№ 1065
гр. Добрич, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230104085 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявана от члена на съвета на директорите - З. Н.
Д., чрез процесуалния му представител - юрк. С. К., осъдителни искове по чл.
415, ал.1, т.3 от ГПП срещу Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: *****.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати, следните суми,
прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с
договор за цесия от 12.01.2024г., дължими по договор за заем
№875643/04.02.2022г., сключен между Н. С. Н. /заемател/ и „Креди Йес“ ООД
/Заемодател/, а именно: главница в размер на 292.20 лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
неустойка в размер на 179.15 лева, както и за сумата от 16.04 лв. - договорна
лихва за периода от 04.02.2022г до 01.07.2022г., както и сумата от 25.00 лв. -
заплатени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №3299/2024г. по описа на ДРС.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за заем
1
№875643/04.02.2022г. По силата на съглашението, „Креди Йес“ ООД е
предоставило на ответника сумата от 400,00 лева. Ответникът от своя страна
се е задължил да я върне на 21 месечни вноски, всяка в размер на 31.00 лв.при
месечна възнаградителна лихва от 3,340 %, ГПР – 49.10%. Общата сума за
плащане е уговорена в размер на 434.69 лв. Задължението е следвало да се
изплати до 01.07.2022г., но Н. С. не е погасил изцяло кредита. Същият е
извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер на 192.83 лв.
В чл. 6 от договора, е предвидено задължение за кредитополучателя
да представи на кредитодателя обезпечение в тридневен срок от сключването
му - гарант, който да отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора. Поради неизпълнение на това задължение, на
Н. С. му е начислена неустойка по чл. 8 от договора, която към момента на
подаване на исковата молба възлиза на 179.15 лева.
Вземанията на поръчителя към ответника са били прехвърлени от
„Креди Йес“ ООД на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г. Н. С. е бил
надлежно уведомен за цесията, чрез писмо-уведомление, изпратено му с
писмовна пратка с обратна разписка, получено лично от адресата на
05.03.2024г.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК за процесните вземания, като основанието
за възникването на паричните вземания е визиран запис на заповед от
04.02.2022г, при предявяване /като същият е предявен на Н. С. на 05.02.2022г/,
който обезпечава договора за заем от 04.02.2022г. Районен съд Добрич не е
уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д
№3299/2024г., видно от влязло в сила Разпореждане №6422/12.11.2024г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд, дадени с горецитирания съдебен акт.
Прави се искане, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от
„Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024 г.: главница в размер на
292.20 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, неустойка в размер на 179.15
лева, както и за сумата от 16.04 лв. - договорна лихва /не е посочен периода/.
2
Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок по чл.131 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора и чл. 14
от ОУ във вр. чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца, е по иска за главницата да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и
„Креди Йес“ ООД по договор за заем; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата на длъжника, както и настъпила
изискуемост на задължението за връщане на сумата; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца е по иска за възнаградителна лихва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
ответника и „Креди Йес“ ООД по договор за потребителски кредит;
изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на главницата
на длъжника; уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на
лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; наличие на валидно
сключена цесия за прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“
ООД и ищеца, за която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ищеца е по исковете за заплащане на неустойки да
установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между „Креди Йес“ ООД и ответника по договор за потребителски кредит;
уговорка за заплащане на неустойка поради неизпълнение на чл. 6 от договора
в тридневен срок от сключването му или поради несъответствие на
обезпечението с изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора и поради неизпълнение на договорните задължения считано от
шестдесетия ден от падежната дата; размер на неустойката по чл. 8 от
договора и по чл. 14 от ОУ; наличие на валидно сключена цесия за
прехвърляне на процесното вземане между „Креди Йес“ ООД и ищеца, за
която да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ответника, е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи
3
доказателства, както и че е предоставил обезпечение на кредитодателя -
гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко
отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в
първото редовно заседание, проведено на 20.11.2025г., направи искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато:
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
първото съдебно заседаниепроведено на 20.11.2025г. прекрати съдебното
дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцовото дружество е представило списък по чл. 80 от ГПК /л.60/, с
който претендира разноски в размер на 590.00 лева (440,00 лева -
4
юрисконсултско възнаграждение; 125.00 лева - държавна такса за исковото
производство и 25.00 лева - държавна такса за образуване на ч.гр.д.
№3299/2024 г.).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 325.00 лева -
разноски по гр.д. №4085/2024г. по описа на Районен съд Добрич.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение от 200,00 лева е
определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
В тежест на ответника, не следва да бъде възлагана държавна такса за
образуване на ч. гр. д. №3299/2024г. по описа на Районен съд Добрич. Това е
така, защото настоящото производство не е продължение на заповедното
производство, водено пред Районен съд Добрич. С исковата молба са
предявени претенции, които произтичат от договор за заем, докато в
заповедното производство, са предявени вземания от запис на заповед.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ****, по предявения иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 292.20 лв. /двеста деветдесет и
два лева и двадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от
15.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №875643/04.02.2022г., сключен
между Н. С. Н. /заемател/ и „Креди Йес“ ООД /Заемодател/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2024г. до окончателно плащане на сумата, което вземане е
прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с
договор за цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ****, по предявения иск с правно основание по чл.
240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 16.04 лв /шестнадесет лева и
5
четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 04.02.2022г. до
01.07.2022г., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от 12.01.2024г.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ****, по предявения иск с правно основание по чл.
92, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 от Договора във вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 179.15
лева. /сто седемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
неустойка по чл. 8 от Договора, което вземане е прехвърлено на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от „Креди Йес“ ООД с договор за цесия от
12.01.2024г.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ****, сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и пет
лева/ - съдебни разноски по гр. д. №4085/2024 г. по описа на Районен съд
Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6