МОТИВИ към
присъда по нохд № 713/2013г. по описа на АРС ІІ н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение
срещу Е.Е.М. *** и същият е предаден на съд за извършено от
него престъпление по чл.343б ал.1 от НК за това , че
на 28,12,2012г. по общински път, намиращ се между път І-8 и с.***,
обл.Пловдивска, е управлявал моторно –превозно средство – лек автомобил “Фолксваген
Джета” с ДК № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно: 1,35 на хиляда , установено
по надлежния ред, с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина № 1134/28.12.2012г.
В съдебно заседание е проведено предварително
изслушване , при наличие на условията на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и същата
квалификация на вината, отразена в обвинителния акт. По отношение
на наказанието заема становище, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание по реда на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371
т.2 от НПК и чл.58а от НК,а
именно: „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години , на основание чл.66 ал.1 от НК. Пледира също така на основание чл.343г от НК, подсъдимият да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия заема
становище, че подзащитният му следва да бъде оправдан, поради липса на елемент
от обективна страна на престъплението по чл.343б ал.1 от НК и по-конкретно,
счита че е нарушен установеният ред в Наредба № 30/ 27.06.2011г.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства
, поотделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Е.М. е роден на ***г*** , живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
неосъждан , с ЕГН **********. Подсъдимият периодично пътува извън страната , за да работи в областта на
строителството. Грижи се за шест деца, четири от които са родени по време на
брака му. При престоя си в България се движи предимно с криминално проявени
лица.
С оглед
направеното признание на вината, признанието на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,както и изразеното съгласие от
подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, съдът
приема, че фактическата обстановка , изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт е безспорно установена. Установено
е, че на 27.12.2012г. вечерта подсъдимият посетил
ресторант „Замъка“, който се намира на път І-8 и с.***. До заведението той отишъл с микробус
марка „***“ с ДК № РВ 8036 МК. По време на престоя си в ресторанта подсъдимият М.
изпил известно количество ракия и след полунощ, вече на 28.12.2012г. решил да
се прибира към дома си в Асеновград. Въпреки, че бил употребил алкохол той се качил
в превозното средство и потеглил по път І-8, стигайки разклона за с.***, отбил
и продължил движението си към посоченото село. Тъй като имало гъста мъгла и в следствие на изпития алкохол, подсъдимият
изгубил контрол върху управлението на микробуса, излязъл извън пътното платно и
спрял в крайпътната канавка. Подсъдимият излязъл от превозното средство и тръгнал към
най-близката бензиностанция, за да потърси помощ. Стигнал до бензиностанцията,
на която по това време на денонощието работел св.М.. Двамата провели разговор и
подсъдимият помолил свидетеля да му услужи с телефон , за да се обади на свои
роднини, като му обяснил, че е управлявал микробуса си и е предизвикал ПТП
наблизо и се оплакал, че го болят гърдите. Поради това св.М. се обадил на
тел.112 и съобщил за случая. На място пристигнали полицейски служители –
свидетелите Д.Т. и А.Г., както и линейка. Полицейските служители провели
разговор с подсъдимия, установили самоличността му и той им разказал, че е
управлявал микробуса, както и че е бил сам в него и е катастрофирал. Тъй като
полицейските служители забелязали , че подс.М. е в явно нетрезво състояние и
освен това се оплаква от болки в гърдите, разпоредили на медицинския екип да
транспортират с линейката подсъдимия в УМБАЛ „Св.Г.“***. Там му била оказана
първа помощ и му била взета кръв за химически анализ.
От
заключението на химическата експертиза е видно, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е 1,35 на хиляда.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена , съгласно
чл.373 ал.3 от НПК ,от признанието на обвиняемия на фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – от показанията
на свидетелите Д.Т., А.Г. и Г.М., както и от писмените
доказателства-справка за съдимост,протокол
за ПТП, докладни записки, справка от мобилен оператор, справка от експерта,
справка от КАТ Пловдив, характеристична справка и др. Съдът
счита , че следва да се кредитират показанията на
посочените по –горе свидетели, при
установяване на фактическата обстановка , тъй като същите са добросъвестно депозирани,
основани на техни преки възприятия и логични.
Съдът не кредитира показанията на св.Р.А., тъй като изложеното от него е в
противоречие с останалите доказателства, събрани в хода на наказателното
производство, показанията на посочените по-горе свидетели и справката от
мобилния оператор, от която се установява ,че не са провеждани разговори от
мобилния телефон , ползван от подсъдимия за периода от 20.00 часа на
27.12.2012г. до 06.00 часа на 28.12.2012г., т.е. показанията на св. А. са
депозирани с цел единствено да обслужат защитната версия на подсъдимия, изградена
от него в хода на досъдебното производство, че не той е управлявал микробуса, а
неговият братовчед – св.Р.А..
Съдът
възприема изцяло и заключението на химическата експертиза, като компетентно
изготвено, пълно и не оспорено от страните.
От наличните
по делото доказателствени материали ,събрани и проверени по реда и със
средствата предвидени в НПК,по безсъмнен начин се установява извършването на
престъплението ,предмет на настоящето наказателно производство, неговото
време,място,механизъм и начин на осъществяване,както и авторството му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил признаците на
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, поради което и е на становище, че поддържаните доводи от защитата на
подсъдимия за липса на престъпление от обективна страна са неоснователни. Видно
от протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръв и урина, в УМБАЛ – СО/3х е била взета кръвна проба от медицинско лице –
д-р Петков, която е занесена на ръка в лабораторията при „МБАЛ Пловдив“ АД от
лицето Николова. В цитирания протокол е отразено също така, че пробата отговаря
на изискванията на Наредба № 30 , тя е с
мирис специфичен за кръв и е изследвана по газхроматографския метод. Предвид
така отразените констатации от експертът е очевидно, че са спазени изискванията
на Наредба № 30/от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Доводите на защитата на подсъдимия обективно не почиват на отразените
факти в химическата експертиза. При положение, че пробата е транспортирана в
разрез с изискванията на посочената Наредба, то в протокола за химическа
експертиза тези обстоятелства биха били посочени, а именно: че пробата не
отговаря на изискванията на Наредбата, че няма специфичен мирис на кръв, както
и че не е спазен 72- часовия срок за транспортирането ѝ до химическата лаборатория. Следва да се отбележи, че съдът приема за технически пропуск посочената дата на
която пробата е занесена в лабораторията на 27.12.2012г.,
вместо 28.12.2012г., в който смисъл е и приложеното
писмено доказателство – справка от
химикът, изследвал пробата Й.Д.. Настоящият съдебен състав е на
становище, че този технически пропуск не се отразява на резултата от
изследването, нито опорочава в каквато и да било степен експертното заключение,
още по-малко пък установеният ред в Наредба № 30. На следващо място –
отразяването, че кръвната проба е занесена в химическата лаборатория „на ръка“
не означава, че пробата не е била поставена в хладилна чанта. Както вече бе
посочено в случай, че пренасянето е повлияло по някакъв начин на
характеристиките на взетата кръв, това обстоятелство би било отразено в
протокола за химическа експертиза, напр. с посочване , че пробата няма
специфичен мирис на кръв. Ето защо съдът приема, че с действията си на
28.12.2012г., подсъдимият е осъществил съставът на престъплението, извършването
на което му е вменено във вина, тъй като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, посочен в Наредба № 30/от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна
подс. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Предвид гореизложеното , съдът
квалифицира деянието като престъпление по чл.343б
ал.1
от НК и подс.М. бе признат за виновен в извършването му.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно принципа на
законоустановеност на наказанието съдът взе предвид визираната в закона санкция
за престъплението по чл.343б ал.1 от НК –
„лишаване от свобода” до една година.Съобразно
принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Според съда
конкретното деяние , въпреки ,че не е тежко престъпление е с висока степен на
обществена опасност, доколкото се касае за изключително разпространен вид
престъпления в обществото. Степента на обществена опасност на
извършителя съдът преценява като ниска , предвид
съвкупната преценка на данните за личността му,
семейното му положение, обстоятелството ,че не е осъждан и макар и периодично
все пак е трудово ангажиран. От друга страна следва да се вземат предвид лошите
му характеристични данни. След съвкупна преценка на тези обстоятелства и
съгласно императивното изискване на чл.373 ал. 2 от НПК вр. чл.54 от НК, съдът счита че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.58а
ал.1 от НК , размерът на това наказание следва да бъде редуциран с 1/3 или за извършеното
престъпление по чл.343б ал.1 от НК на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Предвид данните за личността на подсъдимия и неговото чисто
съдебно минало, на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание следва да бъде отложено за срок от
ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счита ,че
така наложеното наказание , в този му вид и размер ще способства в най-висока
степен за постигане целите на наказанието ,визирани в чл.36 от НК. На основание
чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият М. следва да бъде лишен от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. При
определяне срокът на наказанието „Лишаване от права“, съдът се съобрази с
относително ниската концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и с
обстоятелството, че естеството на трудовата дейност на подсъдимия е свързано с
управление на МПС и лишаването му от
това право в по-дълъг срок ще доведе до липса на доходи за него, а същият се
грижи за шест деца.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград
сумата от 15 лева, разноски по водене на делото, както и по сметка на „МБАЛ
Пловдив“ АД, гр.Пловдив сумата от 25 лева , разноски за химическа експертиза.
Причини за
извършване на предстъплението – незачитане на правилата за движение по
пътищата.
По посочените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: