Решение по дело №367/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 224
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 17 декември 2018 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20183000600367
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш  Е  Н   И  Е

 

 

224/17.12.2018 Г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и шести октомври, година две хиляди и осемнадесета, в открито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар Г. Ненчева

Прокурор В. Мичев

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 367 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

       

Предмет на въззивна проверка е присъда № 30, постановена на 24.07.2018г. от Разградски Окръжен съд, по НОХД № 217/2018г.по описа на същия съд, с която подсъдимият К.А.К. е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 343а ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 21.06.2017г., в гр. Разград, при управление на МПС - ЛА „Опел Вектра“ с peг. № РР 1661 АТ нарушил правилата за движение по пътищата по смисъла на чл. 5 ал. 1 т. 1, ал. 2 т. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Пейко И. Белчев от с. Благоево, ЕГН **********, настъпила на 07.08.2017 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Наложено е наказание при условията на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК – ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години; безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа годишно за една година.

На основание чл. 343Г от НК на подсъдимия К.А.К. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

Със същата присъда РОС е оправдал подс. К. по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК и в частта, че е извършил престъплението при нарушение на разпоредбата и на чл. 20 от ЗДвП.

Налице е произнасяне в съдебния акт и досежно веществените доказателства и направените по делото разноски.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при ОП-Разград, в който се правят редица възражения досежно правилността й в насока на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Пред настоящата инстанция се отправя алтернативно искане – за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на окръжния съд; да бъде постановена нова присъда, с която подс. Кръстав бъде признат за виновен по първоначално възведеното обвинение, т.е. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция; да се коригира наложеното наказание чрез определянето му по реда на чл. 58а от НК поради липса на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна протестът се поддържа от представителя на АП-Варна.

 

Частните обвинители Пл. И. и Ив. Н. не се явяват и не се представляват от упълномощения си пред РОС повереник – адв. Св. К. /АК-В. Търново/.

 

Подс. К. се явява и се представлява от упълномощен от първоинст. съд защитник – адв. К. ***/, който оспорва протеста и излага доводи за правилност на постановената присъда. Идентична е позицията и на подс. К., изразена в защитната му пледоария, като в последната си дума моли присъдата на РОС да бъде оставена в сила.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд констатира допуснати от страна на ОС - Разград редица съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на изрично посочените в чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, всяко от които само по себе си налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг съдебен състав от фазата на разпоредителното заседание:

 

 Прочитът на материалите по НОХД № 217/18г на РОС навежда на еднозначния извод, че като цяло действията по насрочване и разглеждане на делото от  страна на първостепенния съд са били донякъде повърхностни и не особено изрядни. 

Видно от протокола за проведено съдебното заседание /разпоредително такова/ на 24.07.2018г. /л. 45 и 46 от НОХД № 217/18г на РОС/, съдебното производство по делото е протекло по реда на глава XXVII от НПК т.к.: 1. подсъдимият К. в присъствие на защитника си – адв. Р. К. ***/ е направил подобно искане и е заявил, че се признава за виновен, признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки РОС е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. производство и не е необходимо да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, като е приел и приложил към доказателствения материал на делото представените от защитата на подс. писмени доказателства относно характеристични данни. След даване ход на съдебното следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, докладване на обв. акт от прокурора и повторно изявление от страна на подс. К., че разбира обвинението, признава се виновен по него и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, с оглед направено доказателствено искане от защитата на подсъдимия, РОС е преценил, че се налага събиране на нови гласни доказателства чрез разпит на воден свидетел, който да установи доколко е било правомерно движението на пострадалия велосипедист. Било е допуснато и разпитано в качеството на свидетел лицето К. Стоянов, след което е била постановена осъдителна присъда, а подс. К. признат за виновен по привилегирования и по-леко наказуем състав на чл. 343а ал. 1 б. „б“– по чл. чл. 343 ал. 1 б.“в“ от НК с налагане на наказание по реда на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК .

 

Този подход и действия на първоинст. съд изначално са неправилни.

На първо място, при запознаване с материалите от досъд. производство и така внесения обв. акт, в хода на проведеното разпоредително заседание, РОС е бил длъжен служебно да провери, доколко на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, както и че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Ако това бе сторено достатъчно задълбочено, първоинст. съд е следвало да констатира, че заключението по назначената и депозирана на досъд. производство САТЕ е неясна и и вътрешно противоречива, не дава категоричен и изчерпателен отговор на поставените в експертизата въпроси - изводите на в. л. досежно скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. , отстоянието му от мястото на удара и опасната зона за спиране, което като цяло обуславя непълнота на разследването. /В подкрепа на изложеното е приложеното по първоинст. дело непосредствено след разпореждането от 13.08.2018г на докладчика по делото, но неномерирано, писмо-уведомяване от 30.08.2018г на вещото лице Михаил Николов Серафимов, че при изготвянето на автотехническата експертиза е пропуснал дума в едно от заключенията си, с което се променя неговият смисъл./ РОС неправилно е допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, въпреки направеното искане от страна на подс. – следвало е да съобрази доколко волеизявлението на подс. К. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвенота по делото САТЕ, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Наличните непълнота и противоречие в експертното заключение, залегнали изцяло в обстоятелствената част на обвинителния акт, явяващ се от своя страна немотивиран и вътрешно противоречив, респ. неотговарящ на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК е обусловило незаконосъобразно провеждане и на съдебното следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, в разрез с установения регламент, приключило със съдебен акт, уреждащ въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. Следвало е първоинст.  съд служебно да констатира така допуснатото процесуално нарушение в проведеното разпоредително заседание и  да прекрати и върне делото на прокурора.

 

Допуснато е и друго нарушение от страна на първоинст. съд, противоречащо на указанията на ВКС на РБ, дадени в т. 8 на ТР № 1/06.04.2009 на ОСНК, съгласно което „…При процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт. Допускайки събиране на нови доказателства относно правопроменящи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон са били ограничени процесуалните права на прокурора, т. к. поначало в това диференцирано производство възможностите му са сведени основно до поддържане на внесения в съда обв. акт, фактите и обстоятелствата по който са вече признати от подс. и не желае да се събират нови доказателства за тях. Това е сторил и прокурора в проведеното с. з. на 24.07.2018г, изрично подчертавайки в пледоарията си , че поддържа обв. акт така, както е внесен.

 

Констатира се от въззивната инстанция и липса на мотиви във връзка с наложеното по реда на чл. 55 от НК наказание на подсъдимото лице  - липсват съображения досежно индивидуализиране на наказанието по общите правила на чл. 54 от НК, каквито са изискванията на чл. 58а ал. 1  и редуцирането му впоследствие, след което и мотивиран извод, защо съдът приема, че са налице едновременно и условията на чл. 55 от НК, респ., защо съдът приема, че именно това наказание ще бъде най-благоприятно за дееца. Безспорно е, че наказанието “пробация“ е по-леко от „лишаване от свобода“, но поначало в изложените мотиви от страна на първоинст. съд се съзира противоречие и непоследователност във формиране на вътрешното му убеждение, доколкото по делото са налични доказателства за предходна съдимост на подсъдимия и налагани му множество наказания за нарушение на разпоредбите на ЗДвП за един сравнително не дълъг период от време - 2011г до 2013г. Доколкото част от протеста касае именно начина на определяне на наложеното наказание по реда на чл. 55 от НК, констатираната липса на мотиви в съдебния акт на първоинст.  съд пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт.

 

При проверката, съставът на АС-Варна констатира и наличие на противоречие в диспозитива и мотивите към присъдата - в диспозитива подсъдимият е признат за невиновен и оправдан в частта да е извършил деянието при нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, докато в мотивите към присъдата е прието, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е извършил нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Това противоречие обуславя неяснота във волята на първостепенния съд, нарушена ли е разпоредбата на чл. 20 от ЗДП, и ако е нарушена, по кой текст от предвидените две алинеи. В тази връзка съвсем основателни са възраженията, изложени в протеста  за липса на мотиви и по този въпрос, което също създава невъзможност за последващ контрол.

 

Всичко изложено по-горе, с оглед невъзможността допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални нарушения да бъдат изправени от страна на въззивния съд, обуславя отмяна на постановената в съдебно производство по реда на глава ХХVІІ от НПК присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд- РОС, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

 

При повторното разглеждане на делото от РОС следва да се направи преценка, доколко  проведеното разследване е всестранно и пълно и дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК, респективно, дали не се налага връщането на делото за доразследване.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

      

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 30 по НОХД № 217/2018г. на Окръжен съд - Разград, постановена на 24.07.2018г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от фазата на разпоредително заседание.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.