Решение по дело №738/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 декември 2023 г. (в сила от 28 декември 2023 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20237140700738
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 784/28.12.2023 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

   Председател: Соня Камарашка

                                                                                            Членове: Огнян Евгениев

                                                                                                            Мария Ницова

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана,, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 738 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 264 от 10.10.2023 г. по АНД № 20231630201091 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 002861 от 29.08.2023г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП, с което на „Л*** България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с. Р*** поле, общ. Елин П*** , обл. София, ул. „Т*** март“ № 1, представлявано от неограничено отговорен съдружник „Л*** България“ ЕООД, ЕИК * , представлявано от М*** Е*** Д*** -Д*** и Л*** М*** Х*** – Управители, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, на основание чл. 200 във вр. с чл. 231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

Касационният жалбоподател „Л*** България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * , чрез надлежно упълномощения юрисконсулт П*** Т*** , поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество твърди, че съгласно практика на КЗК, която счита за релевантна и по отношение на прилагането на ЗЗП, обявяването на препоръчителни цени от страна на производителя не е противозаконно, като търговецът има пълното право да не се съобрази с тях и да се отклони както в посока завишаване, така и в посока на тяхното занижаване. Сочи, че продажната цена за единица мярка на посочените артикули е обявена от търговеца по ясен и недвусмислен начин посредством ценова табела, което приема, че е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.  Счита, че при определяне размера на имуществената санкция не е взет предвид фактът, че обявените и реално прилагани от Л*** цени са значително по-ниски от препоръчителните цени на производителя, т.е. Лидл прилага изгодно за потребителите ценообразуване. Моли за отмяна на оспореното решение на РС – Монтана, ведно с потвърдения с него административен акт, тъй като смята, че дружеството не е извършило твърдяното нарушение. Алтернативно желае НП да бъде отменено при условията на чл. 28 ЗАНН като маловажен случай. В случай, че съда приеме, че е налице нарушение, моли наложената санкция да бъде намалена до законоустановения минимум. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание касаторът в представено писмено становище от юрисконсулт П*** Т*** подържа жалбата по доводи изложени в нея. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не взима становище по жалба. В съдебно заседание, редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт П*** , която по съществото на делото оспорва жалбата, като подробни доводи развива в представено по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хора на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административно наказателната отговорност. Счита, че решението на РС – Монтана е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателство свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № 002861/21.04.2023 г. срещу „Л*** България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с. Р*** поле, общ. Елин П*** , обл. София, ул. „Т*** март“ № 1, представлявано от „Л*** България“ ЕООД, ЕИК * .

При извършена проверка от служители на КЗП – РД Монтана с Констативен протокол № K-2742962 на 11.04.2023 г. в търговски обект Л*** Монтана 131, находящ се в гр. Монтана, бул. „Т*** март“ № 137А, предлага за продажба на потребителите стоки – месни продукти, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж върху етикет, поставен на стоките, на който е обозначена цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена за съответното количество. На щанда, пред част от местните стоки е поставен от търговеца етикет с друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките. При маркиране на касата продажната цена се изчислява върху поставената пред стоките цена за единица мярка /килограм/.

С констативния протокол е указано на търговеца да представи становище, във връзка с направените констатации. На 18.04.2023 г. е прието становище с вх. № М-03-200 на търговеца, в което е посочено, че по негово разбиране в КП не се съдържат данни за извършени нарушения или са налице неизяснени обстоятелства. Излага съображение, че поставените от производителя цени са обозначени като препоръчителни и търговецът има правото да не се съобрази с тях. Сочи, че в случая не може да става дума за наличие на заблуждаваща търговска практика, тъй като реалните цени на продуктите са по-ниски от обявените от производителя препоръчителни цени, което смята, че изключва вземането на увреждащо потребителите решение като елемент от фактическия състав на нелоялна търговска практика.

При тези факти е съставен и АУАН, за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на осн. чл. 200 във вр. с чл. 231 от ЗЗП на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено, като не намира основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото е типичен случай на нарушение от този вид. То е формално и макар законът да не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива фактически са налице и се изразяват в засягане правата на неограничен брой от потребители, в частност правото им на информация. Приел е също така, че наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма на чл. 200 във вр. с чл. 231 от ЗЗП, като наложеното наказание „имуществена санкция" е в справедлив размер от 2000 лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици и обстоятелството, че е трето такова за нарушителя. С оглед на това е потвърдил изцяло процесното НП.

Касационната инстанция намира, че районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на аткосъставителя и на свидетелите при съставяне на акта не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка.

Не са основателни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които се споделят и от настоящата инстанция.

Като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно – на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Актът е издаден от компетентен административен орган – Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощена със Заповед на председателя на КЗП, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 4, т. 6 от ЗЗП.

Наказателното постановление е издадено в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗЗП не предвиждат различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е издаден в писмена форма, в него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

При постановяване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да мотивират неговата отмяна само на това основание.

Касаторът е наясно и за кои точно стоки е санкциониран, доколкото същите са описани по вид и грамаж, поради което следва, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е допуснато нарушаване правото му на защита.

Контролните органи са извършили проверка на различни стоки при работен режим на обекта и са установили, че за описаните в НП три вида стоки – месни и рибни продукти, търговецът не е обозначил върху отделните опаковки на стоките действителната им продажна цена, на база обявената от него цена за килограм. Търговецът е поставил цената за единица мярка /кг/ на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП има императивен характер, което налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за опакованото количество от същата.

По делото не се спори, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Възраженията на касатора, а именно, че търговецът не е длъжен да се съобразява с поставената на стоките препоръчителна цена от производителя, както и, че потребителите имат опит с обявяването на препоръчителните цени и били наясно, че не могат да очакват търговците да се съобразяват във всички случаи с тях, поради което са с нагласа да потърсят информация за реалната цена на продуктите, са напълно неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав. Изложените доводи не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

Правилно районният съд е възприел, че просецният случай не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. С установеното административно нарушение се засягат обществените интереси на голям кръг потребители.

Наложеното административно наказание „имуществена санкция“, по чл. 200 във вр. с чл. 231 от ЗЗП от 2000 лв., настоящата касационна инстанция намира за справедливо постановена, предвид тежестта на нарушението и обхватът на същото с оглед факта, че търговецът е хипермаркет и се посещава от голям брой потребители, чието право да получат точна и ясна информация относно цените на предлаганите продукти е нарушено, както и утежняващото обстоятелство, че установеното административно нарушение е трето такова за търговеца.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна или изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното решение на Районен съд – Монтана. Други такива  също не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на касатора, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 264 от 10.10.2023 г. по АНД № 20231630201091 по описа за 2023 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 002861 от 29.08.2023 г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП, като валидно, допустимо и правилно.

 

ОСЪЖДА „Л*** България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с. Р*** поле, общ. Елин П*** , обл. София, ул. „Т*** март“ № 1, представлявано от неограничено отговорен съдружник „Л*** България“ ЕООД, ЕИК * , представлявано от М*** Е*** Д*** -Д*** и Л*** М*** Х*** – Управители, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: