Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. Луковит, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 64 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод подадена жалба от Н.В.М., ЕГН **********, с адрес ***,
против Наказателно постановление № **-****от 04.02.2020 г. на Н. на отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр.Русе при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище в гр.Бургас, с което на
жалбоподателя е наложено, за извършено от него нарушение, квалифицирано от
наказващия орган по чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/,
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, на основание чл. 73,
ал. 1 от ЗРА, а на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на Държавата 1
бр. въдица марка, дълга 5 метра, синя на цвят с макара „SKIMANO 2500 FB“.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като
неправилно и незаконосъобразно, като са изложени доводи за допуснати съществени
нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, които налагат
пълната му отмяна. Изложени са съображенията, че са недопуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, тъй като не са спазени законовите изисквания за точно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, за пълно
съвпадение в словесното описание на нарушението, посочено както в АУАН, така и
в НП. В тази връзка се твърди, че е налице несъответствие между часа посочен
като извършване на нарушението в АУАН и този в обстоятелствената част на НП.
Сочи се, че на жалбоподателя е предоставено нечетливо копие на АУАН, което не
позволява разкриване на съдържанието му и конкретно на посочените като нарушени
законови разпоредби. Също така се твърди, че процесният АУАН е съставен в
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 6, 7 и 8, както и чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, които нарушения представляват самостоятелни основания за отмяна
на обжалваното наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично,
представлява се от адв. Л. П.от ЛАК. В депозираната до съда писмено становище се
релевират две основни възражения. На първо място се твърди, че НП е
незаконосъобразно, тъй като страда от липса на съществени реквизити по смисъла
на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, водещи до порок, изразяващ се в неточно (грешно
изписани) посочване имената на нарушителя и точният му адрес, с което следва да
бъде индивидуализиран. Този порок се отнася както за издаденото НП така и за
съставения АУАН. Сочи се, че АУАН и НП съдържат трите имена и адреса на
санкционираното лице - Н.М.В., с адрес: ***, а от представеното по делото
заверено копие на лична карта се установява, а и не се спори, че имената на
жалбоподателя са Н.В.М. с адрес: ***. В този смисъл, два от задължителните
идентификационни данни и реквизити на обжалваното НП, не отговарят на
действителните данни за самоличността на нарушителя. Точното и недвусмислено
посочване имената на нарушителя и неговия адрес са абсолютно необходими
реквизити на НП и условие за неговата законосъобразност, тъй като в сериозна
степен застрашават правото на защита на привлеченото към отговорност лице. На
второ място се твърди, че при доказването на извършено нарушение на чл. 37 от
ЗРА за да е налице такъв риболов, задължително е необходимо да бъде установено
обстоятелството, че лицето ползва или малоразмерни мрежени уреди или специални
куки, както и да се докаже, че нарушителят е извършвал резки движения с тези
специални риболовни приспособления. Сочи се, че в АУАН и НП деянието е описано
по идентичен начин - извършване на риболов чрез непозволен метод
косене/търмъчене, посредством един брой въдица със закачена на нея тройка кука,
извършвайки резки движения, за да улови риба. Административното нарушение е
квалифицирано по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, вр. с чл. 37 от ЗРА, като е приложен
общият състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 от ЗРА, според който се предвижда
наказание за риболов със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и чл. 37 от
ЗРА – но в този законов текст не съществува термин непозволен метод. В случая
прилагането на административната санкция по цитирания законов текст е
обусловено от нарушението на нормата на чл. 37 от ЗРА. Визираната конкретизация
е особено съществена, доколкото в АУАН и в НП липсва описание на обстоятелства,
сочещи на забранения способ за риболов по чл. 37 от закона чрез косене /търмъчене/,
за който съществува дефиниция в т. 15 на §.1 от ДР на ЗРА. Твърди се, че от
съдържанието на акта и на наказателното постановление, не може да се установи в
какво се състои нарушението на жалбоподателя - дали в това, че жалбоподателят е
извършвал риболов със забранен уред или чрез забранен способ. Налице е
противоречие между описанието на деянието - извършване на риболов чрез забранен
метод и правната му квалификация по чл. 37 от ЗРА, въвеждащ забрана относно
начините за извършване на риболов. Нещо повече, нито в АУАН и НП, не е цитирана
нормата на т. 15 §. 1 от ДР на ЗРА. Твърди се, че нарушителят не би могъл да
разбере в какво се изразява извършеното нарушение чрез прочитане на акта и
наказателното постановление и съпоставката с текста на чл. 37 от ЗРА, дали се
касае за забранен метод или забранени уреди, средства, принадлежности и
приспособления, доколкото няма задължение да познава специфичната терминология
на закона. Констатираната неяснота и противоречие относно съставомерните
признаци на административното нарушение представляват съществено нарушение на
процесуалните правила, като са създали затруднение за нарушителя да разбере
предявеното му обвинение и да реализира правото си на защита в пълен обем.
Твърди се, че в Закона за рибарството и аквакултурите няма забрана за
извършване на резки движения при риболов на плувка още повече, че същите са
необходими при засичане на улова или при закачена корда (каквото е установено
при проверката). Не са налице доказателства за това, че жалбоподателят е
извършвал риболов по начин и със средства забранени от закона. Иска се съдът да
приеме, че деянието на жалбоподателя е маловажен случай и са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се излагат съображения, като се
твърди, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, които не са
били обсъдени при индивидуализиране на нарушението. Същото е с ниска степен на
обществена опасност. Няма нарушени обществени отношения, свързани с опазването
на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естественото
възпроизводство на популациите от риба и други водни организми. Няма причинени
щети, тъй като няма констатиран улов, касае за изолирано и неумишлено деяние от
страна на дееца, а и жалбоподателят не се отличава с висока степен на обществена
опасност. Посочените обстоятелства дават основание случаят да бъде квалифициран
като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява в о.с.з. от М. С. М.– Н. отдел „Рибарство и контрол-Централен
Дунав“ гр.Русе, който изразява становище по жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. По
делото е представено писмено становище от юрисконсулт И. П., с което се оспорва
предявената жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното НП е материално
и процесуално законосъобразно, като се излагат доводи срещу релевираните
възражения на жалбоподателя.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.01.2020 г. била предприета проверка от органите на Изпълнителна
агенция „Рибарство и аквакултури“ гр.Ловеч на, сектор гр. Плевен в района на
река Искър в с.Карлуково. Проверката била извършена от свидетелите Т.Д.Т., работещ
на длъжността специалист рибарство и контрол и С.Ц.Ш. работещ на длъжността
старши специалист рибен контрол, по повод получен на 04.01.2020 г. сигнал от
112, в който имало данни, че в района на реката под моста в близост до Държавна
психиатрична болница Карлуково се осъществява риболов с куки тройки, чрез
косене, което не е позволено от закона. Около 14.30 часа на посочената дата,
двамата служители на ИАРА пристигнали в района на моста на река „Искър“ и около
5 минути двамата наблюдавали с бинокъл от разстояние около 50-60 метра, как
жалбоподателят Н.В.М. осъществява риболов извършвайки специфични резки движения, като
хвърля въдицата и придърпва. Този начин на улов на риба, чрез косене, търмъчене
е забранен, а и през зимния период рибата е събрана на едно място, групира се
на пасажи, което прави този риболов опасен за рибата. Двамата служители ИАРА
решили да извършат проверка на жалбоподателя и се отправили към местото, където
той се намира. Представили му се и го накарали го да издърпа въдицата, която
била потопена във водата. Установили, че на въдицата има закачена кука тройка и
плувка, но нямало поставена стръв. При проверката установили, че жалбоподателят
носи приспособление за съхраняване на уловена риба /живарник/, но нямал улов.
При проверката изискали от нарушителя риболовен билет и личната му карта, при
което установили, че той има редовен риболовен билет.
На место на жалбоподателя бил съставен АУАН за описаното вече нарушение,
който бил предявен, като жалбоподателят се запознал с него, подписал същият, а
след това срещу подпис бил връчен екземпляр от акта на жалбоподателя. В АУАН
жалбоподателят не вписал никакви възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не
депозирал писмени възражения срещу констатациите в АУАН. В АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 37 от ЗРА.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП от Н.-сектор
“Рибарство и контрол Централен Дунав” гр.Русе, като в него е възприета същата фактическа обстановка и същата правна квалификация на
описаното нарушение. НП било връчено на жалбоподателя на 11.02.2020 г. по
пощата, с което административно-наказателната му отговорност била ангажирана.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Т.Д.Т. и С.Ц.Ш.,
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с изложените
в АУАН факти и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка и
констатациите, направени в нейния ход, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел,
който е бил заедно с жалбоподателя по време на извършената проверка. Същият
свидетелства, че жалбоподателят няма как да е правил дерак с плувката и тънката
кука поставена на въдицата. Твърди, че в момента на проверката въдицата била
закачена и жалбоподателят не я бил хвърлил вътре във водата.
Последният видно от показанията му е бил заедно с
жалбоподателя на язовира и също е извършвал риболов. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, особено в частта, в която твърди, че въдицата на
жалбоподателя е била закачена и не е била хвърлена вътре във водата. Това
твърдение е в противоречие с изложеното от двамата служители на ИАРА, че на жалбоподателя
въдицата е била потопена и с поставена кука тройка. Това обстоятелство изцяло
се потвърждава от свидетелските показания на Т.Д.Т. и С.Ц.Ш. и от веществените
доказателства по делото описани в АУАН и НП. Съдът кредитира показанията на св. И. А. П., в частта, че е бил заедно с жалбоподателя на риболов, както и
че при тях са пристигнали служителите на ИАРА.
Съдът изслуша жалбоподателят Н.В.М., но намира за
неправдоподобно твърдението му, че е извършвал незаконен риболов. Това което
изложи жалбоподателят е негова защитна теза, но тук следва да се отбележи от
житейска гледна точка, че човек който е отишъл за риба на реката, през зимния
период и с въдица в ръка с поставена кука-тройка, която използва за риболов, не
може да не знае дали ще хваща риба с търмъчене и косене или със стръв.
При така установената фактическа обстановка и след като
извърши служебна
проверка на акта и НП, съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, от лице, което притежава процесуална
легитимация да обжалва НП, поради което
е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно
лице – специалист речен контрол в сектор „Рибарство и контрол-Централен Дунав“
гр.Русе към ИАРА. Няма съмнение, че същият притежава необходимата
компетентност, съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА, вр. чл. 37, ал. 1, буква ”б” от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа формално всички необходими по чл. 42 ЗАНН
реквизити. Въз основа на АУНН е издадено атакуваното НП от Н. отдел “Рибарство
и контрол” към отдел на ИАРА гр. Русе. Предвид разпоредбата на чл. 91, ал. 4 от
ЗРА, компетентен да издава НП за нарушения по ЗРА е министърът на земеделието и
храните или определени от тях длъжностни лица. Не възниква съмнение относно
компетентността на органа, издал НП. Министърът е делегирал правомощия на
определен кръг от лица, в които попада и административнонаказаващият орган
/АНО/, тъй като същият е упълномощен със Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 г. на
Министъра на земеделието и храните с функции на АНО.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално нарушение.
Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта
за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя,
който е подписал акта, и получил препис от същия, надлежно удостоверено с
подписа му в съответната графа. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН за неговата редовност, като точно е описано нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Според съда така както е посочено
мястото на нарушението в АУАН е достатъчно точно да се разбере къде точно е
извършено нарушението. Това именно е станало във водите на река „Искър“,
землище на с.Карлуково, под моста до държавната психиатрична болница. Описан е
видът на извършваният от жалбоподателя риболов и способа, начина и средството
по който това е ставало, както и датата на извършването му, както и останалите
необходими реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си
то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити. Следва изрично да се отбележи, че така както е посочено в АУАН и в
НП мястото на извършването на нарушението, последното е достатъчно
индивидуализирано и не води до съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 37
от ЗРА - Забранява се извършването на стопански и любителски риболов в
обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене).
Съгласно § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗРА – „Косене
(търмъчене)“ е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки,
при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни
екземпляри риби.
Съгласно § 1, т. 26 от Допълнителни разпоредби на ЗРА - § 1 - "Риболов"
е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване;
а съгласно т. 27. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., доп., бр. 59 от 2012
г.) "Риболов - любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност,
при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от
физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер,
организиран по определени за това правила.
По силата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА - Който лови риба и други водни организми
със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в
нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и 37, се наказва с глоба от
1000 до 2000 лева, а според чл. 90, ал. 1 ЗРА - В случаите по чл. 56, 62,
64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82,
82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
С действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна състава
на административното нарушение по чл. 37 от ЗРА, който извод съдът изгради въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Д.Т. и С.Ц.Ш., които
са присъствали при извършване и установяване на нарушението, като са се уверили
лично и непосредствено, че Н.В.М. е извършвал любителски риболов чрез „косене”,
с резки движения. И двамата свидетели са категорични, че са видели
жалбоподателя да извършва описаното нарушение. Съдът намира, че показанията им
са логични и последователни и способстват за разкриване на обективната истина
чрез изясняване на фактическата обстановка по случая. Същите са дадени от
незаинтересовани и непредубедени по делото лица, които изразяват непосредствено
възприети от тях факти и обстоятелства. Не
са налице данни, които да обосновават недостоверност в показанията на
посочените свидетели, и в следствие изложеното от свидетеля И. А. П. и
жалбоподателя при изслушването му. Жалбоподателят твърди, че не е извършвал
риболов по посоченият в НП начин. Тези твърдения обаче не се подкрепиха от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от
показанията на свид. И. А. П. разпитан по искане на жалбоподателя, тъй като с неговите
показания се целеше да се подкрепи защитната теза на жалбоподателя.
От друга страна и двамата свидетели Т.Д.Т. и С.Ц.Ш.
по категоричен начин твърдят, че са видели как жалбоподателя извършва риболов,
чрез резки движения и при идването им на место до жалбоподателя са констатирали,
че въдицата е оборудвана с тройка кука и плувка. Тоест от действията на
жалбоподателя възприети от свидетелите Т. и Ш., по категоричен начин се
установява, че той именно е осъществявал търмъчене с описаната и иззета въдица,
още повече, че на нея е имало поставена и тройка кука, което допълва начина на
извършване на риболова, а именно, чрез косене/търмъчене с тройката кука. Фактът,
че няма уловена риба не изключва извършването от жалбоподателя на горното
нарушение. Напротив, само въпрос на време е било той да улови риба и тава не се
е случило поради намесата на свидетелите Т.Д.Т. и С.Ц.Ш., които са
предотвратили улова на риба от страна на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира за доказано, че на посочените в АУАН и НП дата и
място жалбоподателят Н.В.М. *** действително е бил край брегова на река
„Искър“, землище на с.Карлуково, под моста до държавната психиатрична болница.
Доказано е, че е извършвал риболов с един брой въдица на която е имало
поставена плувка и тройка кука, като е хвърлял същата и с резки движения, я е
извеждал от водата. Същият е осъществил от обективна страна признаци на състава
на административно нарушение по чл. 37 от ЗРА, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Всички елементи от обективна
страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично
установени. Както вече се отбеляза по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 37
от ЗРА, забранява се извършването на стопански и любителски риболов в обектите
по чл. 3, ал. 1 чрез косене /търмъчене/. Според дадената в §
1, т.15 от ДР на ЗРА легална дефиниция, „косене /търмъчене/” е риболов
чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки
движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри
риби. Именно такъв вид риболов е осъществявал жалбоподателя, като АНО
правилно го е посочил като „забранен от ЗРА метод“. Това както вече бе
отбелязано се доказва по категоричен и недвусмислен начин от показанията
на свидетелите Т.Д.Т. и С.Ц.Ш.. Те са присъствали при
извършване и установяване на нарушението, като са се уверили лично и
непосредствено, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов чрез „косене,
търмъчене”, с резки движения. И двамата свидетели са категорични, че са видели
жалбоподателя да извършва описаното нарушение.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно и данните по делото не
налагат извод, различен от възприетия с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства.
При индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че наказващият орган е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил
наказанието за нарушението по 73, ал. 1 от ЗРА глоба в размер на 1000 лева,
явяващ се минимума на предвидената санкция, съобразно действащата към момента
редакция, което при съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства по случая – фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя,
възприето като смекчаващи вината обстоятелства, както и че в следствие на
деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици за
рибните ресурси и разнообразие, доколкото уловена риба не е имало, съдът
намира, че административното наказание е обосновано и законосъобразно
определено. Още повече, че на са били събрани и данни за имущественото
състояние на длъжника. Тук следва да се посочи, че не е нарушение или поне
такова което да води до отмяната на НП, непосочването на съответното
предложение на чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Наказателното постановление в останалата
обжалвана част, с която на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
Държавата - 1 бр. въдица марка, дълга 5 метра, синя на цвят с макара „SKIMANO
2500 FB“, следва да бъде потвърдено, като съответстващо на материалния закон с
оглед характера и правната квалификация на извършеното нарушение.
Във връзка с изложеното в горните пунктове, съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за
допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаване на НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при доказването на
извършено нарушение на чл. 37 от ЗРА за да е налице такъв риболов, задължително
е необходимо да бъде установено обстоятелството, че лицето ползва или
малоразмерни мрежени уреди или специални куки, както и да се докаже, че
нарушителят е извършвал резки движения с тези специални риболовни
приспособления. Неоснователно е твърдението, че описанието на деянието в АУАН и
НП - извършване на риболов чрез непозволен метод косене/търмъчене, посредством
един брой въдица със закачена на нея тройка кука, извършвайки резки движения,
за да улови риба, не съответства на приложения общ състав на нарушението по чл.
73, ал. 1 от ЗРА, според който се предвижда наказание за риболов със забранени
риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.
35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36 и чл. 37 от ЗРА - в който законов текст не
съществува термин непозволен метод.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП е
незаконосъобразно, тъй като страда от липса на съществени реквизити по смисъла
на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, водещи до порок, изразяващ се в неточно /грешно
изписани/ посочване имената на нарушителя и точният му адрес, с което следва да
бъде индивидуализиран. Наистина е налице погрешно посочване имената на
нарушителя чийто имена са Н.В.М., а АУАН и НП нарушителят е посочен с имената Н.М.В..
В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспорваното наказателно
постановление, което от своя страна е съобразено с изискванията на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Противно на оплакванията на жалбоподателя не е налице твърдяното
съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на
чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като наличието на техническа грешка
при изписването на името на нарушителя и то при правилното изписване и на
всички останали индивидуализиращи елементи /ЕГН и адрес/, не променя извода за
несъмнена установеност на самоличността на нарушителя, поради което и
констатираният порок не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и не влече след себе си незаконосъобразност на наказателното
постановление. За по-голяма прецизност следва да се допълни, че съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ името е само един
от белезите, индивидуализиращи физическите лица, поради което посочването на
сгрешено име не означава несъмнено, че лицето, което е индивидуализирано чрез
него е различно от това лице, установено от наказващия орган като извършител на
нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали
индивидуализиращи признаци. Разпоредбата на чл. 11 от ЗГР регламентира единния
граждански номер като административен идентификатор на подлежащите на
регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се
определят еднозначно - така че физическото лице се идентифицира освен с трите
си имена, съгласно чл. 8, чл. 9, чл. 12
- чл. 14 от ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите
имена на две физически лица, същите се различават по различните си единни
граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията
на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. В настоящия случай не са
налице каквито и да било данни, че посоченото в АУАН и наказателното
постановление ЕГН на водача съвпада с ЕГН на друго физическо лице. Съдът намира,
че е налице пълна идентичност между лицето, посочено като нарушител в АУАН и
НП, и действителният субект на нарушението. Допуснатата грешка в имената е
по-скоро техническа грешка, която не води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, следователно и до отмяна на НП.
Неоснователни
са и наведените твърдения за маловажност на случая и са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, според съда не
намира приложение в случая. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай”
се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Констатираните
обстоятелства свързани с процесния казус, не указват на маловажност на
нарушението по смисъла на закона. По делото не се спори, че жалбоподателят е
бил поставил на въдицата кука-тройка. След като той е закупил такъв вид кука-тройка,
то това сочи на целенасоченост на действията му да я ползва за забранен начин на
риболов. Освен това той е осъществявал косенето през времето, когато е
наблюдаван от служителите на контролния орган и го е преустановил не по
собствено решение, а в резултат на намесата на тези органи. Този начин на
извършване на риболова довежда до безразборни и множество наранявания на
рибните екземпляри, тяхното физическо унищожаване в резултат на това, създава и
предпоставки за инфектиране и заразяване на останалите обитатели на водната
среда, поради което е без значение дали има фактически улов на риба. От
практиката на рибарите и контролните органи се излага статистика, че всяка
пролет част от оцелелите риби изглеждат трагично изподрани и окървавени от
войната с тройките. Така че посочените обстоятелства изключват квалификацията
на деянието на жалбоподателя като “маловажно”.
След като прецени
всичко гореизложено, съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил
описаното в НП административно нарушение, поради което същото ще следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № **-****от 04.02.2020 г. на Н. на отдел „Рибарство и
контрол - Централен Дунав” гр.Русе при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, със седалище в гр.Бургас, с което на Н.В.М., ЕГН **********,
с адрес ***, за извършено нарушение по чл. 37 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, а
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата - 1 бр.
въдица марка, дълга 5 метра, синя на цвят с макара „SKIMANO 2500 FB“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд - Ловеч в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: