Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Добрич, 06.03.2018 г.
В И
М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Търговско дело № 134 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Търговско
дело № 137/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба рег. вх. № 3170/18.05.2017 г. с дата на пощенско клеймо 17.05.2017 г., на
търговско дружество „В и Д ***“ ООД гр. С. с която срещу „***“ АД гр. Добрич е предявен иск за плащане на
сумата от 82 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение ( сумата от 268 726.32 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за доставка на стоки и услуги, документиран
с ф - ра № 113/24.01.2014 г. ) за времето на забавата ( 25.01.2014 г. –
25.01.2017 г.), определено по размер на законната лихва, претендиран на осн.
чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
оспорва исковата претенция като недопустима, респ. недоказана и неоснователна.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе
предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена
следното:
Предмет
на исковата претенция е вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение ( сумата от 268 726.32 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за доставка на стоки и услуги, документиран
с ф - ра № 113/24.01.2014 г. ) за времето на забавата ( 25.01.2014 г. –
25.01.2017 г.), определено по размер на законната лихва.
Видно
от доказателствата по делото, страните са уговорили чл. 21, ал. 2 от договора за доставка на материали и машини
и монтаж на оборудване, услуга с механизация и транспорт от 22.08.2012 г.
неустойка в случай на забава в плащането от страна на възложителя „***“ АД гр. Добрич в размер на 0.05 % от договореното
възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.
Съдът, за
да установи вида и характера на неустоечното съглашение, следва да се съобрази
се с критериите на тълкуването, уредени в чл. 20 ЗЗД, а именно: 1. да се търси действителната обща воля на
страните; 2. отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се
разбират в смисъла, който произтича от целия договор и 3. тълкуването да е
съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Действителната
обща воля на страните може да бъде изведена от буквалния прочит на текста на
чл. 21, ал. 2 от Договора. Постигнато е
съгласие изпълнителят да плати неустойка в случай на забава на плащането на
уговореното възнаграждение в размер на 0.05 % от договореното възнаграждение за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.
Изискването
отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в
смисъла, който произтича от целия договор, налага при тълкуването да се включи
в постигнатото между страните съгласие относно начина на плащане и текстът на
чл. 6, ал. 8 от Договора.ф Тази клауза е от съществено значение за определяне
общата воля на страните при тълкуването на неустоечната клауза, тъй дефинира
срока на забавата – 10 работни дни след изготвяне на акт 19, приемане на
възложената работа, извършено плащане от страна на възложителя на обществената
поръчка – Община Я. и представяне на фактура от страна на изпълнителя.
Уговорената
в чл. 21, ал. 2 от Договора клауза за неустойка е в унисон с целта на договора,
обичаите, практиката и добросъвестността в търговските отношения.
По
изложените съображения, Съдът приема, че страните са уговорили неустойката като
мораторна и изключителна.
Неустойката
за неизпълнение на парично задължение е само мораторна.
В
случая неустойката е уговорена като изключителна. Кредиторът може да претендира
само неустойката, независимо от размера на вредите, които е претърпял.
Според
доктрината, когато е валидно уговорена неустойка за забава на плащане на
парично задължение, се изключва приложението на чл. 86 ЗЗД – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С., 2016, с. 501.
В тази
насока е съдебната и арбитражна практика – р. 2497-1962- IV ГО и
Решение 0 2/01.03.201о г. на арбитражните колегии на АС при БТПП.
При
наличието на валидно уговорена клауза за мораторна и изключителна неустойка,
ищецът като изпълнител няма основание да претендира от ответника като поръчващ
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Наличието на неустоечна клауза изключва
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено
по размер от законната лихва.
С оглед
изложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна само с оглед
на изложените обстоятелства, без да е необходимо обсъждане на събраните по
делото доказателства във връзка с твърденията на страните за изпълнение, респ.
неизпълнение на договора.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „В и Д ***“ ООД гр. С., ул. „**“ № 5, ет. 2,
ап. 5, ЕИК ** срещу „***“ АД гр. Добрич,
УЛ. „**“ № 15, ЕИК ** за плащане на
сумата от 82 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение ( сумата от 268 726.32 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договор за доставка на стоки и услуги, документиран
с ф - ра № 113/24.01.2014 г. ) за времето на забавата ( 25.01.2014 г. –
25.01.2017 г.), определено по размер на законната лихва.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ :