Р Е Ш
Е Н И Е
№ 224/17.12.2018 Г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и шести октомври, година две хиляди
и осемнадесета, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар Г.
Ненчева
Прокурор В.
Мичев
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 367 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивна
проверка е присъда № 30, постановена на 24.07.2018г. от Разградски Окръжен съд,
по НОХД № 217/2018г.по описа на същия съд, с която подсъдимият К.А.К. е признат
за ВИНОВЕН в извършване на деяние по
чл. 343а ал. 1 б. „б“ във вр. с чл.
343 ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 21.06.2017г., в гр. Разград, при управление на МПС - ЛА „Опел Вектра“ с peг. № РР 1661 АТ нарушил
правилата за движение по пътищата по смисъла на чл. 5 ал. 1 т. 1, ал. 2 т. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на Пейко И. Белчев от с. Благоево, ЕГН **********, настъпила на
07.08.2017 г., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Наложено е наказание
при условията на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК – ПРОБАЦИЯ при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 2 години, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 2 години; безвъзмезден труд в полза на
обществото 100 часа годишно
за една година.
На основание чл. 343Г от НК на подсъдимия К.А.К. е наложено и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Със същата присъда РОС е оправдал подс. К. по
първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК и в частта, че е
извършил престъплението при нарушение на разпоредбата и на чл. 20 от ЗДвП.
Налице е произнасяне в съдебния
акт и досежно веществените доказателства и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при
ОП-Разград, в който се правят редица възражения досежно правилността й в насока
на допуснати от съда съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Пред настоящата инстанция
се отправя алтернативно искане – за отмяна на присъдата и връщане делото за
ново разглеждане на окръжния съд; да бъде постановена нова присъда, с която
подс. Кръстав бъде признат за виновен по първоначално възведеното обвинение,
т.е. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало
обвинение в първата инстанция; да се коригира наложеното наказание чрез
определянето му по реда на чл. 58а от НК поради липса на многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства.
В съдебно заседание пред състава на АС-Варна
протестът се поддържа от представителя на АП-Варна.
Частните обвинители Пл. И. и Ив. Н. не се явяват
и не се представляват от упълномощения си пред РОС повереник – адв. Св. К.
/АК-В. Търново/.
Подс. К. се явява и се представлява от упълномощен
от първоинст. съд защитник – адв. К. ***/, който оспорва протеста и
излага доводи за правилност на постановената присъда. Идентична е позицията и
на подс. К., изразена в защитната му пледоария, като в последната си дума моли присъдата на РОС да бъде
оставена в сила.
След преценка на доводите на страните, както и
след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд
констатира допуснати от страна на ОС - Разград редица съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на изрично посочените в чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, всяко от
които само по себе си налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг съдебен състав от
фазата на разпоредителното заседание:
Прочитът на материалите по НОХД № 217/18г на РОС
навежда на еднозначния извод, че като цяло действията по насрочване и
разглеждане на делото от страна на
първостепенния съд са били донякъде повърхностни и не особено изрядни.
Видно от протокола за проведено съдебното
заседание /разпоредително такова/ на 24.07.2018г. /л. 45 и 46 от НОХД № 217/18г
на РОС/, съдебното производство по делото е протекло по реда на глава XXVII от НПК т.к.: 1.
подсъдимият К. в присъствие на защитника си – адв. Р. К. ***/ е направил
подобно искане и е заявил, че се признава за виновен, признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не
желае да се събират доказателства за тях; 2. съдът е установил наличие на
надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи
признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки РОС е приел,
че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. производство и не е
необходимо да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обв. акт, като е приел и приложил към доказателствения материал на
делото представените от защитата на подс. писмени доказателства относно
характеристични данни. След даване ход на съдебното следствие по реда на чл.
371 т. 2 от НПК, докладване на обв. акт от прокурора и повторно изявление от
страна на подс. К., че разбира обвинението, признава се виновен по него и
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, с оглед
направено доказателствено искане от защитата на подсъдимия, РОС е преценил, че
се налага събиране на нови гласни доказателства чрез разпит на воден свидетел,
който да установи доколко е било правомерно движението на пострадалия
велосипедист. Било е допуснато и разпитано в качеството на свидетел лицето К.
Стоянов, след което е била постановена осъдителна присъда, а подс. К. признат
за виновен по привилегирования и по-леко наказуем състав на чл. 343а ал. 1 б. „б“– по чл. чл. 343 ал. 1 б.“в“ от НК с налагане на наказание по реда на чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ НК .
Този подход и действия на първоинст. съд изначално
са неправилни.
На първо място, при
запознаване с материалите от досъд. производство и така внесения обв. акт, в хода
на проведеното разпоредително заседание, РОС е бил длъжен служебно да провери,
доколко на досъдебното производство са
били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на
фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите
от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, както и че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на
реда и изискванията на НПК. Ако това бе сторено
достатъчно задълбочено, първоинст. съд е следвало да констатира, че
заключението по назначената и депозирана на досъд. производство САТЕ е неясна и
и вътрешно противоречива, не дава категоричен и изчерпателен отговор на
поставените в експертизата въпроси - изводите на в. л. досежно скоростта на движение на ЛА, управляван от
подс. , отстоянието му от мястото на удара и опасната зона за спиране, което като цяло обуславя непълнота на разследването. /В подкрепа на
изложеното е приложеното по първоинст. дело непосредствено след разпореждането
от 13.08.2018г на докладчика по делото, но неномерирано, писмо-уведомяване от 30.08.2018г на вещото
лице Михаил Николов Серафимов, че при изготвянето на
автотехническата експертиза е пропуснал дума в едно от заключенията си, с което
се променя неговият смисъл./ РОС неправилно е допуснал
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, въпреки
направеното искане от страна на подс. – следвало е да съобрази доколко волеизявлението на подс. К. е обезпечено от доказателствата,
събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на
изготвенота по делото САТЕ, удовлетворявайки
основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в
чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на
направено самопризнание. Наличните непълнота и
противоречие в експертното заключение, залегнали изцяло в обстоятелствената част на обвинителния акт, явяващ се от
своя страна немотивиран и вътрешно противоречив, респ. неотговарящ на
изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК е обусловило незаконосъобразно провеждане и на съдебното
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, в разрез с установения регламент, приключило със съдебен акт, уреждащ въпросите за виновно извършеното деяние, неговата
престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. Следвало е първоинст. съд служебно да
констатира така допуснатото процесуално нарушение в проведеното разпоредително
заседание и да прекрати и върне делото
на прокурора.
Допуснато е и друго нарушение от страна на първоинст.
съд, противоречащо на
указанията на ВКС на РБ, дадени в т. 8 на ТР № 1/06.04.2009 на ОСНК, съгласно
което „…При процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират
доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически
положения по обвинителния акт. Допускайки събиране на нови доказателства
относно правопроменящи обстоятелства, свързани с
приложимия материален закон са били ограничени процесуалните права на
прокурора, т. к. поначало в това диференцирано производство възможностите му са
сведени основно до поддържане на внесения в съда обв. акт, фактите и
обстоятелствата по който са вече признати от подс. и не желае да се събират
нови доказателства за тях. Това е сторил и прокурора в проведеното с. з. на 24.07.2018г,
изрично подчертавайки в пледоарията си , че поддържа обв. акт така, както е
внесен.
Констатира се от
въззивната инстанция и липса на мотиви във връзка с наложеното по реда на чл.
55 от НК наказание на подсъдимото лице -
липсват съображения досежно индивидуализиране
на наказанието по общите правила на чл. 54 от НК, каквито са
изискванията на чл. 58а ал. 1 и
редуцирането му впоследствие, след което и мотивиран извод, защо съдът приема,
че са налице едновременно и условията на чл. 55 от НК, респ., защо съдът
приема, че именно това наказание ще бъде най-благоприятно за дееца. Безспорно
е, че наказанието “пробация“ е по-леко от „лишаване от свобода“, но поначало в
изложените мотиви от страна на първоинст. съд се съзира противоречие и
непоследователност във формиране на вътрешното му убеждение, доколкото по
делото са налични доказателства за предходна съдимост на подсъдимия и налагани
му множество наказания за нарушение на разпоредбите на ЗДвП за един сравнително
не дълъг период от време - 2011г до 2013г. Доколкото част от протеста касае
именно начина на определяне на наложеното наказание по реда на чл. 55 от НК,
констатираната липса на мотиви в съдебния акт на първоинст. съд пряко рефлектира и на възможностите на въззивната
инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен
акт.
При проверката, съставът на АС-Варна констатира и наличие на противоречие в диспозитива и мотивите към
присъдата - в диспозитива подсъдимият е признат за невиновен и оправдан в
частта да е извършил деянието при нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП,
докато в мотивите към присъдата е прието, че подсъдимият следва да бъде признат
за невиновен и оправдан да е извършил нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Това
противоречие обуславя неяснота във волята на първостепенния съд, нарушена ли е
разпоредбата на чл. 20 от ЗДП, и ако е нарушена, по кой текст от предвидените
две алинеи. В тази връзка съвсем основателни са възраженията, изложени в
протеста за липса на мотиви и по този въпрос,
което също създава невъзможност за последващ контрол.
Всичко изложено по-горе, с
оглед невъзможността допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения да бъдат изправени от страна на въззивния съд, обуславя отмяна на постановената в съдебно
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд- РОС, за ново разглеждане от друг състав от стадия на
разпоредителното заседание.
При повторното разглеждане на делото от РОС
следва да се направи преценка, доколко
проведеното разследване е всестранно и пълно и дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК,
респективно, дали не се налага връщането на делото за доразследване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334
т.1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
присъда № 30 по НОХД № 217/2018г. на Окръжен съд - Разград, постановена на 24.07.2018г.
и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.