О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1120
гр.Пловдив,
14.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав,
в закрито заседание на 14.07.2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като изслуша докладваното от съдията
Стефка Михова в.ч.гр.дело № 1348 /2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.
1,т.1 от ГПК от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Д.И.М., ЕГН:**********, чрез
пълномощника адв.И.Д., против определение № 5240 от 01.06.2020 г. постановено
по гр. д. № 4320/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е върната
исковата й молба и прекратено производството по делото по искането й за
признаване на право на задържане върху собствен на ответника недвижим имот.В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение и се настоява
от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери
данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
Производството пред РС-Пловдив е образувано по искова молба на Д.И.М.
срещу И. И. К., с която е предявен иск за заплащане на извършените подобрения в
чужд имот и признаване на правото на задържане на имота
до заплащане на претендираната сума.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел направеното искане за постановяване на право
на задържане за недопустимо. Изложил е съображения, че правото на
задържане е акцесорно, обезпечително право на владелеца- кредитор срещу
длъжника, правна гаранция за владелеца, че ще удовлетвори вземането си за
извършените по време на владението върху имота подобрения.Посочил е , че то е
принудително средство за заплащане стойността на извършените в имота подобрения
и осуетява единствено неговото предаване. Поради това възражението не може да
бъде разгледано отделно от производството по ревандикация на имота, за който се
отнасят подобренията.
Така изложените мотивите от първоинстанционния съд се споделят и от
въззивната инстанция.
Правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, обезпечително право
на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник – Тълкувателно решение №
48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар съществуването му да е
обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски и
последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на задължението за
връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава
привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от
стойността на задържаната вещ.Като защитно средство, правото на задържане може
да бъде предявено само от ответника и само по иск, с който се претендира
отнемане на владението му върху имота, върху който е извършил подобрения. Така
възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане може да бъде
предявено от ответника по ревандикационен иск, тъй като при
признаване правата му по ревандикационната претенция, въвеждането в
имота е обусловено от изпълнението на насрещно задължение на ищеца за заплащане
стойността на подобренията. Правото на задържане не може да се заяви
самостоятелно, тъй като преди предявяването на иска по чл. 108 ЗС липсва правен
интерес от право на задържане, а след успешното му провеждане, възражението за
право на задържане е преклудирано, в който смисъл е Решение № 882 от
8.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2007 г., II г. о.
В процесния случай искането за признаване на право на задържане е
заявено от ищец по предявен иск за присъждане на стойността на извършените в
имота подобрения, поради което същото следва да се приеме за недопустимо, тъй
като, както вече беше отбелязано, собственикът на имота не е поискал от
извършилото подобренията лице да предаде владението. Дори предявеният иск за
присъждане на стойността на извършените в имота подобрения да бъде уважен,
предявилото иска лице не би се ползвало от привилегията на чл.136, т.4 ЗЗД, ако
поиска вземането да бъде удовлетворено принудително.
Поради
това постановеното от РС-Пловдив определение за прекратяване на производството
по делото поради недопустимост на искането на
Д.М. за признаване на право на
задържане до заплащане на извършените подобрения в чужд имот е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5240 от 01.06.2020 г. постановено по
гр. д. № 4320/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1-седмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.