Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година
2021
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На тридесет
и първи март Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 3748
по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Ц.Д. против НП № 20-0819-002235/03.07.2020г.
на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което на чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП на М.Д. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В Жалбата въззивната страна моли да
бъде отменено НП. Оспорва фактическата
обстановка,като твърди, че не е отказвала извършването на проверка.
В съдебно заседание въззивницата се явява
лично и с адв.Б.Р., който по съществото
на делото пледира НП да бъде отменено. Нарушението не било доказано по
безспорен начин, като въззивницата на няколко пъти опитала да даде проба. Освен това бил извършен медицински тест, при
това не по указание на полицейските служители, а на дежурни полицай. Чл. 174 ал.3 предвиждал
алтернативни изпълнителни деяния, а не кумулативни и не ставало ясно за кое от
двете е наказана въззивницата. Освен това, неизпълнението в срок на
предписанието за медицинско изследване,
не се дължало на виновно поведение. Наложило се същата да изчака пред
болницата с оглед извънредната епидемична обстановка. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Изразява становище за потвърждаване на НП в писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 14.06.2020 г., след 01.00 часа М.Д. управлявала МПС с ДК
№ В 6404 СА в гр.Варна, по
бул.“Съборни“. Служители на МВР спрели автомобила с оглед проверка за алкохол.
М. С.не пожелала да слезе от автомобила и поискала проверката да бъде извършена
докато е в автомобила. Без да слиза и било предоставено техническото средство,
но М. Ц. осуетявала проверката като умишлено не вкарвала въздух в апарата, след
като на няколко пъти й била давана такава възможност. Накрая отказала
последващи проби с техническо средство, поради което й бил издаден талон за кръвна проба. Тя отказала да го подпише,
което е удостоверено с подписа на
свидетел.
Срещу Д. бил съставен АУАН, предявен за
подпис на нарушителя. Тя отказала да го подпише, което било удостоверено с
подписа на един свидетел.
В автомобила бил и собственика на
автомобила – св. Д., който по- рано
преди това бил употребил алкохол, поради което колата била управлявана от
съпругата му – св. Д..
След като полицейските служители напуснали
мястото на проверката, М. Д. и св. Д. установили, че същите са задържали
документите на автомобила и на водача. Поради това за пореден път се свързали с
дежурен полицай за инструкции, който им казал
да оставят автомобила на място и да отидат пеш до болницата за кръвна
проба.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства– справката за нарушител от региона, материалите по АНП и
показанията на св. Д., Г., К. и Д..
Съдът кредитира показанията на св. Д., Г. и
К. като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно
непротиворечиви. Те изцяло се подкрепят
от писмените доказателства – справка, АУАН, талон за медицинско изследване,
протокол за мед. изследване и др. Писмените доказателства, вкл. Приобщените в
съдебно заседание разпечатка от техническо средство и справка от
МБАЛ“Св.Анна“, са събрани по реда на
НПК, поради което също са изцяло ценени от съда като достоверни.
Показанията на св.Д. следва да се
кредитират, но не и в частта им, в която прави изводи дали техническото
средство е отчитало годна проба, или не. Твърденията му как са протекли опитите
за даване на проба не противоречат на показанията на св. Д., даже напротив,
подкрепят ги,като св.Д. разказва как по време на проверката полицаите са
приканвали лицето на няколко пъти казвайки „духайте пак, трети път?“, „Духай ,
бе“, „Ще ви пиша акт“.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от
закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на
нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения
от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената по
делото заповед.
В
АУАН са посочени от правна страна всички съставомерни признаци на нарушение по
чл. 174 ал. 3, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка. Може да се
приеме, че са описани и всички, относими към тях факти макар че е налице известна непрецизност. От фактическа страна
не е описано, че водачът отказва да му бъде извършена проверка, а е описано, че
не издиша достатъчно въздух, с което осуетява проверката. Отказът и
осуетяването са две различни нарушения – едното по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, а
другото – по чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП. Доколкото, обаче, защитата се гради
срещу фактите, съдът намира,че на този етап от АНП нарушението не ограничава
правото на защита, съответно – не е съществено и не може да бъде основание за
отмяна на НП.
По нататък в производството, обаче, са
допуснати такива нарушения, които ограничават правото на защита, поради което
са съществени и НП следва да бъде отменено. Видно е от показанията на св. Д.,
че независимо от това, че въззивницата не е подписала АУАН, то същият й е бил
предоставен за запознаване и тя на място е била уведомена за обстоятелствата,
въз основана което са направени изводите за извършено нарушение. Именно това е
смисълът на съставянето на АУАН и предявяването
му на нарушителя – запознаване с фактите на обвинението още на този етап
на административно наказателното производство, той като защитата се гради срещу
фактите. Именно фактите, описани в АУАН очертават и фактическите рамки на
нарушението, за което се води производството. При издаване на наказателното
постановление, обаче, в него са възведени нови факти, които не са били предявени с АУАН и срещу които въззивницата
не се е защитавала в хода на АНП. В обстоятелствената част на НП вече е
добавено, че М.Д. не се е явила в указаното време за
представяне на кръвна проба. Действително би могло да се приеме, че това
не е част от фактическото описание на нарушението, а е аргумент на АНО по
доказателствата, но в този случай описанието на нарушението не позволява да се
направи такъв извод, тъй като от правна страна е описано едновременно и че Д. е
отказала проверка, и че не е изпълнила предписанието за медицинско изследване.
При наличието на алтернативни изпълнителни
деяния няма пречка да се посочат повече от едно от тях, като това само по себе
си не ограничава правото на защита. Безспорно от правното описание на
нарушението, обаче,става ясно,че М. Д. е наказана несамо за това,че отказала
извършването на проверка с техническо средство, но и че не изпълнила предписанието за медицинско
изследване. Втората хипотеза на нарушението се появява от фактическа и правна
страна за първи път едва в наказателното
постановление, което е недопустимо. С НП на М. Д. е наложено наказание и за
нарушение, изпълнителното деяние на което не било предмет на
административнонаказателното производство, въз основа на факти, които не са й
били предяви с АУАН. Възведени са нови фактически положения, срещу които Д. не
се е защитавала.
Предвид горното, съвкупността от описаните
процесуални нарушения е довела до това, че на въззивника да не е могло да му
стане ясно в какво се изразява нарушението му от правна страна и срещу какви
факти се защитава, поради което НП
следва да бъде отменено. Не става ясно дали въззивницата е наказана за отказ да
й бъде извършена проверка, или за осуетяване на проверка, или за неизпълнение
на предписание.
Законодателят описвайки нарушението е
използвал съчетанието : „и/или“, от
което се налага изводът , че всяко едно от деянията –отказ за изпробване с
техническо средство, или отказ за кръвна проба, само по себе си е достатъчно за
да се счита нарушението извършено. Не се изисква да е налице едновременно отказ
и от проба с дрегер и от кръвна проба. Поради това достатъчно е дори и само
това, че лицето е отказало проба с техническо средство,за да се счита
осъществен състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Освен това не се
установява от фактическа страна да е имало обективни причини, извън волята на
нарушителя, поради които Д. да не е могла да се придвижи до болница. Видно от
показанията на св. Д., пред входа на болницата е имало трима –четирима човека,
а видно от справката на МБАЛ“Св. Анна“, интервюто за симптоми на “Ковид-19“ е
отнемало не повече от 1 мн. на човек. Талонът за изследване е връчен в 02.00ч.
а постъпването в противошокова зала, където това изследване се извършва, е
отразено в 03.20 ч. Ноторен факт е, че бул „Съборни“, където е била извършвана
проверката, е на минимално пешеходно разстояние от мястото на здравното
заведение, поради което съдът приема аргументите в жалбата относно
закъснението, единствено за защитна теза.
Несъстоятелно е и твърдението за негодност
на техническото средство, като видно от приложените доказателства,същото е
преминало съответния метрологичен контрол.
Предвид горното неясно описание на нарушението, обаче, съдът е лишен от възможност с категоричност да прецени за
какво точно е наказано лицето и в този смисъл, дали правилно е приложен
материалният закон.
Поради основанията за отмяна на НП, съдът
намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Предвид изхода на делото, следва да се
остави без уважението искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната страна не е направила
искане разноски и не е представила
доказателства за такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0819-002235/03.07.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на М.Д. е наложено наказание глоба
в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР – Варна за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: