Присъда по дело №1473/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №65/07.10.2021г. по НОХД №1473/2021г.
на РС- ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е сезиран с тъжба от страна на ИВ. ЛЮБ.
П. ЕГН: ********** срещу В. Л. Г. ЕГН: **********. Частният тъжител
излага твърдения, че за периода 28 - 30.05.2021г. и на 23.07.2021г. в
гр.ПЛЕВЕН, като ** на ** ** П. ЕГН: **********, В.Г. не изпълнила и
осуетила изпълнението на Решение №1776/26.09.2019г. по гр.д.№3490/2019г.
по описа на ПлРС в частта му относно личните контакти на **, с **та ИВ.
ЛЮБ. П. ЕГН: **********. На тази основа, с частната тъжба е повдигнато
обвинение срещу В.Г. за извършено престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1
НК.
В съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с
упълномощен повереник. Считат, че обвинението за престъпление по чл.182
ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК е доказано по несъмнен начин; изтъкват, че при
съобразяване на режима на лични контакти следва да намери приложение
разпоредбата на чл.60 ал.4 ГПК, както и че подсъдимата тълкува произволно
волята на Съда, обективирана в относимите и влезли в сила, съдебни
решения. Пледират за постановяване на справедлива осъдителна присъда и
отправят искане за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата В.Г. се явява лично и с упълномощен защитник. Не
се признава за виновна и се ползва от правото да даде обяснения, в които
излага позицията си по случая. Пледира да бъде призната за невиновна и да
бъде оправдана. Защитникът изтъква, че в процесния случай не е налице нито
неизпълнение, нито – осуетяване на съдебното решение в частта му за лични
контакти между **та П. и неговия малолетен ***; счита, че не е извършено
престъплението, за което Г. е обвинена и пледира същата да бъде призната за
невиновна и да бъде оправдана, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
След като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства
и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа
страна Съдът намира за установено следното:
В. Л. Г. е родена на ***, българска гражданка, със средно-
специално образование, разведена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.
С Решение от 13.07.2016 г. по гр.дело № 4987/2016 г. по описа на
РС-ПЛЕВЕН, гражданският брак между частния тъжител ИВ. ЛЮБ. П. и
подсъдимата В. Л. Г. бил прекратен на основание чл.50 СК - с развод по
взаимно съгласие, като на основание чл.51 СК било утвърдено споразумение,
което /наред с другото/ предвиждало, че родителските права върху
малолетното дете ** П. ЕГН: ********** се предоставят за упражняване на
**та; ** следва да живее заедно с нея, по нейния адрес на местоживеене; на
**та било предоставено право на лични контакти с ** П., както следва: всяка
1

втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 19.00
часа в неделя, с преспиване на ** при **та; всяка сряда от 17.00 часа до 20.00
часа; две седмици през месец май и две седмици през лятото, когато това не
съвпада с отпуска на **та; деня след Великден от 10.00 часа до 20.00 часа;
деня след рождения ден на ** /24 юли/- от 10.00 часа до 20.00 часа; на 25.12.
всяка година от 09.00 часа до 19.00 часа; на 01.01. всяка година от 12.00 часа
до 19.00 часа; на рождения ден на **та /15.02/ всяка година от 10.00 часа до
19.00 часа, както и по друго време по договореност на страните. Решението
влязло в сила на 13.07.2016г.
С Решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по описа
на РС-ПЛЕВЕН, на основание чл.59 ал.9 СК, режимът на лични отношения
по-горе бил изменен, като бил въведен и т.нар. „разширен режим“, съобразно
който И.П. имал право да взима своя *** всеки втори и четвърти петък,
събота и недели от месеца от 17.00 в петък до 19.00 часа в неделя, с
преспиване при **та. Следва да бъде отбелязано /и в този смисъл са както
мотивите на Решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г., така и тези
на въззивното Решение по в.гр.д.№ 1139/2019 г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН/, че
споменатия разширен режим, на практика заменил вече постановения режим
съобразно Решение от 13.07.2016 г. по гр.дело № 4987/2016 г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, но единствено в неговата част „всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване
на ** при **та…“. В тази насока съдебните състави обсъдили, че с оглед
възрастта на **, а и с оглед съхраняване на добрата връзка между **та и **,
по-подходящо се явява упражняването на личните контакти да бъде всеки
втори и четвърти петък, събота и недели от месеца от 17.00 в петък до 19.00
часа в неделя, с преспиване при **та. Решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№
3490/2019 г. по описа на РС-ПЛЕВЕН влязло в сила на 14.06.2020г.
След влизането на последното Решение в сила, нито частният
тъжител, нито – подсъдимата поискали да бъде извършено тълкуване на
основание чл.251 ГПК. Същевременно обаче, П. и Г. имали различна
интерпретация относно режима на лични контакти. В частност, проблемите
възниквали във връзка със споменатия „разширен режим“.
Така, през месец май 2021г., между П. и Г. имало договореност
едната от двете дължими седмици за същия месец, да бъде ползвана именно
през месец май, а другата – през месец юни 2021г. По този начин, през
седмицата 17.05. - 23.05.2021г., ** П. бил при ** си. Също така, ** било
предоставено на **та, за лични контакти, за времето 07.05. – 09.05.2021г.
Подсъдимата преценила, че по този начин, дължимите лични контакти на П.
за месец май са удовлетворени. Поради това, заедно с фактическия си
съжител – свидетелят *** П., планирали семейно пътуване за времето 28 –
30.05.2021г., в което следвало да участва и малолетният *** П.. От друга
страна, частният тъжител считал, че периода 28 – 30.05.2021г. се явява
четвърти петък, събота и неделя от месец май и като такъв, представлява част
от „разширения режим“ на лични контакти. В крайна сметка, *** П. не бил
2

предоставен от страна на подсъдимата за времето 28 – 30.05.2021г.
След така развилата се ситуация, на 30.06.2021г., въз основа на
издаден Изпълнителен лист №1806/25.06.2020г., частният тъжител П. завел
изпълнително дело №490/2021г. по описа на ДСИ при РС-ПЛЕВЕН.
Позовавайки се на т.нар. „разширен режим“, частният тъжител поискал, наред
с другото, предаване на ** *** П. за времето 23 – 25.07.2021г. От страна на
ДСИ ***, на подсъдимата Г. била изпратена покана за осъществяване на
лични контакти. От своя страна, на 08.07.2021г., Г. депозирала отговор на
така изпратената покана, като изтъкнала, че на 23.07.2021г. няма да предаде
*** П. за лични контакти с неговия **, като се позовала на определения
режим на свиждане с Решение от 13.07.2016 г. по гр.дело № 4987/2016 г. и
уведомила, че съобразно същия режим, ще предостави ** на 24.07.2021г. в
10:00 часа. За тази своя позиция, информирала лично и самия И.П., а провела
и неформален разговор с ДСИ, при което останала с убеждение, че няма
проблем да организира детско парти за *** П. на 23.07.2021г. В крайна
сметка, ** не било предоставено от страна на подсъдимата за 23.07.2021г., а
на следващия ден – 24.07.2021г.; същевременно, от страна на ДСИ при РС-
ПЛЕВЕН не било насрочено за принудителното предаване на ** ***, за
датата 23.07.2021г.
На свой ред, на 30.07.2021г. И.П. депозирал пред РС-ПЛЕВЕН
частната тъжба, въз основа на която е образувано настоящото НЧХД
№1473/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Възприетата от Съда фактическа обстановка почива върху
следните доказателствени материали:
обяснения на подсъдимата В.Г., показания на свидетелите *** *** П.,
***, Ф. ЛЮБ. П., С.К. Г. – ***, Т. П. П.;
заверени преписи на Изпълнителен лист №1806/25.06.2020г., Решение по
в.гр.д.№ 1139/2019 г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН, Решение от 13.07.2016 г.
по гр.дело № 4987/2016 г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, Удостоверение за
раждане на ** П. /л.7 - 16 от делото/;
материали и влязло в сила Решение по гр.д.№3490/2019г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, в т.ч. – материали по в.гр.д.№ 1139/2019 г. по описа на ОС-
ПЛЕВЕН
заверен препис на материалите по изпълнително дело №490/2021г. по
описа на ДСИ при РС-ПЛЕВЕН;
справка за съдимост на частния тъжител /л.27 от делото/.
справка за съдимост на подсъдимата/л.26 от делото/.
Съдът намира, че в доказателствената съвкупност липсват
същински противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305
ал.3 изр.2 НПК. На пръв поглед, такива противоречия са налице между
обясненията на подсъдимата В.Г., показанията на свидетелите *** *** П., ***
– от една страна и показанията на свидетелите Ф. ЛЮБ. П., С.К. Г. – ***, Т.
П. П. – от друга. В действителност обаче, касае се за интерпретации на
3

влязлото в сила съдебно решение в частта му за личните контакти между
частния тъжител и малолетния му *** – кога и при какви условия следва да се
осъществяват тези контакти, в частност – за месец май 2021г. и за рождения
ден на ** – 23.07.2021г. Отбелязаните интерпретации обаче са напълно
ирелевантни, защото се отнасят до въпроси от юридическо естество, които не
могат да бъдат предмет на свидетелски показания, а по тях дължи
произнасяне Съдът, с крайния си съдебен акт по делото. Наред с това, налице
са известни противоречия между отбелязаните две групи свидетели по
несъществени въпроси – например дали са били водени разговори между
подсъдимата и частния тъжител относно упражняването на лични контакти за
месец май 2021г. и за рождения ден на ** през 2021г., какво е било
съдържанието на тези разговори, дали в действителност И.П. е посетил адреса
на подсъдимата на 28.05.2021г. и на 23.07.2021г., с цел да вземе **. Тези
въпроси обаче, не само се явяват несъществени, но и напълно ирелевантни в
контекста на предмета на доказване по делото, защото всички гласни
доказателствени средства са единодушни в това, че ** П. не е бил
предоставен на **та, за упражняване на лични контакти, за интересуващите
настоящото дело, времеви периоди – 28 – 30.05.2021г. и 23.07.2021г. Именно
фактическите положения, свеждащи се до това, че ** не е било предоставено
за упражняване на лични контакти с **та на 28 – 30.05.2021г. и 23.07.2021г.,
са относими, а по тях липсва противоречие в доказателствените материали по
делото. Поради това Съдът приема, че двете групи гласни доказателствени
средства имат своите нюанси и интерпретации, в зависимост от защитния
/обясненията на подсъдимата В.Г., показанията на свидетелите *** *** П.,
***/ или обвинителния /показанията на свидетелите Ф. ЛЮБ. П., С.К. Г. –
***, Т. П. П./ си характер, но в никакъв случай отбелязаните нюанси и
интерпретации не се явяват съществени и релевантни в контекста на предмета
на доказване по делото. От друга страна, всички събрани по делото гласни
доказателствени средства са еднопосочни в установяването на изложената по-
горе фактическа обстановка, а в нейна подкрепа са и отбелязаните по-горе
писмени доказателствени материали.
Ето защо Съдът намира, че правнорелевантните факти, по
настоящото дело, не са спорни. Нека отново бъде изтъкнато, че в есенция, те
се свеждат до това, че ** *** П. не е било предоставено на своя ** – частния
тъжител И.П., нито за времето 28 - 30.05.2021г., нито - на 23.07.2021г., за
упражняване правото му на лични контакти. Съдът счита, че са ирелевантни
предхождащите разговори между частния тъжител и подсъдимата, аспектите
на образуваното изпълнително дело, включително – евентуално водения от
страна на подсъдимата, разговор с ДСИ.
В действителност, спорът по настоящото дело, не касае неговата
фактическа, а единствено - правната му страна. И по-конкретно: дали за
времето 28 - 30.05.2021г. и за датата 23.07.2021г., ИВ. ЛЮБ. П. е имал право
на лични контакти с малолетния си *** ***. Отговорът на така поставения
въпрос обаче, се намира в пряка зависимост от отговора на други два въпроса,
4

а именно - какво е съотношението между режима, постановен с влязлото в
сила Решение от 13.07.2016 г. по гр.дело № 4987/2016 г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН /който по-долу ще бъде наричан „основен режим“/ и постановения
с Решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН „разширен режим“; как следва да се постъпи при евентуалната
колизия между двата режима.
На първо място, тук Съдът намира за необходимо да изведе
принципната постановка, че разширеният режим не може да дерогира
основния. Това ясно проличава от самото му именуване – „разширен“, т.е
неговото предназначение е да разшири, сиреч – да допълни основния.
Разгледано от тази страна, винаги когато двата режима биха влезли в
противоречие, следва да бъде приложен основният режим; от друга страна,
разширеният режим би могъл да намери приложение единствено доколкото
не противоречи на основния. Този подход при правния анализ напълно
съответства не само на наименованието „разширен режим“ /т.е. при отчитане
на граматическото тълкуване/, но и гарантира ясни, предвидими последици
при колизия между двата режима, т.е. съответства на юридическата логика.
Обратно, ако да би било прието, че разширеният режим е в състояние да
дерогира основния, то подобен подход не само не би съответствал на
предназначението на разширения режим, изводимо от неговото
наименование, но и това би довело до трудно предсказуеми за адресатите на
съдебните решения, права и задължения, тъй като основният режим би
следвало винаги да бъде своеобразно „коригиран“ посредством разширения,
до такава степен, че съществуването на основния режим като цяло – би било
напълно обезсмислено – правен резултат, който се явява очевидно
неприемлив.
На второ място, следващата принципна постановка, която Съдът
намира за необходимо да изведе, е свързана с ноторно известния характер на
официалния календар, който се използва на територията на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ. Същият не подлежи на доказване, приема се за установен и от
него е видно, че през месец май 2021г. са налице общо 5 /пет/ седмици.
Техните съботи и недели са, както следва: 01-02, 08-09, 15-16, 22-23, 29-
30.05.2021г. Именно съдържащите се в официалния календар дати се явяват
относими, а позоваването от страна на частния тъжител на разпоредбите на
чл.60 ГПК, е погрешно. Последните са с процесуален характер, имат своето
предназначение и приложение в производствата, регламентирани в същия
нормативен акт /и в други производства, при които субсидиарното им
приложение е предвидено/, но не и при реализацията на материалното право
на лични контакти между родител и дете.
При отчитане на така отбелязаните две принципни постановки и
обстоятелствата на процесния случай, Съдът намира, че времето 28 -
30.05.2021г. и датата 23.07.2021г., не попадат в обхвата на правото на лични
контакти на частния тъжител.
5

От една страна, както беше изтъкнато, месец май 2021г. са налице
общо 5 /пет/ седмици, със съответни съботи и недели: 01-02, 08-09, 15-16, 22-
23, 29-30.05.2021г. Всяка от тези седмици е пълна, за разлика от първата,
която се състои единствено от събота и неделя /01-02/. Това обаче не дава
основание тази макар и непълна седмица, да бъде игнорирана при отчитане
броя на седмиците и тяхната поредност, напротив- именно 30.04, 01.05. и
02.05.2021г. се явяват първите за месец май 2021г. петък, събота и неделя,
още повече, че се касае за тридневен период от време, чиято преобладаваща
част /2 дни/ е ситуирана през месец май. В този смисъл, дължимите съобразно
разширения режим на лични контакти втори и четвърти петък, събота и
неделя за месец май, са съответно периодите 07-09.05.2021г. и 21-23.05.2021г.
Както беше отбелязано в приетата от Съда фактическа обстановка, ИВ. ЛЮБ.
П. е ползвал правото си на лични контакти за времето 07.05. – 09.05.2021г.,
както и за седмицата 17.05. - 23.05.2021г., в която попадат четвъртите за
месец май петък събота и неделя - 21-23.05.2021г. Действително, ползването
на цялата тази седмица е било резултат от изрична уговорка между
подсъдимата и частния тъжител - едната от двете дължими седмици за месец
май, да бъде ползвана именно през месец май, а другата – през месец юни
2021г. По този начин обаче, четвъртите петък, събота и неделя, съвпадат с
ползваната от частния тъжител седмица през месец май. Следва обаче да бъде
подчертано, че ползването на отбелязаната цяла седмица е въпрос на уговорка
между частния тъжител и подсъдимата, т.е. И.П. се е съгласил да бъде
ползвана именно седмицата 17.05. - 23.05.2021г., още повече, че подобни
уговорки е предвидено да бъдат постигани съобразно основния режим на
лични контакти. С други думи, седмицата 17.05. - 23.05.2021г. е съвпаднала с
четвъртите петък, събота и неделя на месец май, т.е. налице е своеобразно
„наслагване“ на основния и разширения режим, но както вече беше
подчертано – такава е била изричната уговорка и воля на частния тъжител и
подсъдимата, независимо от субективните им интерпретации на режима на
лични контакти. Било е възможно П. и Г. да обсъдят съвпадението и да се
уговорят да бъде ползвана друга седмица или пък, частният тъжител да бъде
„компенсиран“ с допълнителни петък, събота и неделя – но такива уговорки
не са направени. Отделно от това обаче, както вече беше отбелязано,
основният режим се ползва с предимство пред разширения, като в случая, на
практика „поглъща“ последния.
От друга страна, датата 23.07.2021г. е рожденият ден на ** П., а
съобразно основния режим на лични контакти, И.П. има право да вземе **
след неговия рожден ден /24-ти юли/ - от 10.00 часа до 20.00 часа, т.е. по
аргумент от противното, рожденият ден на ** е изключен от основния режим
на лични контакти на **та. Същевременно, 23.07.2021г. е четвърти петък от
месец юли, т.е. от гледна точка на разширения режим на лични контакти, би
следвало на посочената дата, както и следващите я събота и неделя, ** да
бъде при своя **. Както вече беше отбелязано обаче, при колизия между
двата режима, следва да бъде приложен основният такъв – и следователно, за
6

датата 23.07.2021г., ИВ. ЛЮБ. П., не е имал право на лични контакти с ** П..
При съобразяване на изложеното дотук Съдът намира, че нито
времето 28 - 30.05.2021г., нито датата 23.07.2021г., попадат в обхвата на
правото на лични контакти на частния тъжител. Поради това,
непредоставянето на ** от страна на подсъдимата на посочените дати, нито
представлява осуетяване, нито – неизпълнение на личните контакти с дете, по
смисъла на чл.182 ал.2 НК.
Следователно, двете деяния, за които е ангажирана наказателната
отговорност на В. Л. Г. по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, са обективно
несъставомерни, т.е. не са престъпни по своя характер. В този смисъл,
обсъждането на тяхната субективна страна се явява напълно безпредметно.
Все пак, за пълнота на настоящия съдебен акт нека бъде отбелязано, че е
юридически несъстоятелна тезата и за субективна страна на обсъжданите две
деяния. Няма как аргументирано да се приеме, че В.Г. е съзнавала
общественоопасния характер на деянията, че е предвиждала
общественоопасните им последици /неизпълнени или осуетяване на режима
на лични контакти/ и че алтернативно е целяла или се е отнасяла с
безразличие към същите последици. От всичко изложено дотук е повече от
видно, че въведения с Решение № 1776/26.09.2019 г. по гр.д.№ 3490/2019 г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН разширен режим е недостатъчно ясен за гражданите,
които са негови адресати - частният тъжител и подсъдимата. Касае се за лица
без юридическо образование и е напълно понятно, че както П., така и Г., са
извършили собствена интерпретация на Решението, като и двете взаимно
изключващи се интерпретации, в крайна сметка са почивали върху същото
Решение. Следователно, субективното отношение на Г. по настоящото дело,
със сигурност не покрива предпоставките нито на прекия, нито – на
евентуалния умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 НК.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.304 НПК, „Съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.“. Видно е, че
по настоящото дело не се събраха доказателства за извършено съставомерно
деяние от страна на подсъдимата Г.. Съдът счита, че всеки друг извод, на
практика би почивал на предположения – в разрез с императивната забрана на
чл.303 ал.1 НПК.
В съответствие с изложените дотук съображения, Съдът призна
подсъдимата В. Л. Г. ЕГН: ********** за невиновна в това, че при условията
на продължавано престъпление, извършила следните деяния:
за периода 28 - 30.05.2021г. в гр.Плевен, като ** на ** ** П. ЕГН:
********** не изпълнила и осуетила изпълнението на Решение
№1776/26.09.2019г. по гр.д.№3490/2019г. по описа на ПлРС в частта му
относно личните контакти на ** с **та ИВ. ЛЮБ. П. ЕГН: **********;
на 23.07.2021г. в гр.Плевен, като ** на ** ** П. ЕГН: ********** не
7

изпълнила и осуетила изпълнението на Решение №1776/26.09.2019г. по
гр.д.№3490/2019г. по описа на ПлРС в частта му относно личните
контакти на ** с **та ИВ. ЛЮБ. П. ЕГН: **********
- престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК, поради което и на основание
чл.304 НПК я оправда по така повдигнатото обвинение.
При този изход на наказателното производство, в съответствие с
чл.190 ал.1 НПК, ИВ. ЛЮБ. П. ЕГН: ********** беше осъден да заплати на
В. Л. Г. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Върху тези мотиви, Съдът основава Присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:

8

Номер на акта:	65
Дата:	7 октомври 2021 г.
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20214430201473
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 юли 2021 г.

Присъда по дело №1473/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите