса на автомата,
съдържащ всички основни модули на обикновено фискално устройство с КЛЕН и
дистанционна връзка с НАП с изключение на клавиатура, индикация за клиента и
печатащо устройство.
Следователно
е трябвало да бъде изследвано обстоятелството дали към релевантния момент ответникът по
касационната жалба въобще е имал изградена дистанционна връзка на
експлоатираното ФУВАС с НАП, а при положителен отговор – дали тази връзка е
функционирала, респ. ако тя не е функционирала - на какво се дължи прекъсването й. Следва да
се посочи, че т.1 „Дистанционна връзка“, б.“а“ от разд. IIIб „Дистанционна връзка, данъчен
терминал (ДТ) и предаване на данни“ от Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. гласи, че дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява
чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на
обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето
по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който да му бъде предоставена
услугата. В б.“д“ от същата точка е предвидено, че след отпечатване или
генериране на дневен финансов отчет с нулиране задължително се проверява
изправността на комуникацията с мобилния оператор; резултатът от теста да се
индицира; при констатирана неизправност
на връзката в три поредни финансови отчета работата на ФУ се блокира. В т.4
от разд.VІа „Специфични функционални изисквания към ФУВАС“ от същото Приложение
№ 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. се казва, че при блокиране или повреда на ФУВАС или прекъсване на връзката му с
автомата на самообслужване работата на последния да се блокира. В т.4 от
разд.VIІа „Специфични изисквания към
ФУВАС“ на Приложение № 2 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. пък е предвидено,
че не се допуска работа на автомат на
самообслужване с електрическо захранване, при прекъсната връзка между
ФУВАС/фискален принтер и разплащателния и управляващия блок на автомата.
Това положение е записано и в чл.7б от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който
гласи, че не се допуска лице по чл. 3 да извършва
продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и
ФУВАС/фискален принтер.
При
новото разглеждане на делото, съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, районният съд следва
да призове за участие в производството надлежната въззиваема страна, в лицето
на наказващия орган - началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП.
Следва
да бъдат отстранени и констатираните съществени процесуални нарушения като бъде
служебно изискана справка от лицензираните мобилни оператори в страната дали
към релевантния период ответникът по касация е имал сключен договор за
установяване на мобилна връзка, по която данните от ФУВАС да се предават към
НАП. Ако такава е имало изградена, но по някаква причина тя не е функционирала
(била е прекъсната), следва да се установи причината за това и по-конкретно
дали същата може да се вмени в отговорност на ответника по касация. Тук следва
да се имат предвид и цитираните по – горе разпоредби от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., респ. Приложения № 1 и № 2 към нея, според които при блокиране
или повреда на ФУВАС и прекъсване на връзката му с разплащателния и
управляващия блок на автомата, работата на последния следва да се блокира и е
недопустимо той да продължи да работи.
От
наказващия орган следва да бъде изискана справка за подадените от ФУВАС дневни
финансови отчети с нулиране и запис (Z отчети), доколкото липсата на подавани такива е
доказателство за липсата на постъпили по дистанционна връзка данни в НАП. За
установяването на това обстоятелство изготвената нечетлива екранна снимка на
извършена справка от Z отчети
на ФУ/ИАСУТД (на л.11 от въззивното дело, гръб) не е достатъчна. Следва да
бъдат изискани от санкционираното дружество в четлив вариант паспортът на ФУ,
свидетелството за регистрация и сключените договори за сервизно обслужване на
ФУ (нечетливи копия на тези документи са приложени на л.13 гръб и л.14 от
делото на РС – Бяла). Евентуално следва да бъдат установени лицата (ако има
такива), извършвали ремонтни дейности по ФУВАС с оглед установяване на
обстоятелството дали им е известно предавало ли е устройството дистанционно
данни към НАП и ако не – защо. В показанията си пред въззивната инстанция
св.Денев сочи, че при извършена документална проверка на паспорта на вендинг
автомата е установено, че няма валиден писмен договор за техническо обслужване,
обективирано с протокол. Въззивната инстанция е следвало сама да се увери дали
това е така въз основа на записванията в паспорта на ФУВАС – арг. от чл.16,
ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което, както беше посочено, е
необходимо да бъде представено четливо копие на документа.
След
събиране на посочените доказателства и изслушването на становището на страните
по тях въззивната инстанция следва да ги подложи на внимателен анализ в
мотивите на съдебния си акт като посочи кои елементи от състава на нарушението
се установяват/респ. остават недоказани по делото.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се
произнесе и по въпроса за разноските, включително тези, направени в настоящото
касационно производство – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.3, пр.второ вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3/14.01.2022 г.,
постановено по АНД № 315/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бяла.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: