Решение по дело №636/2011 на Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

31.10.2013 г., гр. Тутракан

 

 

Тутраканският районен съд, граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Гергана Недева

 

при участието на секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдията Недева гр.д. № 636 по описа за 2011 г. на ТРС, установи:

 

Производството е с правно основание чл. 349, ал. 6 от ГПК.

Образувано е по молба на С.С.А. за обезсилване по право на възлагателно решение № 155/04.12.2012 г. по гр.д. № 636/2011 г. по описа на ТРС, с което на съделителката А.С.В. е възложен в дял недвижимия имот, предмет на делбата, а имено:

Поземлен имот № 501.31, с площ от 1416 кв.м., за който е отреден парцел VІІ, в квартал 7, по Кадастралния и регулационен план на с. П., община Т. обл. Силистра, с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 146 кв.м.; МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 23 кв.м., ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 41 кв.м. и ПАЯНТОВ ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., при съседи за имота:

ПИ № 58253.501.29 на Ю.И.А.;

ПИ № 58253.501.28 на Е.А.Ю;

ПИ № 58253.501.32 на М.А.А.

 улица с № 58253.501.9502 на О Т и

ПИ № 58253.501.30 на А.Ю.А..

на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като същата е осъдена да заплати на съделителите С.А. и М.М. сумите от по 1 791,25 лв., а на съделителите С.К. и М.М., съответно по 895,63 лв. за уравнение на дяловете, заедно със законната лихва от влизане на решението за възлагане в сила до окончателното изплащане на сумите, поради неизпълнение от страна на А.В. на задължението й за заплащане на сумите за уравнение на дяловете. Отправеното до съда искане е да бъде обезсилено по право възлагателното решение и се постанови ново, с което да се възложи на С.А. недвижимия имот в с. П., като го осъди да наплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им, съответстващи на дела им в съсобствеността, съобразно с пазарната оценка на имота, определена посредством заключението на вещото лице. Претендират се направените по делото разноски.

            Ответницата А.С.В., чрез процесуален представител в лицето на адв. Елка Горанова от АК - Силистра, признава обстоятелството, че не е заплатила дължимите суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, но счита, че за неизпълнението не може да се вмени във вина на длъжника, а е изцяло по вина на кредиторите, които не са били открити на посочените по делото адреси и пощенските записи, с изпратени от длъжника минимални суми до тях, са се върнали. Ответницата не твърди, че има изпълнение от нейна страна, но счита, че в случая приложение намира разп. на чл.83, ал.1 от ЗЗД, според която длъжника се освобождава от отговорност, когато неизпълнението се дължи на причина, за която кредитора е виновен. Намира, че с поведението си именно кредиторите са я поставили в невъзможност да изпълни точно (изцяло и в срок) задължението си за заплащане на присъдените суми за уравнение на дяловете им. На следващо място, изразява становище, че в случай, че съдът обезсили по право възлагателното решение, единствената възможност е да изнесе процесния имот на публична продан, но не и за го възложи на съделителя А., като излага конкретни съображения и за това.

            Ответника М. М. се явява лично в съдебно заседание, също твърди, че не е получил плащане и се присъединява към искането за обезсилване на възлагателното решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в законна сила съдебно решение № 12/08.03.2012г. по гр. № 636/2011г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между С.С.А.; А.С.В., М.С.М.; С.Я.К. и М.Я.М., с ЕГН **********,*** при квоти от по ¼ ид.ч. за първите трима и по 1/8 ид.ч. за С.К. и М.М., на придобития от тях по наследство от общия им наследодател С.В. Алил (техен баща и дядо) недвижим имот, подробно описан по-горе.

С влязло в законна сила решение № 155/04.12.2012 г. по гр.д. № 636/2011 г. по описа на ТРС на съделителката А.В. е възложен в дял процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като същата е осъдена да заплати на другите съделители съответните суми за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решението за възлагане в сила до окончателното изплащане на сумите.

ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 349, АЛ. 6 ОТ ГПК:

Не се спори между страните а и от направеното признание на факта на неплащането в срок от страна на ответницата А.В., се установява, че същата не е заплатила в предвидения в чл. 349, ал. 5 от ГПК срок дължимите суми за уравнение на дяловете на останалите съделители. Съдът не споделя развитите от ответницата съображения, че нейното неизпълнение се дължи на виновното поведение на кредиторите, поради което не следва да се постанови обезсилването. Практиката на съда е постоянна в това отношение, като се приема, че „Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чийто неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл.349, ал.5 от ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6 месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, но се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила”. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Видно от приложените от ответницата В. като доказателства разписки от пощенски записи, само 10 дни преди изтичане на 6 месечния срок по чл.349, ал.5 от ГПК, същата е направила опит да изплати част от дължимите суми към останалите съделители (и то в минимални размери от по 50 и 100 лв.), което е незначителна част от цялото й задължение. Независимо от причините, поради които тези средства не са достигнали до адресатите си, ответницата на 30.06.2013 г. е изпаднала в забава по отношение на задълженията си за плащане на сумите за уравнение на дяловете, като неизпълнението според съда не би могло да се вмени във вина на кредиторите. Обратните разписки, от които се установява, че кредиторите не са намерени на посочените в ИМ адреси (което според ответницата съставлява тяхно виновно поведение, водещо до отпадане на нейната забава) са върнати едва на 11.07.2013 г., т.е. десет дни след изтичане на преклузивния шестмесечен срок за изпълнение на задължението й за плащане на присъдените суми за уравнение, ведно със законната лихва, или с други думи, дори и да бяха открити на адресите си кредиторите, ответницата отново щеще да е в забава и в положение на пълно неизпълнение, тъй като обективно няма достатъчен срок за пълно изпълнение по избрания от нея начин, чрез пощенски записи. В този смисъл, изразената от ответницата теза, според съда е защитна такава, но не е и основателна за отхвърляне на искането за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение. Както и процесуалния представител на съделителя А. заяви в с.з., ответницата е имала и други възможности да изпълни задълженията си (чрез изпращане на средствата на посочените съдебни адреси, чрез депозиране на сумите в банка, на името на съделителите и др.), от които начини сама се е лишила. Безспорно е неизпълнението от страна ответницата, а забавата за същото не може да се вмени във вина на кредиторите, поради което обезсилването е настъпило по право и съдът следва с това си решение да го прогласи.

 ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ И ИСКАНЕТО НА СЪДЕЛИТЕЛЯ А. ЗА ВЪЗЛАГАНЕ, НА ОСН. ЧЛ.349, АЛ.6, ИЗР.3 ОТ ГПК:

Съдът, счита, че не са налице условията за възлагане на имота на друг съделител, в случая С.А., тъй като същия макар формално да е направил в срока по чл.349, ал.4 от ГПК искане за възлагане, по-късно в производството по втората фаза на делбата, при устните състезания е направил изявление, чрез процесуалния си представител, че съзнава, че за него не са налице предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, поради което и не може да иска такова (виж съдебния протокол от 02.11.2012 г., л.95 на гърба). Поради тази причина, съдът при постановяване на възлагателно решение № 155/04.12.2012 г., съдът не е изследвал, съответно преценявал предпоставките за уважаването на тази претенция, като е счел, че е десезиран, предвид неподдържането й в хода по същество от пълномощника на ищеца А.. Но дори и да беше подложил на изследване наличието на всички кумулативно изискуеми по чл.349, ал.2 от ГПК предпоставки за възлагане в полза на съделителя А., съдът щеше да достигне до единствения правен извод, че същите не са налице. По делото е безспорно, че съделителя А. от години живее в РТурция и към датата на откриване на наследството не е живял в неподеляемия имот, т.е. за него не са били налице условията за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК още при постановяване на Решение № 155/04.12.2012 г., респ. не са налице такива и понастоящем за уважаване на претенцията му за възлагане сега, след обезсилването на същото, на осн. чл.349, ал.6, изр.3 от ГПК.

Единствената възможност пред съда, както коментира и проц. представител на ответницата В., а и чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК предвижда, е неподеляемият имот да бъде изнесен на публична продан.

Съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Доколкото никой от останалите съделители, без С.А., не е направил искане за възлагане в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, а за А., съдът както по-горе отбеляза не са налице предпоставките за такова /на осн.чл. 349, ал. 6, изр. трето от ГПК/, имотът следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 349, ал. 6, изр. второ от ГПК, като с оглед квотите на съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду им, както следва: за С.С.А.; А.С.В. и М.С.М. – по ¼ от сумата, а за С.Я.К. и М.Я.М. – по 1/8.

Ищецът С.А. е отправил искане за присъждане направените по делото разноски, но не е представил списък на такива, които да са различни от вече присъдените от съда с възлагателното решение, поради което и такива не следва да се възлагат в тежест на ответницата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА ПО ПРАВО, на основание чл. 349, ал. 6, изр.2 от ГПК, възлагателно решение № 155/04.12.2012 г. по гр.д. № 636/2011 г. по описа на ТРС, с което на съделителката А.С.В., на осн. чл.349, ал.2 от ГПК, е възложен в дял недвижимия имот, предмет на делбата, а имено: Поземлен имот № 501.31, с площ от 1416 кв.м., за който е отреден парцел VІІ, в квартал 7, по Кадастралния и регулационен план на с. П., община Т. обл. Силистра, с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 146 кв.м.; МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 23 кв.м., ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 41 кв.м. и ПАЯНТОВ ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., при съседи за имота: ПИ № 58253.501.29 на Ю.И.А.; ПИ № 58253.501.28 на Е.А.Ю; ПИ № 58253.501.32 на М.А.А.  улица с № 58253.501.9502 на О Т ПИ № 58253.501.30 на А.Ю.А., поради незаплащане в предвидения в чл. 349, ал. 5 от ГПК срок, на дължимите суми за уравнение на дяловете на съделителите С.С.А. в размер на 1791,25 лв.; на М.С.М. в размер на 1791,25 лв.; на С.Я.К. в размер на 895,63 лв. и на М.Я.М. в размер на 895, 63 лв.

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН Поземлен имот № 501.31, с площ от 1416 кв.м., за който е отреден парцел VІІ, в квартал 7, по Кадастралния и регулационен план на с. П., община Т. обл. Силистра, с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 146 кв.м.; МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 23 кв.м., ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА, със застроена площ от 41 кв.м. и ПАЯНТОВ ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., при съседи за имота: ПИ № 58253.501.29 на Ю.И.А.; ПИ № 58253.501.28 на Е.А.Ю; ПИ № 58253.501.32 на М.А.А.  улица с № 58253.501.9502 на О Т ПИ № 58253.501.30 на А.Ю.А., при първоначална цена в размер на 7 165,00 лв. /Седем хиляди сто шестдесет и пет лева/.

След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена както следва: за С.С.А., с ЕГН **********; А.С.В., с ЕГН ********** и М.С.М.,с ЕГН ********** – по ¼ от сумата, а за С.Я.К., с ЕГН ********** и М.Я.М., с ЕГН ********** – по 1/8.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                   Районен съдия: