№ 17
гр. Перник, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201786 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
С наказателно постановление № 7084/14.12.2020 г., издадено от В. Б.
А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, *****,
оправомощен със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС
на АПИ, на Г. П. Г., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. чл. 53, ал.
1, т. 2 във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“
от Закона за пътищата и на основание чл. 53 от ЗАНН за това, че на
17.11.2020 г., в 10.30 ч., на път АМ Струма, км. 31+800 дясно, на 800м. след
разклона за с. Боснек в посока гр. София - гр. Благоевград, Г. П. Г. е
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с
две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440 БЛС“ с per. № ****** и
полуремарке с три оси с peг. номер *****. В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. Измерената височина на ППС е 4.30 м., при максимално
допустима височина 4.00 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 на Наредбата;
2. Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално
допустима широчина 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, буква А на Наредбата;
Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5,
ППС е извънгабаритно.Измерването е извършено с техническо средство -
Щрихова мярка за дължина L01 и ролетка 1304/18 (5м.).
ППС превозва бали слама. Измерените параметри на
1
гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно
извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от
ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).За така измерените параметри на
ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ
валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно
по чл. 2 на Наредбата.Водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП. Към момента на проверката
лицето Г. П. Г. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси ) издадено по реда на
раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване.Водачът е следвало да провери и да
се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишавали
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и с акта и НП му е вменено, че е извършил
виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Г. П. Г., с която моли наказателното постановление да бъде
отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената
фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при
съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично и не е
изпратил свои представител. Съдът е докладвал и приел по делото постъпили,
във връзка с Разпореждането на съдия-докладчика от 29.11.2022 г. за
насрочване на делото и възраженията на жалбоподателя, да представи
доказателства за точната дата за подаване на жалбата, с оглед допустимостта
на жалбата, в изпълнение на което са депозирани по делото с писмо рег. №
25285/19.12.2022 г. допълнителни бележки по делото от жалбоподателя Г. Г.,
с които е продължил да поддържа възраженията, изложени в жалбата, като е
доразвил същите, изложил е допълнителни аргументи в тази насока и е
представил към искането си копие от обратна разписка за получаване на
наказателното постановление и за изпратената жалба към контролния орган,
видно от която наказателното постановление е било връчено на
2
жалбоподателя на 04.11.2022 г., като жалбата е депозирана на 16.11.2022 г.
пред административно наказващият орган, поради което съдът приема, че
производството по делото е допустимо, жалбата е депозирана в указания
срок.
Актосъставителят Е. Л. С., е бил разпитан в проведеното съдебно
заседание, относно констатациите при съставянето на акта, като разпитан в
с.з. е бил и свидетелят по акта Б. К. П., като и двамата поддържат
констатациите в акта. По същество явилият се за административно
наказващият орган Началник отдел в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София-
юрисконсулт М.М., с пълномощно по делото, оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага доводи по
същество. Представя относими писмени доказателства, приети от съда в хода
на съдебното следствие по делото-писмените доказателства, а именно:
заверени копия на: ЕС Декларация за съответствие на ролетка 1304/18/5 в
оригинал и с превод; сертификат за съответствие на ролетка 1304/18/5 в
оригинал и с прево; свидетелство за калибриране № 274-03/01.10.2010 г. за
щрихова мярка за дължина, идентификационен № L -01; заповед № ЧР.ДР-
93/24.03.2022 г. за преназначаване на В. Б. А.; трудов договор № ЧР-ТП-
1111/14.10.2019 г. на Е. Л. С.; протокол от 11.07.2019 г. за проведено
обучение на актосъставителя Е. Л. С., които представям в днешното съдебно
заседание с писмена молба, описани в същата от точка 1 до т.6, пълномощно,
както и Становище от АПИ с изх. №11-00-7/12.01.2023 г..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 17.11.2020 г., в 10.30 ч., на път АМ Струма, км. 31+800 дясно, на
800м. след разклона за с. Боснек в посока гр. София - гр. Благоевград, Г. П. Г.
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с
две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.440 БЛС“ с peг. № ****** и
полуремарке с три оси с peг. номер *****, превозвайки слама. По това време,
изпълнявайки служебните си задължения служители на АПИ, сред който и
актосъставителят спрели- Е. Л. С. и неговият колега- Б. К. П., спряли ППС-то
за проверка. При извършената проверка направили измерване с техническо
средство „Ролетка за 5 метра“. Измерената широчина ПТС била 3,30 метра
при максимално допустиви 2,55 метра. Измерената височина на ПТС била
4,30 метра при максимално допустими норми 4,00 височина на превозното
средство. Пътното превозно средство представлявало МПС с две оси марка
„МАН“ и полуремарке с три оси. Превозвало царевични бали, балиран
материал от царевица. ППС-то било видимо много високо и било наклонено
от едната страна. Било измерено, като и двете измервания надвишавали
нормите на Наредбата. След което водачът бил запознат с измерените
параметри, служителите му обяснили, че трябва да му съставят Акт за
установяване на административно нарушение. Същият бил съставен в
присъствието на водача на пътнотранспортното средство и той бил запознат
със съдържанието на акта, впоследствие възпроизведен в НП като
съдържание. Водачът нямал възражения по АУАН. Водачът бил само
шофьор, не бил собственик на ППС-то. Проверена била и собствеността на
ППС-то, което се оказало собствено на фирма, в която водачът работел на
трудов договор. Водачът бил запознат със съдържанието на акта и не вписал
3
възражения. Водачът с действията си е посочено в АУАН,ч е е нарушил
разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС-та, с което счетох, че е нарушил чл. 26,
ал.2, т.1, б.“ а“ от Закона за пътищата, вр.чл. 37, ал.1, т.1 от процесната
Наредба. Тези данни са изнесени и поддържани и в съдебно заседание и от
актосъставителя и свидетеля по акта, като съдът кредитира дадените от
същите показания на съответни на останалия събран по делото
доказателствен материал, достоверни и обективни.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС
е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата.
Водачът е посочено впоследствие и в НП, че е следвало да провери и
да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.
Впоследствие в издаденото НП е било извършена и проверка дали
нарушението не е маловажно, като е посочено в НП, че според АНО
Нарушението не е маловажно, със следните мотиви- Надвишаването на
нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС
по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Към момента на
проверката лицето Г. Г. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно
превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за
пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН бил съставен и връчен на водача, като същият нямал
4
възражения, такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпили допълнителни писмени възражения. След връчване на акта
условията на чл. 37, ал. 3 от наредбата не били изпълнени. В НП е посочено,
че нарушението е извършено за първи път и е била наложена минималния
размер на предвидената в закона санкция.
След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН извършена въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на Г. П. Г. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите-Е. Л. С. и
свидетелят -Б. К. П.-инспектори в Дирекция АРОК, АПИ-извършил
проверката и констатирал вмененото нарушение, описано в АУАН, и
свидетелят по акта, като показанията на същите, съдът намира за съответни и
на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, поради което
и показанията на свидетелите, съдът намира за обективни и им дава вяра.
Фактическата обстановка, описано по – горе се потвърждава и приетите
писмени доказателства: съставеният АУАН №7815/17.11.2020 г., заедно с
придружаващите го документи - оригинал; Заповед № РД-11-1266 от
17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие;Заповед № РД-
1267 от 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, разписки, представени
писмени доказателства, представени към акта, копие от лична карта на
шофьора, трудов договор с фирма „”****, на длъжност шофьор,
товарителници, пътен лист и др.в с.з. заверени копия на: ЕС Декларация за
съответствие на ролетка 1304/18/5 в оригинал и с превод; сертификат за
съответствие на ролетка 1304/18/5 в оригинал и с превод; свидетелство за
калибриране № 274-03/01.10.2010 г. за щрихова мярка за дължина,
идентификационен № L -01; заповед № ЧР.ДР-93/24.03.2022 г. за
преназначаване на В. Б. А.; трудов договор № ЧР-ТП-1111/14.10.2019 г. на Е.
Л. С.; протокол от 11.07.2019 г. за проведено обучение на актосъставителя Е.
Л. С., които представям в днешното съдебно заседание с писмена молба ,
описани в същата от точка 1 до т.6, пълномощно, както и Становище от АПИ
с изх. №11-00-7/12.01.2023 г. Писмените доказателства кореспондират
помежду си и се явяват релевантни към спорните по делото факти, като видно
от същите измерването е било извършено с проверени, сертифицирани и
калибровани измервателни средства, поради което и възраженията на
жалбоподателя в този смисъл съдът намира за неоснователни.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се
явява неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
5
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила, като това е
видно и от представените заповеди за компетентност, базирани на релевантни
норми от закона, като възражението в жалбата, че по време на проверката е
следвало да присъстват и служители на МВР, извършващи контрол по ЗДВП,
съдът намира за неоснователни. Обвинението е формулирано ясно и
разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна
точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във
вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му
квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са
записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида
на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени
обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното
средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на
Наредба № 11/2011 г. на МРРБ, като възраженията в жалбата тази насока,
съдът намира за неоснователни. Формулирана е и ясна констатация за това, че
с оглед установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
както нормите по Наредбата, така и параметрите за разрешение /квитанция за
платена пътна такса/. Констатация в същия смисъл е вписана в
обстоятелствената част и на акта, и на наказателното постановление, а
възражението в противоположен смисъл е неоснователно. В този смисъл,
съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед
адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с
оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост
на извода за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Закона за пътищата.
Съдът приема, че препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, както
се установява и от писмените и гласни доказателства по делото- свидетелят и
разписката за извършеното действие, удостоверено с дата, име и подпис на
актосъставителя. По делото не е спорно, че АУАН е съставен на мястото на
проверката, че нарушителят го е подписал без възражения, а свидетелските
показания непротиворечиво установяват изпълнение на задължението по чл.
43, ал. 5 от ЗАНН.
Правилно е приложена и административнонаказателната норма - чл.
53, ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение,
доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в
нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 т. 1, буква „а” от ЗП- от Закона
за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя, като
неоснователни са и възраженията, че неправилно е определен субекта на
нарушението и е следвало да се санкционира друго лице, видно от цитираната
по-горе законова разпоредба.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност основани на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това
ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на нарушителите
е в компетентността на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на
6
длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.
19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е реализирана по реда и на основание този закон,
регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно
чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване
на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на
автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за
ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Т. е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на
правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на
инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в
представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени
отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица,
каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно,
нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП
съществуват паралелно и не само, че не се изключват взаимно, но напротив -
съвместими са и могат да се прилагат самостоятелно една от друга.
Не е допуснато нарушение на принципа в чл. 18 от ЗАНН.
Обстоятелството, че в т. 1 и 2 в наказателното постановление са отразени
констатирани превишения по параметри на МПС и свързаното с него
полуремарке, формиращи съчленено ППС по смисъла на § 6, т. 53 от ДР на
ЗДвП, не означава, че са констатирани две отделни нарушения. Описаното
нарушение е едно - по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без
разрешение.
По същество:
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък,
е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата Наредба, без
валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за
дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно
доказани. Установено е, че при извършеното от контролните органи
измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, Измереното натоварване
е било, както следва -измерената височина на ППС е 4.30 м., при максимално
допустима височина 4.00 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 на
Наредбата;Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално
допустима широчина 2.55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, буква „а” на
Наредбата.
От показанията на свидетелите, както и от приетия протокол от
измерването се установява, че превозваният от жалбоподателя товар е бил
7
измерен ос по ос на ППС и на полуремаркето, след което са сумирани и са
били констатирани горепосочените стойности на осовото натоварване.
Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при
измерване осъществено по установения ред, от длъжностни лица поименно
определени със заповеди на председателя на УС на АПИ да осъществява
контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на
Наредба № 11/03.07.2001 г., както и с технически изправни измервателни
средства-Измерването е извършено с техническо средство-Щрихова мярка за
дължина L01 и ролетка 1304/18 (5м.). Видно от представените и приети в
съдебното следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с които
е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е
съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този
аспект и съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията съдът приема, че
измерването е извършено с годни средства за измерване и резултатите от него
следва да се кредитират.
Отчетените стойности несъмнено установяват, че съчлененото ППС
е извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в Наредба № 11/2001
г. на МРРБ. При това положение, движението на съчлененото ППС е било в
нарушение на забраната в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата,
съгласно която "за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват... в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия... движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства".
Както е видно от текста на цитираната норма забраната за движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства не е абсолютна - то е
допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за издаване на такова е
разписан в раздел IV на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ - след издаване на
разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл. 14, ал. 1/ или след
заплащане на дължима пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните
и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания
на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на превозното средство не е
разполагал към момента на проверката с разрешително по приложение № 3
към чл. 14, ал. 1 от Наредбата, като не е удостоверил заплащане на дължимата
пътна такса по реда на чл. 14, ал. 3, за да е разрешено движението му. В
наказателното постановление се съдържа изрична констатация, че след
съставянето на акта условието в чл. 37, ал. 3 от Наредбата не е изпълнено -
доплащане на дължимата пътна такса не е извършено и ново разрешително по
реда на раздел IV не е получено..
При тези обстоятелства, законосъобразно, в съответствие с нормата
на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2011 г. МРРБ службите за контрол при
Агенция "Пътна инфраструктура" са съставили акт на водача – Г. П. Г. за
установеното извършване на движение на извънгабаритно и тежко ППС с
параметри, надвишаващи допустимите в закона и описаните в квитанцията за
платени пътни такси.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС,
е субект на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно същата
наредба /чл. 37, ал. 1, т. 1/ и съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на
извънгабаритно или тежко ППС също е субект на
8
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП,
независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да
бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства,
сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване
движението на ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия
и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след
заплащане на пътна такса.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод, че на посочените
дата и място Г. П. Г. е извършвал движение на извънгабаритно и тежко ППС
по смисъла на § 1, т. 1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл. 2 и чл. 3 от наредбата, без
валидно разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ -
измереното натоварване на осите на МПС и полуремаркето било по-голямо от
допустимото съгласно представения документ за платена такса, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до
5000, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на Г.
П. Г. е наложена глоба в минималния размер, а именно 1000 лв. Това решение
административнонаказващият орган е мотивирал с неизпълнението на
условието на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като в НП е
посочено също, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП. Нарушението е описано, че
не е маловажно и е за първи път. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на
Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с
което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси.Към момента на проверката лицето Г. П. Г. е
9
осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено
по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. При тези
обстоятелства, съдът счита, че наложеното му административно наказание е
правилно индивидуализирано и му е наложено минималното такова, и са
съобразени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че
нарушението е за първи път /констатация в този смисъл е записана в н. п. /, че
допустимите норми за товара не са били превишени значително, с оглед
представеното разрешение, както и че нарушителят като работник във
фирмата, извършваща превоза, е зависим от нарежданията на работодателя си
и макар да е възможен субект на процесното нарушение, от гледна точка
разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ неговата
отговорност не следва да замества ангажирането на отговорността на
превозвача, а неупражняването на тази възможност от страна на контролните
органи не следва да се компенсира с налагането на наказание в по-висок
размер. Индивидуализацията на наказанието е съобразена и с
обстоятелството, че жалбоподателят е назначен в дружеството като работник-
шофьор и получава трудово възнаграждение в невисок размер, видно от
приетия като писмено доказателство трудов договор. В този аспект, целеният
ефект от наказването би се постигнал с налагане на наказание в минимален
размер, а именно 1000 лв., което мотивира смекчаване отговорността на
нарушителя. Именно такъв размер на глобата е определил и АНО.
Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна
на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла
за реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред.
Само в допълнение, съдът намира, че следва да посочи, следното:
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.
д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по
точно чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително
важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. Като е управлявал
извънгабаритно ППС без необходимото разрешение жалбоподателят е
поставил в опасност сигурността на участниците в движението по пътищата,
както и целостта на пътната инфраструктура. По тази причина съдът счита, че
процесното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на
10
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
Всичко изложено налага извод, че атакуваното НП е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на
въззиваемата страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, съобразно правото
в чл. 63д от ЗАНН.
Поради това, на основание чл. 63д от ЗАНН на Агенция "Пътна
инфраструктура" – София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е
нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която
предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При
определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, което мотивира
присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и вр
чл.58д, т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7084/14.12.2020 г.,
издадено от В. Б. А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” -
гр. София, *****, оправомощен със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на
Председателя на УС на АПИ, с което на Г. П. Г., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева,
на основание чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с нарушаване на разпоредбата на
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата и на основание чл. 53 от
ЗАНН за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
ОСЪЖДА Г. П. Г., с ЕГН ********** да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" с адрес: гр. София, ****, сумата от 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11