Решение по дело №2575/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1959

гр. П., 16.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 02575 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу Е.К.К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 850,03 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 66,88 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Излага доводи за липсата на доказателства, установяващи собствеността на имота, поради което страните по делото не се намирали в договорни отношения по продажба на топлинна енергия. Счита за неизправни уредите, отчитащи топлинната енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.К.К. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08974 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.

Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е приложен преписи на договор от 01.04.1971 г. и извлечение за сключен граждански брак от **** г., от които се установява, че Е.К.К. и Г.А.К. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност имот с адрес гр. П., ул. «****. Представено е удостоверение за наследници на Г.К., от което става ясно, че през 2006 г.  и е оставил за наследници Е.К.К. и дъщеря си В.А.. Горното дава основание на съда да приеме, че ответната страна притежава ¾ идеални части от собствеността на процесния имот.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ, който впоследствие преизчислен след извършване на годишния отчет, което е намерило отражение в изравнителните сметки. Пояснява, че в имота са налични монтирани радиатори и  щранг – лира, за които е начисляван разход за отоплителни тела работили непрекъснато. Тези прогнозно начислените суми са сторнирани при извършване на годишния отчет, като същите са преизчислени, което е намерило отражение в изравнителните сметки. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 850,03 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

От представените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава правото на 3/4 идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на потребената топлинна енергия е 850,03 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 66,88 лева, считано от 09.07.2017г. до 04.12.2018 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 3/4 идеални части. В този смисъл същият дължи 637,52 лева – главница и 50,16 лева – лихва. Горното води до извод, че исковите претенции са основателни и следва да се уважат до тези стойности, а разликата до предявените размери следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 15 лева – такса за съдебни удостоверения, 150 лева – депозит за вещо лице и 150 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. общо 440 лева, от които следва да се заплатят 330 лева от ответника.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят 56,25 лева от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.К., ЕГН **********,***«**** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 637,52 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 50,16 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 637,52 лева до предявеният размер от 850,03 лева – стойност на одставената топлинна енергия до горепосочения имот и период, както и за разликата от 50,16 лева до предявения размер от 66,88 лева – лихва за забава, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 08974 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Е.К.К., ЕГН **********,***«**** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 330  лева направени разноски в настоящото производство и сумата от 56,25 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08974 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 08974 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.