РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600526 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна
прокуратура – Бургас против Присъда № 5 от 20.04.2022 г. на Районен съд –
Средец, произнесена по НОХД № 101/2021 г. по описа на същия съд.
С протестираната присъда, подсъдимият Д. Н. Н. с ЕГН ********** е
признат за невиновен за това, на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, общ. Средец, в
УПИ VIII-717, кв. 60 по плана на с. Дюлево, общ. Средец, като „***" при
„***" ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, назначен с трудов договор №
44/22.02.2017 г. и „оператор" на авто бетон-помпа марка „МАН", с рег. № ***,
собственост на „***" ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно-
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
работа с авто бетон-помпа и оборудването към нея при полагане на армиран
бетон, при условията на независимо съпричиняване с Д. Т. К. - „шофьор" при
същото дружество и „машинист" на същата бетон-помпа, като не е посетил
работното място в УПИ VIII-717, с. Дюлево и не е извършил инструктаж на
1
Д. Т. К. във връзка с безопасността на труда за конкретната работа, да е
допуснал да бъде предоставено на Б. М. Д. да работи с авто бетон-помпата,
въпреки че не е бил снабден със задължителни лични предпазни средства –
защитен шлем, защитни ръкавици и защитни обувки, не е извършил оценка на
рисковете за безопасността и здравето на работещите при конкретната работа
като не се уверил в условията и годността на терена, правилното разполагане
на работното оборудване върху него и безопасното протичане на работните
процеси, не е осигурил възможност на Д. Т. К. да откаже да извърши
възложената му работа, при положение, че същата създава риск за
безопасността и здравето на работещите с нея, с което да е нарушил
правилата, установени в чл. 24, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване: на строителни и монтажни работи; чл. 165а, т.1 от НАРЕДБА №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; чл. 246, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване; чл. 16, ал.1, т.1 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд; чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 13, ал.1, ал.2 и
ал.6 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; т. 1.5 от Инструкции за безопасна работа с бетон помпа; т.
1.5.3 от Инструкции за безопасна работа с бетон помпа,
и по този начин да е причинил на Б. М. Д. от гр. ***, тежка телесна
повреда изразяваща се в разкъсване на черен дроб в 5-6 сегмент, довело до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и лезия на
слезката, наложила и извършване на спленектомия, довело до загуба на
слезката, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК.
Прокуратурата атакува постановената присъда с бланкетен въззивен
протест и моли същата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за
2
виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено подходящо
наказание. В условията на евентуалност моли, въззивният съд да отмени
атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
РС – Несебър.
С допълнителен протест, прокуратурата развива своите доводи против
постановената оправдателна присъда. Възразява се, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по въпроса, дали подсъдимият е изпълнил или не
задълженията си по изрично посочените в диспозитива на обвинителния акт
конкретни правни норми, с които прокуратурата е запълнила бланкетната
норма на чл. 134, ал.1, т.1 от НК. Районният съд е упрекван, че вместо това,
се е занимавал с действията или бездействията на трети лица, за които
прокуратурата е преценила, че не следва да се привличат като обвиняеми и
които не са относими към казуса. В подкрепа на доводите си, прокурорът
прави кратък анализ на събрания доказателствен материал и на съдебната
практика, относима към казуса, и приема, че посочените от районния съд
лица не би следвало да носят отговорност за настъпилия общественоопасен
резултат. Наред с това, прокурорът изразява несъгласие с възприетата от
районния съд теза, че св. К. е бил инструктиран от подсъдимия за работа с
машината, тъй като счита, че по делото липсват доказателства за такъв извод.
Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.
134, ал.1, т.1 от НК, като в съответствие с това му наложи и справедливо
наказание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
поддържа протеста като заявява, че изцяло споделя изложените в него
възражения и доводи. Намира атакуваната присъда за неправилна и
необоснована, поради което моли същата да бъде отменена, а делото върнато
на РС – Средец за ново разглеждане от друг състав на съда, а в условията на
евентуалност – присъдата да бъде отменена, а въззивният съд да постанови
нова, с която да признае подсъдимия Н. за виновен по предявеното му
обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи съответно наказание.
В съдебно заседание частният обвинител не се явява. Повереникът му
поддържа становището на прокуратурата. Твърди, че присъдата следва да
бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на
3
съда, тъй като контролираната инстанция, в мотивите към присъдата си, била
описала много различни фактически положения, стоящи извън рамките на
обвинението и била изразила съмнение, че други лица са извършили
престъплението. В условията на евентуалност моли, обжалваната присъда да
бъде отменена, а подсъдимия – да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му бъде наложено съответно наказание.
Подсъдимият Д. Н., редовно призован се явява и изразява становище за
неоснователност на въззивния протест. Моли за потвърждаване на
оправдателната присъда. Упълномощеният защитник на подсъдимия изразява
несъгласие с възраженията и доводите, изложени във въззивния протест и
моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна,
обоснована и правилна. Твърди, че подсъдимият Н. няма никаква вина за
настъпилите общественоопасни последици, а същите били настъпили
единствено и само заради поведението на другия осъден по делото - Д. Т. К..
Анализирайки доказателствените материали по делото, защитникът намира за
опровергани обвинителните тези на прокуратурата, че Д. К. не бил официално
назначен на длъжност водач на бетон-помпа, че на същият не му е бил
проведен първоначален инструктаж за безопасност при встъпване на работа, а
също периодичен инструктаж и дневен инструктаж, както и че не е бил
запознат с инструкциите за безопасност на работа с бетон-помпата.
Защитникът твърди, че няма правна норма, наредба, закон и т. н., които да
вменяват в задължение подсъдимия, той да осигури безопасни условия на
труд на работещите на строителната площадка, още повече, че тези
работници не са имали въобще трудови правоотношения с дружеството „***“
ООД. Според защитника, задължение да осигурят безопасни условия на труд
са имали възложителя Д., респ. изпълнителя Г. А., респ. техническия
ръководител на строителния обект Б.. Възразява срещу изразеният в
допълнителния въззивен протест упрек на прокуратурата, че районният съд
не бил обсъдил всички обстоятелства по отношение на повдигнатото
обвинение, като защитникът посочва конкретни страници от мотивите на
оправдателната присъда, които съдържали отговора на съда по всяко едно от
обвинителните твърдения на прокуратурата за нарушаване на конкретни
правни норми от подсъдимия, както и защо съдът не прима за основателни
тези обвинения. Наред с това, защитникът сочи, че другият осъден по делото
Д. К. е разполагал с оперативна самостоятелност и е можел да откаже
4
изпълнението на възложената му работа, ако нещо го е притеснявало в
момента. Защитникът моли въззивния съд за потвърждаване на атакуваната
присъда като правилна и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивния протест и в неговото допълнение,
като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1
от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт,
изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивният протест се явява процесуално допустим, доколкото е
предявен в законоустановения срок от компетентна прокуратура, имаща
правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по
същество, въззивният протест се явява неоснователен.
Производството пред районния съд в гр. Средец е било образувано по
повод внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт против
лицата Д. Т. К. от гр. ***, ЕГН ********** и Д. Н. Н. от гр. ***, ЕГН
********** за извършено от тях, в условията на независимо
съизвършителство престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК.
При проведеното разпоредително заседание, подсъдимият К. е изявил
пред съда желанието си да сключи споразумение с прокуратурата, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 384а от НПК, материалите по отношение
на него са били отделени в друго съдебно производство – НОХД № 129/2022
г. Същото е приключило с одобрено от съда споразумение, по силата на което
Д. К. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 134, ал.1,
т.1 от НК, а именно че на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, общ. Средец, в УПИ VІІІ-
717, кв. 60 по плана на селото, като „шофьор“ при „***“ ЕООД – гр. Бургас,
назначен с трудов договор № 57 от 15.04.2019 г. и допълнително трудово
споразумение към него с № 15 от 01.01.2020 г. и „машинист“ на автобетон
помпа „МАН“ с рег. № ***, собственост на „Унибетони“ ЕООД, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – работа с автобетон помпа и оборудването
към нея, при полагане на армиран бетон, като разположил бетон-помпата на
5
неравен терен с насипна земя, под наклон, подложил негодни дървени скари,
разпънал мачтовата стрела без да се увери, че товарът е разпределен
равномерно, с което да се избегне приплъзване, и предоставил на
необезопасения със защитен шлем, защитни ръкавици и защитни обувки Б. М.
Д. да работи с крайния маркуч на стрелата, без същият да е запознат с
Ръководство за работа с бетон-помпата, нарушавайки правилата, установени в
чл. 168, ал.1, т. т. 1 и 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване; чл. 33 и чл. 34, ал.1 т.1 от Закона
за здравословните и безопасни условия на труд; чл. 28, т. т. 1 и 2 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. т. 1.6.1,
2.4.1, 2.4.2 и 2.7.2 от Инструкция за безопасна работа с бетон-помпа, и по
този начин причинил на Б. М. Д. от гр. *** тежка телесна повреда. Със
споразумението, на К. е било наложено и наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок от три години.
Производството пред районния съд, по отношение подсъдимия Д. Н., се
е развило по реда на глава ХХ от НПК. Контролираната съдебна инстанция е
положила достатъчно усилия при провеждането на съдебното следствие да
изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване
по делото – както проявявайки сама активност при събирането на
доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните
равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената
им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване
правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване
доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в
мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият
въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши
собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена
съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се
налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на
контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява
осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на
6
изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по
делото, а именно:
Подсъдимият Д. Н. Н. е роден на *** г. в гр. ***, живее в същия град,
*** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***, *** – *** (л. 17 от
съд. дело пред РС). Същият притежава удостоверение за професионална
компетентност за автомобилен превоз на товари № 21370 от 16.08.2017 г.,
издадено от ИА „Автомобилна администрация“
Търговско дружество „Унибетони“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, Северна промишлена зона, бетонов възел
„Унибетони“, представлявано от С. Г. – управител, развива дейност в
областта на производството и продажбата на бетони и бетонови изделия.
Съгласно утвърдената в дружеството практика, заявките за доставка на бетон
били получавани от св. П. – Д., изпълняваща длъжността „Управител база",
като това можело да стане, както по телефон, така и на място в базата. За
доставка на по-малки количества бетон за по-малки строителни обекти, не се
сключвал изричен писмен договор.
Подсъдимият Д. Н. Н. бил назначен в дружеството с трудов договор №
44 от 22.02.2017 г., считано от 23.02.2017 г., на длъжност „***", като същата
длъжност заемал и към 20.05.2020 г. Съгласно длъжностната му
характеристика (л. 126 и сл., том І от ДП), той бил дължен да контролира
правилната експлоатация на техниката и поддържането й в съответствие с
експлоатационните изисквания, като бил длъжен да познава и прилага при
работата си Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ),
Правилника по безопасност на труда при експлоатацията, обслужването и
ремонта на МПС, Наредба № 31 на МТ и МОН; Наредба № 32 за периодични
прегледи и проверка на техническата изправност на ППС; Наредба № 24 от
1983 г. на МВР и МТ; Наредба № 1-165 от 1999 г., Закон за автомобилни
превози, ЗДвП и правилника за прилагането му, както и други нормативни
актове. Освен нормативната база, подсъдимият Н. бил дължен да спазва и да
контролира спазването на инструкциите по безопасност и здраве при работа и
за противопожарна охрана. Съгласно длъжностната си характеристика,
подсъдимият Н. носел отговорност за аварии и злополуки от некачествено
7
извършени механични ремонти или неосигурени обезопасявания на
машините, а също и за занижен или неосъществен контрол над работещите в
групата. В тази връзка същият извършвал и инструктаж за безопасност при
работа с автобетон помпа съобразно утвърдената в дружеството „Инструкция
за безопасна работа с бетон помпа".
Свидетелят Д. К. (за когото наказателното производство е приключило
с влязло в сила споразумение по НОХД № 129/2022 г. на РС –Средец,
посочено по-горе) бил назначен в „***“ ЕООД с трудов договор № 57 от
15.04.2019 г., считано от 16.04.2019 г., на длъжност „Шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12 т.", който договор, към 20.05.2020 г., бил
безсрочен по смисъла на чл. 67, ал.1, т.1 от КТ. На свидетеля К. бил проведен
начален инструктаж (л. 307, том ІІІ от ДП). За заемане на длъжността се
изисквали диплом за завършено средно или основно образование и курс за
професионална подготовка, както и СУМПС за съответната категория МПС.
Съгласно длъжностната си характеристика, К. бил дължен да изпълнява
задачи, поставени му от прекия му ръководител, длъжен бил да спазва
нормите за безопасни условия на труд и да ползва задължително съответните
лични предпазни средства при експлоатацията, обслужването и ремонта на
МПС при товаро-разтоварните работи. Свидетелят К., във връзка с
осъществяваната от него работа, носел отговорност за нарушаване на
трудовата и технологична дисциплина, както и за неспазването на правилата
и инструкциите за безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана.
Като пряк негов ръководител, в длъжностната характеристика на св. К. бил
посочен „***", т.е., подсъдимия Н. и „Управител база" - св. П.- Д..
Свидетелят А. Е. работел в дружеството „***“ ЕООД – гр. Бургас на
длъжност „Инспектор здраве и безопасност на работното място". В това си
качество, свидетелят Е. извършвал първоначален инструктаж на
новопостъпилите служители, но извършвал и ежедневен инструктаж, както и
периодичен инструктаж на всеки три месеца.
Свидетелят Я. Д. притежавал наследствен имот в с. Дюлево, общ.
Средец, УПИ VIII-717, кв. 60 по плана на същото село, който представлявал
двор с къща.
На 06.02.2020 г., между св. Д. и св. Г. А.се сключил договор, с
нотариална заверка на подписите, за строеж на къща. Съгласно този договор
8
св. Д., като „възложител“, възлагал на св. А., като „изпълнител“,
изграждането „до ключ“ на: едноетажна жилищна сграда със ЗП 94,76 кв.м.
по зададен проект от архитект, покрита веранда от 29,87 кв.м., прилежаща
помощна постройка от северната страна на сградата с площ от 60 кв.м. и
изграждане на бетонен подход за лек автомобил на входа на имота.
На 04.05.2020 г. св. Д. се сдобил с разрешително за строеж № 13,
издадено от главния архитект на Община Средец, с което му се разрешавало
да построи в посочения имот жилищна сграда със ЗП 94,76 кв.м., като
строежът бил пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5б от ЗУТ.
В изпълнение на посочения по-горе договор, св. А. сформирал
строителна бригада, състояща се от свидетелите И. М., Д. Г. и пострадалия Б.
Д.. Бригадата ръководел св. А., който и контактувал със собственика на имота
св. Д. по всякакви въпроси, включително получаване на договорените
възнаграждения на работниците.
По повод започналия строеж св. Д. се свързал по телефона с
„Унибетони" ЕООД и поръчал да бъде му бъде доставен бетон до имота му.
Заявките били приемани от св. П. – Д., като до имота на св. Д. бетон бил
доставен на няколко пъти – на 1.04.2020 г., на 09.04.2020 г., на 22.04.2020 г. и
на 20.05.2020 г. Между страните бил сключен смесен неформален договор за
търговска продажба (чл. 318, ал.1 във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ) и услуга, по
силата на който „Унибетони“ ЕООД, като продавач, продал и доставил на Я.
Д., като купувач, стоки и е извършил услуги с бетон-помпа.
На 20.05.2020 г. сутринта в базата на „Унибетони" ЕООД, на св. Д. К.
бил извършен общ, устен ежедневен инструктаж (л. 116, том І от ДП). Преди
тази дата, на 10.03.2020 г., на К. бил извършен и периодичен инструктаж (л.
309, том ІІІ от ДП), като същият е бил запознат и с всички издадени от
управата на „Унибетони“ ЕООД инструкции, включително и за безопасна
работа с бетон-помпа (л. 332, том ІІІ от ДП). На 20.05.2020 г. подсъдимият Н.
издал пътен лист на св. Д. К. и му възложил извършването на работата –
доставка на бетон с автобетон помпа до имота на св. Д. в с. Дюлево, общ.
Средец.
В изпълнение на възложената му задача, на 20.05.2020 г. към 09:00 ч. Д.
К. пристигнал на обекта в с. Дюлево, управлявайки автобетон помпа „МАН",
с рег. № ***, собственост на „Унибетони" ЕООД. Автобетон помпата била
9
техническа изправна към същата дата и преминала задължителен технически
преглед.
На строителния обект св. К. заварил работниците – свидетелите Г. А., И.
М., Д. Г. и пострадалия Б. Д., както и свидетелите Я. И., С. С. и И. Д., които А.
бил повикал същия ден да помагат за доизграждането на алеите. Всички те
били без предпазно облекло – без защитен шлем, защитни ръкавици и
защитни обувки.
Св. Д. К. се заел да позиционира бетон-помпата. Тъй като теренът,
върху който трябвало да разположи стабилизаторите, бил неравен, с насипна
земя, нямало асфалт, а пръст и чакъл, К. решил да използва намерени на
мястото дъски, които подредил като скари и ги поставил надлъжно по наклон
към оградата на къщата и напречно на пътя и оградата, по начин, че дъските
били наклонени с долната си част към пътя. Върху тези скари той разпънал
предния и задния стабилизатор на бетон-помпата, на които поставил
оригинални пластмасови подложки. Другият стабилизатор, К. разположил от
другата страна, върху подложка по наклона на пътя към дерето, който също
представлявал насипна земя с пръст и чакъл. По този начин, предните гуми на
бетон-помпата били във въздуха, а само задните й гуми били опрели в земята.
Макар че всички стабилизатори били поставени под наклон, а бетон помпата
била с предните си гуми във въздуха, св. Д. К. не се уверил в носещата
способност на терена и подпорите, не се уверил че товарът е разпределен
равномерно, с което да се избегне приплъзване, а вместо това разпънал
мачтовата стрела и предоставил крайния й маркуч на пострадалия Б. Д., който
започнал да излива бетон. Докато фракциите с бетон били подавани на бетон-
помпата без прекъсване, К. манипулирал дистанционното управление и
наблюдавал през цялото време пострадалия, който от своя страна работел с
крайния маркуч. Пострадалият бил с гръб към К., направлявал накрайника за
равномерно полагане на бетон и бил съсредоточен в работата си по изливане
на бетона.
При доставката на четвъртия бетоновоз от св. Г. П. - шофьор на
бетоновоз при „Унибетони" ЕООД, при изливането на четвъртата фракция с
бетон, стабилизаторите на бетон-помпата, поставени върху дървените скари,
заради неправилното им позициониране под наклон, се приплъзнали по
наклона с около 60 см. до 1 метър, което довело до изместване стрелата на
10
помпата, която в момента била разпъната на около 60%. Вследствие на
приплъзването, стрелата ударила пострадалия Б. Д., който паднал по гръб, а
върху него паднал и го затиснал сгънатият маркуч, причинявайки му телесни
повреди. Към датата на инцидента пострадалият не работил на трудов договор
и не се осигурявал за риск от трудова злополука.
Видно от изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, следствие затискането му с маркуча на стрелата, на пострадалия
Д. са били причинени разкъсване на черен дроб в 5-6 сегмент, довело до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и лезия на
слезката, наложило и извършване на спленектомия, довело до загуба на
слезката. Експертизата е установила, че на пострадалия са били причинени
още и фрактури на ребра вдясно - 7 и 8-ма ребрени дъги, и вляво – 6-7-8 и 9-
та ребрени дъги, което е довело до трайно затруднение движението на снагата
за срок от 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Счупване
било причинено и на дясна подбедрица, двете кости в проксималния й край,
което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за
срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Според
експерта, изброените травми отговаряли да са получени следствие на
притискането на тялото от предмети с широка повърхност. В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, вещото лице уточнява, че
ако пострадалият е имал лични предпазни средства – жилетка и колан, е
нямало да има разкъсване на черен дроб и размачкване на слезката.
В хода на досъдебното производство е била изготвена тройна
техническа експертиза, която заключава, че инцидентът се е случил при
полагане на армиран бетон с автобетон помпа. Експертизата сочи, че работата
с бетон-помпата, във връзка с извършваните СМР, представлява източник на
повишена опасност, като за безопасното боравене с нея в „Унибетони“ ЕООД
е утвърдена „Инструкция за безопасна работа при извършване на бетонови
работи с бетон помпа". Отклоненията от нея водят до повишен риск за
здравето и живота на трудещите се с нея и на намиращите се около бетон-
помпата. Експертизата сочи и механизма и причините за възникване на
инцидента – внезапно и неконтролируемо преместване на стрелата, поради
приплъзване на опорите, следствие на неправилното им позициониране и
стабилизиране. Експертизата сочи категорично, че злополуката не е в
11
резултат на техническа неизправност.
Назначената допълнителна тройна техническа експертиза дава
заключение относно безопасните условия, при които е могъл бъде избегнат
инцидентът. Разпитани в съдебното следствие пред първата инстанция,
вещите лица заявяват, че ръководителят на строителния обект е бил длъжен
да извърши инструктажа за позиционирането на бетон-помпата, както и че
подсъдимия Н., като ръководител транспортна дейност, не е бил длъжен да
присъства на обекта при позициониране на бетон-помпата. На самия обект
трябва да има лице, което да укаже на водача на бетон-помпата къде да се
позиционира тя, както и лице, което да отговаря за безопасните условия на
труд.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата на
проверяваната инстанция се основава закономерно на цялата доказателствена
съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, а именно:
показанията на свидетеля Б. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и
частично прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови
показания от досъдебното производство; показанията на свидетелите Я. Д., Т.
Д., С. С., Г. Н., Я. И. и И. М., вкл.частично прочетените от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК; показанията на
свидетелите Г. А., И. Д., К. Д., А. Е., Д. К. и С. Г.; както и писмените
доказателства и писмени доказателствени средства, надлежно приобщени от
първата инстанция чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК –
протоколи за оглед на местопроизшествие (л. л. 12-20, т.1 от ДП), за оглед на
ВД (л. л. 46-50, т.1 от ДП), протокол от съдебномедицинска експертиза (л. л.
54-56, т.1 от ДП), скица УПИ (л. л. 73-74, т.1 от ДП), справка от „Унибетони"
ЕООД (т.1, л. 76 от ДП), справка КАТ за бетон-помпа (т.1, л. 86 от ДП),
справка от „Унибетони" ЕООД за бетон-помпа и трудови договори (л. л. 116-
128, т.1 от ДП), медицински документи, касаещи пострадалия Б. Д. (л. л. 138-
250, т.2 от ДП), протокол от тройна техническа експертиза (л. л. 267-291, т.3
от ДП), справка от „Унибетони" ЕООД за трудови договори, длъжностни
характеристики, инструкции и за бетон-помпа (т.3, л. л. 292-395 и т.4, л. л.
396-452 от ДП), справка за доставка на бетон (т.4, л. л. 456-464 от ДП),
протокол от допълнителна тройна техническа експертиза (т.4, л. л. 512-513 от
ДП), както и представените в съдебно заседание документи от свид.
12
Доброджалиев (л. л. 163-167 от първоинстанционното дело).
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти по делото са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са приети за установени и какви са
правните съображения за взетото решение, изложени са и обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата, че атакуваният
съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата (с
оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с
които се оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и
цялостната му дейност по преценка и анализ на наличният по делото
доказателствен материал). Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на районния съд по отношение преценката му на доказателствените
източници като допустими, достоверни и относими към предмета на
доказване, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи, затова
намира за ненужно да ги преповтаря. Същевременно, с оглед направените с
въззивния протест конкретни възражения, включително и досежно конкретни
доказателствени средства по делото и извършеният от районния съд техен
анализ, обуславящ правните изводи, изложени в мотивите на обжалваната
присъда, въззивният съд прецени, че следва да посочи допълнителни
съображения, с които да им отговори.
Правилно, законосъобразно и обосновано (предвид доказателственият
материал по делото), първоинстанционният съд е приел, че инкриминираното
поведение на подсъдимия Д. Н. не осъществява, от обективна и субективна
страна, състава на престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, доколкото не се
установява същият, на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, общ. Средец, в УПИ VIII-
717, кв. 60 по плана на с. Дюлево, общ. Средец, като „***" при „Унибетони"
ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК **, назначен с трудов договор № 44/22.02.2017 г. и
„оператор" на авто бетон-помпа марка „МАН", с рег. №***, собственост на
„Унибетони" ЕООД, да е нарушил правилата, установени в чл. 24, ал. 1 от
13
НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване: на строителни и монтажни
работи; чл. 165а, т.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване; чл. 246, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; чл. 16, ал.1, т.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд; чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 13, ал.1, ал.2 и ал.6 от НАРЕДБА № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; т. 1.5 от Инструкции за безопасна
работа с бетон помпа; т. 1.5.3 от Инструкции за безопасна работа с бетон
помпа, и затова поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с авто
бетон-помпа и оборудването към нея при полагане на армиран бетон, при
условията на независимо съпричиняване с Д. Т. К. - „шофьор" при същото
дружество и „машинист" на същата бетон-помпа, да е причинил на Б. М. Д. от
гр. ***, тежка телесна повреда изразяваща се в разкъсване на черен дроб в 5-6
сегмент, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, както и лезия на слезката, наложила и извършване на спленектомия,
довело до загуба на слезката, тъй като като не е посетил работното място в
УПИ VIII-717, с. Дюлево и не е извършил инструктаж на Д. Т. К. във връзка с
безопасността на труда за конкретната работа, а освен това е допуснал да бъде
предоставено на Б. М. Д. да работи с авто бетон-помпата, въпреки че не е бил
снабден със задължителни лични предпазни средства – защитен шлем,
защитни ръкавици и защитни обувки, както и че не е извършил оценка на
рисковете за безопасността и здравето на работещите при конкретната работа,
като не се уверил в условията и годността на терена, правилното разполагане
на работното оборудване върху него и безопасното протичане на работните
процеси, не е осигурил възможност на Д. Т. К. да откаже да извърши
възложената му работа, при положение, че същата създава риск за
14
безопасността и здравето на работещите с нея.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в настоящият
казус страните не спорят толкова за фактите, колкото за тяхната правилна
правна интерпретация. По делото няма спор между страните досежно
характерът на упражняваната от свидетеля К. дейност като правно-
регламентирана такава, представляваща източник на повишена опасност,
доколкото работата с автобетон помпа спада към строителните дейности, а
при тях и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или
дейността създава опасност за живота или здравето на други лица и създава
голям риск от увреждане на хора или имущество. Страните не спорят за
трудовите функции, които изпълнявал св. К. и подсъдимият Н. към момента
на инцидента, нито пък относно настъпилия общественоопасен резултат
(телесната повреда, причинена на пострадалия) и конкретният механизъм за
неговото настъпване. Страните не спорят също и относно обстоятелството, че
подсъдимият Н. не се е намирал в момента на инцидента на строителната
площадка на св. Д. и не е инструктирал на това място св. К. как да разположи
управляваната от последния автобетон-помпа. Спорът относно фактите е
единствено дали подсъдимият Н. е извършил или не инструктажи на
свидетеля К.. В тази връзка, настоящият въззивен състав, подобно на
първоинстанционният съд, приема, че спрямо св. К.е бил извършван както
първоначален инструктаж, така и инструктаж на работното място (по смисъла
на чл. 13 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г.), а също и периодичен и
ежедневен инструктаж, включително и от подсъдимия. Аргументи за подобен
извод са наличните по делото писмени доказателства, удостоверяващи
извършени обучения и инструктажи. Срещу тези обективни по своята
достоверност доказателствени източници не могат да се противопоставят
показанията на св. К., в които той твърди, че не е бил обучаван и
инструктиран за безопасни условия на труд – от една страна, същият е
заинтересован от изхода на делото (включително и заради постановената
спрямо него осъдителна присъда за същия инцидент), а от друга страна са
налице свидетелски показания, включително и признания на самия К., че и
друг път е работил с въпросната машина, и друг път е превозвал бетон с нея
на строителни обекти, както и че се е запознавал с разработената в
предприятието на „Унибетони“ ЕООД Инструкция за работа с въпросната
машина, които доказателства, сами по себе си, потвърждават обективно
15
установените с писмени доказателствени източници факти на провеждане на
обучение и инструктажи на работещите в предприятието, включително и на
смия К..
За правилното решаване на въпроса за наказателната отговорност на
подсъдимия Н. за престъплението, в извършването на което е обвинен, следва
да се установят няколко базисни положения – какво е инкриминираното от
прокуратурата поведение на подсъдимия, какво би трябвало да е дължимото,
според закона, поведение на Н., налице ли е пряка причинно-следствена
връзка между инкриминираното поведение на подсъдимия и настъпилия
противообществен и общественоопасен резултат, налице ли е умисъл при
извършването на инкриминираното поведение, или подсъдимият е действал
по непредпазливост, а и дали са били налице обстоятелства, които Н. не е
могъл и/или не е бил длъжен да знае.
В конкретният случай, отговорите на тези въпроси са обусловени и от
обстоятелството, че подсъдимият Н. е обвинен за настъпването на
общественоопасния резултат като действащ в условията на независимо
съпричиняване със свидетеля Д. К.. Предвид събраните в хода на съдебното
първоинстанционно следствие доказателствени материали, а и с оглед
одобреното споразумение, касаещо наказателната отговорност на св. К. като
обвиняем по ЧНД № 129/2021 г. на БРС за престъпление по чл. 134, ал.1, т.1
от НК, следва да се приеме за безспорно, че целият причинно-следствен
процес, довел като краен резултат до причиняването на тежка телесна повреда
на пострадалия Б. Д., е започнал от действията на св. К. по неправилното
позициониране на автобетон-помпата, в резултат на които е настъпило
внезапно и неконтролируемо преместване на стрелата, поради приплъзване на
опорите, следствие на неправилното им позициониране и стабилизиране.
Според експертните заключения по делото, за настъпилият тежък
общественоопасен резултат е допринесло и обстоятелството, че пострадалият
Б. Д. не е бил в момента на инцидента с лични предпазни средства, които в
противен случай биха възпрепятствали настъпването на тежките травми. При
така изяснен механизъм на получаване на телесните повреди на пострадалото
лице, както и пряката връзка на действията/бездействията на св. К., в
описаната по-горе причинно-следствена поредица от събития, към
настъпването на общественоопасния резултат, въпросът за ангажиране на
16
наказателната отговорност на подсъдимия Н. за престъпление по чл. 134, ал.1,
т.1 от НК изисква внимателно установяване на поведението му и как то пряко
е допринесло за настъпването на телесната повреда на Б. Д., след като
безспорно е ясно, че Н. не е присъствал на мястото на инцидента.
За да обоснове обвинителната си теза, прокуратурата твърди, че
подсъдимият Н. не е изпълнил задълженията си, визирани в конкретни
текстове от конкретни нормативни актове, т.е., бездействал е непосредствено
преди и по време на инцидента, и по този начин е поставил началото на целия
причинно-следствен процес, довел в крайна сметка до претърпяната от Д.
тежка телесна повреда. Районният съд, в мотивите на протестираната
присъда, е изложил съображения, защо не приема за доказана обвинителната
теза, включително е изложил конкретни съображения, дали поведението на
подсъдимия съответства на посочените от прокуратурата разпоредби, респ.
дали те въобще създават задължения за Н.. Затова неоснователни, според
настоящият въззивен състав, са оплакванията на прокуратурата, че
първоинстанционният съд не е анализирал дължимото поведение на подс. Н.,
а се е занимавал с поведението на други лица, участвали в инцидента – в
крайна сметка анализа на фактите и обстоятелствата, въз основа на който
следва да се отговори на въпроса, дали подсъдимият е адресат на всяка
посочена от прокуратурата разпоредби, безспорно е свързан и с преценката,
кой, ако не подсъдимият, е задължен субект по тези правни норми и чие
поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият резултат.
Действително, в мотивите към присъдата си районният съд на моменти е бил
доста обстоятелствен досежно поведението на трети лица и съответствието му
с посочените от прокуратурата правни норми, но това не се е отразило на
правилността на правните изводи досежно наказателната отговорност на
самия подсъдим. Настоящият въззивен състав напълно споделя правните
изводи и аргументи, с които първостепенният съд е приел, че с поведението
си подсъдимият Н. не е допуснал нарушения на посочените от прокуратурата
разпоредби, но предвид направените конкретни възражения във въззивния
протест, следва да изложи и някои допълнителни съображения.
Преди всичко следва да се отговори на въпроса, дали инкриминираното
поведение на подсъдимия Н. съответства на цитираните от прокуратурата
разпоредби на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
17
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, както и на Инструкциите за безопасна работа с бетон, а също
и дали Н. е въобще адресат на тези норми, тъй като отговорът на тези въпроси
обуславя до голяма степен и отговора на въпроса, дали подсъдимия е
допуснал нарушения по другите, посочени в диспозитива на обвинителния
акт правни норми.
Според прокуратурата, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 2,
ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, според която работодателят осигурява на всеки работещ
подходящо обучение или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място,
като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на
съответното работно място. В обвинителният акт се твърди, че подсъдимият
Н. е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, освен
даденото от негова страна разрешение, работата да се извърши от свидетеля
К., посредством бетон-помпата, да оцени и рисковете за безопасността и
здравето на работещите, като обхване и организацията на работното място, а
именно строителния обект на св. Д.. Наред с това, според прокуратурата,
съгласно чл.2, ал.1 от цитираната по-горе Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г., подсъдимият Н. е бил длъжен освен общия, устен инструктаж за
безопасност и здраве, да извърши и такъв на свидетеля К., съответстващ със
спецификата на конкретната извършвана дейност на самото работно място,
т.е., условията на годност на терена, правилното разполагане на работното
оборудване върху него и безопасното подаване на бетон, отчитайки
възможните опасности и резултатите от оценката на риска на конкретния
обект, подробно разписани в чл. 13, ал.1, ал.2 и ал.6 от същата Наредба. Като
не посетил обекта на св. Д. и не извършил конкретен инструктаж на св. К., Н.
нарушил цитираните разпоредби. Наред с това, като не разяснил и осигурил
възможност на св. К. да откаже извършването на възложената му работа,
когато същата създава риск за безопасността и здравето на работещите,
подсъдимия Н. нарушил и т. 1.5.3 от Инструкциите за безопасна работа с
бетон-помпа.
18
Така описаните бездействия на подсъдимия Н. могат да послужат за
ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 134, ал.1, т.1 от НК само
при превратно тълкуване на закона. Твърдяното от прокуратурата задължение
Н. да посети заедно със св. К. строителния обект на св. Д. и там да
инструктира машиниста на бетон-помпата как да я позиционира и застопори,
не може да бъде законово обосновано и се явява резултат както от
неразбиране на естеството на инструктажа на работното място, така и на
понятието „работно място“ по смисъла на Кодекса на труда. Съгласно чл. 13,
ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г., инструктажът на работното
място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните
изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на
работното място спрямо новопостъпил работник, преди да му бъде възложена
самостоятелна работа. Този инструктаж се различава по своето естество от
ежедневния, периодичния или извънредния инструктаж, тъй като той ги
предшества и цели практическото запознаване на работника с конкретните му
трудови функции и начинът за тяхното безопасно осъществяване, като той се
провежда винаги, когато има промяна в работното място на работника или
служителя. Легално определение на понятието „работно място“ е дадено в §1,
т.4 от ДР на КТ и според него, това е помещение, цех, стая, нахождение на
машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в
предприятието, където работникът или служителят по указание на
работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател.
Предвид изложеното, неправилно е да се приеме, че строителния обект на св.
Д. е работно място за св. К. по смисъла на КТ. Вярно е, че бетон-помпата е
била позиционирана на строителния обект и там К. е извършвал действия по
нейното закрепване и изливане на бетона, но последното действие следва да
се разглежда като последен етап от един дълъг работен процес, чието начало
започва от базата на „Унибетони“ ЕООД в гр. Бургас, Северна промишлена
зона със производството и зареждането на автомобила на К. с бетон и
разпределение на кое конкретно място следва да бъде доставен бетонът.
Налице е услуга по превоз и доставка на стока (в случая, бетон), поради което
за работно място следва да се приеме мястото, където обичайно се намира и
нощува превозното средство, както и където превозваната стока се товари,
респ. се разпределя за доставка, но не и адресът, на който тази стока се
19
доставя. Ето защо, правилно и законосъобразно е да се приеме, че работното
място на свидетеля К. е базата на „Унибетони“ ЕООД в гр. Бургас, където се
съхраняват и ремонтират специализираните машини, това е мястото, където
К. ежедневно получава конкретните си самостоятелни работни задачи за
изпълнение, там машината, която му се възлага, се зарежда с бетон за
доставка и т.н. Следователно, доколкото базата на „Унибетони“ ЕООД в гр.
Бургас се явява работното място на К., там той е трябвало да бъде
инструктиран по см. на чл. 13, ал.1 от цитираната Наредба, за което всъщност
са налични и конкретни писмени данни. Затова не може да се приеме за
законосъобразно и правилно обвинителното твърдение на прокуратурата, че
подсъдимият Н. е осъществил състава на чл. 134, ал.1, т.1 от НК,
нарушавайки разпоредбата на чл. 13, ал.1, ал.2 и ал.6 от НАРЕДБА № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, нито
обвинителното твърдение, че подсъдимият Н. е следвало да даде инструктаж
на място на К. как да разположи машината според особеностите на терена.
Последното, посочено от прокуратурата изискване, излиза далеч извън
обхвата на понятието „ежедневен инструктаж“, разглеждано от законодателя,
а и от практиката като припомняне в началото на работния ден на рисковете
при извършване на трудовата дейност и необходимите мерки за безопасност,
които следва да бъдат спазвани от работещите.
Несъобразени със закона са обвинителните твърдения на
прокуратурата, че подсъдимият Н. е бил длъжен да съобрази поведението си
на инкриминираната дата с разпоредбите на чл.24, ал.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според
която : „ На строителната площадка се допускат до работа само работещи
и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и
специални и работни облекла“; на чл. 165а, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно
която „ В случай, че работното оборудване създава специфични рискове за
здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема
необходимите мерки, за да осигури … използването на работното оборудване
20
да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват“;
както и на чл. 246, ал.2 от същата Наредба № 7, съгласно която „ Не се
допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид
работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са
инструктирани и обучени за използването им“. Подсъдимият не е адресат на
тези норми, поради което от него не следва да се изисква да ги спазва. Това е
така, доколкото тези разпоредби касаят обществените отношения, свързани с
безопасното изпълнение на строителни дейности и ги уреждат, предписвайки
използването на лични предпазни средства и специални облекла, както и
допускане до работа със специфично работно оборудване само на лицата, на
които то е възложено да го използват. Първостепенният съд е направил доста
подробен анализ на нормативната база, за да установи кои са адресатите на
цитираните от прокуратурата разпоредби, като настоящият въззивен състав
напълно ги споделя и поради това не следва да ги преповтаря. Все пак следва
да се уточни, че в конкретният случай, подсъдимият Н. не е имал никакво
отношение към строителния обект на св. Д. – същият не е бил технически
ръководител на този обект, нито пък е бил работодател на работниците, които
са изпълнявали строителни работи, възложени от Д. и част от които е бил
пострадалия. Следователно, доколкото тежестта на настъпилата телесна
повреда е била обвързана от експертното заключение с липсата на предпазни
средства у пострадалия, а не у К., абсурдно е да се претендира, че
поведението на подсъдимият К. има пряка и непосредствена връзка с
причинения общественоопасен резултат заради неизпълнение на посочените
разпоредби.
Отново поради изложените съображения, подсъдимият Н. не може да
бъде упрекнат, че не е съобразил поведението си с чл. 16, ал.1, т.1 от Закона
за здравословните и безопасни условия на труд, съгласно който „ При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за
безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно
оборудване, и организацията на работните места“. Неоснователни са
възраженията на прокуратурата, посочени в протеста, че подсъдимият Н. е
работодател по смисъла на законовата дефиниция, регламентирана в §1, т.2 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., тъй като бил единственият оправомощен
да дава разпореждания на св.К., заради длъжностното си качество и
21
вменените му с длъжностната характеристика задължения. Вярно е, че той е
прекият ръководител на св. К. и той е определил доставката да се извърши от
този свидетел с процесната автобетон-помпа, но това не означава, че
длъжностната му характеристика предполага той да носи „… цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията“, както
изисква §1, т.2 от цитираната наредба – такава отговорност носи управителят
на бетонната база, респ. управителят на дружеството – работодател, с което
К. е сключил трудов договор. Наред с това, необосновани са възраженията на
прокуратурата, че Н. е нарушил цитираната разпоредба от наредбата, тъй като
пратил К. на строителния обект, а последният е бил самоук и необучен
работник. Видно от доказателствата по делото, а и от признанията на самия
К., същият е работил и преди с автобетон-помпа, бил е предварително
инструктиран за работа с въпросната машина, провеждани са му били
инструктажи за безопасни и здравословни условия на труд, а и самият
работодател (управителят на базата, респ. на търговското дружество) е
преценил, че свидетелят разполага с достатъчно знания и умения, за да работи
с поверената му машина. Тук следва да се посочи, че процесният инцидент не
е бил първото изпълнение на трудовите задължения на К. с въпросната
автобетон-помпа – видно от доказателствата по делото, преди самия инцидент
той безпрепятствено и безаварийно е доставял бетон на различни строителни
площадки, вкл. и на тази на Д., ето защо и на това основание не може да се
твърди, че той е бил неопитен и незнаещ работник.
Недоказано е обвинителното твърдение, че подсъдимият Н. е нарушил
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за превеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, тъй като не е провел подходящо обучение или
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със
спецификата на извършваната дейност и на работното място, отчитайки
възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното
работно място. Както правилно е посочил районният съд, от приложените по
делото доказателства, включително и от показанията на самия К. е видно, че
същият е притежавал необходимата професионална подготовка за изпълнение
на работата – имал е необходимият професионален стаж, а за работа с
автобетон помпа не се е изисквало придобиване на специална
22
правоспособност (предвид заключението на вещите лица по СТЕ). От
приложените писмени доказателства се установява, че К. е подписал, при
постъпването си на работа, длъжностната характеристика за съответната
длъжност, поради което следва да се приеме, че е бил запознат с възложените
му трудови задължения и отговорности; извършен му е бил и начален
инструктаж по безопасност и здраве, а на процесната дата е бил извършен и
ежедневен инструктаж (л. 116, том 1 от ДП), който видно от отбелязването в
графа 6 от списъка е свързан с изпълняваната работа, а на 10.03.2020 г. е бил
извършен и периодичен инструктаж. Следователно, може обосновано да се
приеме, че подсъдимият Н. не е допуснал нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г.
Недоказани са обвинителните твърдения, че подсъдимият Н. с
бездействието си е нарушил т. 1.5 от Инструкции за безопасна работа с бетон
помпа: „Операторът трябва да осигури с машината да работят само лица,
които са обучени или инструктирани. Той трябва да осигури с машината да
работят само натоварените с това лица“, както т. 1.5.3 от същите
Инструкции за безопасна работа с бетон помпа „Операторът трябва да
определи отговорността на машиниста и да му даде възможност да
отказва да изпълнява указания на трети лица, ако те са в ущърб на
безопасността“ и по-конкретно като не е присъствал на строителния обект и
не е указал на К. да откаже да работи с машината, след като на строителната
площадка е имало работници без предпазно облекло и средства за лична
защита. Вече бе посочено по-горе, че липсват законови разпоредби, които да
са задължавали подсъдимия Н. да присъства на строителния обект на св. Д. –
строителната площадка не е „работно място“ нито за К., нито за Н., а
последният, освен това не е бил нито технически ръководител, нито
възложител, проектант, респ. координатор на строителния обект. Нито той,
нито ръководството на „Унибетони“ ЕООД са имали отговорности по
смисъла на специалните законови разпоредби за здравословни и безопасни
условия на труд да следят за спазването им на строителните обекти, на които
извършват доставка на бетон. Както правилно посочва районният съд,
подсъдимият или управителя на базата, респ. на „Унибетони“ ЕООД биха
могли да носят отговорност само при неспазване на здравословните и
безопасни условия на труд от техни работници, която може да бъде както
гражданска, така и наказателна отговорност, като втората е само в случай, че
23
се установи действие или бездействие на конкретно лице в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия резултат. Задължение на „Унибетони“ ЕООД
е било да бъде проведен ежедневен инструктаж на Д. К. като машинист на
автобетон-помпата на процесната дата, да се осигурят предпазни лични
средства за същия, да му се предаде в техническа изправност процесната
машина, да му се издаде пътен лист, да се осигури договореното количество
бетон и да се предостави за ползване автобетон-помпата на строителния
обект. Видно от материалите по делото посочените задължения са изпълнени
от страна на фирмата, като К. е бил специално запознат и с утвърдената в
предприятието Инструкция за работа с автобетон-помпа.
Доказателствата по делото сочат, че поведението на подсъдимият Н. е
съответствало на разпоредбите, съдържащи се във въпросната утвърдената в
„Унибетони“ ЕООД инструкция за безопасна работа с автобетон-помпа.
Както правилно е установил районният съд, съгласно т. 1.1.1 от инструкцията
автобетон-помпата е машина за подаване и разпределяне на бетон, която по
своето естество представлява едно цяло от автомобил и бетонова помпа с и
без разпределителна стрела. Съгласно т. 1.1.10 оператор на машината е
конкретен служител, който е упълномощен от собственика на машината и
отговаря за експлоатацията на машината. В този смисъл и във връзка със
залегналите в длъжностната характеристика на подсъдимия Н. задължения
може да се приеме, че същият отговаря на тези изисквания – той се е грижел
за техническото обслужване на машините в предприятието и тяхната
технологична безопасност. Съгласно същата инструкция – т. 1.1.11 машинист
е лице, което е обучено да обслужва бетонови помпи и разпределителни
стрели и е натоварено с тази задача. Изхождайки от останалите разпоредби на
същата инструкция може да се изведе, че машинист на процесната дата е бил
Д. К.. Съгласно т. 1.1.12. водач на краен маркуч е лице, което е инструктирано
от ръководството на строителната площадка да работи с краен маркуч.
Съгласно т. 1.7 обслужващият машината персонал трябва да ползва лични
предпазни средства. Съгласно т. 2.4 от Инструкцията ръководството на
строителната площадка трябва да определи и да подготви място за монтаж.
Машинистът носи отговорност за сигурния монтаж на машината, като
съобрази изискванията на инструкцията за терена. Той трябва да провери
предвиденото от ръководството на строителната площадка място за монтаж
или да го отхвърли, ако има съмнения за техническата безопасност. Всички
24
тези задължения са били добре известни на Д. К., тъй като е запознат с
Инструкцията, видно от приложените към делото списъци, носещи подписа
му. Следователно, действията на К. след пристигането му на строителната
площадка на Д., са резултат от немарливо изпълнение на трудовите му
задължения и по-точно от негови, на К., прибързани и несъобразени с
действителната обстановка решения. Наред с неправилното позициониране и
закрепване на самата машина, свидетелят Д. К. е пренебрегнал
обстоятелството, че пострадалият Д., на когото било възложено да бъде водач
на краен маркуч, не носи предпазно облекло и лични предпазни средства и го
е допуснал да извършва тази дейност. Това решение К. е взел въпреки, че
съобразно инструкцията, е бил длъжен да откаже извършването на дейността
в случая – както защото на мястото не е присъствал технически ръководител,
така и защото извършващият дейност с крайния маркуч е бил без лични
предпазни средства. Видно от представената инструкция, тази преценка е в
абсолютните правомощия на машиниста и не зависи от оператора на
машината, който отговаря само за техническата й изправност. В случай, че
към процесната дата не е имало определено лице за технически ръководител
на строителния обект, то тогава отговорността за спазване на здравословните
и безопасни условия на труди е следвало носи възложителят на обекта, тъй
като същият не е изпълнил задължителни законови разписания по ЗБУТ.
Предвид изложените съображения, настоящият въззивен състав намира
за законосъобразен и правилен изводът на първостепенният съд за обективна
и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, поради което
протестираната присъда, с която подсъдимият Д. Н. Н. е бил признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, следва да бъде изцяло потвърдена.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност
на проверявания първоинстанционен съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338
25
от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 5 от 20.04.2022 г. на Районен съд –
Средец, постановена по НОХД № 101/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26