МОТИВИ към Присъда № 189/26.11.2019г. по НОХД 4728/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.Ж.Ж. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че след като е осъден с
Решение № 1485/09.07.2018 г. по гражданско дело № 47/2018 г. по описа на
Районен съд - Бургас, влязло в сила на 27.07.2018 г., да издържа свой низходящ
- малолетния си син Й.М.Ж., с месечна издръжка в
размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева, чрез неговата майка и законен
представител П.Й.С., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/
месечни вноски за периода от месец август 2018г. до месец май 2019г., включително,
в общ размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева, платими в гр. Бургас –
престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371,
т.2 НПК подсъдимият Ж. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че следва
да се определи наказание „Пробация” при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, включващо двете задължителни пробационни мерки и мярката
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от по една година.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М.М. - БАК, също посочва, че вината на неговият подзащитен е
безспорно установена. Акцентира, че същият е с чисто съдебно минало, изразил е
съжаление и съдействие на разследването, поради което и също пледира за
налагане на наказание „Пробация“, но моли пробационната мярка „Безвъзмездният
труд в полза на обществото“ да бъде в занижен размер.
Подсъдимият Ж. заявява, че се
присъединява към казаното от защитника си. В предоставената от съда възможност
за последна дума заявява, че желае наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
М.Ж.Ж.
с ЕГН: ********** е роден на *** ***. Той е българин, с
българско гражданство и средно образование, безработен. Ж. е осъждан по НОХД №
5444/2017г. на РС-Бургас, в сила от 08.11.2017г. на наказание „Пробация“ за
срок от една година.
Подсъдимият М.Ж.
и свидетелката П.Й.С. живели на съпружески начала,
като на *** г. се родило детето им Й.М.Ж.. Със съдебно Решение № 1485/09.07.2018 г., по
гражданско дело № 47/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на
27.07.2018 г., родителските права по отношение на Й.М.Ж.
били предоставени на майката - св. П.Й.С., като бащата
- подс. М.Ж.Ж. бил осъден да заплаща на малолетното си
дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
130.00 /сто и тридесет/ лева.
Въпреки, че бил осъден подсъдимият Ж.
съзнателно не изплатил нито една вноска, като за периода от месец август 2018г.
до месец май 2019г., включително не изплатил общо 10 вноски в общ размер на 1
300 /хиляда и триста/ лева, платими в гр. Бургас.
Във връзка с неплащането на издръжката
св. С. *** и било образувано ДП № 434 ЗМ-68/19г. по
описа на 02 РУ-Бургас, пор. № 214/2019г. по описа на БРП, в хода на което
подсъдимият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Изрично в хода на досъдебното производство на Ж. била разяснена поощрителната
норма на чл. 183, ал.3 НК (протокол за разпит л. 39-40
от ДП), но въпреки това – до приключване на съдебното следствие същият не изплатил
изцяло дължимата сума за издръжка.
Междувременно св. С.
*** и било образувано изпълнително дело № 755/2018г. по описа на ДСИ при
РС-Бургас срещу подсъдимия за принудително събиране на дължимите суми. В
рамките на това изпълнително дело била обявена публична продан на притежаваната
от Ж. ¼ ид.ч. от недвижим имот – апартамент в ж.к. „Славейков“, бл.
51, ет.4, ап. 28, но към момента имотът все още не бил възложен, поради
неявяване на купувачи.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Ж. самопризнание, което се
подкрепя от събраните в производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: П.С. (л. 35-38 от ДП) и от депозираното признание на подсъдимия М.Ж. (л. 29 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 24 от съдебното
производство); констативен протокол (л. 25 от съдебното производство);
обявление (л. 26 от съдебното производство); протокол (л.27 съдебното
производство); протокол за предупреждение (л.6 от ДП); копие от решение № 1485/09.07.2018г.
на РС- Бургас (л. 43-45 от ДП); справка от НОИ (л.46-48); справка от НАП (л.49
от ДП); справка от Бюро по труда (л.51-52 от ДП); справка от Агенцията по
вписванията, ведно с документи (л.53-85 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Ж. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая,
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 1485/09.07.2018 г., по гражданско дело № 47/2018 г. по описа
на Районен съд - Бургас, за подсъдимия е възникнало задължение да
заплаща издръжка, в размер от 130 лева месечно по отношение на сина си. Въпреки
това подсъдимият не изплатил нито една от дължимите вноски, като за периода,
посочен в обвинителния акт – м. август 2018г. – м. май 2019г. общият брой на неплатени
вноски е 10, а общият размер на дължимата сума за издръжка е 1300 лева.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса
на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски
запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимия
през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е
ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като
същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката
е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че
подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от
задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и
правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата
на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за
особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от
връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя
специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални
затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.
Също така следва да се
отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК
при промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в Постановление № 5 от 16.XI.1970
г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което
твърди, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението,
следва да докаже това свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал
от предоставените му законови възможности, което още веднъж сочи, че същият не
се е намирал в такава обективна невъзможност да заплати дължимите суми, а
напротив - правил го е съзнателно.
Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия
случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние в периода месец август 2018г. – май 2019г. включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и
другият изискуем обективен признак, а именно – неизплатените суми за издръжка
да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата по делото е видно, че
неизплатените вноски са 10 пълни издръжки. В случая, макар и престъплението да
е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в неполучаване
на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Ж. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези
последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия,
че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане,
че в следствие на бездействието си детето му няма да получи дължимата издръжка
за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде лишено от
полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до една година или „Пробация”.
При избора на едно от
двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл.
57, ал. 1 и 2 НК и като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, и
всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява наказанието -
„Пробация”.
При
индивидуализацията на размера на така определеното наказание „Пробация” и вида
на пробационните мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът приложи
правилото чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Ж.
обстоятелство, съдът отчете фактът на предходно осъждане, за което към
инкриминирания период не е била настъпила реабилитация, както и немалкия брой
дължими вноски.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ж.
обстоятелства съдът отчита декларираната готовност за плащане на
издръжка в бъдеще. Съдът взима предвид и оказаното съдействие в хода на
разследването и изразеното съжаление.
Въпреки това съдът счита, че така изложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, поради което и приложението на чл. 55 НК се
явява неоправдано. Нещо повече – евентуалното приложение на чл. 55 НК би довело
до замяна на най-лекото наказание „пробация“ с „глоба“, което с оглед
конкретните обстоятелства по делото и фактът, че подсъдимият така или иначе има
да заплаща на сина си 1300 лева, кара настоящия състав да заключи, че това
наказание не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК и
само би се явило допълнителна пречка пред подсъдимия за издължаване към детето си.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като прецени, че следва да се наложат пробационни мерки - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, като срокът и на двете да
бъде една година, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
100 часа годишно за срок от една година.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,ал.1 НК,
като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Ж. и наред
с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Не на последно място – така наложеното наказание не би възпрепятствало
подсъдимия при евентуално упражняване на трудовата му функция, като по този
начин не би се явило пречка пред изпълнение на задължението му за заплащане на
издръжка в бъдеще.
По
разноските и веществените доказателства:
По делото няма сторени разноски и
няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне в тази
насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.