Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 15.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 893/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.Е.Т. твърди, че е пострадала от ПТП,
реализирано на 28.11.2016 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Форд”, с рег. № Е ****МК З.Н.Д..
Твърди, че пресичала пътното платно от ляво на дясно, на пешеходна пътека,
когато водачът на лекия автомобил й отнел предимството и настъпил удар. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – фрактура на горния край на тибията. Твърди, че й било проведено оперативно лечение,
при което е извършена репозиция и фиксация с
реконструктивна плака и винтове, като била изписана на 14.12.2016г., а на
04.01.2017 г. отново постъпила на болнично лечение, поради появили се болки в лумбо-сакралните коренчета, за което е провела болнично
лечение, включващо и рехабилитационни процедури, непосредствено последвано от
извършване на повторна операция, поради миграция на фиксиращите винтове, като
сочи че изписването й е последвано отново от рехабилитационни процедури.
Твърди, че поради увреждането и продължителното обездвижване е получила
оплаквания от тежест и отточност на лява подбедрица,
като й е поставена диагноза флебит и тромбофлебит на дълбоките съдове на
долните крайници, като в периода 31.01.2017 г. - 07.02.2017 г. била на болнично лечение във връзка с тези
оплаквания, а след това от 07.02.2017 г. – 13.02.2017 г. – на лечение във
връзка с възникнала локална кожна инфекция, на която е извършено оперативно
лечение, след което в периода 13.02.2017 г. – 18.02.2017 г. е проведено лечение
на уврежданията на лумбо-сакралните коренчета. Сочи,
че и към момента на предявяване на иска здравословното й състояние не е напълно
възстановено. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 100 000,00 лева и
претендира същата, заедно с лихва за забава от датата на настъпване на ПТП до
окончателното плащане.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска. Оспорва да е
налице противоправно поведение на застрахования при него водач, евентуално прави
възражение за съпричиняване, поради неправилно пресичане от страна на ищеца на пътното
платно. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 28.11.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 18,15 г. в гр. Петрич,
на ул. „Цар Борис ІІІ“ е настъпило ПТП между участник 1 – л.а. „Форд“, рег. № Е
****ВК, управляван от З.Н.Д. и пешеходката М.Е.Т., като в протокола е посочена работна
диагноза на пешеходката фрактура на двете кости на лява подбедрица. В протокола
като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че
участник 1 отнема предимството на пресичащата от ляво на дясно, на пешеходна
пътека пешеходка.
Според показанията на свидетеля З.Д. той се движел
от площада на гр. Петрич към общината и се движел с около 20-30 км.ч., като
било тъмно, на свечеряване. Сочи, че първо имало една пешеходна пътека, през
която преминал, като пред него имало автомобил, след което следвала процесната
пешеходна пътека, пред магазин Била. Свидетелят сочи, че при преминаване на
самата пешеходна пътека, в дясната страна на автомобила видял силует на човек,
който залита и пада на тротоара, когото преди това не видял. Свидетелят сочи,
че не е видял пешеходката да пресича на пешеходната пътека и за това там не е
спирал, както и че не е усетил удар между автомобила и пешеходката, а само я
видял в дясното си огледало, паднала косо на самия тротоар. Според Д. при
проведен след произшествието разговор с
пострадалата пешеходка тя му споделила, че не разбрала какво става, но
нещо я повдигнало и паднала.
Според заключението на автотехническата експертиза,
по данни от протокола за оглед, мястото на удара се определя от протокола за
оглед и описаните щети по л.а. Форд и травмите на пешеходката, като същото е на
пешеходна пътека на ул. „Цар Борис ІІІ“, по широчината – на около 7 м. в дясно
от левия бордюр, считано в посока на движение на лекия автомобил. Според
заключението при скорост от и под 50 км.ч. ударът е бил предотвратим по
отношение на водача на лекия автомобил. Според вещото лице пострадалата е
ударена на около 1.5 м. преди да достигне десния край на тротоара при движение
на автомобила със скорост около 20 км.ч., като в момента на удара тя е била
стъпила на левия си крак, който е ударен от предната броня, в следствие на
което се чупят двете кости на подбедрицата, след
което пешеходк+ата е отблъсната напред към десния
тротоар.
Установява се от приетите по делото епикризи, че на
29.11.2016 г. ищцата е приета в МБАЛ „Св. София“ в отделение по ортопедия и траматология като след проведено оперативно лечение на
горния край на тибията на левия крак е изписана
на 07.12.2016 г., след което в периода
07.12.2016 г. – 14.12.2016 г. е била в отделението по физиотерапия и
рехабилитация на болницата, като е изписана с предписание да продължи
рехабилитацията в болнични условия след махане на имобилизацията.
На 04.01.2017 г. ищцата постъпва в отделението по неврология на МБАЛ „Св.София“
с диагноза увреждания на лубмо-сакралните коренчета,
с оплакване от силни болки в кръста и четирите крайника, в последния ден довели
до затруднения в походката и самообслюжването, като
след диагностициране е преместена в периода 09-16.01.2017 г. в отделението по
физиотерапия и рехабилитация, а след това в това по ортопедия и травматология,
в което е извършено оперативно лечение за отстраняване на поставения винт, след
което е назначено медикаментозно лечение и е изписана на 22.01.2017 г., като до
31.01.2017 г. е настанена в отделението по физиотерапия и рехабилитация. На
31.01.2017 г. ищцата е постъпила в отделението по съдова хирургия за лечение на
флебит и тромбофлебит в долните крайници, като на 07.02.2017 г. е преместена по
спешност отново в отделението по травматология и оргопедия,
поради възпаление на постоперитивния белег и оток на
ставата на лявото коляно, като след проведено лечение, на 13.02.2017 г. отново
е преместена в отделението по неврология във връзка с болките в лубо-сакралните коренчета и е изписана на 18.02.2017г.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване на горния край на големия пищял на
лява подбедрица, като вещото лице сочи, че обичайният възстановителен период около
6 месеца, но при ищцата възстановителният процес е протекъл с усложнения и
срокът за възстановяване е продължил с
около 2-3 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с голям
интензитет. Вещото лице сочи, че при личен преглед на ищцата е констатирана
накуцваща походка, три оперативни белега в лява колянна
става, подбедрица и лява хълбочна област, както и ограничен обем в движението
на лява колянна става при свиване на 90 градуса, при
норма 130 градуса. В о.с.з., проведено на 12.02.2019 г., вещото лице сочи, че
във връзка с усложненията, свързани с възпаление на вените на лявата подбедрица
на ищцата е приета трайна загуба на работоспособността от 52% с решение на ТЕЛК
от 17.07.2017 г., както и сочи, че наблюдаваните при ищцата болки в ломбално-сакралните коренчета би могло да се свърже с
промяната на натоварването на гръбначния стълби при щадящо ходене, тъй като при
самата катастрофа няма описани увреждания в областта на кръста.
Според показанията на свидетеля Б.А.В. тя е дъщеря
на ищцата. Сочи, че от болницата в гр. Петрич я насочили в гр. София, където
майка й била приета в болница „Св.София“. Тъй като майка й не можела да става,
за нея се грижела свидетелката, а след като тя си тръгнала, наела жена, която
за по 2 часа на ден да идва да й помага с преобличане, тоалет и др., тъй като ходела
до тоалетна на подлога. След изписване от болницата при домашното лечение
свидетелката продължила да се грижи за майка си, тъй като тя не можела да
става. Според свидетелката, през м. януари се наложило майка й да влезе отново
в болница, махнали й винта, след което получила усложнения – тромбофлебит, като
в болницата в гр. София отново се наложило да наеме жена да помага.
Свидетелката сочи, че след това изписване започнало раздвижване с проходилка,
което било много постепенно, първоначално по 1-2 крачки, като през м. юни 2017
г. се наложило майка й отново да постъпи в гр. София на операция, като
престояла 2 седмици, от които втората – за рехабилитация и започнало
придвижване с патерици. След това изписването майка й продължила да ходи в къщи
само с патерици, но не излизала, тъй като не можела, а и я било страх и чак
след една година след произшествието започнала да се движи с бастун.
Свидетелката сочи, че и към момента на депозиране на показанията майка й трудно
ходи сама и никога не излиза без придружител, трудно подвижна е, трудно изкачва
стълби и има изкривяване на една страна и болки в кръста.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля З.Н.Д., като водач
на л.а. „Форд”, с рег. № Е ****МК, който към момента е нарушила правилото
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната
практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай не се установи
поведение на ищцата, което да е допринесло за настъпване на противоправния
резултат, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от М.Е.Т., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 75 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието, че лечението е наложило оперативна
интервенция с поставяне на остеосинтезен материал,
както и още две операции, че са настъпили усложнения в хода на оздравителния
процес, свързани с болки в кръстната област, както и на кръвоносните съдове,
като цялостния оздравителен период е протекъл с продължителен престой в
болнично заведение и преместване от клиника в клиника, с оглед различните
оплаквания. Общият оздравителен период при ищцата е продължил около 9 месеца,
като и към момента на устните състезания не е налице пълно оздравяване, при
ищцата е налице накуцваща походка, както и ограничение в движението на долния ляв
крайник, като на ищцата във връзка с усложненията е прието трайно намаление на
работоспособността с 52%. При определяне на размера на обезщетението съдът
отчита обстоятелството, че продължителният оздравителен период е довел до
неудобства в битов и социален план за продължителен период от време, както и
интензивни болки и спазване на постелен режим за продължителен период от време.
Съдът взема предвид, че обичайно произшествие от типа на процесното
представлява стресова ситуация. При определяне на обезщетението съдът взема
предвид и икономическата конюктура в страната към
датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 75 000,00 лева и
отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 06.07.2017
г., поради което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 06.07.2017
г. до окончателното плащане, като искът за лихва за
забава бъде отхвърлен за периода 28.11.2016 г. – 05.07.2017 г.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сторените от него разноски по делото за депозит за вещи лица съразмерно с
уважената част от иска в размер на 187,50 лева.
При
този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „В., У.и партньори“ на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в
размер на 2647,50 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 3000,00
лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 112,50 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
По
възражението за прекомерност на уговореното между ответника и адв. Г.
адвокатско възнаграждение съдът намира следното.
Уговореното между ответника и адв. Г.
възнаграждение е в размер на 6 000 лева без ДДС, като само за този размер има
доказателства за плащане.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.3, изр.
първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 3530,00 лева, без ДДС. Уговореното възнаграждение надвишава минимума.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което
уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 4000,00, без
ДДС.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски с оглед отхвърлената
част от иска в размер на 1062,50 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК:
******, да заплати на М.Е.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ сумата от 75 000,00 лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 28.11.2016
г., в гр. Петрич, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на З.Н.Д., като водач на л.а. „Форд”,
с рег. № Е ****МК, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило
счупване на горния край на тибията, наложило
оперативни лечения, както и настъпили усложнения, свързани с болки в областта
на лумбо-сакралната област, флебит и тромбофлебит и
преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 06.07.2017 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 187,50
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева,
както и иска за лихва за забава за периода 28.11.2016 г. – 05.07.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ****** да заплати на адвокатско
дружество „В., У.и партньори“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска в размер на 2647,50 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК: ****** да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 3000,00 лева
и разноски за депозити за вещи лица в размер на 112,50 лева.
ОСЪЖДА М.Е.Т., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1062,50 лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: