Решение по дело №395/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20227130700395
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр.Ловеч, 13.03.2024 год.

 

                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен  състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 395/2022 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.7 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 3649/02.11.2022 г., подадена от Г.Д.Й. ***, против Разпореждане на полицейски орган с рег.№ 359р-20240/07.10.2022 г., издадено от П.С.Г. – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР Троян.

С разпореждането, на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР, е разпоредено на жалбоподателката Г.Й., в срок до 14.10.2022 г. да възстанови първоначалното състояние на заключващите устройства на помещение, бивше заведение „При братята“, намиращо се в гр.Троян, ж.к.„Лъгът“ (Кооперативен пазар – Лъгът), поставено върху терен № В, с площ 60,70 кв.метра.

В жалбата се сочи, че издаденото разпореждане е нищожно, респективно – незаконосъобразно. Изтъква, че в разпореждането не е посочено каква проверка е извършена, на кои страни и за какви обстоятелства, т.е. липсват мотиви в какво се състои извършеното нарушение. Акцентирано е на обстоятелството, че между „Лого – 08“ ЕООД – гр.Троян и ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“ са налице редица съдебни спорове относно търговския обект „При братята“ в ж.к.„Лъгът“ в гр.Троян, който пък е собственост на „Общински пазари“ ЕООД – гр.Троян. Сочи, че полицейският орган дори не е констатирал, че обектът е построен не само върху терен № В, а и върху терен № А7, поради което така даденото разпореждане на практика не може да се изпълни, тъй то е неделимо по отношение на терените.

На следващо място в жалбата се твърди, че полицейският орган не е компетентен да издава разпореждания за решаване на имуществени спорове, в частност такива, произтичащи от договори за наем. Изтъква, че в разпореждането не е посочено на кого следва да възстанови заключващото устройство, след като е известно, че обекта е изоставен от 2019 година. Развити са доводи относно взаимоотношенията между „Общински пазари“ ЕООД – гр.Троян и ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“. Твърди, че парцелът върху който е построен обекта е общински, а самия павилион е собственост на ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“, който съответно с договор за наем го е отдал на „Лого – 08“ ЕООД. Жалбоподателката твърди също така, че е упълномощен представител на едноличния търговец и като такава не е била уведомявана кой е сменил патроните на вратите и че е имала уведомление от съдебен изпълнител, че трябва да осигури достъп до имота, за да се извърши опис на движими вещи. Отново акцентира, че полицейският инспектор няма материална компетентност да издава разпореждане за изпълнение на задължение, което е от изключителната компетентност на съда, поради което моли съда да прогласи нищожност на обжалваното разпореждане.

В съдебно заседание оспорващата Г.Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат Л. Т. от АК Плевен, която поддържа подадената жалба и пледира оспореното разпореждане да бъде прогласено за нищожно по изложените в жалбата аргументи и съображения. Изтъква подробни доводи в тази насока.

Ответникът по делото - младши полицейски инспектор при РУ Троян, редовно призован, не се явява.

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заверено копие от прокурорска преписка № 5088/2022 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч (приложена за послужване и в оригинал), от която се установява, че на 04.10.2022 г. в РУ Троян е заведена жалба от Л.Н. Й. *** /л.114/. В същата е посочено, че на 03.10.2022 г. е била информирана от дъщеря си, че в заведението – гостилница „При братята“ нейна роднина по сватовство – Г.Й. с помощта на ключар е сменила патроните на бравите на заведението, а вътре са имали техни лични вещи. Заявила е, че имат спорни въпроси относно заведението, като за целта е посочила, че прилага копия от съдебни решения. Посочила е, че не може да влезе вътре и че според нея това е самоуправство, като е поискала съдействие от полицията.

От докладна записка на мл.полицейски инспектор П.Г. /л.54-55/ се установява, че същият е работил по случая и че след получаване на жалбата от Л. Й. и предоставените от нея данни било установено лицето Г.Й. ***, която сменила патроните на бравите на заведението. Посочено, че същата е била призована да се яви в РУ Троян и след като се е явила  и е бил съставен писмен протокол предупреждение, в срок до 14.10.2022 г. да възстанови първоначалното състояние на заключващите устройства на помещение, бивше заведение „При братята“, намиращо се в гр.Троян, ж.к.„Лъгът“ (Кооперативен пазар – Лъгът), поставено върху терен № В, с площ 60,70 кв.метра, както и е било издадено писмено полицейско разпореждане с рег.№ 359р-20240/07.10.2022 г. (оспореното в настоящето производство) със същото съдържание.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че бистро „При братята“ се стопанисвало от ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“, като обекта бил изграден върху терени А7 и В в гр.Троян, ж.к.„Лъгът“, в поземлен имот с идентификатор 73198.506.499. Собственик на имота и терените е общинско дружество „Общински пазари“ ЕООД – гр.Троян. Обектът (бистро) конструктивно представлявал типов павилион и бил изграден и върху двата терена, които терени обаче били отдадени под наем на ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“ с отделни договори. През 2022 г. същите били подновени, видно от договори за наем № 15 от 04.04.2022 г. /л.71 и л.68/ и № 36 от 29.09.2022 г. /л.69-70/, съответно за двата терена - В, с площ от 60,70 кв.м. и А7, с площ от 63,66 кв.метра. От 01.07.2022 г. пълномощник на ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“ е жалбоподателката Г.Д.Й., видно от нотариално заверено пълномощно на л.73 от делото, като част от предоставената ѝ представителна власт включвала да представлява търговеца пред всички държавни и общински органи по въпроси свързани със собствеността му.

От писмените доказателства се установява и че на 06.01.2015 г. между „Лого – 08“ ЕООД – гр.Троян, представлявано от Л. Й. и ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“ бил сключен договор за наем, по силата на който последният отдал под наем двата терена с поставените върху тях павилиони за търговска дейност на „Лого-08“ ЕООД. Безспорно също така, от наличните по преписката, вкл. и представената прокурорска такава, преписи от съдебни решения, се установява, че между търговците са налични съдебни спорове, породени от взаимоотношенията им по повод отдадения под наем имот, функциониращ като заведение – бистро „При братята“. В тази връзка, по делото са ангажирани като доказателства изпълнителни листи № 260034 от 8.08.2022 г. и № 260157 от 12.7.2021 г. /л.75-76/, издадени срещу „Лого – 08“ ЕООД – гр.Троян, представлявано от Л. Й. в полза на ЕТ „Йосифови – Тотка Й. – Петър Йосифов“. От съобщение изх.№ 22011/19.09.2022 г. на Частен съдебен изпълнител рег.№ 879 – Велислав Петров /л.72/ става ясно, че въз основа на издадените изпълнителни листи е било образувано изп.дело № 20228790401829 срещу „Лого – 08“ ЕООД – гр.Троян, както и че ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество в обекта „При братята“ на 08.11.2022 година. Тези данни потвърждават заявеното от жалбоподателката Г.Й. в писмените ѝ обяснения по повод образуваната полицейска преписка, както и в настоящата жалба, че намерението ѝ е било да осигури достъп до имота, с оглед предстоящия опис от ЧСИ.

Събраните материали по полицейска преписка с рег.№ 359000-9165/2022 г. са били изпратени по компетентност на Районна прокуратура гр.Ловеч, където била образувана преписка № 5088/2022 година. С постановление от 23.11.2022 г. на наблюдаващия прокурор е било отказано образуването на досъдебно производство и преписката прекратена.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради окето е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпореждането на полицейския орган е обжалвано, както с доводи за нищожност, така и с доводи за унищожаемост. Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидността на административния акт, а именно тези посочени в разпоредбата на чл.146 от АПК. Наличието на някое или някои от основанията визирани в тази норма, води до недействителност на административния акт. За преценка дали порока, от който страда акта води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган винаги е нищожен. В случая компетентността на полицейския орган да издава разпореждания произтича пряко от нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. В този смисъл, доколкото по делото не е спорно, че издателят на разпореждането заема длъжността „младши полицейски инспектор“ при РУ Троян, то настоящият съдебен състав приема, че разпореждането е издадено от компетентен орган. Доводите на оспорващия касаят съдържанието на разпоредените му действия и в този аспект разпореждането не е нищожно. На жалбоподателката Г.Й. е разпоредено извършването на фактически действия – възстановяване на заключващите устройства (патроните на вратите) на помещението, а не на правни такива. Последното действително би довело до нищожност на акта, тъй като полицейските органи нямат правораздавателни функции, но не такъв е настоящият случай. Поради тези съображения съдът счита, че аргументите на оспорващия за нищожност на оспорения акт са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като оспореното разпореждане е издадено от младши полицейски инспектор при РУ Троян, т. е. от компетентен орган.

Оспореното разпореждане е издадено в определената от закона писмена форма.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и целта му.

В разпоредбата на чл.64, ал.5 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити на разпореждането, като в т.3 изрично е посочено, че то следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Оспореното разпореждане обаче не съответства на изискванията за форма и съдържание по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. В случая, в обжалвания административен акт липсват посочени каквито и да е фактически основания (конкретни факти от обективната действителност) за издаването му. Такива не се съдържат и в друг документ, съставен от органа, издал разпореждането, нито пък е налице препращане към други документи, които да налагат издаването на разпореждането, още по-малко пък с тези документи да е била запозната жалбоподателката Й.. В тази връзка, прави впечатление, че основната, значителна част от приложените по случая материали са били събрани едва след издаване на разпореждането, т.е. то е било издадено при една крайно и в недостатъчна степен изяснена фактическа обстановка. Това ясно личи и от хронологията на описаните действия на полицейския орган в докладната му записка рег.№ 359р-21736/28.10.2022 г. /л.54-55/ до началника на РУ Троян. С оглед горепосоченото относно мотивите на административния акт, то тази докладна записка не може да се приеме като документ, в който са обективирани мотивите за издаване на акта (съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС), тъй като е издадена значително след постановяване на оспореното разпореждане, когато срока за оспорването му вече е бил изтекъл, при далеч по-пълни и всестранно изяснени обстоятелства по случая и най-вече – описаните в нея обстоятелства не са доведени до знанието на Й.. Тъй като административният орган е длъжен да мотивира акта с посочване на конкретни фактически основания за издаването му, липсата на такива мотиви съставлява съществено нарушение на императивните изискване на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.     

Според настоящия състав на съда в оспорваното разпореждане не са посочени и правните основания за издаване на акта, като е отразено  единствено, че разпореждането се издава на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР, което от своя страна също съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Както се посочи вече в изложението, съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Кои са възложените функции се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава Пета "Правомощия" от ЗМВР. Посочената разпоредба определя само материалната компетентност, без да посочва фактически основания, при наличието на които се издават разпорежданията. Самото разпореждане трябва да има задължителни реквизити, сред които и правно основание за издаването. Правните основания са тези, които сочат целта на издадения индивидуален административен акт. Такова правно основание не е посочено. В разпореждането полицейският инспектор се е позовал общо на чл.64 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на закона, тъй като не е конкретизирано във връзка с кои функции от ЗМВР е постановено оспореното разпореждане.

От материалите по делото се установява, че в случая се касае за продължителен във времето гражданскоправен спор, разрешаването на който е търсен няколкократно и по съдебен ред, докато полицейският служител е издал оспорения административен акт само въз основа на входираната жалба от страна на Л. Й. и дадените от нея и внука ѝ Георги Данаилов Гечев писмени обяснения. Ето защо, съдът счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Непосочването на фактическите и правни основания нарушава както правото на защита на адресата на акта, така и извършването на съдебна проверка. Установеното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на административния акт на основание чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на оспореното разпореждане не са били изяснени обстоятелствата дали действително Г.Д.Й. самоволно и без правно основание е предприела действията по смяна на заключващите устройства на заведението, както и без знанието и съгласието на собственика. А от събраните по преписката доказателства се установява, че жалбоподателката е действала в качеството ѝ на пълномощник на собственика на бистро „При братята“ - ЕТ „Йосифови– Тотка Й. – Петър Йосифов“ и с оглед предстоящ опис на движими вещи, насрочен от ЧСИ по изпълнително дело с взискател едноличния търговец. При тези данни, установени обаче след издаването на акта, полицейският служител прибързано и незаконосъобразно е издал разпореждане, тъй като реда за решаване на спорове от вида на процесният е изрично уреден в ЗС, ЗЗД и ГПК.

Съгласно ЗМВР полицейските инспектори имат правоохранителни, но не и правораздавателни функции. Такива със закон не са им възложени, поради което издаденото разпореждане е и материално незаконосъобразно.

Предвид на изложеното, оспореното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2-ро от АПК, Ловешки административен съд, втори състав,

 

Р   Е   Ш   И :   

 

ОТМЕНЯ Разпореждане рег.№ 359р-20240/07.10.2022 г., издадено от П.С.Г. – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР Троян.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :