№ 37888
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110118873 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал.1 и ал.3 и чл.146, ал.4 от ГПК съдът приема, че
исковата молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад на делото.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024г. от
15.00 часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 411 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.08.2018 г., в гр. Мюнхен, ФРГ, в
срока на застрахователно покритие, поради виновното и противоправно поведение на водач
на влекач марка Ивеко, рег. № ЕН 5348 КА, застраховано при ищеца по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, с прикачено към него ремарке с рег. № ЕН 0947 ЕА,
застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
настъпило ПТП, от което са причинени имуществени вреди. Поддържа, че по предявена от
пострадалия претенция заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 825,43 лева.
Поддържа, че доколкото частите на съответното превозно средство /влекач и ремарке/ са
застраховани при различни застрахователи, съгласно немското право, което смята за
приложимо в отношенията между страните, двете застрахователни дружества отговарят
съвместно и поотделно, като в случай че обезщетението е изплатено изцяло от единия
застраховател, другият може да предяви регресен иск за 50% от изплатеното обезщетение.
Твърди, че поканил ответника да му заплати половината от платеното обезщетение, но
подленият не сторил това.
Ответникът оспорва иска.
По приложимото материално право:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото материално
право - на ФРГ или българското. Отговор на този въпрос е даден в решение на Съда
(четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и C-475/14.
1
Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II),
трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу
застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно
член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от
цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент „Рим II“., а на второ място, следва да се определи, в съответствие с
член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
на ремаркето.
От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в случаите, в
които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по
силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай – приложимото
материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на влекача е това на
ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се
определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, пар 2, доколкото
приложимото право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от
правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая
страните не са избрали приложимо право, като и двамата застрахователи са със седалище и
място на дейност в РБ, поради което и приложимо е българското право.
ПО ДОКЛАДВАНИЯ иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, на които се
основават исканията му, а именно: да е сключен договор за задължителна застраховка между
ищеца и причинителя на вредата – водач на теглещо превозно средство, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, към което е било прикрепено ремарке, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157 от
ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящото производство ч. гр. д. 4570/2024 г. по описа
на СРС, 126 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
2
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3