№ 1547
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110200846 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. М. И., ЕГН **********, с адрес
гр.София, кв.***, против наказателно постановление
№**********/07.11.2023 г., издадено от ВПД Началник на 05 РУ-СДВР, с
което на основание чл.80, т.5 от ЗБДС е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.6 от ЗБДС.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно издадено,
поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи, че е спрян за проверка
пред къщата, в която живее, но против него е бил съставен АУАН за това, че
не е представил лична си карта въпреки, че се е легитимирал с ЕГН и
предложил да вземе от дома си личната карта.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – ВПД Началник на 05
РУ-СДВР, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН №**********/21.10.2023 г. от М. А. П., заемаща
длъжността: старши полицай при 05 РУ-СДВР, в присъствието на един
свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта, против Г. М. И., затова, че на 21.10.2023 г., около 13:15 часа, в
гр.София, кв.***, при извършена полицейска проверка не представя
документи за самоличност, с което виновно е нарушил чл.6 от ЗБДС.
Актосъставителят посочил, че като доказателство за извършеното нарушение
е иззел данни от извършена справка от АИС-ПП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис, на датата на неговото издаване – 21.10.2023 г., без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си да представи писмени възражения пред наказващия орган в
законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: ВПД Началник на 05 РУ-СДВР, издал
процесното НП, в което след като изцяло възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.80, т.5 от ЗБДС, за
нарушение на чл.6 от ЗБДС.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП. НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2024 г.,
съгласно посочената дата на разписката върху него, а жалбата е подадена чрез
АНО на 10.04.2024 г. по поща, съобразно посочената дата на пощенското
клеймо, т.е. в законоустановения преклузивен 14-дневен срок за обжалване,
предвиден в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, считано от датата на
връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да
2
бъде разгледана по същество.
Разгледна по същество, жалбата е основателна.
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, доколкото на съда е известна издадената от министъра на
вътрешните работи Заповед №8121з-493/01.09.2014 г., в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Относно наличие на извършено административно нарушение по
смисъла чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира следното:
Посочената в АУАН и НП, като нарушена от жалбоподателя разпоредба
на чл.6 от ЗБЛД, вменява задължение на гражданите да установят своята
самоличност, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон. По силата на чл.80, т.5 от ЗБЛД, се наказва с глоба от 50 до 300
лева лице, което не представи български личен документ при поискване от
компетентните длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е
наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо. Не за
всяко не представяне на документ за самоличност се носи отговорност по
чл.80, т.5 от ЗБЛД, а само за такова неизпълнение на задължението на лицето
да представи български личен документ, което е допуснато след поискване от
компетентни длъжностни лица. Същевременно, действащата към момента на
нарушението разпоредба на чл.70 от ЗМВР предвижда, че полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице,
за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред, когато това е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност
и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските
органи; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при
условия и по ред, предвидени в закон. В съставения АУАН,обаче, липсва
описание на фактически констатации, които да сочат на някоя от изброените
в разпоредбата на чл.70 от ЗМВР хипотези, дори не е отразено, че не
представянето на документ за самоличност е извършено в хода на полицейска
проверка, при която полицейските служители са имали право да изискват
установяване самоличността на жалбоподателя, посредством надлежен
3
документ. По делото няма приложена докладна записка или друг документ,
изготвен от полицейските служители, който да сочи, че същите са
изпълнявали конкретно възложена работа по подаден сигнал или такава за
осъществяване на контрол, и именно в тази връзка са извършили полицейска
проверка на жалбоподателя. В издаденото НП не са налице каквито и да е
било данни в тази насока, поради което съдът намира, че административното
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, се
явява недоказано от обективна и субективна страна. Следва да се има
предвид, че съставяният АУАН по ЗБЛД не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. Същевременно, липсата на ясно отразени фактическите
констатации в него относно основанието по чл.70, ал.1 от ЗМВР, наложило на
посочените дата, час и място, да бъде установена самоличността на
жалбоподателя с представяне на някой от изброените документи в ЗБЛД, в
случая лична карта, съставлява нарушение на императивните разпоредби на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на пълно, ясно и
точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Касае се за съществено по тежест процесуално нарушение, тъй като е довело
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и
как го е извършил, а освен това възпрепятства и възможността за
осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП.
Твърдения за тези факти следва да са изложени точно, ясно, конкретно и
непротиворечиво в самия акт и да се отнасят до всички обективни признаци
от състава на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. С оглед
на горното, съдът намира, че поради пълна липса на описано в АУАН и НП
съставомерно поведение, санкционният акт следва да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен.
Наред с горното, ангажирането на отговорността на жалбоподателя е
необосновано и поради липсата на достатъчно доказателства, относно
установяването на самоличността му като лице, осъществило процесното
деяние. След като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
неизпълнение на задължение да представи български личен документ, при
поискване от компетентни длъжностни лица /полицейски органи/, ответната
страна не ангажира никакви доказателства за надлежното установяване
самоличността на провереното лице, съответно за изпълнение на
4
предписаната от закона процедура за това в хипотези като процесната, а
именно: когато не се представя никакъв документ за самоличност. В АУАН е
отбелязано, че е иззета като доказателство за извършеното нарушение справка
от АИС-ПП, каквато липсва в представената преписката. Както се установява
от изложеното в жалбата за заявено ЕГН, очевидно такава справка е
извършена единствено и само по заявени данни от лицето, обект на проверка,
без да са налице други данни, че именно жалбоподателят е бил провереното
лице. Касае се за непреодолим дефицит на доказателства по делото, които
освен че не позволяват на съда да направи извод, че вмененото нарушение е
извършено от обективна страна, но и че същото е извършено виновно именно
от жалбоподателя, доколкото не се установява по безспорен начин и това, че
именно той е лицето, спряно за проверка на посочените дата, час и място.
Действително, последното не се отрича от жалбоподателя, но
доказателствената тежест се носи от ответната страна по жалбата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото – отмяна на
обжалвания санкционен акт, право на разноски има жалбоподателя. В
настоящото производство не е направено изрично и своевременно изявление
от правоимащата страна в горния смисъл, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№**********/07.11.2023 г., издадено от ВПД Началник на 05 РУ-СДВР, с
което на Г. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.***, на основание
чл.80, т.5 от ЗБДС е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.6 от ЗБДС, като НЕПРАВИЛНО и
5
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, посочени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6