Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ивайловград,26.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Таня Киркова
при
секретаря Мара Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №
121/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
С. Г.Г.
против Златка С.А. и К.М.С. иск с правно основание чл.79 ал.2 ЗС –
претендира се оригинерно правно основание за придобиване право на собственост
върху недвижим имот при добросъвестно владение.
Ищцата
обяснява, че на
06.11.2012 год., по силата на сключен между нея и ответницата З.С.А. ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО от 06.11.2012
год. - с нотариална заверка на подписите и съдържанието, придобила 1/2 идеална
част от наследството, оставено от наследодателя С. Д. К. (баща
на З.С.А.), а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24
(двадесет и четири), за който са отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и
УПИ X-199, 200 в съсобственост с имот 199, по плана на с.
Плевун, общ. Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958 г., с площ на
имота 725 кв. м., заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м.
Считано
от датата на сключване на ДОГОВОРА за продажба на
наследство, ищцата и нейното семейство живеели в имота - владеели
и обитавали ½ от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ и ДВУЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - на първи жилищен етаж:
кухня, стая/дневна/, складово помещение и коридор, а на втори етаж: две стаи и
коридор.
Другата 1/2 идеална част
била собственост на Д. С.ОВ К. - син на
наследодателя С. Д. К..
На
22.09.2020г. в дома й я посетила адвокат А.Г.С., ЕГН **********, която й показала: НОТАРИАЛЕН АКТ /НА/ № 24, том.1,
рег. № 351, дело № 25 от 2020 г. на Нотариус НАТАЛИЯ
НОЙКОВА, с Рег. № 782 от РНК и НОТАРИАЛЕН АКТ /НА/ № 25, том.1, рег. № 354,
дело № 26 от 2020г., също на Нотариус НАТАЛИЯ НОЙКОВА,
с Рег. № 782.
Двата
НА били съставени на 10.03.2020 год. - без да е уведомена за това и без да е
участвала по никакъв начин в нотариалното производство.
Съгласно НА № 24 от 10.03.2020 год. - З.С.А., ЕГН ********** била призната за
собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24 (двадесет
и четири), за който са отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в
съсобственост с имот 199 по плана на с.
Плевун,
общ. Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958г., с площ на имота 725
кв. м., заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м. - същият, за който на 06.11.2012 год. ЛИЧНО
сключила ДОГОВОР за продажба на наследство, по силата на който имотът
представлявал нейна собственост.
Съгласно НА № 25 от 10.03.2020г. - З.С.А., ЕГН
********** дарила „собствената си“ 1/2 идеална
част от процесния ИМОТ (бел.: съгласно НА № 24 от
10.03.2020 г.) на К.М.С.,
с ЕГН **********,*** - чрез пълномощника адв. А.Г.С., с ЕГН **********.
На 22.09.2020 год. адв. А.Г.С., с ЕГН **********,
само
й показала описаните по-горе НОТАРИАЛНИ АКТОВЕ - без да й бъдат връчени. Адв. С. й заявила, че тя и съпругът й са новите
собственици на ИМОТА. Отправила й
заплаха, че ако не напусне жилището си до 30.09.2020 год. ще ги изгони със съдия-изпълнител.
Независимо от отправените заплахи не напуснала дома си, тъй като считала, че е
негов собственик и владелец, считано от 06.11.2012 год. - факт,
който бил известен на З.С.А..
Счита за безспорно, че на 06.11.2012 год., със сключването на ДОГОВОР за продажба на
наследство, З.С.А.
й е прехвърлила всички свои наследствени права, в т.ч. и правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ и построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА.
Заявява, че процесният ИМОТ се владеел и ползвал
единствено от ищцата и семейството й, като ответниците З.С.А. (дъщеря на
наследодателя С. Д. К.) и К.М.С. не владеели и не ползвали ИМОТА.
Считано от 06.11.2012 год. владеела и ползвала
процесния ИМОТ добросъвестно, като собствен - без прекъсване. Фактът,
че е собственик на 1/2
идеална част от наследството на С. Д. К., бил известен
на З.С.А., тъй като същата лично и собственоръчно подписала сключения между тях ДОГОВОР ЗА
ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО от 06.11.2012 год.
с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Ответницата лично й предоставила ключовете от ИМОТА и била наясно, че от
06.11.2012 год. владее и ползва същия, като собствен.
Ето защо, счита, че е налице фактическият състав на чл. 79, ал.1, предл.
второ от ЗС - владеела
непрекъснато, добросъвестно и на правно основание процесния ИМОТ, считано от
06.11.2012 год., а на 06.11.2017 год.
придобила същия и по ДАВНОСТ.
НОТАРИАЛЕН АКТ № 24 от 10.03.2020 год., по
силата на който З.С.А., с ЕГН ********** била призната за собственик по наследство и
давностно владение на ½ идеална част от процесния недвижим имот, бил съставен след изтичане на 5 (пет)
годишната придобивна давност, поради което счита, че същият следва да бъде
ОБЕЗСИЛЕН.
ОБЕЗСИЛЕН следвало да бъде и НОТАРИАЛЕН АКТ №
25 от 10.03.2020г., по силата на който З.С.А., ЕГН ********** дарила собствената си ½ идеална част от процесния ИМОТ на К.М.С., с ЕГН
**********.
Във връзка с
изложеното по-горе, моли съдът след като докаже твърденията си, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на
ответниците З.С.А. и К.М.С., че С.Г.Г., ЕГН ********** е собственик на процесния ИМОТ, а именно: 1/2 идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са
отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199 по
плана на с. Плевун, общ. Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958
г., с площ на имота 725 кв. м., заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м. - на основание чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗС - по силата
на изтекла 5 (пет) годишна придобивна давност през периода 06.11.2012г. -
06.11.2017 г.
Прави искане
на основание чл. 537. ал.2 от ГПК съдът да отмени:
1. НОТАРИАЛЕН АКТ № 24 от 10.03.2020 год. на Нотариус НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с
Рег. № 782 от РНК - по силата на който З.С.А.,
ЕГН ********** била призната за собственик по наследство и давностно
владение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200
(двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са отредени УПИ І-200, УПИ
ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199 по плана на с. Плевун, общ.
Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958 г., с площ на имота 725 кв.
м., заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м. и
2. Нотариален акт № 25 от 10.03.2020г., том.1, рег. № 354, дело № 26 от 2020г. на Нотариус НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с
Рег. № 782, по силата на който, след като е бил издаден НА № 24 от 10.03.2020
г., З.С.А., ЕГН ********** е дарила ½ идеална
част от процесния недвижим имот на К.М.С., ЕГН **********.
Претендират деловодни разноски.
В
сроковете по чл.131 от ГПК ответниците подават отговор, с който оспорват
предявения от ищцата С. Г.Г. иск. Намират го за допустим, но неоснователен.
Ответникът А. обяснява, че с ищцата се познавали повече от 25 години. Преди
2012г. ищцата живеела под наем при техни познати в с. Плевун. Приютила С. в къщата,
която имали заедно с брат си в същото село. С него живеели в град Крън, общ. Казанлък и ползвали къщата в
с. Плевун само няколко седмици в годината - обикновено през летния сезон и
няколко съботи и недели през топлите месеци. По тази причина и след много
увещания от страна на тяхна близка, се съгласила да пусне С. и съпруга й да
ползват нейната половина от къщата
докато си намерят постоянен дом с уговорката, че през лятото и в някои почивни
дни, когато имали възможност, също ще
ползват къщата.
Така в края на лятото на
2012г. предоставила на ищцата дома
си да го ползва временно тя и съпругът
й, като й дала ключовете от къщата. Няколко лета подред ползвали
безпрепятствено имота по уговорката, която имали с ищцата. С. никога не й била
оспорвала собствеността на имота.
От 2018г. насам нещата се променили.
С. я отбягвала, не отговаряла на обажданията
й по телефона, а когато идвали до
къщата, тя била заключена.
Така в последните 2-3 години
ищцата нарушила уговорката и създавала пречки за ползването на имота. Решила да
прекрати отношенията им и да прехвърли имота на трето лице, което проявявало
интерес към него. Тъй като не разполагала с документи за собственост, извършила
необходимите действия за снабдяване с нот. акт и осъществила разпоредителна
сделка с имота.
Описаният в
исковата молба имот представлявал дворно място и къща. Мястото било купено от
баща й С. Д. К. и после с майка й построили къщата. За покупката на мястото
нямали нотариален акт. За строежа на къщата нямали строителни книжа. Докато бил
жив баща им, не пожелал да уредят собствеността на имота. След смъртта му през
1986г. майка им Мария Димова К.а останала
да живее в имота и владеела същия. Партидата за ел. енергия до прехвърлянето на
имота на втория ответник - К.С. се водила на нейно име, тя плащала и данъците
приживе. Майка им владяла имота до 1994г., когато починала. От тогава до 2020г.
тя и брат й владели имота, като нито
един от двама не се снабдил с нотариален
акт. През месец март 2020г., позовавайки се на давностното владение на майка си,
която го упражнявала от 1986г. до 1994г. и позовавайки се на осъщественото
лично от нея владение за периода: 1994г. - 2020г., поискала от местния нотариус
съставянето на нотариален акт за собственост, издаден въз основа на извършена
обстоятелствената проверка.
С оглед изложеното по-горе твърди, че:
Процесният имот не е част от наследството,
оставено от баща й С. Д. К., тъй като той не придобил имота приживе на годно
правно основание и не изразил воля за придобиване на имота поради упражнено
давностно владение.
Процесният имот бил
придобит от нея на оригинерно основание - давностно владение, осъществено лично от нея и
присъединено към владението, упражнено от майка й Мария Димова К.а.
Обяснява, че след като допуснала С. да живее в дома й,
станали по-близки. От нея разбрала, че иска да се занимава със земеделие и
търси да купи земеделски земи, тъй като тези, които взела под аренда от община
Ивайловград, не й били достатъчни. Казала й, че има няколко наследствени земи
от баща си в землището на с. Плевун и може да й ги продаде. Тя се съгласила, но
имала проблем с документите по прехвърлянето и по съвет на нотариус направили
договор за продажба на наследство, който С. смятала, че ще й бъде достатъчен. В
последствие се оказало, че тъй като в него земите не били описани подробно, се
налагало да се вадят допълнителни документи за различните институции, които имали
отношение към дейността на земеделците. По тази причина ищцата я помолила да
издаде пълномощно на името на вуйчо й Тодор Иванов Митков, който имал нужните
контакти и щял лесно да се справи със задачата. За това било съставено и
подписала пълномощно рег. №5677/30.11.2012г., по описа на Нотариус Росица
Буркова, рег. №097 на НК, което предала на упълномощеното лице.
Ответниците оспорват твърдението, че процесният имот е придобит от ищцата
на основание Договор за продажба на наследство, сключен на 06.11.2012г.
Оспорват твърдението, че процесният имот е бил част от наследството
на С. Д. К..
Оспорват твърдението, че ищцата е започнала да владее имота на 06.11.2012г. Твърдят, че същата винаги е била
само държател на имота.
Оспорват твърдението, че ищцата е била добросъвестен владелец на
процесния имот за периода от 06.11.2012г. до 06.11.2017г.
В писмените си становища страните поддържат изразените вече твърдения и
възражения.
Факти по делото и Правни изводи
Видно от изложеното, спорни по делото между
страните са следните въпроси:
І.
Придобил ли е С. Д. К., ЕГН **********, починал на 28.08.1986г., бивш жител ***
правото на собственост върху процесния имот, съответно част ли е същият от
оставеното от него наследство?
ІІ.
Придобила ли е ищцата С.Г.Г., ЕГН ********** правото на собственост върху
процесния имот след сключване на Договора за продажба на наследство /ДПН/ от
06.11.2012г., без същият да е вписан в службата по вписвания при РС –
Ивайловград?
ІІІ.
Държала ли е или е владяла ищцата процесния имот, и какъв е бил характерът на
владението, ако е упражнявала това вещно право?
І. По Първия
въпрос:
1.
С Договор за продажба на недвижими имоти от 25.ІІІ.1957г. Георги Янков в
качеството си на продавач „прехвърлил правото на собственост и фактическо
владение още днес” на С. Д. К. на празно място от 500кв.м., в землището на с.Пелевун, в местността
„Кондовски път”, край селото, при
граници от три страни - път. Продажната
цена от 2000лв. била заплатена в брой при сключването на договора.
Следват
подписи на страните по договора и трима свидетели, както и този на председателя
на местния народен съвет на с.Пелевун.
2.
Макар и да не е изготвен в предвидената от закона нотариална форма, от този
договор е видно, че процесният имот,
който първоначално е представлявал само дворно място, е закупен от бащата на ответницата З.А.. В
същия имот през 1958г. С. К. и съпругата му Мария построяват процесната къща, в която живеят до смъртта си. Това
обстоятелство се твърди от ответника З.А. в отговора на исковата молба и от свидетелите,
участвали в обстоятелствената проверка при издаване на НОТАРИАЛЕН АКТ
№ 24 от 10.03.2020г. Те са категорични, че С. и Мария К.и са
владяли имота като свой и никой не е оспорвал това им право. Следователно от
месец март 1957г. е започнала да тече придобивната давност за двамата съпрузи
по отношение на процесния имот.
3.
С. К. почива на 28.08.1986г., а съпругата му Мария К.а на 29.01.1994г.
Следователно и двамата са владяли процесния имот повече от 10 години в режим на
бездялова съпружеска имуществена общност, което ги е направило собственици на
процесния имот и наследодатели на двете си деца – З. и Д., доколкото имуществото на наследодателя преминава към
наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния.
4.
От горното следва, че сключвайки Договора за продажба на наследството на С. Д. К.
ответникът З.А.-негова дъщеря-се е разпоредила с полагащата й се ½ от
наследството на двамата си починали родители, без значение чие име е вписано в Договора
за продажба на наследство /ДПН/, доколкото в патримониума на всеки от наследодателите е включено цялото останало от тях наследство,
включително процесния имот.
5.
Буди недоумение правната логика в твърдението на ответника З.А., че се е
позовала на давностното владение на майка си Мария К.а, която подобно на баща й
- С. К., не е заявила приживе воля за
придобиване право на собственост на
имота поради изтекла придобивна дайвност.
ІІ. По Втория въпрос:
1.
Разпоредбата
на чл. 212
ЗЗД изисква този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи
неговите предмети, да обезпечи само
качеството си на наследник.
Продажбата
на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да
бъдат нотариално заверени.
Ответната страна оспорва действителността на договора за продажба
на наследство, доколкото без неговото вписване не бил завършен фактическия
състав на продажбата на наследство, което препятствало осъществяването на
вещноправното му действие.
Това становище не се споделя ат
съдебната практика съгласно която елементите на фактическия състав на ДПН се
изчерпват от посочените в ал.1 и ал.2 на чл.212 ЗЗД.
Представеният по делото Договор за
продажба на наследство, сключен между ищцата и първата ответница на 6.11.2012г.
с нотариално заверено съдържание и подписи на страните отговаря на тези изисквания, като е спазена предвидената от закона форма за действителност.
Така вещнотранслативният ефект на ДПН е
настъпил със сключването му и е станал основание наследникът З.А.
да прехвърли наследствените си права на
ищцата С.Г..
Видно от материалите по приложената по делото
преписка по НД № 25 от 10.03.20202г., процесният имот е част от тях, доколкото З.А.
се е позовала пред нотариуса на придобивното основние – наследство и
придобивна давност, включително и тази на наследодателите си.
Следователно
с така сключения между страните ДПН е осъществен фактическия му състав на
транслативна сделка между страните, като
ищцата С.Г. е придобила правото на собственост върху ½ от
наследството на наследодателите на ответницата, включително и върху процесния
имот.
2.Съгласно ал.3 на чл.212 ЗЗД договорът
за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде
противопоставен на трети лица само ако е вписан.
Вписването на договори по чл.112 б.”б”
вр. чл.113 от ЗС вр. чл.212 ал.3 ЗЗД, включващ и недвижими имоти, е с оглед конкуренцията
спрямо лица, които са придобили от същия собственик и вписали по-рано своето
придобивно основание. Казусът противопоставя правата на ищцата и
на втория ответник по отношение на процесния имот, с оглед вписването на
актовете, с които те се легитимират като собственици по делото.
Отговорът на този въпрос изисква
да се изясни правното положение на дарителя, доколко същият
е притежавал правото на собственост, което прехвърля чрез дарение, съответно дали
надареният има качеството на трето лице
– приобретател с права по 212 ал.3 ЗЗД вр. чл.113 ЗС.
ІІІ. По Третия
въпрос:
Съгласно чл.68 ал.1 ЗС следва да са налице обективен елемент на владението - упражняването на
фактическа власт и субективен такъв-намерение да се свои вещта, като законът предполага наличието на субективния
елемент, ако не се докаже, че вещта се
държи за другиго /чл.69 ЗС/.
Не
се оспорва, че от лятото на 2012г. ищцата упражнява фактическата власт върху
процесния имот. От момента на сключване
на ДПН тя демонстрира субективното си отношение
на собственик по отношение на процесния имот.
1.
За това сочат показанията на свидетелите Четелязова и Митков. Споделеното от тях звучи
убедително, логично и в унисон с
изяснените обстоятелства относно възникналата спешна необходимост ищцата да си
търси ново жилище и причините да се
сключи ДПН, а не сделка за конкретния
имот. Това се потвърждава и от обясненията на ответника З.А., показанията на свидетелите А.
и Павлов.
2.Показанията,
дадени от водените от ответната страна свидетели, съдът не кредитира в по-голямата
им част, доколкото те са в явно противоречие с приложените по делото писмени
доказателства, с правната логика, помежду си, а и с обясненията, дадени от З.А..
Разминаване се наблюдава относно годината, до която З. и нейното семейство се
грижили, посещавали и отсядали в процесния имот. Според св. М. А. това е
2013г., а според З. – 2017г., 2018г. Св. М. А. твърди, че посещавали селото по
няколко пъти в годината със съпруга си – лято и есен, а според последния - св.Даленски
– посещенията били 5-6 пъти след 2012г.,
като само веднъж влизали в имота.
3.
Неубедителни са твърденията както на св. М. А., така и обясненията на ответника
З.А., че с ДПН били продадени само земеделски земи, което е в явно противоречие
с нотариално завереното съдържание на договора,
както и подписите под него. Не се
сочат доказателства, че ищцата е проявила интерес и ползвала останалите в
наследство на ответника А. земеделски земи. От приложената по делото справка е
видно, че тя е обработвала само общински земи.
4. Неубедително звучи и заявеното от ответника
З.А. и св. М. А.-нейна дъщеря, че са допуснали ищцата да живее в имота
безвъзмездно години наред, като едва през 2018г. устно я предупредили да напусне същия, за което не се
сочат доказателства.
Твърденията
на ответната страна за упражнявано от ищцата С.Г. държане на имота за ответника
З.А., съдът намира за недоказани и неоснователни.
5.
Правната теория приема, че един правен акт може да бъде юридическо основание за
добросъвестно владение само ако по своя
вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка. Договорът по чл.212 ЗЗД за
продажба на наследствени права, извършен в нотариално заверена форма, има
силата на такова юридическо основание, защото по своя характер той представлява
транслативна сделка, която е насочена към прехвърляне на собственост върху даден имот / Решение №712 от 4.2.2011г. по
гр.д.№371/2009г., Г.К., І-во Г.О. на
ВКС/.
6. При наличие на позоваване, правните последици
- придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание, като в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС освен изтичане на определения в закона срок следва да е установена
добросъвестност
и юридическо основание за владение.
Владението
върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се
превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на
предявяването и защитата й /ТР № 4 ОТ
17.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012г. на ОСГК НА ВКС/
С предявяване на настоящия иск молителката се е позовала на
изтекла придобивна давност при добросъвестно владение, което тя доказа в
производството.
Следователно
ищцата като добросъвестен владелец следва да се ползва от кратката придобивна
давност съгл. чл.79 ал.2 ЗС, което означава, че тя е придобила правото на
собственост върху процесния имот на 6.11.2017г.
С
НА №24 по реда на обстоятелствената проверка
от 10.03.2020г. нотариусът при РС-Ивайловград е признал З.А. по
наследство и давностно владение за собственик на процесния имот.
Към
този момент тези придобивни основания не са били налице по отношение на
ответницата, доколкото с договора за продажба на наследство от 6.11.2012г. тя е
прехвърлила наследствените си права. Така давностното владение, както на
нейните наследодатели, така и нейното като техен наследник, е прекъснато от
владението на ищцата. Следователно тя не е била носител на правото на
собственост върху процесния имот, което да прехвърли на трето лице.
Следователно направеното дарение от първия ответник З.А. в полза на
втория ответник К.М.С., с НОТАРИАЛЕН АКТ № 25
от 10.03.2020г., не е осъществило транслативното си
действие по отношение вещното право на
собственост върху ½ идеални части
от процесния имот, т.к.
прехвърлителят не го е притежавал.
След достигане до тези правни изводи съдът
намира предявения от ищцата иск ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците З.С.А. и К.М.С., че С.Г.Г., ЕГН ********** е собственик на процесния ИМОТ, а именно: 1/2 идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са
отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199 по
плана на с. Плевун, общ. Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958
г., с площ на имота 725 кв. м., заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м. - на основание чл. 79, ал.2 от ЗС - по силата на изтекла 5 (пет)
годишна придобивна давност през периода 06.11.2012г. - 06.11.2017 г., за
основателен.
По отношение искането
за отменяне на Нотариален Акт № 24 от 10.03.2020 г., том.1, рег. № 351, дело № 25 от
2020 г. на Нотариус
НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с Рег. № 782 от РНК - по
силата на който З.С.А., ЕГН ********** е
призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот следва да се
има предвид следното:
Нотариусът извършва
обстоятелствена проверка чрез
разпит на свидетели. Ако той се убеди, че
лицето действително е собственик
на имота, той признава неговото право и
му издава НА. Последният не създава
право на собственост, а само го удостоверява, доколкото то съществува преди датата
на издаване на НА и формално легитимира
собственика като такъв пред трети лица.
Снабдяването с НА по обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79
от ЗС. В този смисъл констативният
Нотариален Акт не съставлява
пълно доказателство за вписаното
в него щом по надлежния съдебен
ред е признато нещо различно, какъвто е
настоящият случай.
След
като по делото се установи, че ответникът
З.А. не е била носител на удостовереното с НА №24 от 10.03.2010г. право
на собственост върху процесния имот, то същият - Нотариален Акт № 24 от
10.03.2020г. том.1, рег. № 351, дело № 25 от 2020 г. на НАТАЛИЯ НОЙКОВА - нотариус при РС Ивайловград за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, следва да бъде отменен на основание чл.537
ал.2 от ГПК, като издаден
в противоречие на закона.
По
отношение искането за отменяне на Нотариален акт № 25 от
10.03.2020г., том.1, рег. № 354, дело № 26 от 2020г. на Нотариус
НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с Рег. № 782, по силата на който, след като е бил издаден НА №
24 от 10.03.2020 г., З.С.А., ЕГН ********** е
дарила ½ идеална част от процесния недвижим имот на К.М.С., ЕГН **********:
Съгласно съдебната практива, отразена в ТР № 3 от 29.11.2012г. по Т. Д. № 3/2012г., ОСГК НА ВКС - НА, с който се удостоверява извършването на
правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност
от констативния нотариален акт и с различни правни последици. В производството
по издаване на т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне
на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното
удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на
трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са
облигационни и относителни /само между страните по сделката/. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и
задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт,
обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент
от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна
сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт.
Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране
на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т.н. конститутивен нотариален акт би
останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за
действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо.
Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета
на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния
акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото
производство съдебно решение.
С
оглед горното съдът намира, че искът с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за
отмяна на НА №25 от 10.03.2020г. е процесуално недопустим съгласно изложените
по-горе мотиви. Следователно производството по делото в тази му част поради
недопустимост на искането на ищцовата страна, следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 115 ал.2 вр. чл.114 б.
„а” от ЗС влезлите в законна сила решения по чл.112 от ЗС следва да се отбелязват по представен препис от
решението, като съдът в решението, с което се уважава искът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това
отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието
си.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците направените от тях
съдебно-деловодни разноски в размер на заплатените държавни такси от 60 лв. и адвокатски хонорар от 800лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответниците З.С.А., ЕГН ********** и К.М.С., ЕГН **********, че С.Г.Г., ЕГН ********** е собственик на процесния ИМОТ, а именно: 1/2 идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са
отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199 по
плана на с. Плевун, общ. Ивайловград, утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958
г., с площ на имота 725 кв. м., при граници: улица и
от две страни – път, заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м. по
силата на изтекла 5 (пет) годишна придобивна давност през периода 06.11.2012г.
- 06.11.2017 г. на основание чл.79 ал.2 от ЗС.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален Акт № 24 от
10.03.2020 г., том.1, рег. № 351,
дело № 25 от 2020 г. на Нотариус НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с Рег. № 782 от РНК - по силата на който З.С.А., ЕГН ********** е призната за собственик по
наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 200 (двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са отредени УПИ
І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199, по плана на с. Плевун, общ. Ивайловград,
утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958 г., с площ на имота 725 кв. м., при
граници: улица и от две страни – път, заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 85 (осемдесет и пет) кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ищеца С.Г.Г.
иск за отмяна на основание чл.537 ал.2 ГПК на НА №25 от 10.03.2020г., том.1, рег. № 354, дело № 26 от
2020г. на
Нотариус НАТАЛИЯ НОЙКОВА, с Рег. № 782, по силата на който, З.С.А., ЕГН ********** е дарила на К.М.С., ЕГН ********** ½
идеална част от процесния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 200
(двеста) от квартал 24 (двадесет и четири), за който са отредени УПИ І-200, УПИ
ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот 199, по плана на с. Плевун, общ. Ивайловград,
утвърден със ЗАПОВЕД № 2637/30.04.1958 г., с площ на имота 725 кв. м., при
граници: улица и от две страни – път, заедно
с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 85
(осемдесет и пет) кв.м., като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА
в тази част производството по
делото като недопустимо.
В тази част решението има значение на определение,
което подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Хасково в едноседмичен срок
от връчването му.
ОСЪЖДА
З.С.А., ЕГН ********** и К.М.С., ЕГН ********** да
заплатят на С.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 860лв. съдебно–деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ
на ищеца шест месечен срок от
влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл.115 ал.2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: