РЕШЕНИЕ
№86
гр.Добрич, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет
и шести февруари през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2.ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА
РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №118 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№653/10.01.2020г.
на Н.Н.Й. с ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Г.,
срещу решение №1430/27.*.2019г. по гр.д.№3764/2019г.на Добрички районен съд, с
което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от нея
против О.град Добрич, ул. „Б." № * Булстат ****, искове за признаване на
уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ за незаконно и за отмяна на заповед № 10 от *.09.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадена от К. на О.Добрич, като незаконосъобразна, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ , и се осъжда за разноски.
Незаконосъобразността на
обжалваното съдено решение се обосновава с доводи по същество на спора,
излагани и в хода на първоинстанционното производство- за недобросъвестно
упражнено от работодателя право на уволнение, тъй като нито един от служителите
не отговарял на изискванията на Наредба №3 от 27.04.2000г. за здравните
кабинети в детските градини и училищата, но само трудовия договор с нея е
прекратен; дискриминационно третиране както по признак образование, но и по
признак квалификация, по който признак съдът не извършил преценка. Неправилен
бил извода за липса на притежавано образование тъй като според пар.3 от ПЗР на
закона/Закон за съсловните организации на медицинските сестри акушерките и
асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на
помощник-фармацевтите/, придобили квалификацията си за упражняване на професия
преди влизане в сила на закона, удостоверена с валиден документ, се ползвали с
правата по чл.5 ал.1 и чл.8 ал.1 от закона. Отговаряла на изискванията на чл.3 от Наредбата с оглед
цитираната норма от закона, тъй като притежавала полувисше медицинско
образование и придобита специалност „акушерка“ от 1992г. Работодателя нямал
право да прекрати трудовия и договор на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ ако
още при сключването му знаел,че не притежава нужното образование, както твърдял
.Иска отмяна на решението и уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна- О.град
Добрич чрез упълномощения юрисконсулт Я.Д.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Неоснователно намира оплакването, че съдът е
следвало да извърши преценка за липсата не само на образование, но и на
квалификация като дискириминационен признак. Притежаваната квалификация била
без значение, тъй като трудовият договор бил прекратен поради липса на
образование . Правилна намира преценката на съда за липса на необходимото
нормативно установено изискване за
образование за заемане на длъжността при отчитане и правилото на пар.3 от Закона. При несъотвествие
на притежаваното образование с нормативно установеното още при сключване на
договора, прекратяването му на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ било
допустимо. Иска отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК във връзка с чл.315, ал.2 от ГПК с начало 27.*.2019г.,
когато решението е обявено, и край 10.01.2020г., от
процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по
предявени от Н.Н.Й. с ЕГН ********** ***, основани на разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед №10/*.09.2019г. на К. на О.Добрич, на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, и за възстановяването и на
заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” с място на работа Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“
при О.Добрич.
Незаконосъобразността
на уволнението ищцата обосновава с липсата на предпоставките за прилагане на основанието
по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като няма промяна в изискванията за заемане на изпълняваната
от нея длъжност, настъпила
по време на създаденото вече трудово правоотношение. Работела при ответника на
длъжността въз основа на трудов договор №3/03.02.2011г., а изискванията по
Наредба № 3/24.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училища,
влезли в сила през 2000 г. Работодателят нямал право да прекрати трудовия и
договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ когато изискването за образование
или квалификация е съществувало към момента на сключването на трудовия договор
и работодателят знаел, че работникът не притежава нужното образование, но
въпреки това го е назначил на съответната длъжност. Твърди, че притежава завършено през
1992г. полувисше медицинско образование и придобита специалност "акушерка".
С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските
сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, в сила от 03.06.2005
г., било въведено изискване упражняването на професиите "медицинска сестра"
и "акушерка" да се осъществява от лица, които са завършили висши
медицински училища и притежават съответната професионална квалификация,
удостоверена с диплома за придобито висше образование на
образователно-квалификационна степен "бакалавър". Според § 3 от ПЗР
на закона, медицински сестри и акушерки, придобили квалификация за упражняване
на професията си, преди влизане в сила на закона, удостоверена с валиден
документ за квалификация, се ползват с правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1
от закона. Тази разпоредба приравнявала лицата, придобили квалификация за
упражняване на професията си преди влизане на закона, към променените
изисквания за образование за същата длъжност, въведени с новите нормативни
изисквания, при което отговаряла на изискването за придобито образование
съгласно Наредба № 3. Излага се и, че работодателят е упражнил правото си да
прекрати трудовия договор с ищцата недобросъвестно и в нарушение на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. Трудовото и правоотношение било прекратено
на 18.10.2017 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - поради наложено
дисциплинарно наказание. С решение №334/17.04.2018г. по гр.д.№4838/2017г. на
ДРС,влязло в законна сила на 18.*.2018 г., уволнението и било признато за
незаконно, заповедта отменена, а ищцата - възстановена на заеманата от нея
длъжност. Само след няколко месеца работа, точно преди началото на новата
учебна година, трудовото и правоотношение било прекратено умишлено с оглед
осуетяване на възможността да си намери нова работа срещу зимата. Работодателят
нарушил и разпоредбата на чл. 8, ал. З от КТ като допуснал дискриминационно
отношение по признак "лично положение", тъй като на заеманата от
ищцата длъжност, но в други учебни заведения също имало назначени служители,
които не отговарят на изискванията за образование и квалификация съобразно
Наредба № 3, но само трудовият договор на ищцата бил прекратен.
В писмен отговор,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът оспорил исковете, с доводи
за неоснователност на възражението на ищцата, че за да бъде законосъобразно
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е
необходимо да е настъпила промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност по време на създаденото вече трудово правоотношение. Ищцата не
отговаряла на нормативно установени изисквания за заемане на длъжността още при
сключване на трудовия договор. Прекратяването на трудовото правоотношение с нея
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ било извършено при спазване
разпоредбите на КТ и в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК по
въпроса за приложението на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, когато
служителят не е имал изискуемото образование или професионална квалификация, предвидено
в нормативен акт още при сключването на договора. Неправилно би било в този
случай да му се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на
горното основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания е извън
волята му. В този случай без значение била и причината, поради която при
назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. В
този смисъл били Решение № 134 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1041/20* г., ГК,
III г. о. на ВКС; Решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 2355/2014 г., ГК,
III г. о. на ВКС и др. Предвид притежаваното от ищцата полувисше медицинско образование
и специалност "акушерка", придобито през 1992 г., на основание § 3 от
ПЗР на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и
асоциираните медицински специалисти, ищцата можела да се ползва с правата по
чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона само по отношение упражняване на
професията "акушерка". Ищцата не притежавала квалификация за
упражняването на професията "мед.сестра", удостоверена с валиден
документ, поради което не отговаряла на изискването за придобито образование
съгласно Наредба № 3. Не било налице и твърдяното нарушение на разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовия й договор. Неправилно би било
на работодателя да се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото поставянето на
съществуващите нормативни изисквания е извън волята му, като в този случай без
значение била и причината, поради която при назначението той е пренебрегнал
установените в нормативен акт изисквания. Не било налице допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл. 8, ал. З от КТ и проявено дискриминационно отношение по
признак "лично положение". Всички служители, заемащи длъжността
"мед.сестра" в дейност "Здравни кабинети в детски градини и
училища" в О.град Добрич отговаряли на изискванията за образование,
предвидени в Наредба № 3 от 27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските
заведения и училища. В условията на евентуалност ответникът противопоставя
възражение по чл. 74, ал. 1 от КТ за недействителност на трудовия договор на ищцата по
причина, че още към датата на сключването му е нямала нормативно изискуемата
образователна степен и професионална квалификация съгласно чл.3, ал.3 ат Наредба
№ 3/24.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училища, но
въпреки това е била назначена, която причина е подробно обоснована с анализ на
приложими според ответника правни норми.
Районният съд, като
е разгледал така предявените искове, които оглед изложените обстоятелства и
заявените искания са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, с атакуваното решение ги е отхвърлил, по съображения, свеждащи се до
надлежно осъществяване на всички елементи от фактическия състав на основанието
по чл.328, ал.1, т.6 КТ и липсата на нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1
и ал. 2 от КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация. Решението настоящата инстанция намира за правилно, по следните
съображения:
Няма спор по
фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото
правоотношение между страните датира от 03.02.2011г.., когато по силата на
трудов договор №3 от същата дата, ищцата е заела изпълняваната и към датата на уволнението длъжност
„медицинска сестра” към Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“ при О.Добрич, първоначално
за срок , впоследствие за неопределено време /съгласно допълнително
споразумение №23/14.09.2015г./. Не е спорно и, че със заповед №10/*.09.2019г. на К. на О.Добрич, на
основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 от КТ, трудовото правоотношение на ищцата
е прекратено. Съвпадащи с установеното от събраните
доказателства са твърденията на ищцата за връчване на заповедта на *.09.2019г.,
както и за притежавано от нея полувисше медицинско образование и придобита
специалност „акушерка“, съгласно диплома №**/24.03.1992г. от Полувисш
медицински институт „И. П. П.“ гр.Р.. Липсва и спор между страните относно тези
факти. Приложеното от работодателя правно основание по
чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно
съдържанието на уволнителната заповед, е обосновано с липсата на необходимо
образование за изпълняваната работа, предвидено в нормативен акт - чл.3, ал.1 и
2 от Наредба № 3/27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и
училища, а именно специалност медицинска сестра или фелдшер с
образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър, или лекар/с
правоспособност/ или специалист по хигиена на детско-юношеската възраст,
педиатрия или обща медицина.
Безспорно,
процесното трудово правоотношение е възникнало при действието, т.е. след
приемане на Наредба № 3 от 27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските
заведения и училищата, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.
38 от 9.05.2000 г., изм., бр. 83 от 10.10.2000 г. С тази наредба се уреждат
организацията и дейността на здравните кабинети в детските заведения и
училищата в Република Б./чл.1 от Наредбата/, които осъществяват дейности по профилактика
и промоция на здравето на децата и учениците/чл.2 от Наредбата/. Дейността на
здравните кабинети се осъществява от медицинска сестра или фелдшер с
образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър/чл.3, ал.1 от
Наредбата/, или от правоспособен лекар или специалист по хигиена на
детско-юношеската възраст, педиатрия или обща медицина/чл.3, ал.2 от Наредбата/,
или от лекар, медицинска сестра или фелдшер от амбулатория за първична
медицинска помощ/чл.4 от Наредбата/. Съгласно чл.3, ал.3 от същата наредба медицинските
специалисти по чл.3 ал. 1 и 2/мед.сестри, фелдшери, правоспособни лекари и
специалисти по хигиена/ трябва да са преминали следдипломно обучение по
проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в Националния център по
хигиена, медицинска екология и хранене /НЦХМЕХ/ и Националния център по
обществено здраве /НЦОЗ/ и по
оказване на първа помощ при спешни състояния в център по спешна медицинска
помощ.
При това положение
притежаваното от ищцата полувисше медицинско образование и специалност
„акушерка“ не я поставя в номенклатурата на медицинските специалисти, на които
според Наредба № 3 от 27.04.2000 г. може да бъде възложено осъществяването на
дейността на
здравните кабинети в
детските заведения и училищата, каквато няма спор, установява се и от
представените длъжности характеристики, е била и трудовата функция на ищцата.
Този извод не се променя от факта, че с разпоредбата на § 3 от ПЗР на
ЗСОМСААМСЗПФ /Закон за съсловните организации на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на
помощник-фармацевтите, обн. ДВ, бр. 46 от 3.06.2005 г., последно изм., бр. 17
от 26.02.2019г.,/ се приравняват лицата, придобили квалификация за упражняване
на професията „медицинска сестра“ и "акушерка“ преди влизане в сила на
закона, към променените образователни изисквания за същите, въведени с разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ
упражняването на професиите "медицинска сестра" и
"акушерка" може да се осъществява от лица, които са завършили висши
медицински училища и притежават съответната професионална квалификация,
удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно -
квалификационна степен "бакалавър". Като придобила през 1992г. професията
„акушерка“, т.е. преди влизането в сила на закона на 03.06.2005 г.,
удостоверена с диплома за полувисше образование, ищцата несъмнено се ползва с
правата по чл. 5, ал. 1 от същия закон при упражняване на тази професия. С разпоредбата на § 3 от
ПЗР на ЗСОМСААМСЗПФ обаче не се приравняват лицата придобили квалификация за упражняване на професията "акушерка", към лицата придобили квалификация за
упражняване на професията "медицинска сестра“. Професиите "акушерка“ и "медицинска
сестра" разполагат с различни компетенции, описани най-общо с разпоредбите
на чл.5, ал. 2 и ал. 3 от ЗСОМСААМСЗПФ и
детайлно в наредбата по чл. 7 от същия закон - НАРЕДБА № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните
дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински
специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или
самостоятелно, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 15 от
18.02.2011 г., изм. и доп., бр. 50 от 1.07.2011 г. Ищцата притежава изискуемото
образование за упражняване на професията "акушерка", но няма такова
за "медицинска сестра"/нито пък за "фелдшер", "лекар"
или „специалист по хигиена…“/, необходимо според чл. 3 от Наредба № 3 от
27.04.2000 г. за да упражнява по възлагане дейността на здравните кабинети в
детските заведения и училищата, каквито са трудовите функции на заеманата от
нея длъжност „медицинска сестра“ към Дейност „Здравни кабинети в детски градини и училища“ при О.Добрич. Нормативно изискуемото образование за заемане
на длъжността ищцата не е имала още към момента на сключване на трудовия
договор, не го е придобила в последствие, няма такова и към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато изискването за образование и
квалификация е предвидено в нормативен акт работодателя може да се позове на
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да
прекрати трудовото правоотношение, независимо че несъотвествието между
изискуемото и притежаваното образование е било налице при сключването на
трудовия договор. В този смисъл решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр.
дело № 441/2009 г., ІV г. о. ГК и решение № 134 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр.
дело № 1041/20* г., ІІІ г. о., ГК, определение № *9 от 27.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5421/2013 г., III г. о., ГК. С решението по гр. дело № 1041/20* г. на
ВКС е възприето разрешението, дадено с решението по гр. дело № 441/2009 г. на
ВКС, като е конкретизирана посочената хипотеза само до изискването за
образование и квалификация, предвидено в нормативен акт. В този смисъл и
въззивната инстанция намира, че ответникът-работодател е имал основание да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, защото последната не е
отговаряла на нормативно установените образователни изисквания за заемане на
длъжността, респ. уволнението не е незаконосъобразно на това основание.
Контролът за
законосъобразност на уволнението в случая включва и преценка дали трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно. Добросъвестността на работодателя
се предполага по силата на оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ. Изложените от ищцата
обстоятелства относно злоупотребата от страна на работодателя с правото на
уволнение се свеждат до твърдения за упражняването му след отмяна по съдебен ред
на предишно дисциплинарно уволнение и в началото на учебната година с цел умишлено
осуетяване на възможността да си намери нова работа срещу зимата.
Не е спорно, че с решение №334/17.04.2018г. по гр.д.№4838/2017г.на
ДРС, влязло в сила на 18.*.2018г., е признато за незаконно и отменено наложено
на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, като е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „медицинска сестра“. Фактът, че на *.09.2019г.работодателят
е упражнил правото си на уволнение на установено от закона обективно основание
по чл.328, ал.1, т.6 от КТ при правилната преценка за неговото наличие, сам по
себе си не може да обоснове недобросъвестно упражняване на права. Липсват
ангажирани от ищцата, носеща доказателствената тежест за оборване презумпцията
на чл.8, ал.2 от КТ, доказателства, установяващи целено от работодателя
лишаване на ищцата от възможност за намиране на работа срещу зимата с
прекратяването на трудовото и правоотношение не кога да е, а в началото на
учебната година. Като се има предвид, че възложената на заемащия
длъжността“медицинска сестра“ към Дейност „Здравни кабинети в детски
градини и училища“ при О.Добрич трудова функция се свежда до
осъществяване дейността на здравните кабинети в училищата и детските градини,
обусловена от учебно-образователния процес, предриемането на действия в
началото на учебната година във връзка с числеността на лицата, пряко или по
друг начин свързани с този процес е в интерес на службата, а не проява на
недобросъвестност.
Недоказани са и доводите
на ищцата за проявено дискриминационно отношение към нея по признака „лично
положение“ Представените
от ответника писмени доказателства/списък на медицинските специалисти в
„Здравни кабинети в детски градини и
училища“ при О.Добрич и дипломи за завършено от всеки от тях образование по
специалност "медицинска сестра"/, неоспорени от ищцата, обосновават
извод, че всички назначени на длъжността "медицинска сестра", освен
ищцата, отговарят на изискването за образование, при което не може да бъде обоснован
извод за различно третиране на ищцата от който и да е друг служител при сходни
обстоятелства по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр-да са оставени на работа други лица, които също са със
специалност „акушерка“. Не е спорно между страните, че нито един от тези медицински
специалисти, както и ищцата, не отговаря на изискването на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 3 от 27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и
училищата - да е преминал следдипломно обучение по проблемите на профилактиката
и промоцията на здравето в Националния център по хигиена, медицинска екология и
хранене /НЦХМЕХ/ и Националния център по обществено здраве /НЦОЗ/ и по оказване
на първа помощ при спешни състояния в център по спешна медицинска помощ. Този
факт е ирелевантен в настоящия казус, тъй като не липсата на нормативно
установена квалификация по чл.3, ал.3 от Наредбата е обосновала уволнението, а
липсата на конкретно нормативно установено образование/вид,степен,специалност/
по чл.3, ал.1 и 2 от същата наредба. От всички оставена на работа само ищцата
не притежава необходимото образование, в частност специалност „медицинска
сестра“. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Като обусловен от този резултат, неоснователен е и искът по
бл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната й работа. При
този резултат не е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане
евентуалното възражение на ответника за недействителност на трудовия договор.
Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода от
спора пред въззивната инстанция, право на съдебни разноски има ответника, заел
позицията на въззиваема страна и такива следва да му се присъдят на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 75лева юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 83, ал.
1, т. 1 ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.
С оглед
гореизложеното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1430/27.*.2019г. по гр.д.№3764/2019г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА Н.Н.Й. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на О.град Добрич съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 75лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.