Определение по дело №1765/2014 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                

10.10.2014 г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и четиринадесетата  година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1765 по описа за 2014 г. на ВОС, съобрази следното:

Производството е образувано по иск на С.Б.И. – Г., ЕГН *********, с адрес гр.Варна против И.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***,  с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Ищецът исковата молба и уточнителни към нея излага, че е страна по предварителен договор за покупко – продажба недвижим имот, сключен на 11.04.2014 год., съгласно който ответника се е задължил да сключи окончателен договор в срок до 45 дни. Твърди се, че са изпълнили задължението за заплащане на посочената в т.3 от договора цена в размер на 50 000 лв. Моли съдът да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.04.2014 год. по силата на който страните по него са се договорили И. Борисов, представляван от пълномощника си – Божидар И. Борисов да прехвърли на С.Б.И. собствеността върху ½ ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА – КЪЩА, с идентификатор 10135.2515.1044.2, с разгъната застроена площ от 185 кв.м. върху избен етаж с разгъната застроена площ от 130 кв.м., находяща се в поземлен имот, местност Ален мак, в землището на гр.Варна, Община Варна, представляващ по нотариален акт – УПИ № VIII – 1044, а съгласно Заповед № 1440/18.10.2004 год. на Община Варна и скица – новообразуван ПИ № 1044 по плана на Ален мак, район Приморски на гр.Варна, целият с площ от 743 кв.м. Представят писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск като твърди неговата неоснователност. В уточняваща молба вх. № 28107/07.10.2014 год. твърди, обективира следните възражения: че договора е унищожаем като сключен при заплашване от Божидар Борисов, действащ като негов пълномощник, за което се посочва, че е подадена жалба в прокуратурата с вх. № 7746/2014 год. Твърди се, че последния не е разполагал с декларации с нот. заверка – неразделна част от пълномощното и необходими за изповядване на сделката, с каквито не е разполагал; че е нямал намерение и воля да упълномощава баща си; че посочената като платена изцяло сума не е заплащана, а и не е получавана от ответника; че договора е нищожен по твърдения, че заобикаля закона, доколкото било невъзможно снабдяването със скица за имот; липса на съгласие, поради оттегляне на даденото пълномощно; невъзможен предмет тъй като имота не бил нанесен в кадастъра. Прави искания по доказателствата.

За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл.140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:

На основание чл.146, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указва на страните, че предявения иск е с правна квалификация чл.19, ал.3 от ЗЗД.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че подлежащите на установяване факти по предявения иск са: наличие на действителен предварителен договор досежно изискуемата форма, съдържание на съществени условия по окончателния договор, и изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца.

Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищеца, съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес определен в нормата на чл.154, ал.1 от ГПК.

Съдът указва на страните, че съобразно разпоредбата на чл.363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, както и дали е налице обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът указва на страните, че няма права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът указва на страните, че няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

По въведените възражения с отговора на исковата молба, доколкото незасегнатата от порока страна /ищец/ претендира да се ползва от унищожаемия договор, то съдът приема, че е възникнала и нуждата от защита на засегната от порока страна /ответник/ поради което и е допустимо възражението за унищожение.

Възраженията, по които съдът дължи произнасяне в рамките на спора по настоящото дело са за унищожаемост на предварителния договор по чл.30 от ЗЗД, а именно, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх;  както и възражения за нищожност на предварителния договор на формулираните основания, както следва: по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД – заобикаляне на закона; по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – липса на съгласие; по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – невъзможен предмет.

Съдът указва, че във връзка с въведените възражения от ответната страна е нейна доказателствената тежест, както и че следва да докаже такива положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

Съдът намира, че относими и допустими към предмета на спора са представените с исковата молба писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат приети по делото.

         Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответника. 

        

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

         Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че подлежащите на установяване факти по предявения иск са: наличие на действителен предварителен договор досежно изискуемата форма, съдържание на съществени условия по окончателния договор, и изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца.

Тежестта за установяване на посочените обстоятелства е за ищеца, съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес определен в нормата на чл.154, ал.1 от ГПК.

Съдът указва на страните, че съобразно разпоредбата на чл.363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, както и дали е налице обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът указва на страните, че няма права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът указва на страните, че няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

По въведените възражения с отговора на исковата молба, доколкото незасегнатата от порока страна /ищец/ претендира да се ползва от унищожаемия договор, то съдът приема, че е възникнала и нуждата от защита на засегната от порока страна /ответник/ поради което и е допустимо възражението за унищожение.

Възраженията, по които съдът дължи произнасяне в рамките на спора по настоящото дело са за унищожаемост на предварителния договор по чл.30 от ЗЗД, а именно, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх;  както и възражения за нищожност на предварителния договор на формулираните основания, както следва: по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД – заобикаляне на закона; по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – липса на съгласие; по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – невъзможен предмет.

Съдът указва, че във връзка с въведените възражения от ответната страна е нейна доказателствената тежест, както и че следва да докаже такива положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи всички право-изключващи и право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът допуска до събиране представените с исковата молба и приложените към уточняващите писмени доказателства.

Отлага произнасянето по искане на ответната страна за прилагане на писмени доказателства към писмен отговор след изразяване на становище от другата страна в първото по делото открито съдебно заседание.

Указва на ответната страна най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да посочи обстоятелствата, които ще установява с фактурата от платена нотариална такса за сключване и заверка на предварителен договор, както и с поисканото съдебно удостоверение за снабдяване от НАП – Варна и от нотариус Даниела Върлева, като дава възможност в тази връзка да конкретизира искането си.

Отлага произнасянето по СТЕ и по допускане на гласни доказателства след изразяване на становище от другата страна в първото по делото открито съдебно заседание.

Оставя без уважение искането за снабдяване въз основа на съдебно удостоверение с показанията по преписка на V РПУ.

Да се изиска служебно преписка № 8694/2014 год. по описа на ВРП.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2014 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, както и да се връчи на ищеца копие от писмен отговор на ответната страна и копие от уточняваща молба вх. № 28107/07.10.2014 год.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска. 

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл.140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: