Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 292 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 441 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сума от 400 000 лева
неимуществени вреди, които ищецът твърди, че са му причинени от действия на
ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител. Искът е увеличен от
50 000 лева на 400 000 лева в съдебно заседание от 07.02.2019 г. (л.
416-417).
Ищецът „С.“ ООД *** излага, че бил взискател
по изп. дело № 20157830400312 при ответника ЧСИ И.Т.Ч., образувано по изпълнителен
лист от 28.04.2015 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр. дело № 260/2015 г. за сумата от 500 000 евро и разноски 19 559
лева държавна такса и 25 000 лева адвокатско възнаграждение, с длъжник по
изпълнението „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд. Ищецът обосновава правата си на
взискател по това изпълнително дело с представен на съдебния изпълнител договор
за прехвърляне на вземане от 15.06.2015 г., с който предишният взискател по
делото – „К.– БГ“ ЕООД му е прехвърлил вземането – предмет на изпълнителното
дело. Изпълнителното дело, чийто предмет е вземането, било изпратено на ЧСИ М.П.,
рег. № 951, при който било образувано изп. дело № 20158510403528, взискател по
което бил ищецът „С.“ ООД. При ЧСИ П.било на производство и изп. дело №
20148510401584, образувано по обезпечителна заповед, издадена в полза на „И.Б.“
ЕООД. След образуването на изп. дело № 20158510403528 с взискател „С.“ ООД при
ЧСИ П., в полза на дружество „И.Б.“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист срещу
същия длъжник – „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд, по който изпълнителен лист обаче не
било образувано изпълнително дело при ЧСИ П., а изпълнително дело при ЧСИ И.Т.Ч.
– изп. дело № 20167830400205. Дружеството ищец „С.“ ООД поискало да бъде
присъединено като взискател с молба от 28.04.2016 г. до ответника ЧСИ Ч.. Преди
постъпването на молбата за присъединяване, на 19.04.2016 г. от „Б.П.Б.“ АД била
преведена по сметка на ответника ЧСИ И.Ч.сума от 880 800 лева по изп. дело
№ 20167830400205. Според ищеца, ответникът ЧСИ И.Ч.образувал изп. дело №
20167830400205 с взискател „И.Б.“ ЕООД, за да не бъде извършено разпределение с
участието и на дружеството ищец „С.“ ООД. При превеждане на сумата по
изпълнителното дело съдебният изпълнител не уведомил НАП като присъединен
взискател, нито присъединил ищеца „С.“ ООД като взискател. Поради това,
разпределение не било извършено, а ответникът ЧСИ Ч.превел събраната сума по
изп. дело № 20167830400205 в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД. Ищецът твърди, че
с тези действия ответникът ЧСИ И.Ч.го ощетил със сумата от 400 000 лева,
която ищецът би получил в случай на присъединяването му като взискател и
извършването на разпределение.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът „С.“ ООД *** прави искане до съда
да осъди ответника частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. рег. № 783 в КЧСИ с район
на действие СГС, да му заплати сума от 400 000 лева като частична
претенция на твърдени като причинени вреди, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
ЧСИ И.Т.Ч. оспорва иска със следните възражения:
1.
възражение за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация на
ищеца, предвид релевирането в обстоятелствената част на исковата молба на
обстоятелства, относими към материалните правоотношения на други лица – „И.Б.“
ЕООД и „К.Б.“ ЕООД;
2.
възражение за недопустимост, поради липса на пасивна процесуална легитимация,
поради извършване на действия от страна на съдебния изпълнител при образувано
по искане на взискател изпълнително дело и наличие на валиден изпълнителен
титул;
3.
възражение за неоснователност на иска, с оспорване наличието на неправомерно
поведение от ответника, настъпила вреда, причинна връзка между поведението на
съдебния изпълнител и твърдяната вреда, както и вината на съдебния изпълнител.
Оспорва довода на ищеца, че е следвало да бъде присъединен от съдебния
изпълнител по изп. дело № 20167830400205, и задължението на съдебния изпълнител
служебно да извършва проверка за наличието на други изпълнителни дела за
задължения срещу същия длъжник.
Третото
лице помагач на ответника по делото – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София оспорва иска.
Излага довод, че искането на ищеца „С.“ ООД за присъединяването му по изп. дело
№ 20167830400205 е направено на 28.04.2016 г., след превеждането на паричната
сума от съдебния изпълнител в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД. Позовава се на
задължителната тълкувателна практика на ВКС с ТР 2-2015-ОСГТК.
Третото
лице помагач на ответника по делото – „Л.И.“ АД гр. София оспорва
основателността на иска. Излага становище, че по изп. дело № 20167830400205
съдебният изпълнител не е бил задължен служебно да присъединява ищеца като
взискател, а е следвало да извърши превод на сумата на взискателя „И.Б.“ ЕООД,
в чиято полза бил наложен първият поред запор върху сумата в „Б.П.Б.“ АД.
Искът
е процесуално допустим. Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ е деликтна и се поражда при причинени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, независимо дали
претърпелият вреди субект е страна в изпълнителното производство или трето
лице. Доводите на ответника за липса на легитимация, поради мотивирането на
исковата молба с чужди материалноправни отношения, както и доводът за извършени
действия при надлежно образувано изпълнително дело и валиден изпълнителен
титул, са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Като
разгледа спора по същество, съдът в настоящия си състав прие за установено
следното:
На
основание изпълнителен лист от 23.04.2015 г., издаден по гр. дело № 260/2015 г.
на Костинбродския районен съд (л. 10), при ответника ЧСИ И.Т.Ч. е било
образувано изпълнително дело № 20157830400312 от 29.04.2015 г. (л. 9), с взискател
„К.– БГ“ ЕООД, длъжник по изпълнението „К.Б.“ ЕООД и предмет вземане от
500 000 евро, равностойни на 977915 лева главница, 19 559 лева
разноски за държавна такса и 25 000 лева адвокатско възнаграждение. Впоследствие,
с договор от 15.06.2015 г. взискателят е прехвърлил вземането си по
изпълнително дело № 20157830400312 на ищеца „С.“ ООД *** (л. 24-25). Длъжникът
е бил уведомен за цесията от цедента. Договорът е бил приложен към
изпълнителното дело на ответника ЧСИ Ч..
С
образуването на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е наложил запор върху
сметки на длъжника в „Б.П.Б.“ АД гр. София, като запорното съобщение е било
получено от банката – трето лице на 29.04.2015 г. (л. 13). С писмо от
07.05.2015 г. „Б.П.Б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че е изпълнено
постановлението за налагане на запор върху банковата сметка на „К.Б.“ ЕООД
IBAN *** „Б.П.Б.“ ЕАД.
Със същото уведомление банката трето лице е уведомила съдебния изпълнител, че върху
банковата сметка на длъжника има наложени предходни запори и наличните средства
не са достатъчни (л. 14). С уведомление от 03.06.2015 г. банката – трето лице е
уточнила основанията за налагане на предходните запори и лицата, в чиято полза
са наложени: запор в полза на НАП, наложен с постановление от 15.01.2015 г., и
запор, наложен с обезпечителна заповед от 03.07.2014 г. по гр. дело № 8511/2014
г. на Софийски градски съд (л. 93). Обезпечителната заповед е била издадена в
полза на „И.Б.“ ЕООД, за обезпечаване на бъдещ иск за сумата от 880 800
лева, предявим срещу „К.Б.“ ЕООД. Наложената обезпечителна мярка е запор върху
банкова сметка *** „К.Б.“ ЕООД IBAN *** „Б.П.Б.“ ЕАД до сума от 880 800
лева (л. 105-108). По издадената обезпечителна заповед било образувано изп.
дело № 20148510401584 на ЧСИ М.П..
С
молба от 25.11.2015 г. цедентът „К.– БГ“ ЕООД е поискал предаване на изп. дело
№ 20157830400312 от ответника ЧСИ И.Ч., на ЧСИ М.П., вписан под № 851, с район
на действие СГС (л. 28). С постановление на ЧСИ Ч.делото е било изпратено на
ЧСИ П.на 26.11.2015 г. Постановлението е без дата, но от датата на
съпроводителното писмо съдът приема, че същото е издадено на 15.11.2015 г. (л.
28-29). Изпълнителното дело е заведено при ЧСИ П.под № 20157830400312. С писмо
от 27.04.2016 г. ЧСИ П.е уведомил ответника ЧСИ Ч.за номера на образуваното при
него изпълнително дело, дължимата сума, взискателя и сметката, по която следва
да се превеждат сумите в случай, че има разпределени такива (л. 39). Във връзка
с искане от ЧСИ П., „Б.П.Б.“ АД е уведомила, че по сметката с титуляр длъжникът
„К.Б.“ ЕООД има наложени предходни запори, съответно от 08.07.2014 г. по изп.
дело № 20148510401584 на ЧСИ П.и запор от 15.01.2015 г. на ТД на НАП София (л.
35).
По
предявен от „И.Б.“ ЕООД *** ЕООД иск за сумата от 880 800 лева, който иск
е бил предмет на обезпечение от 03.07.2014 г., било образувано гр. дело №
5315/2014 г. на СГС. Делото е приключено с решение № 1784 от 05.11.2015 г., влязло
в сила на 13.01.2016 г., с което искът е уважен (л. 36-38). На основание влязлото
в сила решение, бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изп.
дело № 20167830400205 по описа на ответника ЧСИ Ч.(ИД л. 11), с взискател „И.Б.“
ЕООД ***, длъжник „К.Б.“ ЕООД гр. Костинброд и предмет вземане от 880 800
лева и разноски от 60 237,10 лева. Към молбата била приложена обезпечителната
заповед от 03.07.2014 г., издадена от СГС в полза на взискателя „И.Б.“ ЕООД ***
за същото вземане в размер на 880 800 лева (ИД л. 6). С писмо от 18.04.2016
г. ответникът ЧСИ Ч.е направил искане до „Б.П.Б.“ АД, за превод на паричната
сума, предмет на запора и изпълнителния лист (ИД л. 26). Банката – трето лице е
превела по сметка на ответника ЧСИ Ч.сумата от 880 800 лева с банкова
референция № РО16041912108863 от 19.04.2016 г. (ИД л. 38). С платежно нареждане
от 20.04.2016 г. ответникът ЧСИ Ч.е превел сумата от 855 796 лева по
сметка на пълномощниците на дружеството – взискател по изп. дело №
20167830400205 (ИД л. 41). Преводът бил извършен на същата дата, на която
съдебният изпълнител изпратил на НАП съобщение по чл. 458 от ГПК във вр. с чл.
191 ал. 3 от НАП. Осем дни по-късно – на 28.04.2016 г., ищецът „С.“ ООД е
направил искане до ответника ЧСИ Ч., за присъединяване като взискател по изп.
дело № 20167830400205 (ИД л. 28).
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи:
Отговорността
на частния съдебен изпълнител по чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК е
деликтна и нейното основание са настъпили вреди, които са пряка последица от
неправомерни действия на частния съдебен изпълнител. Не е необходимо
претърпелият вредите да е адресат на изпълнителните действия на съдебния
изпълнител. Вредите, които са основание за търсене на деликтна отговорност от
съдебния изпълнител, могат да възникнат от действия на съдебния изпълнител,
насочени към друго лице – длъжника, взискател или трето лице за изпълнителното
дело. В конкретния случай, твърденията на ищеца „С.“ ООД са за настъпили вреди
вследствие извършен превод от ответника – ЧСИ Ч., на сумата от 855 796,80
лв в полза на „И.“ Б.“ ЕООД, без присъединяването на ищеца като взискател и без
извършване на разпределение по изп. дело № 20167830400205. За да е налице
основанието за възникване на отговорността на ЧСИ, следва да се прецени
законосъобразността както на извършеното действие на съдебния изпълнител, така
и предхождащите и обусловили го изпълнителни действия. Следва да се установи
настъпили ли са вреди за ищеца и причинени ли са вредите от тези действия.
Настъпването на вреди би било обусловено от наличие на реална възможност ищецът
като присъединен взискател по изп. дело № 20167830400205 да се удовлетвори
изцяло или частично в случай на извършване на разпределение
На
първо място следва да се отбележи, че ответникът ЧСИ И.Ч., който е с район на
действие СГС, не е бил местно компетентен да образува изпълнителни производства
срещу длъжника „К.Б.“ ЕООД, чието седалище ***. Съгласно чл. 427 ал. 5 от ГПК,
компетентен да образува и води изпълнително производство срещу този длъжник е
бил частен съдебен изпълнител с район на действие Софийски окръжен съд. Това
нарушение е опорочило последващите изпълнителни действия както по изп. дело №
20157830400312, така и по изп. дело № 20167830400205. Спазването на правилата
на местната компетентност би препятствало последващи действия от страна на ЧСИ Ч.по
принудително изпълнение, и настъпването за вреди за ищеца „С.“ ООД.
Незаконосъобразно
съдебният изпълнител, като е прекратил изпълнително дело № 20157830400312, го е
препратил на ЧСИ М.П. с район на действие СГС. Този съдебен изпълнител също не
е бил местно компетентен, съгласно разпоредбите на чл. 427 ал. 1 от ГПК. Освен
това, искане за препращане на делото е направено 25.11.2015 г. от бившия
титуляр на вземането и цедент по договора за цесия от 15.06.2015 г. „К.– БГ“
ЕООД, а не от цесионера и взискател по изпълнителното дело – ищеца „С.“ ООД ***.
Съдебният изпълнител е бил надлежно уведомен за цесията с молба от 23.06.2015
г. (л. 23), с която е бил приложен и договорът. Поради това, препращането на
делото на ЧСИ М.П. е било незаконосъобразно, при липса на основанията на чл.
427 ал. 1 от ГПК и не по искане на взискателя
по изпълнителното дело. Това действие се е намирало в пряка причинна връзка с
претърпените от ищеца вреди, защото е попречило на ищеца „С.“ ООД в качеството
му на взискател своевременно да се осведоми за започване на изпълнително дело
срещу същия длъжник от друг взискател.
При
започване на изпълнителното производство по изп. дело № 20167830400205,
съдебният изпълнител е допуснал нередовно връчване на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника „К.Б.“ ЕООД. Действия по връчване на поканата са
извършени от ЧСИ Р.Г.– Ч.а по възлагане от ответника, като с постановление от
25.03.2016 г. делегираният ЧСИ е приложил разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК за
връчване на поканата при напускане на адреса от ЮЛ. Горното е било
незаконосъобразно, защото в обстоятелствената част на постановлението (ИД л.
19) е отбелязано, че няма достъп до адреса. В този случай е следвало да се
приложи чл. 50 ал. 4 от ГПК за залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал. 1
от същия кодекс. Следвало е възложилият връчването ответник ЧСИ Ч.да укаже
повторно връчване при спазване на цитираните разпоредби. Нередовното връчване
на поканата за доброволно изпълнение е било процесуална пречка за извършване на последващи действия за
принудително изпълнение и е обусловило тяхната незаконосъобразност. Спазването
на правилата за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение би дало възможност
на ищеца „С.“ ООД своевременно да се присъедини като взискател по реда на чл.
456 от ГПК и да се удовлетвори частично след извършване на разпределение. Допуснатото
нарушение при призоваването е лишило ищеца от тази възможност, което е в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди.
При
започване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител е следвало на
основание чл. 458 от ГПК да присъедини държавата като взискател за дължимите
публични вземания, като изпрати до НАП съобщение по реда на чл. 191 ал. 3 от ДОПК за започнатото от него изпълнение. Съгласно чл. 191 ал. 4 от ДОПК, в 14
дневен срок от получаване на съобщението, НАП следва да представи на съдебния
изпълнител удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника, за
наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за
имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. По аргумент от
тези разпоредби, съдебният изпълнител не следва да извършва разпределение и
действия за удовлетворяване на взискателя, преди получаване на удостоверението
по чл. 191 ал. 4 от ДОПК, или преди изтичане на срока за това. Вместо това, още
преди изпращането на съобщение по чл. 191 ал. 3 от ДОПК до НАП, на 18.04.2016
г. съдебният изпълнител е направил искане за превод на сумата от 880 800
лева (ИД л. 26), като сумата е била преведена от банката по сметка на ЧСИ на
19.04.2016 г. (ИД л. 38). Ответникът ЧСИ Ч.е изпратил съобщение до НАП едва на
20.04.2016 г. (ИД л. 13), като на същата дата е извършил превод на сума от
855 796 лева в полза на „И.“ Б.“ ЕООД – взискател по изп. дело №
20167830400205 (ИД л. 41). Това действие на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, тъй като е било извършено преди изтичане на 14-дневния срок
по чл. 191 ал. 4 от ДОПК за представяне на удостоверение от НАП за размера на
публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. Независимо че цитираните разпоредби се
отнасят до правата на държавата като взискател, тяхното нарушение е причинило
вреда и на ищеца „С.“ ООД. Молбата на ищеца за присъединяването му като
взискател по изп. дело № 20167830400205 е постъпила при съдебния изпълнител на
28.04.2016 г. (ИД л. 28). Съдебният изпълнител не е бил задължен служебно да
конституира ищеца „С.“ ООД като взискател по делото. Но спазването от съдебния
изпълнител на 14-дневния срок по чл. 191 ал. 4 от ДОПК би дало възможност на
присъединилия се на 28.04.2016 г. взискател – ищеца „С.“ ООД, да се удовлетвори
частично чрез последващо разпределение по реда на чл. 460 от ГПК. Извършването
на превод в полза „И.“ Б.“ ЕООД в нарушение на срока по чл. 191 ал. 4 от ДОПК е
лишило ищеца от възможност за частично удовлетворение на вземането чрез
разпределение, с което му е причинило вреди.
При
определяне размера на вредите, съдът следва да вземе предвид степента на
удовлетворяване на вземанията на взискателя „И.Б.“ ЕООД, взискателя „С.“ ООД и
взискателя НАП, при извършване на разпределение. Размерът на преведената по
сметка на съдебния изпълнител сума е 880 800 лева. След приспадане на
такса в полза на ЧСИ за събиране на вземането по чл. 26 б. „е“ от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 20 836 лева, сумата за
разпределение е 859 964 лева. Вземанията на НАП са в общ размер
58 975,16 лева (удостоверение – ИД л. 44-54). Те се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, съгласно чл. 136 т. 6 от ЗЗД. След тяхното
удовлетворение, сумата за разпределение между взискателите „И.Б.“ ЕООД и „С.“
ООД е 800 988,84 лева. Тъй като и двамата ввзискатели са хирографарни
кредитори, тази сума следва да се разпредели между тях съразмерно, според дела
на всеки от взискателите спрямо общия размер на хирографарните вземания. Вземането
на взискателя „И.Б.“ ЕООД е с размер 880 800 лева главница и
60 237,10 лева разноски. Вземането на взискателя „С.“ ООД е с размери
977 915 лева главница и общо 44 559 лева разноски (ИЛ л.10).
Съобразно поредността на удовлетворяване на вземанията по чл. 76 ал. 2 от ЗЗД,
разноските на двамата взискатели следва да се удовлетоврят в пълен размер. Сумата,
която следва да се разпредели за удовлетворяване на главниците, е
696 192,74 лева. Общият размер на главниците е 1 858 715 лева.
Частта на главницата на „С.“ ООД е 0,526, или 52,6 % от общия размер на
главниците. Поради това, следва в полза на „С.“ ООД да се разпредели за
погасяване на главницата 52,6 % от 696 192,74 лева (сумата за
разпределение за главниците), или 366 197,38 лева. Със сумата за
разноските, общият размер на сумата, която ищецът „С.“ ООД би получил при
разпределение, е 410 756,38 лева.
От
горното следва, че поради незаконосъобразните действия на ответника в
качеството му на частен съдебен изпълнител и последвалото от тях неизвършване
на разпределение между взискателите НАП, „И.Б.“ ЕООД и „С.“ ООД, ищецът „С.“
ООД е претърпял вреди с общ размер 410 756,38 лева. По делото не са
събрани доказателства, които да опровергават презумпцията за вина по чл. 45 ал.
2 от ЗЗД. Поради това съдът намира за доказано по делото, че ответникът ЧСИ Ч.виновно
е причинил вреда на ищеца „С.“ ООД в претендирания размер от 400 000 лева.
Предявеният иск с правно основание чл. 441
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД е
основателен.
Ответникът
дължи на ищеца разноските по делото в
размер на 25 530 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда частен съдебен изпълнител И.Т.Ч.
ЕГН **********, рег. № 783 в Камарата на частните съдебни изпълнители с район
на действие СГС, адрес: гр. София бул. „*******да заплати на „С.“ ООД ***, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** сумата от 400 000 лева, ведно със
законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, като обезщетение
за причинени вреди от неправомерни действия при образуване и водене на изп.
дело № 20167830400205 на ЧСИ И.Т.Ч. –
образуване на изпълнително производство при липса на местна компетентност,
предприемане на действия за принудително изпълнение без редовно връчване на
покана за доброволно изпълнение, събиране на вземане от трето задължено лице и
изплащане на сума от 855 796,80 лева в полза на „И.Б.“ ЕООД при неспазване
на срок по чл. 191 ал. 4 от ДОПК за удостоверение от НАП и без извършване на
разпределение на събраната сума по реда на чл. 460 от ГПК между НАП, „С.“ ООД и
„И.Б.“ ЕООД.
Осъжда
ЧСИ И.Т.Ч. да заплати на „С.“ ООД разноски по делото в размер на 25 530
лева.
Решението
е постановено при участие в делото на трети лица помагачи на страната на
ответника - „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София и „Л.И.“ АД гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: