Р Е
Ш Е Н
И Е № ........
Гр.
Павликени, 29.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 17.09.2021 година в
състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при секретаря Венка Миланова, като разгледа
докладваното от съдията ГрД № 703 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „***” ЕООД, ЕИК ***- със седалище и адрес на
управление град В. Т., ул. ”***” № ***, представлявано от управителя Б.К.П.,
със съдебен адрес ***, кантора адв. П.А., предявена
срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град С.,
район ***за заплащане на сума в размер на 3 000.00 лева (три хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил марка „Пежо”, модел „***”, с рег. № ***, вследствие на настъпило
застрахователно събитие на 30.09.2019 г., на основание застрахователна полица №
BG/30/***, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на събитието 30.09.2019 г. до окончателното изплащане
на застрахователното обезщетение. Твърди в исковата молба, че при настъпило на
30.09.2019 г. ПТП, бил увреден собственият на дружеството лек автомобил марка
„Пежо”, модел „***”, с рег.№ ***, управляван от Б.К.П.. Вина за настъпилото ПТП
имал В.Р.П. *** – водач на лек автомобил “Фолксваген”, модел „***”, с рег. № ***,
който нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието. Собственикът на посочения
автомобил бил страна по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника. В резултат на настъпилото ПТП на собствения на ищцовото
дружеството автомобил били причинени значителни материални щети и същият бил
негоден за ползване по предназначание. Ищецът заявил
претенцията си пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, като
била образувана застрахователна преписка по щета № 0801-004198/2019-01, по
която ответното дружество отказало
извънсъдебно плащане. Ищецът счита, че ПТП е възникнало и реализирано изцяло по
вина на В.Р.П., като водач на автомобил “Фолксваген”, модел „***”, с рег***, за който е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника, за което е издадена
застрахователна полица № BG/30/***, с начална дата на покритие от 15,17 часа на
24.12.2018 г. до 23,59 часа на 24.12.2019 г., поради което и се претендира
осъждането на ответника за горната сума, ведно със законна лихва считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие – 30.09.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата. Сочи писмени доказателства и прави редица
доказателствени искания.
В отговор на
исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в
исковата молба механизъм и участници, претендиралите вреди по имуществото на “***‘
ЕООД да е настъпило в резултат на евентуалното ПТП с МПС с per. № ***, като
счита че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците изграждащи
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че отговорност за настъпилото ПТП има водача на МПС с per. № *** Б.К.П.,
който не се е съобразил с пътен знак Б2 и вследствие на това е настъпило
въпросното ПТП, като за това нарушение на П. е било издадено Наказателно
постановление. Твърди, че е ирелевантно дали водачът
на МПС с per. № *** е употребил алкохол или не, тъй като не тази употреба била
причина за настъпване на ПТП. При евентуалност твърди наличието на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от
страна на водача на МПС с per. № ***, който следвало да съобрази поведението си
с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и преди да предприеме съответната маневра
да съобрази поведението си с останалите МПС-та около него, тяхната скорост и
посока на движение, както и поради факта, че не е спрял на пътен знак Б2 -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и съответно е нарушила
разпоредбата на чл.6, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че претендиралите от ищеца суми са
прекомерно завишени, съответно и наличие на тотална щета, тъй като пазарната
оценка на увреденото МПС „Пежо ***“ с per. № *** била
значително по-ниска от претендиралите увреждания, поради което е прекратена и
регистрацията на въпросното МПС. Представя писмени доказателства и прави редица
доказателствени искания.
Конституирано е
трето лиц – помагач на страната на ответника - В.Р.П.,
който редовно уведомен становище и доказателства не ангажира.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
С писмено
становище, депозирано преди съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен протокол за ПТП № УРИ ***/01.10.2019 г., съгласно който на
01.10.2019 г. около 14.20 часа на гр. П. на кръстовище на бул. "***"
и бул. "***" е настъпило ПТП с участници МПС "Фолксваген ***"
с рег. № ***, със собственик Р. Д. Б.и водач В.Р.П. и МПС "Пежо ***"
с рег. № ***, собственост на дружеството ищец, с водач Б.П.. В протокола е
записано, че водачът на МПС с рег. № *** е управлявал с концентрация на алкохол
в кръвта 1.05 промила, поради което и вследствие несъобразена с пътните
условия, релефа на местността скорост губи контрол на ППС и блъска пресичащото
кръстовище МПС "Пежо ***" с рег. № ***, вследствие на което реализира
ПТП с материални щети и пострадал.
Не е спорно по
делото, че лек автомобил марка
"Фолксваген ***" с рег*** е
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка "гражданска
отговорност", валиден към датата на процесното ПТП – приложената преписка.
Не е спорно също
така, че ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, като е образувана щета № 0801-004198/2019-01.
Представени са
няколко опис по щета, в които са описани нанесените по автомобила увреждания.
Видно от
представеното от ищеца свидетелство за регистрация на МПС "Пежо ***"
с рег. № ***, регистрацията на същото МПС е прекратена от 31.10.2019 г.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следния: На 30.09.2019 година,
около 15:14 часа на кръстовище с булеварди „***“ и „***“, в гр. П., населено
място при добра видимост, денем, при сухо настилка и време, В.Р.П., като водач
на автомобил “Фолксваген”, модел „***”, с рег***, се
движи по булевард „***“ в посока от изток към запад (от *** към центъра), по
траектория лежаща в пътната лента, полагаща се за движение на ППС към
кръстовище с бул.“***“, със скорост - 71,8 км/ч. В същото време по булевард „***“
от юг към север, към кръстовището с бул.“***“, се е движил лек автомобил марка
„Пежо ***”, с рег.№ ***, управляван от Б.К.П. по траектория в полагащата му се
за движение източна пътна лента. На кръстовището образувано между булевардите „***“
и „***“ лекият автомобил „Пежо ***” с рег. № ***, управляван от Б.К.П.
преминава южния мислен ръб на платното за движение по булевард „***“ и навлиза
в кръстовището, където се движи лек автомобил “Фолксваген ***” с per. № ***, управляван от водача В.Р.П..В същото време,
когато лекият автомобил Пежо е на ръба на платното по булевард „***“, л. а.
Фолксваген навлиза в кръстовището и се намира на около 6 м. След 2,29 секунди
настъпва удар между двете МПС, като първоначално в контакт влизат челната част
на предна броня на лекия автомобил Фолксваген и дясна странична средна и задна
част на л.а. Пежо в зоната на предна и задна дясна врата, десен праг и заден
десен калник. Ударът се реализира в пътната лента полагаща се за движение на
л.а. Фолксваген, върху кръстовището. Вследствие на удара настъпват материални
щети. Експертизата е приела уврежданията, които са установени по автомобила на
ищеца от представител на застрахователя . Общата стойност на разходите за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е в размер на 2845 лева.
Пазарната стойност на процесния лек автомобил лек
автомобил „Пежо ***”, с рег.№ *** към датата на застрахователното събитие е
3384.99 лева, а стойността като скрап 240 лв.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и е процесуално допустим.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в
тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" по отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача, причинените имуществени
вреди и техния размер, както и причинната връзка между противоправното
поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното
обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между
страните, обстоятелството, че увреждащият лек автомобил “Фолксваген ***” с per. № *** е застрахован при ответното дружество по договор
за застраховка "гражданска отговорност", който е бил в сила за датата
на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
Установява от
заключението на САТЕ, че е налице противоправно
поведение на водача на увреждащия автомобил, както и че последното е в причинна
връзка с настъпилите увреждания. От доказателствата се установи, че същият
водачът му, вслествие на употреба на алкохол над
допустимото, е навлязъл в кръстовище със скорост над разрешената за населено
място, при което е блъснал навлезлия в кръстовището автомобил на ищеца.
С оглед изложеното,
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекият автомобил „Пежо ***” с рег.
№ *** е неоснователно. Предвид на това, не е доказано наличието на хипотезата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и определеното обезщетение не следва да
бъде намалявано по този ред. НП, на което базира възраженията си ответното
дружество е отменено, при това в хода на производството не е установена вина на
водача.
От представения по
делото опис се установява какви са уврежданията по автомобила, като същите
вреди е приела за релевантни и САТЕ. От заключението се установява и причинната
връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди.
Не е спорно между
страните, че е налице тотална щета на автомобила, както и че е прекратена
регистрацията на същия. В чл. 390, ал. 2 от КЗ е определено кога е налице
тотална щета, а именно когато стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 процента от действителната му стойност. Същата разпоредба обаче не
определя размер на обезщетението в случай, че е налице тотална щета и от нея не
следва извода, че се дължи обезщетение в размер на 70 % от действителната
стойност на автомобила. Размерът на обезщетението се определя съгласно чл. 386,
ал. 2 от КЗ, като същият следва да е равен на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. В настоящия случай действително
претърпените вреди са в размер на 2845 лева, т.е. над 80 процента от стойността
на автомобила към датата на ПТП, която е определена от вещото лице в размер на
3384.99 лева.
От заключението на
САТЕ става ясно, че след претърпяното ПТП остатъчните части от автомобила имат
само скрапна стойност, която е в размер на 240 лева.
Съдът намира, че
доколкото е налице тотална щета и след прекратяване регистрацията на
автомобила, на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение в размер на претендираната сума, доколкото установената от ВЛ стойност
на автомобила е 3384.99 лв., т.е. повече от претендираното
и скрапната стойност.
С исковата молба
ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, а именно – 30.09.2019 г. В тази връзка в исковата молба се
твърди, че застрахователят отговаря за лихвите за забава, считано от датата на
увреждането. В случая обаче както застрахователния договор, така и
застрахователното събитие са се осъществили след 01.01.2016
г., когато е влязъл в сила действащия към настоящия момент КЗ. Поради това
приложение следва да намери именно този кодекс. По силата на чл. 429, ал. 2, т.
2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахования
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се
реализира при условията на ал. 3. Самият чл. 429 ал. 3 от КЗ, към който
препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, ограничава отговорността
на застрахователя за лихви за забава като определя за начален момент на същата
по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Тази
разпоредба се различава от разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.),
съгласно която застрахователят дължи обезщетение и за лихвите за забава, когато
застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. С оглед на тази
разпоредба застрахователят дължи лихва за забава на увреденото лице, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази негова отговорност е
ограничена по отношение на самия застрахован, което е видно от разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ (отм.) и чл. 268, т. 10 от КЗ (отм.). В тези
случаи, когато обезщетението е платено от самия застрахован, застрахователят не
му възстановява заплатените от него лихви за забава за периода от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяването.
Същевременно, ако застрахователят е заплатил лихви за забава за този период на
увреденото лице, той разполага с регресен иск спрямо
застрахования по силата на чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). Същевременно при
действието на КЗ (отм.) за увреденото лице не е предвидено задължение да
уведомява застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или да
предяви прекия си иск по чл. 226 от КЗ (отм.) срещу него. Поради това и
застрахователят не можеше да отказва плащане на застрахователното обезщетение,
включително и лихвата за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие по причина на това, че не е уведомен за настъпването му, доколкото този
отказ представлява санкция за неизпълнение на предвидено в закона задължение.
Както се посочи
по-горе обаче, разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 от КЗ
уреждат по различен начин задължението на застрахователя за заплащане на лихви
за забава, които се дължат от самия застрахован на третото лице. В случая тези
лихви не се дължат от датата на настъпване на застрахователното събитие, което
следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ. За разлика от чл. 268, т. 10
от КЗ (отм.), разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за лихви за забава, дължими се от застрахования на увреденото
лице като посочва, че същата се осъществява при спазване на условията на чл.
429, ал. 3 от КЗ. Именно поради наличието на това ограничение в разпоредбата на
чл. 433 от КЗ, уреждаща регресния иск на
застрахователя спрямо застрахования, липсва правило подобно на това на чл. 227,
т. 2 от КЗ (отм.), уреждаща възможността застрахователя да търси от застрахования
платените на увреденото лице лихви за забава за периода от датата на настъпване
на застрахователното събитие до датата на уведомяване на застрахователя за
това. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че при сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл.
498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото са представени доказателства за уведомяване
застрахователя на 08.10.2019 година за настъпване на застрахователното събитие,
което не се и спори по делото. Предвид на това следва да бъде прието, че именно
това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и
от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, установени на сумата от 932.59
лева.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град С., район ***да
заплати на ***” ЕООД, ЕИК ***- със седалище и адрес на управление град В. Т.,
ул. ”***” № ***, представлявано от управителя Б.К.П., със съдебен адрес ***,
кантора адв. П.А.,*** сумата от 3000 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 08.10.2010 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град С., район ***да
заплати на ***” ЕООД, ЕИК ***- със седалище и адрес на управление град В. Т.,
ул. ”***” № ***, представлявано от управителя Б.К.П., със съдебен адрес ***,
кантора адв. П.А.,*** сумата от 932.59 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ