РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. Велико Търново, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102763 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. КР. ОБР., чрез адв.
М. М. – САК, срещу ЗАД "Алианц България" АД - град София кумулативно, обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Развива съображения, че на 18.01.2019 година, около 16.45
часа на кръстна връзка на ПП I-4 към км 55+800, ищцата управлявала, с поставен
обезопасителен колан, лек автомобил „Пежо 207“, с рег. № ВТ1909КК, собственост на
„Гоу Кар“ ЕООД, а на предната дясна седалка, също с поставен колан, пътувала майка
й - М. А. О.. Твърди, че по същия път зад тях се движил лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ВТ2543КН. Заявява, че при навлизане в кръстовището, намалила
постепенно скоростта и спряла на знак ПЗ /Стоп/, но водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“ не спазил достатъчно разстояние и се ударил в задната част на
автомобила, който тя управлявала, като вследствие на камшичния удар, ударила тялото
и главата си в седалката на автомобила и изпитала силна и остра болка. Заявява, че на
мястото на инцидента пристигнали екипи на пътна полиция и спешна помощ, като бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6 от 18.01.2019 година, от
който е видно, че водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ2543КН е
бил Й. П. М., а собственик - „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, както и че към момента на
1
инцидента автомобилът е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ - полица № BG/01/118001478191, валидна от 17.05.2018г. до
17.05.2019г. Твърди, че поради силната болка била откарана в болнично заведение.
Посочва, че в резултат на ПТП получила множество физически травми - мозъчно
сътресение, ЕМГ данни за предимо задкоренчева увреда на С6 вляво - умерено
изразена; ЕЕГ дифузни неспецифични промени при дезорганизирано трасе с
диритмичен алфа ритъм, като й било издадено и съдебно-медицинско удостоверение, в
което са посочени уврежданията, които е получила. Твърди, че тези травми се отразили
изключително тежко върху физическото и състояние – трудно движела китките си и
изпитвала непрекъсната и остра болка, имала засегнат нерв около врата и пръстите на
ръцете й постоянно изтръпвали. Имала постоянно главоболие, виене на свят и не
можела да се концентрира, а дневната светлина и шумовете я дразнели. Посочва, че не
можела да се грижи за дъщеря си и тъй като майка й също пострада при пътния
инцидент се наложило нейни приятелки да й помагат. Навежда доводи, че освен
неимуществените вреди от ПТП, ищцата е претърпяла и имуществени – разходи за
лечението й в общ размер на 238.95 лева. Твърди, че е предявена претенция пред
застрахователя за заплащане на сумата в размер на 50 238.95 лева, но от
застрахователното дружество я уведомили, че е определено обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размерна 2 000.00 лева, което е преведено
по банковата й сметка. Направено е искане ЗАД "Алианц България" АД - град София
да бъде осъдено да заплати на М. КР. ОБР., сумата в размер на 20 000.00 лева,
представляваща допълнително обезщетение за причинените й неимуществени вреди
при ПТП, реализирано на 18.01.2019г., както и сумата в размер на 238.95 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при ПТП,
реализирано на 18.01.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху претендираните суми, считано от 08.03.2021 година до окончателното
погасяване на задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове. Процесуалният
представител на ответното дружество не оспорва както настъпването на ПТП на
18.01.2019 година, механизма на същото и причините за неговото настъпване, така и
наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ2543КН, но
оспорва вида и обема на твърдяните неимуществени вреди. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, като оспорва и
извършените разходи за лечение. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 18.01.2019 година за лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ2543КН има сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество по
Застрахователна полица № BG/01/118001478191, валидна от 17.05.2018г. до
17.05.2019г.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 18.01.2019 година /л. 9-10/, на 18.01.2019 година около 16.35
часа на ПП I-4, на пътна връзка от км. 51 към км. 55+800 е настъпило ПТП между лек
автомобил „Пежо 207“, с рег. № ВТ1909КК, собственост на „Гоу Кар“ ЕООД и
управляван от М. КР. ОБР. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ2543КН,
собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и управляван от Й. П. М.. От протокола се
установява и че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ не спазва достатъчно
разстояние /дистанция/ и удря в задната част лек автомобил „Пежо 207“, който намаля
скоростта си и спира на знак П3 /стоп/. Посочено е и че от ПТП са настъпили
материални щети и са пострадали М. КР. ОБР. и М. А. О..
От приложените по делото заверени копия на Лист за преглед на пациент № 459
от 18.01.2019 година, ведно с допълнителен лист към него; КТ изследване № 81 от
18.01.2019 година на д-р Е. Минков и Протокол на изследване електромиография № 33
от 29.01.2019 година на д-р И. Иванов /л. 11-16/ се установява, че на 18.01.2019 година
М.О. е откарана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов“ – град Ловеч
/видно от регистрационния номер на болничното заведение/, където е установено
обективното й състояние – ориентирана, зеници умерено широки със запазени
реакции. Палпаторна болна в окципиталната и шийната област без видими
кръвонасядания и охлузвания. Липсват данни за отпадна неврологична симптоматика и
менинго-радикулерно дразнене. Като основна диагноза е посочена „Мозъчно
сътресение“, а на лицето е направено КТ – изследване, от което се установява, че е с
нормален КТ мозъчен статус и липсват КТ данни за травматични увреди. Видно от
Съдебномедицинско удостоверение № 10/21.01.2019 на д-р Д. Гайдарски, ведно с
фискален бон № 0000431 от 21.01.2019 година /л. 35/, при преглед на 21.01.2019
година, за който е заплатена сумата в размер на 80.00 лева, са установени: състояние
след претърпяна и преживяна закрита черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание
и с частична амнезия за случилото се, субективни оплаквания за главоболие, виене на
свят, нарушено равновесие и болезненост при движение на главата настрани,
кръвонасядания и оток в дясната теменно-тилна област на главата, кръвонасядания с
оток на меките тъкани на гърдите на нивото на горна и средна трета на гръдната кост,
на двете гривнени стави на ръцете и на двете коленни стави, субективни оплаквания от
болки при дишане и движение на снагата настрани, болки и ограничени и болезнени
3
движения в двете коленни стави. Описаните травматични увреждания е възможно да са
получени по време, начин и давност, описан от О., като тези увреждания си й
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и съпроводено с
болки и страдания, както и временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпроводено с болки и страдания. На 29.01.2019 година на О. е направено и
допълнително изследване електромиография.
По делото са приложени и Амбулаторен лист № 90 от 19.01.2019 година на Д-р
Л. Гецов; Амбулаторен лист № 121 от 21.01.2019 година на Д-р Р. Здравков;
Амбулаторен лист № 358 от 27.02.2019 година на Д-р Р. Здравков; Амбулаторен лист
№ 286 от 01.03.2019 година на Д-р Л. Гецов; Амбулаторен лист № 392 от 22.03.2019
година на Д-р Л. Гецов; Амбулаторен лист № 504 от 19.04.2019 година на Д-р Л.
Гецов; Амбулаторен лист № 353 от 13.06.2019 година на Д-р Л. Найденов, както и
Електренцефалограма № 20 от 13.06.2019 година на д-р Л. Найденов /л. 22-28 и 17/, от
които е видно, че на 19.01.2019 година М.О. е прегледана от д-р Гецов, като същата е
била в задоволително общо състояние, с ясно съзнание и палпаторна болезненост в
шийна и торакална област, като й предписано медикаментозно лечение. При преглед
на 21.01.2019 година е отразено, че двете гривнени стави са оточни и палпаторно
болезнени. Преглед е проведен и на 27.02.2019 година, при който са отразени същите
наранявания, като и при двата прегледа е посочена основна диагноза „Навяхване и
разтягане на ставите на ниво китка. Последвали са прегледи и на 01.03.2019 година, на
22.03.2019 и на 19.04.2019, при които е отразено обективното й състояние и е посочена
основна диагноза „Мозъчно сътресение“. На 13.06.2019 година М.О. отново е
прегледана, направено й е допълнително изследване електро-енцефалография и й е
предписано медикаментозно лечение. Видно от приложените платежни документи /л.
29-35/, за извършените прегледи ищцата е заплатила общо сумата в размер на 120.00
лева и е закупила лекарства, предписани на 19 и 21 януари 2019 година на стойност
38.95 лева.
От приложените по делото заверени копия на Претенция, вх. № 1-101-4101-2163
от 24.03.2021 година на ЗАД “Алианц България“; Писмо, изх. № 2-101-1401-3665 от
30.03.2021 година на ЗАД “Алианц България“; Писмо, вх. № 1-101-1401-3379 от
21.05.2021 година на ЗАД “Алианц България“, ведно с декларация от М. КР. ОБР.;
Уведомление, изх. № 2-101-1401-6184 от 07.06.2021 година на ЗАД “Алианц
България“; Платежно нареждане от 29.11.2021 година /л. 36-42/ М. КР. ОБР. е
отправила застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от
нея имуществени и неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 18.01.2019
година ПТП. Във връзка с претенцията ищцата е уведомена чрез адв. М. М., че
определеното застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие е в размер на 2 000.00 лева, която сума й е
изплатена по банков път на 04.06.2021 година.
4
По делото са представени и заверени копия на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 6 от 18.01.2019 година, 2 бр. сведения, АУАН, серия Д, № 984728
от 18.01.2019 година и НП № 19-0906-000124 от 12.02.2019 година /л. 90-94/.
Видно от приложените по делото заверени копия на Писмо, изх. № 1029-40-
1188#2 от 05.04.2022 година на НОИ, към което е приложена справка от регистрите на
НОИ и Амбулаторен лист № 31 от 11.01.2019 година, Амбулаторен лист 47 от
12.01.2019 година и Болничен лист от 12.01.2019 година /л. 136-137 и 146-148/ М.О. е
прегледана на 11 и 12 януари 2019 година, като при прегледа е съобщила за травма от
ПТП, с оплаквания от главоболие, замаяност, болки във врата и гърба. Посочена е
основна диагноза „Мозъчно сътресение“ и й е издаден болничен лист за периода от
13.01.2019 година до 11.02.2019 година, при домашен режим.
В проведеното на 09.02.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Л. С. Н. заявява, че познава ищцата от около 20 години и са
много близки приятелки от деца. Посочва, че знае за инцидента от нея, тъй като й се
обадила след него. Разказала й, че била с майка си и са я блъснали докато се прибирала
от София, някъде около разклона Ловеч – Троян. Казала й, че е пострадала и помолила
да се погрижи за дъщеря й, която била в Търново на училище и я помолила да вземе
детето от училище, тъй като отиват на лекар в близката болница в Ловеч. Заявява, че
видяла М. на следващия ден, като по нея нямало видими наранявания, но й разказала,
че много я боли главата, че й се вие свят и че има силни болки в ръцете – китките и
пръстите. Била все още уплашена, силно притеснена и поискала помощ за детето
основно, защото нямало кой да се погрижи за детето. Посочва, че в следващите дни
била много често у тях, за да й помага. Като станела от леглото имала световъртеж и
болки. Водела дъщеря й на училище, вземала я и пазарувала. Заявява, че оплакванията
й продължили повече от месец и дълго време след това ходела на прегледи при лекари,
правела си изследвания на главата и пиела доста лекарства.
Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза /л. 124-128/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като
обективно и компетентно дадено, в резултат на претърпяно ПТП като водач на лек
автомобил, ударен от друг автомобил в задната му част на 18.01.2019 година,
пострадалата - М. К. О. е получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение без открита черепно-мозъчна травма; хематом в дясна
темпорооксципитална област с диаметър 8 см и оток на меките тъкани; хематом в
областта на горна и средна трета на гръдната кост 15 х 7 см с оток на меките тъкани;
дифузни хематоми на двете гривнени стави 5x2см с циркулярен оток на двете китки и
ограничен обем на движение в китките; хематоми на двете колена отпред в областта на
бурса препателарис с диаметър 8 см и ограничен обем на движение в двете коленни
стави. Мозъчното сътресение е придружено с частична амнезия, основно ретроградна.
5
Налице е постоянно главоболие /цефалгия/ продължила повече от 2 месеца,
придружена с вертигинозен синдром. Доказана намалена сетивност на първи, втори и
трети пръст на двете длани, причинено от увреждането на двете гривнени стави.
Налице е ограничен обем на движение в двете гривнени стави. От направена ЕМГ -
данни за заднокоренчева увреда в областта на шести цервикален прешлен вляво,
предизвикваща предимно сетивни увреждания на лявата ръка. От направена
електроенцефалограма дифузни неспецифични промени при дезорганизирано трасе с
деритмичен а-ритъм - състояние типично за претърпяно мозъчно сътресение без
открита черепно-мозъчна травма. Посочените травматични увреждания може да са
получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата, а именно като шофьор
на лек автомобил, претърпял ПТП, ударен от друг автомобил отзад, при което са
последвали травми от твърди тъпи части от купето, основно - поставен предпазен
колан, волана, части от арматурното табло, подглавника на седалката на шофьора и
последвалата в резултат на удара травма от камшичен удар в областта на шията и
главата. На пострадалата са причинени болка и страдания, придружени с разстройство
на здравето и затруднения в движението на шията и горните крайници за срок между 2
и 3 месеца. Не са налице обективни данни за състояние временно опасно за живота.
Няма данни за наранявания, проникващи в телесни кухини. Срокът за пълното
възстановяване е между 60 и 90 дни, като и към момента на прегледа от вещото лице на
25.02.2022 година е налице палпаторна болка в областта на шията по-изразена вляво,
типична за постравматичен шиен плексит. Налице е болка при крайна флексия и
екстензия на главата в областта на шията, болка в областта на лъчевия нерв на лява
предмишница към китката, която се увеличава при физическо натоварване. Не се
установяват функционални увреждания на тялото и крайниците в резултат на
претърпяното ПТП. Налице е обективно пълно възстановяване, като при физическа
преумора, екстремални натоварвания на шията или горните крайници може да се
появят субективни оплаквания като последица на претърпяното ПТП, същите се
копират с предписаните от специалист невролог и неврохирург медикаменти. В
проведеното на 26.05.2022 година вещото лице допълва, че е констатирал пълно
възстановяване от процесното ПТП. Посочва, че ако е имало друго ПТП, то е било
доста време преди това, като хематомите, които са описани от д-р Гайдарски за
настоящото ПТП в съдебномедицинското удостоверение от 21.01.2019 година, не са на
10 дни. Ако тези увреждания са настъпили преди и около 10 дни, е нямало да бъдат
толкова ясно видими и описани по размери, а биха били евентуално някакви
жълтеникави белези по кожата, които няма да имат никаква форма. Нормалното време
за пълна резорбция на хематоми по кожата е 5, 7, 8 дни. Посочва, че според него това,
което е описано в съдебномедицинското удостоверение, е причинено при процесното
ПТП. Заявява, че доколкото ищцата е имала друг болничен лист, следва да бъде
посочено, че мозъчното сътресение е повече субективна диагноза, отколкото
6
обективна, както и че до каква степен предходното е усложнило процесното ПТП това
никой не може да го каже. Посочва, че едно предходно ПТП може да направи
протичането на последващата травма, която е от процесното ПТП, по-тежко, като не
може да се определи степента на влияние на едното произшествие и другото
произшествие върху самото мозъчно състояние. Заявява, че ищцата е получила
мозъчно сътресение вследствие на процесното ПТП - не е било в тежка степен, но го е
имало, като визирайки, че и преди това е имало ПТП, не може да се даде обективна
оценка каква е тежестта на мозъчното сътресение от едното и от другото ПТП.
Посочва, че хематомът е в резултат на травма върху част от тялото, стига се до
разкъсване на малките кръвоносни съдове, които снабдяват кожата, като при тяхното
разкъсване се получава точно това изливане на кръв в подкожието и в тъканите и
трябва да мине малко повече време организмът да си резорбира тези елементи обратно,
като обикновено хематомът се проявява от втория ден. Заявява, че тя може да е имала
натъртване на меките тъкани, но хематомите да се появят по-късно, като прегледът в
спешна помощ е бил няколко часа след травмата и тогава може да е нямало такива
отоци, а те да се появят впоследствие. Посочва, че при изготвяне на експертизата се е
ръководил от обективното й състояние, което е описано в доказателство по делото,
като д-р Гайдарски е извършил преглед и издаденото от него удостоверение е на база
този преглед, а не само на първични документи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е
да докаже възраженията си срещу предявените искове.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от разменената между страните по делото писмена кореспонденция
7
застрахователят е бил поканен да заплати обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на 30.03.2021 година /Писмо, вх. № 2-101-4101-3665 от
30.03.2021 година на ЗАД „Алианц България“ АД/, по която дружеството е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 2 000.00 лева на 04.06.2021 година.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 18.01.2019 година, гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ2543КН е
покрита от ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". По силата на този застрахователен договор
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването
на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по време на действието на
застрахователния договор, на 18.01.2019 година е реализирано ПТП. Последното е
причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на
който е покрита от ответното застрахователно дружество. В констативния протокол за
ПТП с пострадали лица /л. 9-10/ изрично е посочено, че водачът на лек автомобил
"Фолксваген Пасат" не спазва достатъчно разстояние /дистанция/ и удря в задната част
лек автомобил „Пежо 207“, който намалява скоростта си и спира на знак П3 /стоп/, с
което реализира ПТП с материални щети: за лекия автомобил на застрахования –
предна броня, а за лекия автомобил, управляван от ищцата – задна броня, заден ляв
стоп и др. Посочено е и че от ПТП са пострадали М. КР. ОБР. и М. А. О.. Следва да се
има предвид, че механизмът на настъпване на процесното ПТП не може да бъде
установен от приложения по делото протокол за ПТП. Последният е официален
свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда материална доказателствена сила,
но само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя
му. Същият не е възприел непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил
обективното състояние на автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и
видимите им щети, обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. Освен
това изрично в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответното
дружество е посочил, че не оспорва механизма на настъпване на ПТП.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на застрахования, ищцата по делото е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето й. Разпитаният по
8
делото свидетел Л. Н. заявява, че след инцидента ищцата е била откарана в близката
болница в Ловеч, както и че в последствие я е боляла главата, че й се виело свят, че
имала силни болки в ръцете – китките и пръстите, че след това дълго време ходела по
доктори и пиела доста лекарства. В този смисъл са и приложените писмени
доказателства, както и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от която
се установява, че М.О. е получила мозъчно сътресение без открита черепно-мозъчна
травма; хематом в дясна темпорооксципитална област с диаметър 8 см и оток на
меките тъкани; хематом в областта на горна и средна трета на гръдната кост 15 х 7 см с
оток на меките тъкани; дифузни хематоми на двете гривнени стави 5x2см с циркулярен
оток на двете китки и ограничен обем на движение в китките; хематоми на двете
колена отпред в областта на бурса препателарис с диаметър 8 см и ограничен обем на
движение в двете коленни стави, като възстановително-оздравителния период е в
рамките на 60 до 90 дни, съпроводен с болки и страдания. Безспорно се установява и че
претърпеният инцидент е оставил негативен отпечатък в съзнанието на О., която
изпитвала страх и не се чувствала пълноценна. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания.
При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на
уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили,
продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот
на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение
за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно
понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на
увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на
негативните преживявания, продължителността на оздравителния период, самата
форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни
последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната
личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и
отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен
състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за
претърпените от М. КР. ОБР. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в
размер на 5 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че
безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху психиката на
пострадалия, което се установява и от показанията на разпитания свидетел. Ищцата е
била уплашена и притеснена. От друга страна уврежданията й не са тежки и се
изразяват в мозъчно сътресение, което в проведеното съдебно заседание вещото лице,
изготвило заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза определи като
лека степен и хематоми по горна и средна област на гръдния кош, както и на двете
китки. Същата е имала главоболие и световъртеж Във връзка с последното, същата е
9
посещавала допълнителни прегледи и е предприемала медикаменти. Освен това, тя е
сравнително млад и жизнен човек, поради което и с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза възстановителния период за тези увреждания не е
продължителен. При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение съдът
съобрази, че по време на инцидента ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност, като на 11 и 12 януари 2019 година – 6 дни преди настоящия
инцидент, ищцата е преглеждана от лекар, като при прегледа е съобщила за травма от
ПТП, с оплаквания от главоболие, замаяност, болки във врата и гърба. Посочена е
основна диагноза „Мозъчно сътресение“ и й е издаден болничен лист за периода от
13.01.2019 година до 11.02.2019 година, при домашен режим. В този смисъл още преди
настъпване на настоящото ПТП ищцата е имала мозъчно сътресение с идентични
оплаквания. Вещото лице, изготвило заключение по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза изрично посочва, че от медицинската документация, приложена по делото
се установява, че ищцата е получила мозъчно сътресение вследствие на процесното
ПТП - не е било в тежка степен, но го е имало, като не може да се даде обективна
оценка каква е тежестта на мозъчното сътресение от едното и от другото ПТП. Това
обстоятелство обаче следва да бъде съобразено при определяне размера на
обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като и преди
инцидента, ищцата е имала подобни оплаквания, като от заявеното от вещото лице се
установява, че мозъчното сътресение от второто ПТП се наслагва върху това от
първото, но това обстоятелство само по себе се не би могло да отрече уврежданията от
настъпилия на 18.01.2019 година инцидент. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че към датата на ПТП, при което ищцата е управлявала процесния
автомобил, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, като й е бил
предписан домашен режим, който същата не е спазила. Като съобрази всички посочено
по-горе обстоятелства, съдът в настоящия му състав приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от
настъпилото на 18.01.2019 година ПТП е в размер на 5 000.00 лева. Няма спор по
делото, а и от приложеното платежно нареждане в тази насока се установява, че преди
подаване на исковата молба на същата е заплатено обезщетение в размер на 2 000.00
лева, което следва да бъде приспаднато от определеното от съда по-горе.
В настоящото производство освен претърпените от ищцата неимуществени
вреди безспорно се установява и че М. КР. ОБР. е претърпяла и имуществени такива.
Видно от приложените писмени доказателства, същата многократно е ходила на
медицински прегледи, за което е заплащала такси и е закупувала предписаните й при
тези прегледи лекарства. В този смисъл направените от ищцата разходи, които са общо
в размер на 238.95 лева, са в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания.
За същите са представени платежни документи, поради което исковата претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в
10
пълния претендиран размер.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват основателни и доказани за сумата в размер на
3 000.00 лева, представляваща обезщетение за 18.01.2019 година ПТП и за сумата в
размер на 238.95 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата
имуществени вреди от настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат
уважени в тази им част. За разликата над уважената част до пълния предявен размер
искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да бъдат отхвърлен в тези му част.
Основателността на главните искове предпоставя основателността и на
акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищцата е уведомила
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие с Претенция, вх. № 1-
101-4101-2163 от 24.03.2021 година на ЗАД "Алианц България" АД - град София, а с
Молба, вх. № 1-101-4101-2379 от 21.05.2021 година на ЗАД "Алианц България" АД -
град София, същата е представила всички необходими документи, поради което с
изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 12.06.2021 година, застрахователното
дружество е в забава за изплащане на обезщетенията и дължи законна лихва върху тях
от тази дата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "Алианц
България" АД - град София следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в
размер на 350.48 лева, представляваща направени от нея разноски по делото,
съразмерно с уважената част на предявените искове за внесена държана такса, за
депозит за изготвяне на СМЕ и за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК М. КР. ОБР. следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД "Алианц
България" АД - град София направените от дружеството разноски по делото,
съразмерно с отхвърлена част от исковете. Дружеството е доказало извършването на
разноски: за СУ – 20.00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2
088.00 лева. Направеното от процесуалния представител на ищцата, в проведеното на
13.05.2021 година съдебно заседание, възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно, поради което
същото следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, при съобразяване на § 2а от ДР на наредбата
11
– 1 364.60 лева. В случая, макар делото да е проведено в три съдебни заседания, това е
поради неизготвяне на СМЕ, както и поради допълнително искане именно на ответното
дружество Освен това процесуалният представител на ответника се е явявал лично
само третото съдебни заседания и е депозирал единствено писмени молби, като
същевременно правният спор не се отличава както с фактическа, така и правна
сложност. В този смисъл ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
дружество сумата общо в размер на 1 163.01 лева, представляваща направените от
дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените
искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на М. КР. ОБР. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/,
представляваща неизпълнена част от обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от настъпило на 18.01.2019г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от застрахования водач на лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ВТ2543КН, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.06.2021 година до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД, за разликата над уважения размер от 3 000.00 лева до пълния предявен размер от
20 000.00 лева, която разлика е в размер на 17 000.00 лева, както и за претенцията за
законна лихва от 08.03.2021 година до 12.06.2021 година, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на М. КР. ОБР. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 238.95 лв. /двеста тридесет и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от настъпило на 18.01.2019г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от застрахования водач на лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ВТ2543КН, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.06.2021 година до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от 08.03.2021 година до 12.06.2021 година,
като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на
12
управление град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на М. КР. ОБР. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 350.48 лв.
/триста и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени от
нея разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - *.
ОСЪЖДА М. КР. ОБР. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД , със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1 163.01 лв.
/хиляда сто шестдесет и три лева и една стотинка/, представляваща направени от
дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13