Решение по дело №384/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя И.С.Т. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
**********, издадено на 05.09.2024 година от Директор на РДГ – гр. Велико Търново, чрез
което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2002
г. за контрол и опазване на горските територии във вр. с т. II б. „Б“ от Заповед № ЗАП-
361/19.04.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ София, същия е бил
санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и развити от упълномощен процесуален
представител по допълнително представени в съдебното производство писмени бележки Вх.
№ 5677 от 22.07.2025 година, жалбоподателя е приел това наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Те включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се претендира въз основа на
указаните предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при предвидените условия в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Освен описаното в горното
изречение, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и второ
искане - за намаляване (поради прекомерност) на платения адвокатски хонорар от
жалбоподателя в случай, че сумата по същия надвишава съответния размер, който е
предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Към месец февруари 2024 година свидетелите В.Д.Ц. и Т.Г.Г. са изпълнявали
длъжността „горски инспектор” в РДГ – Велико Търново. Към този месец на същата година
свидетеля Ц.П.С. е изпълнявал длъжност като „главен специалист – горски стражар“ в
посочената дирекция, а свид. К.К.К. е работел като лесничей в ТП „Държавно горско
стопанство“ – Габрово.
На 08.02.2024 година посочените в предходния абзац свидетели извършили проверка
в два имота, попадащи в територията на ТП „ДГС Габрово“, между които бил и имот №
14218.296.35, представляващ частна горска територия, разположен в отдел „295”, подотдел
„л” в землище Габрово на това горско стопанство. Действията им са били осъществени въз
основа на писмо Рег. № ИАГ-3390, издадено на 06.02.2024 година от изпълнителния
директор на ИАГ София – копие, приложено на л. 11 по делото. Същите са били свързани с
проверка на състоянието на сечища, за които е имало съставени протоколи за
освидетелстване на такива, в т.ч. и протокол № 07350331/01.02.2024 г. (приложено копие на
л. 29 по делото), отнасящ се за описания по-горе имот, който е бил издаден от страна на
жалбоподателя И.Т. При проверката в този имот, за който (на името на „МАТ 2001“ ООД, с
нает регистриран лесовъд Н.Т.) е съществувало издадено позволително за сеч №
0753495/09.01.2024 г. (на л. 27) от жалбоподателя И.Т. са били установени общо 27 броя
дървета, от които: I. 24 броя от дървесен вид бук с диаметри: 30 см. – 3 броя, 32 см. – 1
брой, 34 см. – 6 броя, 36 см. – 1 брой, 40 см. – 6 броя, 42 см. – 4 броя, 44 см. – 2 броя, 50 см.
– 1 брой, равняващи се на 31 плътни куб. метра дървесина (26 плътни куб. метра едра
строителна дървесина, 3 плътни куб. метра дърва за горене и 2 плътни куб. метра отпад, кора
и вършина) или 30,78 плътни куб. метра дървесина, стоящо с клони; II. 2 броя от дървесен
вид габър, включващи 1 брой с диаметър 30 см. и 1 брой с диаметър 42 см., равняващи се на
2 плътни куб. метра дърва за горене или 2,38 плътни куб. метра стоящо с клони; и III. 1 брой
от дървесен вид круша с диаметър 20 см., равняващо се на 0,23 плътни куб. метра дърва за
1

горене или 0,25 плътни куб. метра дървесина, стоящо с клони. Всяко едно от описаните в
трите пункта дървета са били маркирани за сеч с оранжева боя на 1,30 метра височина с
точка и контролна горска марка, поставена в основата на пъна. При проверката те са били
установени като стоящи, т.е. неотсечени, въпреки че според отразена констатация в
протокола за освидетелстване на сечището в последното не е имало такива. Освен по
отношение на описаните по-горе 27 броя дървета и спрямо вписаната в протокола площ на
целия имот, на която е била проведена сечта в него, проверяващите са приели, че е било
установено и трето несъответствие между отразеното в протокола и констатираното от тях
на място, тъй като при проверката те: 1. Не намерили в нито един от двата временни склада
по технологичния план отсечените от имота общо 69,30 плътни куб. метра дърва за горене
от дървесни видове бук, цер и габър, които според протокола е следвало да се намират в тях,
и 2. Не установили наличие на транспортирана дървесина с издадени превозни билети въз
основа на въпросния протокол. Във връзка с установените резултати при проверката е
съставен констативен протокол Серия В, № 011001 от 09.02.2024 година (на л. 12-13), при
чието съставяне жалбоподателя И.Т.не е присъствал. Същият не е присъствал и при
осъществената проверка в имота, въпреки че от дадените показания на разпитаните лица е
видно, че е бил уведомен по телефона за установеното при нея, и е бил поканен от
свидетелката В.Ц. да дойде в имота, за да се запознае лично с установеното на място от тях.
По повод на изложеното до жалбоподателя И.Т.е била изпратена писмена покана
(Изх. № РДГ05-1493/13.02.2024 г., приложена на л. 34) за личното му явяване с цел съставяне
на акт за нарушение във връзка с отразените в протокола констатации на посочена в нея дата
– 05.03.2024 година. Намиращите се на л. 35 материали сочат, че поканата е била получена
от него, и тъй като на определената дата той не се е явил в сградата на РДГ Велико Търново,
на 05.03.2024 година против същия е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение Серия В, с № ********** в личното му отсъствие. Копие от акта е приложено на
л. 8-10 по делото, като според отразеното в него той е бил издаден поради това, че след като
на 01.02.2024 г. е издал протокол за освидетелстване на сечище 0750331/01.02.2024 г. за имот
номер 14218.296.35, представляващ частна горска територия, разположен в отдел „295”,
подотдел „л” в землище Габрово, община Габрово, като не е попълнил коректно данни в
реквизити от него, както следва: в реквизит „налични неотсечени маркирани стебла“
отбелязва, че няма такива; в реквизит „сечта е проведена на площ (ха)“ отбелязва, че сечта е
проведена върху цялата площ от 0,500 ха; в реквизит „налично на временен склад“ посочва,
че има налични 69,30 плътни куб. метри дървесина (дърва), от които 49,50 плътни куб. метра
от дървесен вид бук, 14,20 плътни куб. метра от дървесен вид габър и 5,60 плътни куб. метра
от дървесен вид цер, като при проверката на терен е било установено, че има налични
неотсечени маркирани стъбла в основата с контролна горска марка и на височина 1,30 метра
отбелязани с точка, а именно – 24 броя дървета от дървесен вид бук, 2 броя дървета от
дървесен вид габър и 1 брой дърво от дървесен вид круша, сочещи, че сечта не е проведена
върху цялата площ на имота, тъй като не е отсечен целия маркиран дървостой в него, а в
двата временни склада на сечището, отразени в технологичния план за добив на дървесина в
имота, изготвен и одобрен от жалбоподателя И.Т. няма налична дървесина в момента на
проверката, и чрез направената на 08.02.2024 година справка в информационната система на
ИАГ град София е установено, че няма транспортирана дървесина по протокол за
освидетелстване на сечище № 0750331/01.02.2024 г., на 01.02.2024 година, на територията на
РДГ – Велико Търново, ТП „ДГС Габрово“, община Габрово, землище Габрово,
жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба
№ 1 от 30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии във вр. с т. II б. „Б“ от
Заповед № ЗАП-361/19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ София. След
съставянето на акта са били предприети действия за неговото връчване на жалбоподателя. В
резултат на тях на 14.03.2024 година акта е бил връчен на И.Т. от когото е бил и подписан,
след като същия се е запознал с отразените в него констатации във връзка с нарушението.
2

Въз основа на изложеното чрез сигнално писмо с Изх. № РДГ05-2718/15.03.2024 г. са
били предприети и действия по сезиране на Районна прокуратура град Габрово. Чрез
постановление, издадено на 30.08.2024 година, прокурор при нея е отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер. Причините за това са били
свързани с обстоятелството, че протокола е бил подписан от неговия автор. Тъй като поради
изложеното не е бил неистински документ, той не би могъл да обоснове възможност за
наказателно преследване по повод на извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК
независимо от това, че отразените в него обстоятелства не са кореспондирали на
обективната действителност.
По-късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по
административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно
постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 68) от НАХД № 384/2025 г. на
Районен съд Габрово известие за доставяне, е видно, че обжалваното наказателно
постановление № ********** е било получено от жалбоподателя на 09.05.2025 г. заедно с
още две други такива, също издадени от Директора на РДГ – Велико Търново. Жалбата
против него (според отразените в същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган
на 19.05.2025 г., или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен
срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ този за получаване на самото постановление. С оглед на изложеното и поради
това, че се явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, които се санкционира
чрез него. Последния трябва да отговаря на конкретни изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на определени срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е
бил съставен както преди изтичане на една година от датата за извършване на описаното в
същия нарушение, така и преди края на предвидения тримесечен срок, започнал да тече от
деня, в който неговия автор се явява открит. Актът е съставен от компетентно лице,
работещо в регионална структура към ИАГ, което (съобразно предвиденото в чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ЗГ) е разполагало с право да съставя актове за нарушения по този закон, и съдържа
всички реквизити, които са предвидени като задължителни в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното
позоваване на отразената в него Заповед № РД49-171/23.05.2024 г., издадена от Министъра
на земеделието и храните и приложена на л. 69-70 от делото, води до заключение, че
Директора на РДГ – Велико Търново очевидно е бил надлежно оправомощено (по смисъла
на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ) лице, което е разполагало с нужните права да издава подобни
постановления за нарушения на норми от посочения закон. Предвидения в чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН шестмесечен срок за санкциониране на самото нарушение също е спазен, тъй като
наказателното постановление е издадено на 05.09.2024 г., т.е. на последния ден от този срок.
То, както и акта за установяване на нарушението, съдържат информация, която позволява да
се формират и изводи за отнасящите се до него обстоятелства, явяваща се свързана както с
датата на неговото извършване – 01.02.2024 година, така и с данни, касаещи мястото, в
което е било осъществено и съответните нормативни разпоредби, за които е било прието, че
се явяват нарушени чрез него. При естеството на тази информация и изчерпателните данни
за самоличността на самия нарушител не би могло да се счита, че са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното
3

постановление и при документалното установяване на свързаното с него нарушение,
независимо от обстоятелството, че акта е бил съставен в личното отсъствие на привлеченото
към административно-наказателна отговорност лице. Жалбоподателя е бил надлежно
уведомен за датата и часа, на които е следвало да се яви в РДГ – град Велико Търново за
съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението, и чрез самата получена от
същия покана е бил предупреден за последиците от неизпълнението на посоченото в нея.
Доколкото това е така, а Т. не се е отзовал на тази покана, акта законосъобразно е бил
съставен в негово отсъствие, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
След съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с неговото
връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен на
жалбоподателя, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Следва да се отбележи,
че няма основания да се счита, че жалбата срещу издаденото наказателно постановление е
подадена след момента за неговото влизане в сила, тъй като това е било извършено след
изтичане на четиринадесетдневния срок от съответната дата – 20.03.2025 година (разписка
на л. 67) , на която жалбоподателя е отказал да получи обжалваното постановление при
опита за неговото връчване заедно с още две други такива от служител на РУ - Габрово. И
това е така, тъй като закона изисква същото да се връчи лично, като единственото
изключение от посоченото правило е предвидено в нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Свързаните с нея предпоставки не са били налице, тъй като връчването по смисъла на този
текст предполага обективно възникнала невъзможност за връчване на наказателното
постановление, обусловена от обстоятелството, че лицето е било търсено, но не е намерено
на посочения от него адрес и новия му адрес е бил неизвестен, но не и невъзможност за
връчване, произтекла от факта, че нарушителя (след като е бил търсен и намерен) е отказал
да го получи при опита за неговото връчване от полицейски служител на РУ Габрово. За
разлика от своя процесуален представител, на същото мнение очевидно е бил и самия
административнонаказващ орган, тъй като в противен случай той не би изпратил за
връчване приложеното на л. 68 писмо под № РДГ05-4292, съставено на 11.04.2025 година,
което е било получено от жалбоподателя на 09.05.2025 година.
Разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии предвижда, че „Лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или
подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите
за определяне на съответните образци“. От приложените на л. 78-82 писмени материали е
видно, че такава заповед – под № 361 от 18.04.2018 г., е била издадена от изпълнителния
директор на ИАГ София и е била обнародвана на интернет-страницата на тази агенция.
Съдържанието на същата сочи, че тя не създава изрично задължение за коректно попълване
на данни в утвърдения образец на протокол за освидетелстване на сечище, но след като
подобен извод (предвид изрично уредената хипотеза за внасяне на изменение в
първоначалния протокол, наложени от допуснати технически грешки, установени след
регистриране на съответния протокол на интернет страницата на ИАГ) се налага от
описаните в т. IV случаи по нея, следва да се приеме, че такова задължение безспорно е
налице. Лицата по чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии се свързват с тези, които са вписани в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика при условията и по реда, предвиден в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ
(т.е в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите), а жалбоподателя (предвид
съдържащата се информация в приложените по делото писмени материали) като лице, което
е издало позволителното за сеч в имота и което е следвало да състави протокола за
освидетелстване на сечището след края на сечта в него, очевидно е спадал към тях. Макар и
от гледна точка на това същия безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение,
не би могло да се счита, че последното е било свързано с некоректно вписване на данни във
всички пунктове на протокола за освидетелстване на сечището, които са описани в
4

съставения акт и наказателното постановление. И това е така, тъй като между деня за
издаване на протокола – 01.02.2024 година, и този за осъществяване на проверката от
служителите на РДГ Велико Търново на 08.02.2024 г., е изминал един период от седем дни,
през който съответното количество (69,30 плътни куб. метра дърва, включващо 49,50 плътни
куб. метра от дървесен вид бук, 14,20 плътни куб. метра от дървесен вид габър и 5,60 плътни
куб. метра от дървесен вид цер) дървесина би могло да бъде изместено без знанието на
жалбоподателя от временните складове към сечището, в които се е намирало към датата за
съставянето на протокола. Обстоятелствата, които са довели до неговата липса, констатирана
при извършената на 08.02.2024 г. проверка на място, са били свързани именно с такова
преместване, а формираното във връзка с това заключение е основано на отразеното в края
на първия абзац (на страница 2) от текста на официален документ – протокол (на л. 50-52),
съставен на 18.07.2024 г. от комисия на ИАГ София във връзка с резултатите по проверка в
имот № 14218.296.35 и имот номер 14218.293.26, която е била извършена въз основа на
постъпили в ИАГ жалби 17522/15.07.2024 г. и 17895/18.07.2025 г., подадени от страна на
жалбоподателя И. Т.. Имената на лицето, което ги е преместило и датата за това не са
отбелязани в протокола, но доколкото по-късното транспортиране на същата дървесина през
периода 01.07.2024 г. – 07.07.2024 г. не би могло да бъде извършено, ако тя не е
съществувала в действителност, такова преместване безспорно е налице. То изключва и
некоректния характер на вписването по отношение на нея в протокола за освидетелстване на
сечището, тъй като не е в състояние по никакъв начин да установи, че въпросното
количество не се е намирало във временните складове към него на датата за издаване на този
протокол. Некоректния характер на данните, свързани с останалите две констатации в
протокола, е налице, тъй като съществуването на установените в рамките на проверката от
08.02.2024 г. общо 27 броя неотсечени, но маркирани за сеч дървета от дървесните видове
бук, габър и круша, водят до извод, че отбелязванията за липсата на такива неотсечени в
имота и провеждането на сечта върху цялата площ на този имот, явно не са кореспондирали
на обективната действителност. В състоялото се съдебно производство по делото не са
установени данни, които биха могли да наложат различно по насоченост заключение в това
отношение, и то не само вследствие на дадените показания от свид. В.Ц., Т.Г., Ц.С. и К.К., но
и на отразеното (в третия абзац – на стр. 2) в протокола, приложен на л. 50-52), от което е
видно, че на около 80% от пъновете на отсечените дървета съответната горска марка – серия
Б, номер 6414, действително не е могла да бъде разчетена. Дадените във връзка с обратното
(по отношение на липсата на неотсечени, но маркирани за сеч дървета, както и по
отношение на липсата на маркирано за сеч дърво от дървесен вид круша) показания на свид.
И.Л. не могат да бъдат кредитирани с доверие, и то не само поради факта, че се опровергават
от показанията на всички описани по-горе други лица, но и поради това, че като внук на
жената, с която жалбоподателя И. Т. съжителства на семейни начала, този свидетел не би
могъл да се счита за безпристрастен и незаинтересуван от изхода на производството по
настоящото дело.
Макар и да прие, че от аспект на всичко изложено до момента нарушението се явява
не само извършено, но и документирано според предвидения в ЗАНН ред, съдът намери, че
направеното искане за отмяна на обжалваното постановление следва да се уважи. В същото
са вписани констатации, отнасящи се не само до типичния характер на нарушението, но и до
създадените (в резултат на него) препятствия пред възможността за упражняване на
превантивен контрол по опазване и законосъобразно стопанисване на горските територии, и
факта, че то е било осъществено по повод и във връзка с пряката дейност на жалбоподателя
като лицензиран лесовъд, въз основа на които наказващия орган е приел, че то не се явява
маловажен случай по смисъла на закона. Те обаче визират последици, произтичащи от всяко
едно извършено нарушение от съответния вид, към който е спадало и това по самото
постановление. Тъй като изложеното в предходното изречение определя тези последици
като общи, а свързаните с тях обстоятелства вече са били взети предвид от страна на
5

законодателя при определяне на границите, които са свързани с нормативно отредените
наказания за тях, същите не биха могли да се отчитат повторно при преценката на въпроса за
евентуалното приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН като единствените обстоятелства, имащи
значение за нея, след като приложението на този текст се предпоставя от конкретни факти,
касаещи самото извършено нарушение, включително и конкретно произтеклите последици
от него. Такива факти изобщо не са посочени, а следователно - и обсъждани в обжалваното
постановление, което води до извод, че наказващия орган на практика не е извършил
дейността, която би позволила да прецени дали нарушението представлява маловажен
случай. А предпоставки за подобно заключение са били налице, тъй като при естеството на
такива неопровергани от приложените доказателства факти, свързани с липсата на данни за
други осъществени от жалбоподателя нарушения на норми от ЗГ или подзаконови (в т.ч. и
нормативни) актове във връзка с тяхното приложение, за които той да е бил санкциониран по
административен ред с влезли в сила наказателни постановления до датата за издаване на
обжалваното такова; формалния характер на самото извършено нарушение, произтеклите от
което общи последици биха могли да се свържат само с ограничаване на възможността за
упражняване на контрол спрямо документалното отчитане на вече извършена разрешена
дейност по добив на дървесина от горските територии, както и липсата на каквито и да било
вреди с материален характер, които да са били причинени или произтекли от него, се налага
заключение, че конкретното нарушение се е отличавало с осезаемо по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и
от това, че (дори в минимално възможния размер от 300 лева, в който е и определена по НП)
наложената глоба се явява завишена с оглед на тях. При тези обстоятелства, които са
обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение, наказващия орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай
ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за
него (според приложимото Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на
ВКС на РБ, НК) проверка за съществуването или липсата на маловажност по същество,
същият е издал едно незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна поради
тези причини.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя И. Т. стойността на разноски, които (според
приложения на л. 94 договор за правна защита и съдействие и отразените в него
обстоятелства) са направени действително от него във връзка с упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в
производството по настоящото дело. Вписаната в тях сума (от 300 лева) е под
възнаграждението (от 400 лева) за съответния вид дело, което е предвидено в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Като отчете това обстоятелство съдът намери, че искането за нейното намаляване не би
могло да се уважи, още повече че заплатената сума е съобразена и със съдържанието на
самото процесуално представителство, което е осъществено по съответното дело.
Претенцията за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално
представителство, която е направена от процесуалния представител на ответната по жалба
страна, е неоснователна, и тъй като предвидените за това предпоставки по чл. 143 от АПК
не са налице, същата следва да се остави без уважение като такава.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

6

Номер на акта:	114
Дата:	29 юли 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200384
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 май 2025 г.

Решение по дело №384/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите