Р Е Ш Е Н И Е
№
19.03.2019г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя
И., и прокурора…………….. като разгледа докладваното от съдията Маринска гр.
д. №9571/2017г. по описа на ПлРС и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Н.Х.М.- И., чрез адв. Ив.
А., против В.Н. ***, и И.Р.Н.- като
малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител Ц.И.Д.,***,
с която се твърди, че на основание договор за продажба на вземане от 28.11.2012год.,
ищецът е придобил вземанията на „******“ ООД, по 5бр. изпълнителни листове
/ИЛ/, издадени по ч.гр.д. по описа на ПлРС, както следва: №12, № 22, № 23, № 26
и №27 по описа за 2006год. Твърди се, че по същите ЕТ „***–***Н., представляван
от Р.Н. и отв. В.Н.Н., солидарно са осъдени да заплатят сумите, както следва: По
ИЛ от 09.01.2006год., издаден по ч.гр.д.№12/2006год. на ПлРС – сумата от 5768,75лв.,
ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както и разноски в размер
на 115,38лв.; По ИЛ от 08.02.2006год. издаден по ч.гр.д.№22/2006год. на ПлРС – сумата
от 5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год., както и
разноски в размер на 115,38лв.; По ИЛ от 08.02.2006год. по ч.гр.д.№23/2006год.
на ПлРС –сумата от 5768,75лв., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006год.,
както и разноски в размер на 115,38лв.; По ИЛ от 23.01.2006год. по
ч.гр.д.№26/2006год. на ПлРС сумата от 5768,75лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.01.2006год., както и разноски в размер на 118,38лв.; По ИЛ от
23.01.2006год. по ч.гр.д.№27/2006год. на ПлРС, сумата от 5768,75лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006год., както и разноски
в размер на 118,38лв.
Твърди се, че взискателят своевременно е предприел
изпълнителни действия срещу длъжниците, като с молба от 03.04.2006год. е образувано
изпълнително дело № 531- 17 описа на СИС при ПлРС, впоследствие продължено под
№26/20006год. от ЧСИ Т.***. На следващо място се твърди, че първият ответник е
длъжник на ищеца и за сумата от 600лв.-адвокатско възнаграждение, на основание
акт на съда, постановен по в.гр.д.№210/2016год. по описа на ПлОС, за което е издаден
ИЛ на 17.02.2017год. по гр.д.№ 5343/2015год. по описа на ПлРС.
Твърди се, че първият ответник не е погасил вземанията
на ищеца, към датата на предявяване на ИМ.
Твърди се, че след извършена справка ищецът узнал, че
първият ответник В.Н., на 21.11.2016 г., дарил на внука си - вторият ответник,
притежаваните от него права върху следния недвижими имот, а именно: 1/6 ид.ч.
от АПАРТАМЕНТ №4 с изложение - изток - юг - север, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56722.662.525.1.4 по кадастралната карта на
гр.Плевен, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра, находящ се на втория етаж на триетажна
жилищна сграда на ул."***" №5, в гр.Плевен, който самостоятелен имот
обект попада в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.662.525, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ 90
кв.м., брой нива: 1, състоящ се от ДВЕ СТАИ, ХОЛ, КУХНЯ и БАНЯ - ТОАЛЕТНА, при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж -56722.662.525.1.5; под обекта -
56722.662.525.1.1; над-обекта - 56722.662.525.1.7, съгласно сх***№15-546157/08.11.2016
г. на СГКК- Плевен, а съгласно документ за собственост- от долу- ап. на ***; от
изток - двор, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в североизточната част на мазата с
полезна площ от 18 кв.м., при съседи; маза на ***; коридор и двор, както и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ в югоизточната част на тавана с площ 26 кв.м., при съседи: тавани
на ***, ***; коридор и двор, ведно с 1/9 ид.ч. от стълбището, общата избена
част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация, външната
канализация, външната ел. мрежа до ел. табло и 1/9 ид.ч. от правото на строеж
върху държавна земя съставляваща парцел 9 в стр.кв. 172 по плана на гр.Плевен. твърди
се, че поради извършеният акт на дарение, взискателят не е могъл на реализира
правата си по издадените ИЛ. Твърди се,
че извършването на описаното по-горе дарение, е направено с цел увреждане
интересите на ищеца като кредитор.
Моли съдът, да постанови решение, с което, да бъде
обявено за недействително спрямо ищеца Н.М.- И., извършеното дарение с нот.акт
№145, том II рег. №3354, нот. дело №322 от
В срока по чл.131 от ГПК, са депозирани многобройни
писмени изявления от страна на ответника В.Н. ***, в които се оспорва качеството
на кредитор на ищеца, като се твърди също, че цесията няма предмет, т.к. не съществува валидно вземане. Посочва
се също, че не е валидно уведомен за цесията. Твърди се, че също, че е налице порок в авала на записите
на заповед, въз основа на които са издадени процесните ИЛ. Посочва се, че вземанията по ИЛ са погасени по давност.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът И.Р.Н.- като малолетен, действащ чрез неговата майка
и законен представител Ц.И.Д., не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
По делото се установява, че по ч. гр.д.№ 12/2006г. на ПлРС- приложено към
настоящето дело, въз основа на запис на заповед от 12.10.2004г, издаден от ЕТ”***-
-***Н.”, и авалиран от отв. В.Н.Н.-лично, по реда на чл. 237, б.е от ГПК/отм./ е
постановено определение от 06.01.2006г., въз основа на което, в полза на
кредитора „****** „ООД, гр. Плевен, представлявано от ***, е издаден ИЛ от
09.01.2006г.- л. 15 от делото, за сумата от 5768,75лв- главница, ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006г и сумата от 115,38лв.- разноски.
По делото се установява, че по по ч. гр.д.№ 22/2006г.
на ПлРС, въз основа на запис на заповед от 12.04.2004г, издаден от ЕТ”***- -***Н.”,
и авалиран от отв. В.Н.Н.-лично, по реда на чл. 237, б.е от ГПК/отм./, е
постановено определение от 08.02.2006г., въз основа на което, в полза на
кредитора „****** „ООД, гр. Плевен, представлявано от ***, е издаден ИЛ от 08.022006г,-л.
14 от делото, за сумата от 5768,75лв- главница, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2006г и сумата от
115,38лв.- разноски.
По делото се установява, че по ч. гр.д.№ 23/2006г. на
ПлРС, въз основа на запис на заповед от 12.04.2004г, издаден от ЕТ ”***- ***Н.”,
и авалиран от отв. В.Н.Н.- лично, по реда на чл. 237, б.е от ГПК/отм./, е
постановено определение от 08.02.2006г., въз основа на което, в полза на
кредитора „****** „ООД, гр. Плевен, представлявано от ***, е издаден ИЛ от
08.02.2006г,-л. 12 от делото, за сумата от 5768,75лв- главница, ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2006г
и сумата от 115,38лв.- разноски.
По делото се установява, че по по ч. гр.д.№ 27/2006г.
на ПлРС, въз основа на запис на заповед от 12.04.2004г, издаден от ЕТ ”***- ***Н.”,
и авалиран от отв. В.Н.Н.-лично, по реда на чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./, е
постановено определение от 23.01.2006г., въз основа на което, в полза на
кредитора „****** „ООД, гр. Плевен, представлявано от ***, е издаден ИЛ от 23.01.2006г.-
л. 11 от делото, за сумата от 5768,75лв- главница, ведно със законната лихва,
считано от 04.01.2006г и сумата от 118,38лв.- разноски.
По делото се установява също, видно от представената в
заверено копие молба от „******”ООД, до
СИС при ПлРС, факта на образуването на изп. производство №
531-17/2006г., с разпореждане от ДСИ за връчване на призовка за доброволно
изпълнение до длъжниците от 06.04.2006г. Видно от съдържанието на молбата,
молителят „******”ООД, се е легитимирал като кредитор, въз основа на процесните
ИЛ и е посочен начин за принудително изпълнение- възбрана върху притежаваните
от длъжниците недвижими имоти, сред които е и процесния апартамент №5 на ул. ***,
в гр. Плевен. по делото се установява също, видно от представеното удостоверение
от ЧСИ Т. ***, че е образувано изп. дело № 26/2006г., с взискател „******”ООД и
солидарни длъжници- ЕТ ”***- ***Н.” и В.Н.Н.,
образувано първоначално под №531-17/2006г. по описа на СИС при ПлРС, въз основа
на процесните пет броя ИЛ. В удостоверението е посочено също, че към датата на
издаването му. 26.11.2012г, изпълнителното производство не е спирано на
основания по чл. 432 от ГПК, същото е висящо и не е прекратено.
По делото се установява също и факта на сключването на
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между кредитора „******”ООД, гр.
Плевен, представлявано от ***- като цедент и ищецът в настоящето производство Н.Х.М.-
И.- като цесионер, от 28.11.2012г., въз основа на който, цедентът е прехвърлил
на цесионера, вземанията си по процесните 5 броя ИЛ- подробно описани в
договора.
По делото се установява също и факта, че въз основа на ИМ от страна на В.Н.Н., е
образувано гр.д.№ 5343/2015г на ПлРС, с предмет иск с правно основание чл. 26,
ал.2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора за цесия, поради липса на
предмет- т. к. към датата на цесията, вземанията по ИЛ са погасени по давност,
както и поради съществуване на порок в авала по записите на заповед. Искът е
отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение. Установява се факта на
издаване на ИЛ №1274/17.02.2017г., по гр.д.№ 5343/2015г на ПлРС, за сумата от
600лв.- адв. възнаграждение, в полза на
ищеца Н.М.- И., против отв. В.Н.. По делото се установява също, че против
разпореждането за издаване на ИЛ по гр.д.№5343/2015г. на ПлРС е депозирана
частна жалба от страна на ***, оставена без уважение.
По делото се установява също, че въз основа на договор
за дарение от 21.11.2016г, обективиран в нот.акт №145, том II рег. №3354, нот.
дело №322 от
По делото се установява също, видно от представеното
удостоверение за родствени връзки на ******Н., че отв. В.Н. е негов баща, а
отв. И.Н.- негов син, с което съдът приема, че между отв. И.Р.Н. и отв. В.Н.Н.,
съществува роднинска връзка от 2-ра степен. Доколкото обаче предмет на
настоящето производство е безвъзмездно
разпореждане- дарение- това факт е неотносим.
По делото няма доказателства за изпълнение на задълженията по ИЛ от страна на длъжника по
тях- отв. В.Н., като авалист по издадените записи на заповед, като извънсъделни
изпълнителни основания, по смисъла на чл. 237, б. „е” от ГПК отм.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието на цитираната
разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат
установени в кумулативна даденост: ищецът да има качеството на кредитор спрямо
ответника- длъжник, извършване на увреждащо действие от длъжника, засягащо
имуществото му и знание за увреждането от страна на длъжника, който се е
разпоредил с имуществото си.
В
случая, ищецът в настоящето производство, се легитимира като кредитор, въз
основа на договор за цесия от 28. ноември. 2012г., въз основа на който е
придобил вземанията против ответника В.Н., по издадените против него 5 бр. ИЛ,
подробно описани по- горе. Съдът намира, че
въпросът относно действителността на цесията- по смисъла на чл. 26 ал.2,
предл. 1 от ЗЗД /липса на предмет/, е решен с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. №5343/2015г на ПлРС е същият не следва да бъде преразглеждан. В мотивите
на решението по посоченото дело е обсъдено и възражението на длъжника В.Н.
/ищец по същото/ за наличие на порок в авала, но доколкото мотивите не формират
сила на присъдено нещо, следва да се посочи следното: върху лицевата страна на
всеки от записите на заповед- като извънсъдебно изпълнително основание, въз
основа на които са издадени процесните ИЛ по ч. гр.д.№ №12, № 22, № 23, № 26 и №27 по описа за 2006год на ПлРС, е записано, че
задълженията по тях се поръчителстват от
В.Н.Н.- лично. Съобразно нормата на чл. 484, ал.1 от ТЗ- уреждащ менителничното
поръчителство, намиращо съответно приложение към записа на заповед,
поръчителство се дава върху менителницата /записа на заповед/ или върху алонж-
прикрепен към ценната книга лист, неразделна част от нея – арг. чл. 468, ал.1
от ТЗ. В случая не е налице порок във формата на авала, даден от страна на отв.
В. Н., като е посочено, че се поръчителства за цялото задължение по записа на
заповед. Следва да се отбележи също, че записа на заповед е едностранна
абстрактна търговска сделка, и съществува независимо от каузалните отношения
между страните. Безспорно по делото се установява, че въз основа на
представените записи на заповед, по предвидения от Закона ред- чл. 237, б.е от ГПК /отм./, са издадени процесните изпълнителни листове, обективиращи
вземанията на кредитора по тях.
По
делото няма данни длъжникът по цедираното вземане –отв. В. Н., да е валидно
уведомен за станалата цесия, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Видно от
съдържанието на договора за цесия -чл.4, се установява, че цедентът се е
задължил, да уведоми длъжниците, в 15 дневен срок от сключване на договора. В
случая, съдът приема, че ответникът- длъжник В.Н., е уведомен за станалата
цесия, най- късно към датата на предявяване на искът по чл. 26, ал.2, предл.1
от ЗЗД- атакуващ същата, по която е образувано гр.д.№ 5343/2015г. -26.10.2015г.
С оглед на това, съдът приема, че отв. Н.
е валидно уведомен за станалата цесия-арг. чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Безспорно е по
делото, че дарението на притежаваната от ответника Н. ид. част от процесния
имот, е извършено след датата на цесията и след уведомяването за това, което
обстоятелство легитимира ищецът Н.М.- И. като кредитор спрямо разпоредилият се
длъжник- отв. В. Н.. Съдът намира, че за валидността на договора за цесията и
действието й спрямо длъжниците, няма отношение цената, срещу която вземането е
прехвърлено, доколкото длъжникът не е страна по този договор.
По
делото, от страна на ответника В. Н., са изложени твърдения, че вземанията по
изпълнителните листове са погасени по давност, като част от оспорване
качеството на кредитор на ищеца, които възражения, съдът счита за
неоснователни. В случая, както бе
посочено по- горе, в полза на ищеца- като цесионер, съществува
неудовлетворено вземане по 5 бр ИЛ по ч.
гр.д.№ 12, № 22, № 23, № 26 и №27
по описа на ПлРС за 2006год, издадени по реда на чл. 237, б.е от ГПК/отм/.
Определенията по чл. 244, ал.1 от ГПК/отм/, с които са уважени молбите за
издаване на ИЛ, по чл. 237, б.е от ГПК/отм/, по всяко едно от посочените дела,
са обжалвани от страна на длъжника В. Н.. Съдът констатира, че, с изключение на
определението по ч. гр.д.№ 26/2006г. на ПлРС, по всички останали ч. гр. дела,
определенията са влезли в сила през 2015 година. По делото безспорно се
установи също, че въз основа на издадените ИЛ, на 06.04.2006г., е образувано
изп. производство №531-17/2006г., по описа на СИС при ПлРС, впоследствие
образувано под №26/2006г по описа на ЧСИ Т. ***, за което по делото има данни, че към 26.11.2012г, не е прекратено.
Правото
на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството
"кредитор" на длъжника, извършил правното действие, което се иска да
бъде обявено за относително недействително спрямо кредитора. Качеството
"кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника,
което вземане по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото
действие от длъжника и да съществува при извършването му- чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие -
достатъчно е да е възникнало и да не е погасено, както и неговият размер,
когато то е парично. Следва да се
посочи също, че в производството по чл. 135 от ЗЗД, ищецът следва да установи само
качеството си на кредитор, като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата
си, от които черпи правен интерес. В това производство съдът не може да
проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен
ако вземането не е отречено с влязло в сила решение, което не се установява в
настоящия случай. В производството по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, не могат да се
разглеждат възражения на ответника,
касаещи погасяването на вземането по давност . Съдът намира, че като цяло в
производството по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, длъжникът не
може да релевира възражения относно недействителността, прекратяването или
погасяването на вземането на кредитора. /в този см. Решение №328/23.04.2010г.
по гр.д.№ 879/09г. ІІІ г.о., Решение № 122/14.03.2011г. по гр.д.№ 1028/2010г.
на ІV г.о., Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г на ІV г.о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК./. Съдът намира също, поради изложеното, че за
производството по чл. 135 от ЗЗД, е ирелевантно обстоятелството има ли въобще
образувано принудително изпълнение за
събиране на вземанията по издадените ИЛ, респ. прекратено ли е същото.
На основание гореизложеното, съдът приема, че е налице
първата изиску***от закона материална предпоставка за успешното провеждане на
иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД .
По делото, въз основа на събраните доказателства
безспорно се установи и факта на извършване на действие на разпореждане- дарение на притежаваната от
отв. В. Н. 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, в полза на втория ответник-
негов внук- И.Р.Н.. Действието е увреждащо, когато има за последица намаляване на
имуществото на длъжника или негово обременяване, както и когато се затруднява
удовлетворяването на кредиторите чрез неговата ***формация и възможността за
принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /в т. см. Решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ г.о., Решение № 639/06.10.2010г. по
гр.д.№ 754/09г. ІV г.о./. С оглед на безвъзмездността на договора за дарение,
със самият факт на извършването, е налице и увреждане. Безспорен е факта, че
процесното дарение е валидно, и същото е произвело своето вещноправно действие.
Доколкото предмет на дарението е имот, 1/3 идч. от който е в режим на СИО между
дарителите- отв. В.Н. и ***, следва да се има предвид постановеното в ТР №
5/2013 на ОСГТК на ВКС, т.1, съобразно което, за личен дълг на единия съпруг, разпоредителната
сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява
за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД, за ½ ид. ч. от
имота- респ. в случая за 1/6 идч. По своя характер, Павловият иск по чл.
135 от ЗЗД, има облигационен, а не вещен характер. Увреждащата сделка- предмет
на отменителния иск, остава действителна за страните по нея, както и за всички
трети лица. При уважаване на ***иск, сделката счита се за недействителна, само
по отношение на кредитора – ищец, предявил иска, но и спрямо останалите
кредитори на длъжника- прехвърлител. От това следва, че искът с правно
основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно действие, а облигационно такова, като при
неговото уважаване, кредиторът –ищец, получава възможността да насочи изпълнението
за удовлетворяване на вземането си към това имущество, независимо, че то е
станало собственост на третото лице- приобретател, без това лица да има
качеството на длъжник спрямо ищеца.
Основателността
на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент- наличие на знание
/представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото
си, уврежда свой кредитор. В случая не е необходимо намерение за увреждане, т.
е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника,
че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му
/чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на
съответната сделка/действие, се увреждат техните интереси. Доколкото сделката е
безвъзмездна, релевантно по делото е само знанието на длъжника по нея-
прехвърлител В.Н., за увреждането- с безвъзмездно разпореждане, същият е
намалил активите на своето имущество, което по арг. чл. 133 от ЗЗД, служи за
общо обезпечение на кредиторите му. Знанието от страна на третото лице-
приобретател- отв. И.Р., действащ чрез своите родители и законни представители,
е ирелеванто, с оглед на безспорния безвъзмезден характер на дарението. Поради
това е ирелевантен и факта на
съществуващата родствена връзка между дарител и дарен.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният Павлов иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде обявена за недействителна, спрямо кредитора-
ищец Н.Х.М.- И., извършената сделка
на разпореждане- дарение, обективирана в нот. акт №2 обективиран в нот.акт
№145, том II рег. №3354, нот. дело №322 от
Следва
ответниците да понесат направените от ищеца разноски, в размер на 464,41лв., съобразно на представеният списък
по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора Н.Х.М.- И., ЕГН **********, адрес ***,
ДОГОВОР
ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот, обективиран
в нот.акт №145, том II рег. №3354, нот. дело №322 от
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В.Н.Н., ЕГН
**********,*** и И.Р.Н., ЕГН**********, като малолетен, представляван
от своята майка и законен представител Ц.И.Д.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Н.Х.М.-
И., ЕГН **********, адрес ***, общо, сумата
от 464,41лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: