№ 463
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502395 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по по въззивна жалба на П. С. М., ЕГН **********, срещу
Решение №**********г. по гр. д. №******г. на ВРС, 35-ти състав, в частите с
които:
1/ е определено местоживенето на детето М. П.ов М., ЕГН**********,
при майката Г. А. П., ЕГН**********, да бъде на нов адрес, а именно:
************ (В.);
2/ е изменен определеният с решение №*******г. по гр. д.
№*********г. на СРС, 89-ти състав, режим на лични отношения на бащата
П. С. М., ЕГН**********, с М. П.ов М., ЕГН**********, като е определен
нов режим, описан подробно и поетапно в обжалваното решение.
Решението на ВРС не е обжалвано в останалите части – отхвърлените
искове на П. М. за предоставяне на него на родителските права по отношение
на детето М. и произнасяне по обусовените въпроси; даденото разрешение по
чл.127а от СК на майката; изменената издръжка на детето.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и не защитава интересите на
детето. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилно и немотивирано
1
обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, довели до неточна
фактичска обстановка и до неправилни правни изводи по решаващите
въпроси, предмет на въззивно обжалване. Промяната на местоживеенето на
детето (от България във В.) не е в интерес на детето, ще накърни неговото
психическо и духовно развитие,ще го откъсне от родните му корени и от
всичко, което го свързва с България, ще го постави в ситуация на ненормални
условия заживот и в риск относно обгрижването и издръжката му. В тази
връзка бащата поддържа всичките си възражения и оспорвания, направени
пред ВРС, относно условията на живот във В., относно здравната и
образователната обезпеченост на момчето, относно доходите на майката и
новия й съпруг там, възпитателските качества на последните, отношението им
бащата и неговите права, и други. С промяната на местоживеенето в чужбина
ще се разруши и доказаната топла емоционална връзка на момчето с баща му.
За последното ще съдейства определеният от ВРС режим на лични отношения
на бащата с детето. Той ще наложи всеки месец бащата да отсъства поне
веднъж месечно от петък до понеделник включително от България (и от
работа) за да се види за два дни със сина си. Пътуванията освен това ще
изискват много средства и трудна организация, с което ще бъдат накърнени и
правата на бащата, равни с тези на майката, и нуждите на детето от общуване
с въззивника. Предвидените от ВРС контакти чрез „Вайбър“ са ограничавани
редовно от майката и новия й мъж, детето дори няма активна карта за телефон,
чрез която да се провеждат те, или ако все пак се случат са във време или при
условия, неподходящи за нормалните контакти баща-син. Въззивникът
развива и подробни съображения от правно естество във връзка с
оплакванията си по горепосочените две групи въпроси относно отглеждането
на детето. По същество моли решението да се отмени в частите относно
„промяната на местоживеенето на детето“ и относно „изменения режим на
лични отношения,свързан с промяна на местоживеенето“. В о.с.з. поддържа
доводите и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Акцентира върху трайното отглеждане на
детето от майката и приоритетната й за момчето роля според СПЕ; доказаните
от социалните доклади подходящи условия за живот в чужбина; пълноценото
и досега развитие на детето и общуване с баща му; и цялостното разрешение
по възведените пред ВОС въпроси в интерес на детето. По същество моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС,
а в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по
съществото на въззивната жалба.
2
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба с правно основание
чл.59, ал.9 от СК на Г. А. П., ЕГН**********, срещу П. С. М.,
ЕГН**********, за изменение на определените с решение №*******г. по гр.
д. №*********г. на СРС, 89-ти състав:
- местоживеене на детето М. П.ов М., ЕГН**********, чрез определяне
на такова пак при при майката, но на нов адрес, а именно: ************ (В.);
- режим на лични отношения на бащата П. С. М., ЕГН**********, с
детето М. П.ов М., ЕГН**********, чрез определяне на нов посочен от
майката с оглед промяната на местоживеенето на детето в чужбина;
- размер на издръжката, дължима от бащата П. С. М.,
ЕГН**********, в полза на детето М. П.ов М., ЕГН********** и платима чрез
майка му Г. А. П. по посочена банкова сметка,чрез увеличаването му от
200лв. на 600лв. на месец (след частично оттегляне на иска в о.с.з. на
29.02.2024г.), считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.01.2023г., с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на осн. и чл.150
от СК.
Кумулативно е отправено и искане с правно основание чл.127а от СК на
Г. А. П., ЕГН**********, за издаване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата П. С. М., ЕГН**********, детето М. П.ов М.,
ЕГН**********, да пътува извън пределите на Република България през
всеки сезон на годината с цел почивка и екскурзии до 14 дни при всяко едно
пътуване през годината, до посочени държави в Е. и А., придружавано от
майката Г. А. П. или друго упълномощено от нея лице.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искания с правно
основание чл.59, ал.9 от СК на П. С. М., ЕГН**********, срещу Г. А. П.,
ЕГН**********,за изменение на всички определени с решение №*******г.
по гр. д. №*********г. на СРС, 89-ти състав, мерки относно родителските
права по отношение на детето М. П.ов М., ЕГН**********, чрез:
- предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето
М. М. П.ов М., на бащата П. С. М.;
- определяне на местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр.
С., район „К.с.“, ул. „С.“ 2, вх. „А“, ап.9;
- определяне на предложен от бащата режим на лични отношения на
детето с майка му Г. А. П.;
- осъждане на майката Г. А. П. за издръжка в полза на детето М. П.ов
М., платима чрез бащата, в размер на 250лв. на месц, с падеж на десето число
на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението по
3
делото, по посочена банкова сметка.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето М. П.ов М., родено
на *********г. по време на брака на страните.
След влошаване на отношенията между съпрузите, предвид значителни
разногласия между тях както и упражняване на психически тормоз от страна
на ответника, със съдебно решение № ******* г., постановено по гр. дело №
***** по описа за 2019 година на СРС, 89 състав е било утвърдено
постигнатото между тях споразумение, като упражняването на родителските
права е било предоставено на ищцата, а на бащата е определен режим на
лични отношения с детето М. и същият е осъден да заплаща в ползва на
детето издръжка в размер от 200.00 лева.
След раздялата ищцата започнала връзка с Д.П., който се е установил да
работи в А.. С решение № ***************г. по гр. дело № **** за *****
година на СРС, било дадено заместващо съгласие на бащата за пътуване на
детето М. извън пределите на страната, като било допуснато и предварително
изпълнение на решението.
През лятото на 2022г. ищцата и детето се преместили в гр. Варна. На
*******г. ищцата сключила граждански брак с Д.П.. През месец юли 2022г.
ищцата наела жилище, но преместването реализирала в началото на месец
август 2022г. Оттогава обичайното местопребиваване на детето е в град Варна,
обл. Варна, общ. Варна, ул. „С.И.“ № 20, ет. 6, ап. 12.
Понастоящем ищцата възнамерява да се премести заедно с детето във В.
при съпруга й. Съпругът й разполага с жилище в град П., находящо се в
**************. В него има отделна стая за детето, а то вече я разпознава
като своя. Ищцата и съпругът й имат доходи, с които могат да осигурят много
добър живот и образование за детето М.. За преместването на майката и
детето във В. ищцата подготвя сина си още от края на лятото (на 2023г.) и
следва съветите на специалист-психолог.
Ищцата не желае да се прекъсва връзката на бащата с детето. Момчето
може да гостува и престоява в България през всички определени ваканции в
училището в П.. В учебната програма там са заложени три ваканции за
периоди от по една или две седмици и още една ваканция за пет седмици.
Ищцата планира също да пътува с детето М. за България и да прекарва част от
ваканциите му в България. Счита, че преместването на детето в град П. е в
негов най-добър интерес, защото ще е с майка си.
По искането по чл.127а от СК ищцата излага, че желае в следващите
години да посети със своя съпруг изброените държави. Счита, че не е разумно
и справедливо спрямо детето да се организират пътувания, в които детето да
не участва. Това не би било съобразено с правилното родителстване и ще е
предпоставка за травматични преживявания в детето. В интерес на детето е то
да бъде част от семейните ваканция, за да се чувства като част от семейството;
да се запознае в бита и културата, историята и традициите на съответните
държави и да посети редица забележителности със своето семейство.
4
Относно издръжката се позовава на увеличените нужди на детето и на
възможностите на ответника по делото да заплаща такава.
По същество моли за уважаване на исканията и за съдебни разноски, а в
о.с.з. поддържа позицията си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не
оспорва, че с ищцата са родители на детето М.; не оспорва уредените със
соченото от майката съдебно решение въпроси по чл.59 от СК; не оспорва че
майката има нов съпруг, както и че актуалното местоживеене на детето е в
град Варна. В отговора и в насрещната си искова молба обаче оспорва
останалите твърдения и самите искания на ищцата.
Възразява категорично против промяната местоживеенето на М. от
България във В., тъй като подобна промяна няма да бъде в негов интерес и
няма да се отрази благоприятно на психиката му. Между бащата и момчето
има много силна емоционална връзка, която ще бъде прекъсната ако то
заживее в друга държава. В България са приятелите и най-близките роднини
на детето. М. има изградена емоционална връзка и със своята баба по бащина
линия М. М.а, с брата на ответника М. М., както и с другата си баба Д. А.,
майка на ищцата. Но личните отношения на детето с тези негови близки
роднини също ще бъдат сведени до минимум, предвид отдалечеността на
България от В.. Промяната на местоживеенето на М. в чужбина ще накърни
психическото и духовното му развитие и ще го откъсне от родните корени, от
близките и от всичко, което го свързва с България.
Освен това бащата оспорва твърденията, че майката и новият й съпруг
могат да осигурят нормални условия за живот и издръжка на М. в П., В..
Оспорва представения договор за наем, като се счита, че е само попълнена
бланка (образец на договор за наем), свалена от интернет. В договора липсва
идентификация както на страните, така и на предмета. Описан е адресът на
жилището, но не и от какво се състои и каква част от него се дава под наем.
Широко разпространена практика във В. е да се дава стая или стаи от къща със
съвместно ползване на кухня и сервизни помещения с други наематели. Не е
ясно дали посочената за наемодател Д.Б. има вещни или облигационни права
върху отдаваното под наем жилище или договорът е фиктивен и съставен за
целите на процеса.
Оспорва също твърденията и доказателствата за доходите на Д.П..
Представените доказателства, макар и в превод от английски език, не
отговарят на изискванията на ГПК и международни договори за представяне
на официални документи. Оспорва „съдържанието и авторството“ на частните
документи от В.. Оспорва ищцата да работи и да получава доходи от фирмата
на съпруга си Д.П., респ. „съдържанието и авторството“ на документите,които
ги установяват. Твърди и че Г. П. не се занимава с интелектуалното развитие
на детето, не го учи нито, да чете, нито да смята.
Ответникът желае детето М. да живее при него в Бълагрия и той да
полага грижите за възпитанието и отглеждането му. Счита, че е в състояние да
се грижи добре за детето. По професия е инженер и работи в „Т. С.“, като
5
заплатата му е над средната за България и може да поеме цялата издръжка на
детето. Съсобственик е на апартамент, заедно с майка му и брат му, находящ
се в гр. С., район „К.с.", ул. „С." 2, вх. „А"', ап. 9, състоящ се от една стая,
дневна с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 68,82 кв. м., по
наследство от починалия му баща С. М. и в който живее постоянно сам.
Макар да не възразява детето да пътува с майка си извън територията на
България за екскурзии и почивки за определен срок, оспорва и искането по
чл.127а от СК на майката. Възразява и срещу увеличението на издръжката по
размер, който счита прекомерен.
По съществмо моли за отхвърляне на предявените от ищцата искания и
за уважаване на всички насрещни искове, а в о.с.з. поддържа молбата си до
съда.
В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове първоначалната
ищца Г. П. оспорва твърденията и обвиненията на бащата към нея, поддържа
позицията от своята искова молба и исканията си до съда.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по предмета на спора за родителски права, но за констатациите си
по случая представя социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и се потвърждава от приетото удостоверение за раждане, че
Г. А. П. (преди М.а) и П. С. М. са родители на детето М. П.ов М., родено на
*********г. – навършени 8 години към устните състезания пред ВОС.
Безспорно е и се потвърждава от приетия препис на съдебно решение, че
с решение № *******г. по гр. д. №***** за 2019 година на СРС е бил
прекратен сключеният между родителите граждански брак на ********г. по
взаимно съгласие и е било утвърдено постигнатото между тях споразумение
по чл.51 от СК, като: упражняването на родителските права по отношение на
детето М. М. е било предоставено на майката Г. М.а; на бащата С. М. е бил
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка втора и
четвърта седмица на месеца от 18.00 часа в четвъртък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, първата половина на Коледната и пролетната ваканция през
четните години и обратното през нечетните, на рождения ден на бащата -
21.11., два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на
майката, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие на родителите.;
майката Г. М.а се задължава да уведомява бащата на посочения от него имейл
адрес, за месеца, в който ще ползва платения си годишен отпуск най-късно до
31.05. на съответната календарна година; ползването на семейното жилище –
апартамент №9 в гр.С., ул."С.", бл.2, ет.2, се предоставя на съпруга, като
съпругата и детето са го напуснали; бащата е бил осъден да заплаща в полза
на детето издръжка в размер на 200.00лв. месечно, чрез неговата майка и
законен представител Г. М.а, до настъпване на законна причина за изменение
6
или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от постановяване на решението за развод.
Безспорно е и се потвърждава от приетия препис на съдебно решение, че
с решение № *********г. по гр. д. №****/*****г. на СРС е било дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата П. М., за пътувания на детето
М. П.ов М., придружавано от майката Г. М.а или от посочени от майката
пълнолетно лице или лица, съответно изброени, в чужбина до държавите
членки на ЕС, О.К.В. и Северна Ирландия, Република Северна Македония,
Република Сърбия и Република Турция, за срок от пет години, по време,
несъвпадащо с режима на лични контакти на бащата с детето, установен с
решението по гр.д. №*********г. на СРС, както и за издаване на
международен паспорт или друг равнозначен документ на детето за целта.
С необжалваните и влезли в сила части на решение №***/***г. на ВРС
по настоящото дело: са отхвърлени всички насрещни искове на П. М. за
предоставяне на него на родителските права по отношение на детето М., за
определяне местоживеенето на детето при него на посочен адрес в гр. С., за
определяне на РЛО на майката и за осъждане на същата за издръжка на детето,
платима чрез бащата. Със същото решение на ВРС е увеличен и размерът на
дължимата от бащата издръжка на детето до 350.00лв. на месец и е дадено
разрешение за пътуване на детето в чужбина с майката или упълномощено от
нея лице до посочени държави, на осн. чл.127а от СК.
Видно от приетото удостоверение за граждански брак, ищцата Г. П. е
сключила на *******г. граждански брак с Д.В.П., като е приела фамилното му
име.
От приета служебна бележка №**/22.11.2022г. от Детска градина „Д-р
П.Б.“ е видно, че детето М. е било записано в IV – подготвителна група на
задължително предучилищно образование през учебната 2022/2023г.
От приложената служебна бележка №67/14.11.2023г. от ОУ „Ч.Х.“ –
Варна се утановява приема на детето М. в училището в първи клас през
учебната 2023/2024г.
Представен е Договор за обучение № *********г. между ищцата и
Образователен център „Б.“ ООД относно възлагане на курс на обучение на
детето М. по английски език. Представени са Фактура № ********** от
02.05.2023г., изд. от Образователен център „Б.“ ООД; Фактура № **********
от 02.05.2023г., изд. от Образователен център „Б.“ ООД; и Фактура №
00005227732 от 16.06.2023 г., изд. от същия Образователен център „Б.“ ООД
за извършени плащания във връзка с обучението на детето. Видно от приетия
сертификат от 29.06.2023г., издаден от Образователен център „Б.“ ООД,
детето М. е издържало успешно курс на обучение по английски език.
Приобщен по делото е договор за наем от 01.10.2022г., сключен от
съпруга на ищцата Д.П. за наемане на жилище в ************ при месечен
наем в размер на 650 паунда.
Видно от прието писмо за потвърждение на регистрация от 06.11.2022г.,
издадено от Национална служба по здравеопазването, детето М. има
определен общопрактикуващ лекар в гр. П..
7
Видно от прието писмо от 01.12.2022г., на детето М. е предложено място
в Основно училище „М.“ в гр. П..
Приета по делото е служебна бележка изх. № 10971 от 11.11.2022 г.,
издадена от „К.Б.А.“ ЕООД относно доходите на ищцата Г. П..
От приетата справка от ТД на НАП се установява, че Г. П. е имала
доходи от труд в „К.Б.А.“ ЕООД с размер на БТВ над 3600лв. на месец през
2023г.
Приобщено е по делото удостоверение при приключване на данъчната
година до 05.04.2022г. за Г. М.а, в което е посочена заплата в размер на 8640
паунда общо за годината.
Прието е по делото и удостоверение при приключване на данъчна година
до 05.04.2022г. за Д.П., в което е посочена заплата в размер на 8690 паунда
общо за годината.
Представена е документация за дължими годишни общински данъци и
такси за 2022/2023г., издадена от Община С.Р..
Представен е НА за покупко-продажба на имот №**, дело №****, вх.
рег. №**********г., на СлВп-С. за придобито право на собственост от
родителите на ответника върху апартамент №9 в гр.С. ул. „С.“ 2, вх.А, с площ
от 68,82 кв.м., състоящ се от една стая, дневна с кухненски бокс и сервизни
помещения.
От приетата справка от ТД на НАП се установява, че П. М. е имал
доходи от труд в „Т. С.“ ЕАД с размер на БТВ над 3700лв. на месец през 2023г.
От приложената по въззивното дело служебна бележка от 19.02.2025г. от
„М.“ ЕООД се изяснява, че детето М. е записано на курс по английски език
през учебната 2024/2025г. срещу посочена такса, заплатена от Г. П..
Приети пред ВОС са и квитанции за платени такси за участие на детето в
часове по плуване в ПСК „Ю.Р.“.
В приобщения доклад от ДСП-К.с., гр. С., се посочва, че г-н П. М. живее
и работи в гр. С. и по негови думи разполага с финансови средства както за да
заплаща дължимата издръжка на сина, което и прави, така и да покрива
месечните си разходи. Бащата разполага с подходящи за детето битови
условия в дома си. Когато му гостува синът му има контакти с баб си и
братовчедите си по бащина линия. Бащата излага притесненията си, че ако
момчето замине да живее в чужбина това ще има отзвук относно режима му
на лични контакти и ще доведе до загуба на връзката родител-дете.
В приетия социален доклад на ДСП-Варна са застъпени констатациите
на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че всички
основни основните грижи по отглеждането на детето М. се полагат от
неговата майка. Тя е осигурила подходящи битови условия, храна, дрехи,
лични вещи, внимание, поддържане на лична хигиена, надзор, здравни грижи
и пр. Подкрепа на майката при необходимост оказват нейните родители.
Майката и детето живеят в жилище под наем в гр. Варна. То представлява
апартамент в добро техническо състояние, електрифицирано и водоснабдено;
има две спални, всекидневна, кухня и санитарно помещение, а детето има
8
собствена стая. Майката работи като счетоводител в „К.Б.“, работи от вкъщи
на 8-часови смени, при месечен доход около 3000лв. Детето М. М. е записано в
първи клас на ОУ „Ч.Х.“. Има изграден приятелски кръг сред децата. Между
майката и сина й има топли взаимоотношения. Детето е общително, видимо
добре обгрижвано. Момчето контактува и със своя баща в определения режим
на контакт. М. разказва, че е пребивавал и в А. и познава обстановката там. В
заключение се посочва, че е необходимо страните да сближат своите позиции
относно израстването и развитието на детето им. Но възпрепятстването на
свободното придвижване и живеене извън пределите на Република България
на малолетния М. би ограничило възможностите му за личностно развитие
във всичките му аспекти.
Приет по делото е и международен социален доклад, изготвен от Д.Т. –
регистриран социален работник в О.К. Данните от този съдът кредитира
изцяло, като базирани на непосредствените впечатления на длъжностно лице
във връзка със служебните му задължения, както и като неопровергани от
други доказателства. От независимия доклад се установява, че г-н Д.П.,
съпруг на майката Г. П., се е наложил от години със свой бизнес в А.,
финансово стабилен е и е трайно уседнал там. Към момента живее в гр. П. в
къща на два етажа. В нея има кухня, всекидневна и допълнителна спалня на
приземния етаж; има две спални (основна спалня и спалнята на М.) на първия
етаж, заедно с една малка стая, която се използва като стая за игра за М., и
баня. Домът е близо до парка „Х.Г.“, реката „Р.“ и един природен резерват. В
гр. П. има добри удобства, включително центрове за отдих, плувни басейни и
кина. П. е лесно достъпен от центровете и летищата на М. и Л.. Л. се намира
на 2 часа път с влак от П.. До летище Л. може да се стигне с кола.
Впечатленията на социалния работник от детето М., от неговата майка и
съпругът й е, че то е видимо спокойно и щастливо като част от семейството.М.
се чувства „перфектно удобно“ в семейния дом в П.. Социалният работник е
убеден, че майката ще осигури възможността М. да поддържа здрави и добри
връзки със своя баща и семейството и с неговите приятели в България.
Работата на г-жа П. предполага гъвкавост, в т.ч. и възможност да полага труд
от дома си в О.К.или България на позицията, която е в момента. Към
социалния доклад е приложен списък на датите на учебните срокове в П. и
възможни планове детето М. да прекарва време с баща си, като се съобразят
училищните ваканции в П.. . Училището, в което може да учи детето М., е на
пешеходно разстояние, а преценката на специалиста е, че момчето е много
вероятно да се адаптира към езика и съучениците си в кратък период след
преместването му в П.. В обобщение е формиран извод от социалния
работник, че са налице подходящи битови, социални и образователни условия
за адаптацията и отглеждането на детето М. в гр. П. с майка му и съруга й.
Показанията на св. Д.П. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но в същото
време като базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелят
от години има свой бизнес във В., а понастоящем той живее в гр. П. под наем.
За последния данъчен период преди разпита са били декларирани доходи от
107 000 паунда от фирмата на П.. Къщата, в която живее, е на два етажа, с
четири спални, всекидневан, къухня и сервизни помещения. Тя разполага с
9
всички необходими за детето условия, включително със системи за гласово
командване на камери, осветление и други. М. я е посещавал вече няколко
пъти и се чувства много добре там. Момчето е силно привързано към майка
си, която полага всички грижи за него. Тя е „страхотен родител“, полага
изключителни грижи за детето, води го на училище, на плуване, дори на
английски, за който тя и свидетелят плащат и с който детето се справя
отлично. Майката и детето са вече регистрирани при свидетеля в гр. П., а на
детето е осигурен личен лекар и прием в училището, което е на само 10
минути пеша от къщата. Училището е с висок образователен стандарт според
свидетеля. Д.П. счита, че М. се справя много добре с английския език, само
все още се притеснява да го ползва свободно; счита и че момчето ще се
приспособи много добре в П. и ще се чувства там отлично обгрижено от
своята майка, както и от свидетеля. Свидетелят отрича той или майката да
пречат на М. да говори с баща си по интернет, но посочва че такова общуване
не може да се провежда по всяко време, когато е удобно само за бащата.
Показанията на св. П.Г. съдът цени като обективни, но и като напълно
опосредствени за ежедневието на детето в гр. Варна и с майка му. От тях се
изяснява, че М. е много привързан и към баща му П. М.. Свидетелят често е
присъствал, когато баща и син за били заедно, и счита, че бащата се справя с
всичи задължения към сина си. Поради това бащата може и сам да отглежда
М.. В дома на бащата са налице необходимите жилищни условия за живот на
детето в гр. С.. Свидетелят разказва и за един случай на възникнал конфликт
между родителите по повод детето.
Двамата родители са изслушани пред съда по реда на чл.59, ал.6 от СК,
като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда, заедно с всички
други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
Заключението по приетата пред ВРС СПсЕ съдът цени като обективно,
обосновано и неоспорено. От него се изяснява, че физическото, психическото,
нравственото и интелектуално-социалното развитие на детето М. е в норма за
неговата календарна възраст. Раздялата на родителите и въпросът относно
заминаването за В. с майка си и съпруга й му създават чувство за вътрешно
напрежение и известна тревожност, както и страхове от неизвестността дали
ще се справи с езика и начина на бивот там. Детето има силна емоционална
връзка с майката; майката е постоянно до него, грижи се за него, напътства го,
дава му насоки, споделя интересите му и плановете му, склонна е да провежда
време с него и да му доставя развлечения и забавления в свободното от учение
време; тя му дава топлина и любов, а то й се доверява. Детето и майката са
посещавали А. за няколко дни; М. е запознат с новия дом на семейството и
разказва, че там то има „ не една, а две стаи“. По отношение на „втория си
баща“ момчето разказва,че си имат техни забавления и играят на различни
игри, а той обича да се шегува; детето го харесва. Под притеснението, че не
знае добре английски език се проявява безпокойството в детето относно
промяната на местоживеенето. Г-жа П. е способна да полага самостоятелни
грижи за детето си и да взема самостоятелни решения за отглеждането и
възпитанието му, но тъй като детето има биологичен баща, който няма
противопоказания по отношение на родителската роля, последните следва да
10
са съгласувани и с него. Детето М. е емоционално свързано с всеки един от
своите родители. Към момента на изследване то е емоционално повлияно от
майката и нейното желание да живеят в О.К.заедно с нейния съпруг.
Изявлението пред бащата, че е „абсурд“ да заживее в чужбина, ако не научи
езика, говори за емоция, свързана с тази тема. Детето се държи свободно и е в
състояние да реагира спокойно, когато е с баща си, а предвид календарната му
възраст, емоциите на моменти са спонтанни, което е нормално. С бащата
детето е спокойно и има доверие в него – имат свои тайни, извършват
различни полезни, образователни и развлекателни дейности и т.н. Въпреки
посещенията в А. и позитивната нагласа на новия съпруг на майката, М. все
още (към м.12.2023г.) не е напълно подготвен да остане за постоянно там.
Само хипотетично може да се предполага, че ако момчето не успее да започне
училище в гр. П. ще бъде разочаровано и ще настоява да се върне в България.
При всички случаи заминаването за чужбина не може да се тълкува като
травматично преживяване за детето, защото то ще бъде там с майка си, която е
най-близкото му лице в момента, от която то има най-голяма потребност. По
принцип децата се адаптират по-бързо от възрастните хора към нови условия
и обстановка. Предвид привързаността на М. и към баща му и редовно
провеждания от последния режим с пътуване от С. до Варна за целта, е много
важно съдебният режим след заминаването за А. също да се спазва от двамата
родители. Майката и бащата обичат детето и се опитват да се грижат за него
по възможно най-добрия начин, като всеки от тях се стреми да бъде по-
подходящия и пълноценен родител, което от своя страна, насочва към една
тенденция за конкурентни отношения в зависимост от целта. Майката се
опитва да покаже на детето, че в новото място то ще се чувства спокойно и
щастливо, а бащата – че там ще му е трудно и няма да се чувства комфортно.
Всеки от родителите е в състояние да даде на детето си това, от което то се
нуждае в момента; всеки от тях има правилен подход към детето и умения да
полага грижи за него, да му дава насоки и подходящо възпитание на детето си.
И все пак вещото лице посочва, че майката е тази, от която детето се нуждае
повече в настоящия етап от развитието си.
Заключението по приетата пред ВОС допълнителна СПсЕ съдът изцяло
кредитира като обективно, обосновано, неоспорено, кореспондиращо с
първото и базирано на актуално обследване на детето. От него се установява,
че няма съществена промяна в психичното, интелектуалното и социалното
състояние и развитие на М. спрямо предходната експертиза. Единствено
задълбочен е конфликтът на лоялност в момчето. Той обаче е обусловен не от
самото му заминаване с майката в чужбина, а от натиска и на двамата
родители детето само да вземе едното или другото решение по повод
заминаването, тоест от прехвърлянето на отговорността за решението и от
двамата му родители към него, с която то не може да се справи и което го
провокира да бъде потиснато. Това поведение на родителите поставя момчето
в риск и трябва незабавно да бъде преустановено – и от майката, и от бащата.
И към момента обаче не са констатирани конкретни за психо-емоционалното
здраве на детето рискове от самото му заминаване за А. с майката. И досега
майката е най-довереното за М. лице и това че тя ще е до него в А. ще
11
помогне за справянето с промяната. Момчето е установило отношения с новия
й съпруг и го приема като мъжката фигура до майката, с която приема да
живеят заедно. И към момента детето има „насъщна потребност от своята
майка“ в живота и ежедневието си. В о.с.з. пред ВОС експертът поддържа
заключението и допълва, че е от голямо значение подобряването на диалога и
толерантността между родителите, както и спазването на режима с бащата, в
т.ч. на онлайн срещите, а при възможност майката също следва да се връща с
детето в България за да се вижда то лично с баща си и близките си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По местоживеенето: Определянето на местоживеенето на детето е израз
на висшия му интерес да бъде защитено и интегрирано в семейна и социална
среда и предполага трайност и страбилност на положението. Съгласно чл.126,
ал.1 от СК ненавършилите пълнолетие лица живеят заедно с родителите си
(когато са заедно), респективно с този от тях, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, с оглед задълженията на последния по
чл.125 и др. от СК. Поради това на общо основание местоживеенето на детето
е обусловено от титулярството на родителските права, освен ако важни
причини не налагат друго. Обичайно под „важни причини“ се имат предвид
здравни, образователни или други специфични съображения. В ситуация на
разделени родители като „важни причини“ за отделяне на детето от родителя,
на когото е предоставено (със съдебен акт) упражняването на родителските
права, би могъл да се вземе предвид и коплекс от явно неблагоприятни за
детето фактори като: степента на привързаност и необходимост от
отглеждащия го родител; причините за промяната на местоживеенето;
условията на новото местопребиваване на детето; обкръжаващата го среда
там; възможностите за образователната му интеграция на новото място;
принципната приспособимост на детето към тези условия; наличието на
конкретни рискове за живота, здравето или развитието на детето при новото
местоживеене; и други. Водещи са интересите на детето, а не правата на всеки
от двамата родители.
С необжалваните и влезли в сила части на решение №***/***г. на ВРС
по настоящото дело са отхвърлени всички насрещни искове на П. М. за
предоставяне на него на родителските права по отношение на детето М., за
определяне местоживеенето на детето при него на посочен адрес в гр. С., за
определяне на РЛО на майката и за осъждане на същата за издръжка на детето,
платима чрез бащата. Със същото решение на ВРС е дадено и разрешение за
пътуване на детето в чужбина с майката по чл.127а от СК, в които части също
не подадена жалба. Макар че съдебното решение по спорна съдебна
администрация не се ползва със същинска СПН, то има както изпълнителна
сила, така и установително действие между страните по разрешените с него
въпроси и мерки за упражняване на родителските права, до тяхната промяна
по надлежния ред. Следователно от влезлите в сила части на решението на
ВРС в случая се установява, че въпреки емоционалната връзка на момчето и с
двамата му родители и притежаваните от тях подходящи родителски качества,
12
към настоящия момент майката е този родител, от който детето има по-голяма
потребност и нужда, а с трайната й липса в ежедневието му биха се засегнали
усещането за защитеност и за стабилност на детето.
Това се потвърждава от заключенията и по двете СПсЕ. От първата от
тях се изяснява, че М. се доверява изцяло на майка си, дори въпреки
съмненията относно заминаването им за А.; че майката може сама да полага
нужните грижи за сина си; че майката е най-близкото лице за детето и че то
има най-голяма потребност от нея в живота (без това да изключва
потребността и от бащата). В същия смисъл е и заключението по СПсЕ пред
въззивния съд, че при заживяване на М. в А., той няма да е сам, а с майка си,
която е най-довереното лице за него и досега, от което има „насъщна
потребност“. Ето защо от гледна точна на привързаността и необходимостта
на детето от майка му в ежедневието оставането с нея, макар и в чужбина, е
изцяло в негов интерес. Това не означава, че няма обективно да се затрудни
личното общуване на момчето с бащата, с когото също има чудесна връзка, а
означава че съдът (защото двамата родители не вземат такова общо решение)
следва да направи избор – липсата на кой от двамата родители би накърнила в
по-голяма степен усещането на детето за стабилност, спокойствие и
защитеност, и това е майката по горните съображения.
От заключението по СПсЕ пред ВОС се установи, че наличният
конфликт на лоялност в М. към момента не е обусловен от самото му
заминаване с майката в чужбина, а от натиска и на двамата родители детето
само да вземе едното или другото решение по повод заминаването, т.е. от
прехвърлянето на отговорността за решението и от двамата му родители към
него, с която то не може да се справи и което го провокира да бъде потиснато.
Това поведение на родителите поставя момчето в риск и трябва незабавно да
бъде преустановено – и от майката, и от бащата. То обаче измества фокуса от
решаващия въпрос – налице ли са конкретни за психо-емоционалното здраве
на детето рискове от самото му заминаване за А. с майката, като по този
отговор и двете СПсЕ не дават положителен отговор, както беше обяснено.
В продължение на горното се изясни, че новият съпруг на майката живее
и работи в А.. От доклада на социалния работник в О.К.се изясни, че г-н П. се
е наложил от години със свой бизнес в А., че е финансово стабилен и че е
трайно уседнал там.При посещението на социалния работник впечатленията
му от съпрузите и детето са, че са че М. е „изключително спокоен и щастлив“ с
новия съпруг на майката и с нея в жилището в гр. П.. В съответствие с това е и
заключението на СПсЕ пред ВРС, че детето харесва и приема новия партньор
на майката, и обсъждането в СПсЕ пред ВОС, че то е съгласно да живее и с
него. Следователно относно непосредствената семейна среда на детето в А.
също отсъстват каквито и да било рискове, противно на доводите за това.
Приетият международен социален доклад, изготвен от социален
работник в О.К. съдържа преки и неопровергани доказателства по отношение
на битовите, социалните и образователните условия в гр. П.. От него се
установи, че ищцата и нейният съпруг ползват под наем жилище в гр. П.,
„Ф.Р.“. То представлява терасирана къща на два етажа. В него има кухня и
всекидневна и допълнителна спалня на приземния етаж; има две спални
13
(основна спалня и спалнята на М.) на първия етаж, заедно с една малка стая,
която се използва като стая за игра за М., и баня. Домът е близо до парка
„Х.Г.“, до реката „Р.“ и до природен резерват. Училището, в което може да учи
М., е на пешеходно разстояние, а преценката на специалиста е, че момчето е
много вероятно да се адаптира към езика и съучениците си в кратък период
след преместването му в П.. Градът е лесно достъпен от летищата в гр. М. и
гр. Л., а от Л. е на два часа път с влак. В града има и българска общност.
Момчето вече е посещавало няколко пъти дома и града и се чувства
„перфектно удобно“ там. Социалният работник е убеден, че майката и
съпругът й ще помогнат на М. да се адаптира и да създаде приятелски
отношения с децата и с други български семейства. В обобщение е формиран
извод от социалния работник, че са налице подходящи битови, социални и
образователни условия за отглеждане на детето М. в А. с майка му и съруга й.
Тези констатации онагледяват липсата на конкретни рискове за детето М. и от
гледна точка на неговата социална и учебна интеграция. Разбира се ще са
нужни усилия и време в тази насока, но те са характерни за всяка значима
промяна на мястото на живеене и не следва да се тълкуват като рискове или
негативи за момчето. Още повече, че съобразно двете СПсЕ децата на
възрастта на М. се адаптират по-бързо и по-успешно в нова среда и смяна на
местоживеенето, отколкото родителите, стига децата да бъдат подкрепени от
близките им.
При данните от международния социален доклад и кореспондиращите с
тях писмени доказателства пред ВРС не могат да се споделят оплакванията за
недоказаност на възможността майката и съпругът й да ползват жилищен
имот в гр. П., за недоказаност на доходите на последните двама и за неяснота
на условията на живот на детето в А.. За пълнота следва да се поясни, че при
дело за родителски права ползващият жилище родител не дължи пълно и
главно доказване вещните права на наемодателя му. Липсата на деклариране
на доход също не ознавача обезателно липса на доход, а евентуално може да
индикира неизпълнение на административно задължение. Възраженията, че
майката не се занимава с отглеждането и развитието на детето са опровергани
от данните от социалните служби в България и в А., от показанията на св. П. и
най-вече и двете СПсЕ по делото. А това, че бащата не знае кои са личния
лекар и стоматолог на детето са обясними предвид че детето все още не е
фактически устроено на територията на О.К.
В допълнение по делото се установи, че М. посещава курсове по
английски език в гр. Варна от около две години, което му дава основата за по-
бързо научаване на езика в чужбина. Има данни още, че детето вече е ходило,
и то не веднъж, в дома в гр. П., което също показва поетапните постъпки към
адаптация на момчето на новото място. Към това се изясни от обясненията
пред ВОС, че планираното преместване би било едва за следващата учебна
година, с което от една страна не са накърнени образователните потребности
на М. (да завърши втори клас във Варна), а от друга е продължен процеса по
подготовка на момчето за установяване на А. по възможно по-щадящ и с по-
малко сътресения (от самото заминаване) начин. И към всичко изложено
крайното становище и в доклада на ДСП-Варна е, че възпрепятстването на
14
живеенето на детето М. извън България би ограничило възможностите му за
развитие във всичките му аспекти, което не е в негов интерес.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не е установено
наличието на важни обстоятелства за отделянето на детето от родителя, на
когото е предоставено (със съдебен акт) упражняването на родителските
права, нито наличието на конкретни рискове, които да мотивират забрана на
детето да заживее в чужбина с майка си в гр. П., А., в контекста на обсъдените
по-горе групи релевантни фактори.
Опасенията и притесненията на бащата от предстоящата промяна са
напълно разбираеми и житейски оправдани. Ясно е, че при местоживеене на
детето в различна държава от тази, в която живее единият му родител, ще има
затруднения относно личното им общуване; че баща и син с установена топла
връзка ще си липсват един на друг; и че детето ще изпитва потребност да знае,
че баща му е и ще бъде до него и че го подкрепя. Затова е изключително
важно майката да бъде дори повече от досега активна, инициативна и
диалогична по повод общуването на момчето с баща му под всякаква форма.
Неизпълнението на това задължение от майката може да има значими за
детето последици и да рефлектира дори на въпроса за родителските права в
последващ момент, но то (бъдещото неизпълнение) не може да се презюмира.
Ето защо неудобствата и опасенията на бащата не могат да обосноват
отделянето на детето майка му, в контекста на посочените по-горе фактори и
обстоятелства от значение случая.
На последно място следва да се посочи, че въпросът защо майката и
новият й съпруг не са взели друго решение за общото им бъдеще, различно от
заминаването при съпруга в А., както и изявлението на детето в хода на
обследването от психолога пред ВРС, извън контекста на цялото обследване,
не могат да бъдат решаващи за производството аргументи.
В заключение по изложените съображения местоживеенето на детето
следва да бъде определено при майката на установения по делото адрес в гр.
П., В.. Така ще бъде запазена „насъщната потребност“ на М. от майка му,
която е най-доверения му и близък човек, и ще се даде възможност детето да
живее при подходящи условия и семейна среда и при потенциално
приспособима образователна и социална среда. Съвпадането на изводите на
двете инстанции по въпроса налага обжалваното решение на бъде потвърдено
в тази му част.
По режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от регулярно общуване с
двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо
детето поведение. Това е право, естествена потребност и гаранция за
правилното развитие, за увереността и общото усещане за спокойствие и за
защитеност на всяко дете. Затова ако няма обстоятелства, застрашаващи
здравословно, физически или емоционално детето, режимът на личните
отношения трябва да бъде определен от съда по начин, по който съобразно
случая да се осигури в максимална степен възможност детето да расте и да се
развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да се
15
предоставя оптимално общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, и ако е възможно да се стимулира комуникацията между
родителите по повод детето.
От съвкупния анализ на събраните по делото данни от ДСП и гласни и
експертни доказателства се установи по несъмнен начин, че детето М. има
формирана топла и емоционална връзка с баща си. Бащата има нужните
родителски качества и е отговорен и отдаден родител. Момчето е привързано
към него и безусловно има потребността от него в живота. Както вещото лице,
така двете съдебни инстанции не поставят под съмнение активността и
грижата на бащата към сина му, взаимната им обич и стабилната връзка
между тях. Ето защо тези отношения трябва да бъдат запазени и утвърдени,
тъй като в процеса на порастването му момчето ще има все повече нуждата от
бащината фигура в живота. На първо място обаче отговорността за
съхраняването на тези отношения баща-син са на майката – като отглеждащ
родител, и на бащата – в насока на активност при общуването въпреки
обстоятелства. Съдът от своя страна следва да определи възможно по-
разширен режим, при съобразяване със спецификите на случая и гарантиране
усещането за уседналост на детето.
Когато неотглеждащият родител живее в друга държава от тази, в която
е постоянното местопребиваване на детето съдебната практика възприема и
по-различен подход на уреждане на РЛО спрямо обичайния. Един от
принципите в тази насока е концентрирането на редовния месечен режим
веднъж на месец или два, в рамките на три-четири дни, вместо два пъти в
месеца за по-малко дни, както и възможно по-дълги периоди през лятото
и/или през ваканциите. Смисълът е да се обезпечи възможността за по-
ефективно лично общуване, което по принцип е обективно затруднено при
местопребиваване в различни държави. Друг принцип е разпределението на
усилията по организацията на пътуванията, така че поне част от времето да се
осъществява на територията, на която живее неотглеждащия родител
(обичайно това са по-дълги ваканции), за което титулярът на родителските
права следва да съдейства чрез пътуване заедно с детето за РЛО и връщане в
местоживеенето му.Последното е особено важно когато детето живее в
чужбина, с оглед несъмнената нужда от запазване на народностното му
самосъзнание и връзката с родината. Като трети принцип в актуалната съдебна
практика се възприема общуването чрез модерните интернет средства за
комуникация. Наистина по естеството си тези средства не са пълноценни като
непосредственото общуване между хората, но все пак са начин
неотглеждащият родител да бъде част от живота на детето, при който да
добива впечатления от неговото ежедневие и да запазва възката си с него. Ето
защо, макар не аналог, тези средства са алтернатива на личните контакти през
моментите и при обстоятелствата, при които преките такива са не са
възможни. Именно такъв е случаят на местоживеене на дете и на неотглеждащ
родител в отдалечени градове в България и особено в различни държави.
Избраният от първоинстанционният съд режим е в съответствие с всичко
изложено. На първо място режимът по естеството си не е „намален“, тъй като
16
включва два пъти в месеца лично време от петък вечер до неделя вечер; през
останалото време предвижда ежеседмични контакти чрез „Вайбър“ или
сходно приложение – три пъти в седмицата по един час; към това е подробно
разписано разпределението на ваканциите, през които бащата има правото на
възможно по-дълго време със сина си (редувани по година с майката); лятната
ваканция включва непрекъснат перод от три седмици; а през Коледната и
лятната ваканции е предвидено задължение майката да се връща с детето в
България, така че РЛО през тях да бъде осъществяван в страната (в С., където
бащата живее) – в съответствие и с приетото в актуалната съдебна практика по
въпроса и в съответствие с установените от доклада на социалния работник в
А. фиксирани ваканции на учениците там. По тези причини оплакванията, че
избраният от ВРС режим ще „разруши връзката баща-син“ не могат да се
споделят. Показателно в тази връзка е, че макар да излага доводи, въззивникът
не предлага конкретен друг режим, който счита че „ще запази връзката“ му с
детето. По-скоро може да се приеме, че оплакванията срещу РЛО са логичното
продължение на основното въззивно възражение – срещу самото установяване
на момчето в чужбина с майка му.
И все пак в изпълнение на задължението си да следи за интересите на
детето и съобразно разяснените по-горе насоки в актуалната съдебна практика
съдът преценява, че следва да бъде коригиран редовният месечен режим на
детето. В тази връзка въззивният съд споделя оплакванията, че всяко пътуване
на бащата до и от А. ще изисква време, средства, организация и отсъствие от
работа, което би могло да стимулира редуцираното му осъществяване, не в
интерес на детето. Поради това настоящият въззивен съд намира, че следва на
бащата да бъде предоставена възможност за лични отношения с детето всяка
първа пълна седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в четвъртък до 20.00
часа в неделя, но на територията на В. и като не се нарушават посещенията на
учебни занятия на детето в училище. С тази концентрация се цели да се
обезпечи регулярното и ефективно провеждане на личните контакти с цел
съхраняване на отличната връзка баща-син, в това число запознаването на
бащата с начина на живот на детето на новото място на пребиваване.
Сочените в жалбата създавани от майката пречки за детето да общува с
баща си чрез интернет останаха недоказани – св. Г. не дава показания в такъв
смисъл, а тези на св. П. опровергават твърденията. Разбира се е необходимо
нормиране на времевия период на онлайн контактите, но и това е направено от
ВРС. От друга страна евентуално неизпълнение завбъдеще на режима или
провеждането му при неподходящи условия (режимът е за лично общуване на
детето с бащата и не следва да бъде прекъсван от дейности на момчето с
майка му и съпруга й) би довело до негативни за детето последици и би
съставлявало белег за родителски дефицити, подлежащ на разглеждане в
последващ момент. Но понастоящем няма причина за изменение на режима
чрез интернет платформите, разпореден от ВРС, поради съмнения дали той ще
бъде спазван от майката.
В заключение по изложените съображения определеният от ВРС режим
следва да бъде само частично изменен относно месечния редовен такъв, като в
останалата част следва да бъде потвърден.
17
По разноските: Предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация на родителските отношения и мерки по повод детето в интерес
на последното, предвид приетото в ТР №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г.
на ОСГК на ВКС, предвид изхода по спора пред двете инстанции и частичното
изменение на РЛО с оглед подадената въззивна жалба, разноски не следва да
се присъждат, а остават за страните, както са сторени от тях.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №**********г. по гр. д. №******г. на ВРС,
35-ти състав, в частта с която е определено местоживенето на детето М. П.ов
М., ЕГН**********, при майката Г. А. П., ЕГН**********, да бъде на нов
адрес, а именно: ************ (В.).
ИЗМЕНЯ Решение №**********г. по гр. д. №******г. на ВРС, 35-ти
състав, само в частта с която е изменен определеният с решение №*******г.
по гр. д. №*********г. на СРС, 89-ти състав, режим на лични отношения на
бащата П. С. М., ЕГН**********, с детето М. П.ов М., ЕГН**********, като
е определен нов редовен месечен режим, а именно:
- всяка четна седмица в учебната година (като първата седмица в
годината се приема за нечетна), които не съвпадат с ваканциите, за
времето от 18:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, като бащата взема
детето от дома, където се отглежда и го връща обратно в там,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА следния редовен месечен режим:
- всяка първа пълна седмица от месеца през учебната година на детето,
която седмица не съвпада с ваканция на детето, за времето от 18.00 часа в
четвъртък до 20.00 часа в неделя, на територията на В., като не се нарушават
посещенията на учебните занятия на детето в училище, а бащата взема детето
от дома, в който се отглежда то и го връща обратно в там.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №**********г. по гр. д. №******г. на ВРС,
35-ти състав, в частта с която е изменен определеният с решение №*******г.
по гр. д. №*********г. на СРС, 89-ти състав, режим на лични отношения на
бащата П. С. М., ЕГН**********, с детето М. П.ов М., ЕГН**********, като
е определен нов режим в останалата му част, описан подробно и поетапно в
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19