Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
20.06.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 694 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.А. (С.А.), чрез адв. М.П. ***,
депозирана против наказателно постановление № 38-0000270/21.03.2019г., издадено
Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2
ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
по т. 1 на основание чл. 93в, ал. 1 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 10, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1 т.
2 ЗАП и по т. 2, на основание чл. 93б, ал. 11, т. 1 ЗАП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 8,
§ 6, б. „а“, (ii), вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и чл.
2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния и явна
несправедливост на наложеното общо наказание. Оспорва се приетата за установена
от административнонаказващия орган фактическа обстановка. В подкрепа
ангажираните твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление се
релевират доводи, че по т. 1 от НП липсва описание на нарушението откъм форма
на изпълнително деяние, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част. По отношение на нарушението по т. 2
от НП, също се твърди, че както в АУАН, така и в НП липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и не става ясно, в
колко часа водачът е трябвало да направи прекъсване и колко време да бъде
същото. Твърди се, че е цитирано едно бланкетно
нарушение, без да е индивидуализирано конкретно с всички негови обективни
признаци, което е накърнило правота на защита на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 260448/20.03.2019г., за това, че на 20.03.2019г., около 20,00 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” вход Р. България, управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Бенц“ кат. N 3, с рег. № 31GV420 и полуремарке Фрьоф кат. О 4, с рег. № 31APV42, оборудван с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с
№ 04686253, с който извършвал международен обществен превоз на товар от Р. Румъния
за Р. Турция, като осъществил съставите на следните нарушения: 1. Водачът извършва
превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф Continental DTCO 1381 с № 04686253, като за дата
07.03.2019г. от 00,00 часа до 23,10 часа, водачът не
е осигурил правилното функциониране на тахографа –
като същият работи – други дейности и 2. Водачът не е спазил изискванията за
нормална седмична почивка, като намалението на времето е с до 3 часа – седмичен
период от дата 14.02.2019г. от 22 часа и 59 минути до дата 20.02.2019г. до 23
часа и 09 минути, продължителност 6 дни 00 часа и 10 мин. Въз основа на така
установеното, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил два
състава на нарушения 1. по чл. 10, предл. 1 от
Приложение „Контролен уред“ от AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и 2. по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от AETR ДВ 28 от 1995г.,
вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент
561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установените нарушения са наложени административни наказания, както следва: по
т. 1 на основание чл. 93в, ал. 1 ЗАП „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение
по чл. 10, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“ от
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и
по т. 2 на основание чл. 93б, ал. 11, т. 1 ЗАП „Глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
издаването на НП, досежно нарушението по т. 1 от същото, а именно по чл. 10, предл. 1 от Приложение „Контролен уред“ от AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП, за което на
жалбоподателя е наложена санкцията по чл. 93в, ал. 1 ЗАП е допуснато съществено
процесуално нарушение.
При
описание на това нарушение в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че за дата 07.03.2019г. от 00,00 часа до
23,10 часа, водачът не е осигурил правилното функциониране на тахографа – като същият работи – други дейности, които
факти са субсумирани като нарушение по чл. 10, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ на AETR, вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАПр.
Съгласно
приетата за нарушена норма на чл. 10, пр. 1 от Приложение „Контролен уред“ на
AETR работодателят и водачите осигуряват правилното функциониране и правилната
употреба, от една страна, на контролния уред и, от друга, на картата на водача,
когато водачът е задължен да управлява превозно средство, оборудвано с
контролен уред в съответствие с допълнение 1Б.
Както в
АУАН, така и в НП не е посочена, конкретната дейност, която е приета, че е
извършвана през този посочен период от водача, за която наказващият орган е
приел, че при извършването и, водачът не е осигурил правилно функционирането на
тахографа като същият е бил поставен в режим – други
дейности. Това от своя страна е довело до непълно описание на нарушението и
липсата на посочване от страна на административнонаказващия орган на всички съставомерни факти, въз основа на които от една страна
наказаното лице да организира в пълнота защитата си, а от друга страна да
позволи на съда да извърши преценка дали същите подведени под хипотезата на
правната норма, сочат на осъществен състав на административно нарушение. По този начин е нарушена
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което от своя страна
представлява основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
По
изложените мотиви наказателното постановление в частта му по т. 1, следва да
бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
По т. 2
от наказателното постановление актът и наказателното постановление са съставени
при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Това нарушение е описано подробно, по начин позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на това нарушение, а така също и конкретната
законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
При описание на тава нарушение,
изрично е посочен от страна на административнонаказващия, конкретният период,
за който е прието, че не са спазени изискванията за нормална седмична почивка,
а именно на от дата 14.02.2019г. от 22 часа и 59 минути до дата
20.02.2019г. до 23 часа и 09 минути, продължителност 6 дни 00 часа и 10 мин и с
колко точно е намалението, както и че са касае за нормална, а не за намалена
седмична почивка.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП досежно
това нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, по
отношение това нарушение съдът намира, че следва да изведен единственият възможен
извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561., както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, които напълно се подкрепят и се намират в
корелативно единство с представената и приета по делото разпечатка от
дигиталната карта на водача, безспорно се установява, че жалбоподателят не е
спазил изискванията за нормална седмична почивка, като намалението на времето е
с до 3 часа – седмичен период.
Съгласно
разпоредбата на по чл. 8, § 6, б. „а“, (ii) от Европейска спогодба за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561/2006, През всеки две последователни седмици водачът ползва
най-малко (ii) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка
от най-малко 24 часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на
почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната
седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови
периода от края на предходната седмична почивка.
Изключение
е предвидено в б. „б“, но същото касае само и единствено еднократен курс за
международен превоз на пътници.
С оглед
изложеното и доколкото се касае за нормална седмична почивка, неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че не е било съобразено дали е била извършена
компенсация, която видно от цитираните разпоредби е приложима за намалената
седмична почивка.
Нарушението е извършено по време
на осъществяван международен обществен превоз на товар, на територията на ЕС и договорящи страни по АETR, поради и което приложение
намират именно разпоредбите на Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
съгласно чл. 2, § 1 от същата. В същия смисъл, касаещ
приложението, именно на цитираното споразумение е и разпоредбата на чл. 2, § 3
от Регламент № 561/2006 съгласно която за международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия
регламент се прилага AETR за: б) превозни средства, регистрирани в трета
страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването
на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по
AETR.
Съгласно чл. 3, § 1 АЕТR При
осъществяване на международни пътни превози с превозни средства, регистрирани
на територията на държава, недоговаряща страна в тази спогодба, всяка
договаряща страна ще прилага на нейната територия разпоредби, които са
най-малко толкова взискателни, колкото тези, предвидени в чл. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи това нарушение, правилно е издирена и приложена и
санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 11, т. 1 ЗАП, като санкцията предвидена в
същата е в абсолютен размер, какъвто именно размер на административното
наказание „Глоба“ е наложен на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението е формално
на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност
не се изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от
международното право, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000270/21.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 1, в която на Д.А. (С.А.) гражданин на Република Турция, роден на ***г. на
основание чл. 93в, ал. 1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лева (петстотин лева), за нарушение
по чл. 10, пр. 1 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1 т. 2 ЗАП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000270/21.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 2, в която на Д.А. (С.А.) гражданин на Република Турция, роден на ***г. на
основание чл. 93б, ал. 11, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева (сто лева), за нарушение по
чл. 8, § 6, б. „а“, (ii), вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП
и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: