№ 962
гр. С., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501827 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. М. М. срещу
решение № 3/ 31.03.2022г. на ОС- Кюстендил, постановено по т.д. № 32/21г. в
частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
над 11 700 лв. до 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно и необосновано. Съдебният акт противоречи на чл.52 от ЗЗД.
Съдът неправилно е приложил материалния закон относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди като той е крайно занижено. В
резултат на ПТП въззивникът е получил изключително тежки увреждания.
Изпитвала е силни болки и е имала нужда от чужда помощ. При
постановяването на решението не е взета предвид икономическата конюктура
в страната и застрахователните лимити. Неправилно е уважено възражението
за съпричиняване, тъй като за нея ударът е бил непредотвратим. Не е могла да
предвиди действията на водача на лек автомобил „Рено Еспейс“, който е
предприел ненадейно маневра ляв завой.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на ОС- Кюстендил в
атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения
1
иск до пълния предявен размер.
Ответникът в писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба ищецът
А. М. твърди, че на 07.01.2021г. около 16, 10 ч. е управлявала лек
автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *** като се е движела по ул. „Македония“
в посока към „Женския мост“. В района на кръстовището с ул. „ 6ти
септември“, насрещно движещия се лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. №
***, управляван от А. Л. И. внезапно е предприел маневра завой наляво,
навлязъл е в лентата й за движение и е настъпил удар между двете МПС.
Последният е виновен за инцидента, тъй като е нарушил правилата за
движение по пътищата. В следствие на катастрофата ищецът е получила
тежки травматични увреждания: счупване на латералния малеол на лява
глезенна става. Под локална анестезия е извършена репозиция на фрактурата
й и е поставена гипсова имобилизация. Предписана е била обезболяваща
терапия. Поставена е на строг постелен режим, без да е имала възможност да
става, да ходи до тоалетната. Нуждаела се е от чужда помощ. Към момента
ищецът продължава да търпи интензивни болки в ежедневието си и да
приема медикаменти. Изживяла е силен стрес. Към датата на пътния
инцидент водачът на лек автомобил „Рено Еспейс“ е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е подал
писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, което е да й
изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но то е
отказало. Затова ищецът А. М. моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със
законната лихва от 07.01.2021г. до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
заявява, че оспорва иска по основание и размер. Признава, че има валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и Л. Г. С. като
собственик на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** за периода
2
04.11.2020г. до 03.11.2021г. Оспорва механизма на ПТП, както и счита, че
застрахования при него водач не е нарушил правилата за движение по
пътищата. Прави възражение за съпричиняване като твърди, че ищецът е
управлявала МПС без поставен предпазен колан, както и че допринесла за
настъпване на ПТП, тъй като е управлявала МПС с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. В случай, че ищецът не е била
нарушила правилата, то инцидентът не би настъпил . Оспорва размерът на
претендираното обезщетение
Безспорно е, че на 07.01.2021г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП № 1139р-
129/08.01.2021г., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.01.2021г. и
фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** е имало
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 23/21 на РУ-
Кюстендил.
Не се оспорва, че е образувано нахд № 723/21г. на РС- Кюстендил, по
което е постановено решение № 34/13.07.2021г. по чл.78а от НК, с което А.
И. е признат за виновен за станалото на 07.01.2021г. ПТП в гр. Кюстендил,
при което на А. М. е причинена средна телесна повреда. Съдебният акт е
влязъл в сила на 29.07.2021г.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 19.02.2021г., по която е образувана щета. По нея не е
изплатено застрахователно обезщетение.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила
медицински документи- епикриза, изходящи от МБАЛ „ д-р Н. В.“ АД- гр.
Кюстендил.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца, които са във връзка и могат
3
да бъдат получени при ПТП. Посочено е лечението, което е предприето по
отношения на травмите, възстановителния период за тях, както и че ищецът е
възстановен от тях. Вещото лице е приело, че ищецът е била с поставен
предпазен колан. В съдебно заседание експертът е допълнило заключението
си.
Допусната автотехническа експертиза- основна и допълнителна, е
посочила механизма на произшествието, скоростта на движение на
автомобилите при настъпване на удара, опасната зона на спирането им и
причините за настъпване на пътния инцидент. Вещото лице е посочило
пътната маркировка на мястото на удара. В съдебно заседание е допълнил
заключението си.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи като
компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните
правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. е бил водач на лек автомобил „Рено Еспейс“, участвал в
пътния инцидент. Същият възпроизвежда кога и къде е настъпил той, какво
е било неговото поведение на пътя, как е възприел пътната обстановка, часа
за настъпването му, кой е повикал полиция и линейка.
Свидетелят Г. свидетелства за болките и страданията, които е имала А.
М. в резултат от травмите, получени при ПТП, използвала ли е помощни
средства и за какъв период, за състоянието й към момента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000лв.
като е приел, че възражението за съпричиняване е основателно с принос на
ищеца от 10% . Присъдил е обезщетение от 11 700лв. Решението е влязло в
сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди .
4
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към ответника за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. В тримесечният срок застрахователят е отказал да определи и
изплати такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната
материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение
за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
5
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. Не се оспорва механизма на настъпилото
ПТП. Пред въззивния съд не се оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. В частта, в която
искът е уважен първоинстанционноторешение е влязло в сила, поради което
има формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване от
ищеца на вредоносния резултат, защото е нарушил ЗДвП. Решението е влязло
в сила в частта, в която е прието, че възражението за съпричиняване поради
нарушаване на чл.137а от ЗДвП е неоснователно. Въззивният съд следва да се
произнесе по второто възражение за принос на ищеца към вредоносния
резултат, а именно дали е управлявал МПС с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
6
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От събраните по делото медицински документи и от заключението
на допусната медицинска експертиза се установява получената от ищеца
травма – счупване на латералния малеол на лявата подбедрица в областта на
глезенната става. По своя медико- биологичен характер тя и е причинила
временно разстройство на здравето неопасно за живота и трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за период по- дълъг от 30 дни.
Проведеното лечение е консервативно, без оперативна интервенция. Болките
и страданията са били силни за период около 30-40 дни като постепенно са
намалели до пълното им изчезване за около 2-3 месеца. Останали са болките
в областта на глезената става за около 5-6 месеца като сутрин са били по-
слаби. Такива ищецът ще има за в бъдеще при по- голямо натоварване.
Лечебният и възстановителен период е продължил общо около 6-8 месец.
През него ищецът е трябвало да приема обезболяващи медикаменти. Няма
данни за провеждана рехабилитация, но получената травма не налага
извършването й. Травмата е създала за ищеца временен дискомфорт в
обичайния й начин на живот. Използвала е помощни средства за
придвижване – патерици/св.Г./. След около две – три седмици ищецът е била
на работа като кракът й е бил неподвижен, ползвала е асансьор и е изпитвала
болки. Според свидетеля към момента от време на време А. М. използва
„Дорета“. При нея няма трайни последици от преживяното увреждане.
Обичайна при ПТП пострадалият участник изпитва стрес, но няма данни за
клинична изява на болестно състояние. При определяне на обезщетението
следва да се съобрази, че жалбоподателят е имала обичаен лечебен и
възстановителен период, без трайни последици за здравето й . Съобрази
горното, както и че ищецът има добро общо здравословно състояние,
нейната възраст – 50 години към момента на пътния инцидент, счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 20 000лв.
По възражението за съпричиняване за управляване на МПС от страна
на ищеца с превишена и несъобразена с пътните условия скорост като
първоинстанционният съд е обсъдил и формирал правни изводи относно
допуснато нарушение от страна на А. М. на чл.37, ал.1 от ЗДвП. Затова и
въззивният съд следва да се произнесе в този обем.
7
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключението на автотехническата експертиза и показанията на св. И..
Възражението за съпричиняване е въведено в процеса с отговора на исковата
молба, като във въззивната жалба се оспорва неговата основателност. по
което въззивният съд дължи произнасяне, а именно за допуснато нарушение
на чл. 21, ал.1от ЗДвП. Разпоредбата вменява в задължение на водачите да
управляват МПС с разрешената от закона скорост като за населени места и
ППС от категорияА тя е 50 км/ч. Според автотехническата експертиза
ищецът се е движила с 50 км/ч, която е законоустановената и разрешена
скорост за населено място- гр. Кюстендил и не е превишена или несъобразена
с пътните условия. Тя не е допусната нарушение и на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Според тази разпоредба при завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите
се ППС. Според установения механизъм ищецът и водачът на лек автомобил
„Рено Еспейс“ са се движели в насрещни платна за движение, като
последният е предприел ляв завой, но не е пропуснал въззивника, който се е
движел насрещно от неговата дясна страна. Той е бил длъжен да изчака
насрещно движещият се автомобил и тогава да предприеме маневрата
завиване наляво. От заключението на автотехническата експертиза,
приложените към него снимки от пътните камери и показанията на
свидетеля И. се установява, че ударът е настъпил в лентата за движение на
лек автомобил „ Фиат Панда“, управляван от въззивника. При преценка на
поведението и на двамата водачи виновен за ПТП е само водачът на лек
автомобил „Рено Еспейс“, за когото има влязло в сила решение на
8
наказателен съд по реда на чл.78а от НК и с което той е признат за виновен.
С оглед на тези данни съдът приема за неоснователно направеното
възражение за съпричиняване МПС от страна на ищеца, че е управлявал
МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и А. М. не е
допуснала нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2021г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС I т.о. /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния
момент.
Поради изложеното решението на окръжния следва да се отмени в
частта, в която искът е отхвърлен над 11 700 лв. до 20000 лв. като в полза на
въззивника се присъдят още 8 300 лв. В полза на ОС- Кюстендил следва да се
присъди държавна такса от 332лв., която да бъде заплатена от застрахователя,
както и 41, 50 лв. разноски за вещо лице.
По разноските.
С оглед изхода на спора на основание чл.38 от ЗАдв. на адв. Н. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 72, 33лв. за ОС-
Кюстендил и 254, 53лв. за САС.
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3/ 31.03.2022г. на ОС- Кюстендил, постановено по
т.д. № 32/21г. в частта, в която е отхвърлен искът на А. М. М. с правно
9
основание чл.432, ал.1 от КЗ над 11 700 лв. до 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Животи Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
С., бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на А. М. М., ЕГН **********, с.
***, ул. „***“ №-*** и със съдебен адрес: гр. С., бул. „Македония“ № 12,
ет.3 чрез адв. С. Н.- К. още 8 300лв. /осем хиляди и триста лева/
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в едно
със законната лихва, считано от 18.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен искът по
чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 20 000лв. до 30 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Животи Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
С., бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адв. С. К. Н.- К., гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет.3 още 72, 33 лв./ седемдесет и два лева и тридесет и
три стотинки/ адвокатско възнаграждение за първата инстанция и такова от
254, 53лв. / двеста петдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ за
САС основание чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ №-*** и със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3 чрез адв. С. Н.- К. да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Животи Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул.
„Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 150 лв. / сто и петдесет лева/ разноски по
делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Животи Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по сметка на ОС- Кюстендил
държавна такса от още 332лв. / триста тридесет и два лева/ и още 41, 50лв. /
четиридесет и един лева и петдесет стотинки/ разноски за вещо лице.
Решението на ОС - Кюстендил е влязло в сила в частта, в която
предявеният иск е уважен за сумата от 11 700лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11