Р Е Ш Е Н И
Е
№ 459
гр.Велико Търново, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С.,
като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 435 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
ООД “Маг 2010“ с адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.“Хан Аспарух“ № 5 против Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение изх. № ИЗХ19066099 /
12.07.2019г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Ловеч, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между ООД “Маг 2010“ и Х.Г.М., на длъжност „механизатор“, считано от 21.05.2019г. В жалбата се твърди, че
заповедта е издадена в противоречие
с материалния закон, тъй като липсва уговорено полагане на труд в полза на
дружеството и съответно възникнало трудово правоотношение. Моли се за отмяна
на атакувания
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна
главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения за наличие на възникнало трудово правоотношение, респективно
основание за издаване на предписание в хипотезата на обвързана компетентност. Моли за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованата
страна Х.Г.М. изразява становище за основателност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице и при наличие на интерес
от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19066099 / 12.07.2019г.,
издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, с което
е обявено съществуването на трудово правоотношение между ООД “Маг 2010“ и Х.Г.М., на длъжност „механизатор“, считано от 21.05.2019г.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено
от фактическа страна следното:
От инспектори
при Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч е извършена проверка на място на
овощна градина в с.Врабево. При проверката са установени на място пет лица - М.К.Д., Г.З.М., М.М.А., Х.Г.М., К.М.А., които почистват сухи клони. М. подписва декларация,
в която е отразена работа – механизатор от 15.05.2019г., работно време от 08 до
16,30 часа, договорено възнаграждение от 30 лева на ден и липса на трудов
договор.
В протокола за оглед е вписано и лицето И.Н.К.без да е
посочена длъжността му.
До управителя на дружеството е отправена покана за
представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“, която е връчена на И.Н.К.с
вписана длъжност „овощар“. Изисканите трудови договори на лицата не са
представени, а е дадено писмено обяснение, че те не са наемани от дружеството.
Заявена е устна уговорка с К.за изрязване на овощната градина, като след
извършване на работата ще бъде заплатено според обема на свършеното.
Въз основа на така установеното
контролните органи приемат, че е налице съществуващо трудово правоотношение
между дружеството и работника М., което е обявено с постановление, поради което
и е дадено предписание на работодателя да сключи писмен договор.
В хода на съдебното производство
показания дават лицата И.Н.К.и Х.Г.М., които
съдът кредитира като непосредствени, безпристрастни и достоверни.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните
норми за издаването му.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
В настоящото производство в тежест на административният орган
е да установи всички фактически основания за
издаване на предписанието.
Съгласно разпоредбата
на чл.
405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в
нарушение на чл.
1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в чл.
405а, ал.4 от КТ е предвидено че въз основа на постановлението по чл.
405а, ал.1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават
предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор. Съответно норма на чл. 1,
ал.2 от КТ регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно законово
регламентираната материално правна предпоставка за издаване на Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал.1 от КТ с предписание по чл.
405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на
трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи Дирекция
"Инспекция по труда" предоставяне на работна сила при съществуване на
всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без
тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.
В разглеждания случай в хода на
проведеното административно производство е установено, че Х.М. на посочените от
органа дата и място е предоставя работна сила, но останалите съществени факти и
обстоятелства относно правоотношенията и възложителя на работата, не са
изяснени.
Между страните не се спори, че
проверяваният обект се стопанисва от ООД “Маг 2010“.
Спорен е въпросът относно наличието на трудово правоотношение с установените по
време на проверката лица.
Съдът
намира, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява наличието
на трудово правоотношение между ООД “Маг 2010“ и Х.Г.М..
От данните по делото се установява, че
възложител на работата е И.Н.К., който не е служител на „МАГ 2010“ ООД.
Договорката му с Д.Г.П. - управителят на „МАГ 2010“ ООД, е да премахне сухата
дървесина от сливовите дървета, като работата бъде извършена с негови материали
и средства, най-късно до началото на брането на сливи. От изслушаните по делото
свидетелски показания на И.Н.К.и Х.Г.М. се установява, че сухите клони са били
вече премахнати към 21.05.2019г. и наетите от И.Н.К.лица, които К.М.А. води,
само следва да се изнесат от градината.
Безпротиворечиво и двамата свидетели заявяват, че уговорката
за полагане на труд в овощната градина е между И. К.и работниците. Именно К.осигурява
инвентар и трактор, необходими за извършване на дейностите по
прибиране на клони. И възнаграждението е договорено от К.и заплатено за
един ден от него на свидетеля М..
Не всяко полагане
на труд представлява престиране на работна сила и
основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като
трудови правоотношения по смисъла на чл. 1,
ал. 2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно
определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да
получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има
за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение
на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение,
работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на
гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането
на труд, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение,
при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката
дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на
договора и действителната воля на страните.
В конкретния
случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
правоотношение между ООД “Маг 2010“ и Х.Г.М.. По
време на проверката не присъства управителя на дружеството, а при извършената
по-късно справка в регистъра на трудовите договори се установява, че
дружеството няма наети лица. При липсата на персонал, единствения представител
на търговско дружество е неговия управител. Този управител не е уведомен за
извършването на проверка, не присъства по време на проверката и не му е връчено
надлежно искане за представяне на документи. Следователно самата проверка е
извършена при грубо нарушаване на правата на жалбоподателя. В дадените по-късно
писмени обяснения категорично се отрича наемането на лица на датата на
проверката и дори се твърди отсъствие от страната. Въпреки законово
регламентираните възможности за събиране на доказателства, контролните органи
не изискват данни за изложените в писменото обяснение, не събират данни за
присъствалото по време на проверката лице И.К., нито снемат от него писмени
обяснения. Съгласно показанията на свидетеля Х.М., когато проверяващите
пристигат, един от другите работници се обажда на К.и той идва. Това поведение
също е индиция за наелото работниците лице.
Единственото доказателство, на което се
основават констатациите на контролните органи на Дирекция "Инспекция по
труда" – Ловеч, е подписаната от Х.Г.М. Декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ. От обясненията на заинтересованата страна М. се
установи, че част от изявлението в декларацията /фирмата, за която работят/ не
изхожда от лицето, което се сочи за автор, а е посочена от инспекторите. При предявяване на декларацията
на заинтересованата страна се установи, че вписаните ръкописно данни по т.7 и
т.8 от декларацията /касаещи работно време/ не са вписани от него. По своя
характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ,
поради което ако и да представлява допустимо в административното производство
доказателство съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл.
402, ал.1, т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална
доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на
пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение.
Следователно
административният акт е постановен при липса на изясняване на фактите от
значение за издаването му – не е установен по безспорен начин възложителя на
работата.
Не са установени
и елементите на трудовото правоотношение. Естеството на полагания труд, а
именно почистване на сухи клони, не предполага трудово правоотношение, защото
по естеството си цели постигане на определен резултат. Не е налице признака
трайност и повторяемост на работата, нито продължително време за
осъществяването й.
По
изложените съображения, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закони, оспореното предписание следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора
основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно представения списък с
разноските и доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение
изх. № ИЗХ19066099 / 12.07.2019г., издадено от главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София да заплати на ООД “Маг 2010“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Хан Аспарух“ №
5 сумата от 350лв. / триста и
петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: