Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Венцеслава Запрянова, като разгледа докладваното от
съдия Аврамова АНД № 314 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв. Н.П.,
като пълномощник на Т.Х.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно
постановление № 19-0271-000660 от 10.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което му
е наложено на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
административно наказание – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква се, че
както в АУАН, така и в НП липсва изложение на обстоятелствата относно извършеното
нарушение. В обстоятелствената част първоначално било посочено, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, а след това мотоциклет със същите
индивидуализиращи го белези. Оспорва се изводът на административнонаказващия
орган за повторност на нарушението, като се сочи, че не е подкрепен с
доказателства, а отделно от това не ставало ясно за кое нарушение се отнася.
Всичко това поставяло жалбоподателя в невъзможност да разбере констатациите на
проверяващия и наказващия орган и накърнявало правото му на защита. На следващо
място се възразява срещу размера на наложеното наказание. Предвид изложеното се
иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя - адв. Н.П. поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Пледира за отмяна на наказателното постановление и алтернативно за
неговото изменение с намаляване на наложената глоба в предвидения от закона
минимален размер.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
В следобедните часове на 05.06.2019
г. в гр. Симеоновград жалбоподателят Т.Х.В. управлявал мотоциклет марка „Хонда
ПЦ 35“ с рег. № ...., собственост на В. Т.Ж. По същото време полицейските
служители - свидетелите В. В. Г. и И.Г.К. изпълнявали служебните си задължения,
като били позиционирани на ул. „Търговска“ в гр. Симеоновград. Около 17:30 часа
забелязали управлявания от жалбоподателя мотоциклет и го спрели за извършване на
проверка. При поискване на необходимите документи, жалбоподателят В. не
представил СУМПС за категория „А“, нито документи за регистрация на превозното
средство. При извършена проверка в ОДЧ гр. Харманли полицейските служители
установили, че жалбоподателят повторно управлявал мотоциклет без да притежава
категория за съответния вид ППС. За констатираните нарушения на правилата за
движение по пътищата, свидетелят Г. съставил АУАН № 660/05.06.2019 г., който
бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Т.Х.В..
На 10.06.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 19-0271-000660 от ВПД Началник на РУ - Харманли към
ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за това,
че повторно управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, за което на
основание чл. 177, ал. 5, предл. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1500 лв., както и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП за това, че не носел свидетелство за регистрация на МПС, което
управлявал, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели В. Василев Г. и И.Г.К., които описват подробно и
еднопосочно извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и
съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда
фактически положение се установяват и посредством събраните писмени по делото
доказателства.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. По отношение
на императивните изисквания относно съдържанието и реквизитите на АУАН и НП,
регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът намира
следното:
Неоснователно е възражението
за липсата на яснота относно обстоятелствата, свързани с нарушението, в
частност с описанието на управляваното от нарушителя МПС. Действително в началото
на изложената в НП фактическа обстановка е посочено “водач на лек автомобил”,
но след това точно и ясно е описано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет,
което напълно кореспондира и с отразените в АУАН факти. Съдът счита, че се
касае за техническа грешка при изписването на текста на постановлението, която
не може да се възприеме като съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото
безспорно е разбрал при управлението на какво ППС е извършил посочените
административни нарушения. На следващо място, несъстоятелно е твърдението, че липсва яснота
относно това - кое от нарушенията, вменени на жалбоподателя, е извършено при
условията на повторност. От съдържанието на обжалваното НП недвусмислено се
установява, че повторността касае управлението на МПС без свидетелство за
съответната категория - нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. От друга страна
обаче, основателно е оплакването, че в НП не е посочено въз основа на какво се
приема наличието на повторност. За да се ангажира отговорността на
жалбоподателя по състава на по-тежко наказуемото нарушение, в описанието на
фактическата обстановка административнонаказващият орган е следвало да изложи
всички обстоятелства, които обуславят повторност предвид легалната дефиниция,
съдържаща се в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. В
случая липсва посочване на НП, с което жалбоподателят е наказан предходно за същото по вид нарушение, кога то е влязло в сила и дали
настоящото деяние е извършено в едногодишен срок от влизането му в сила. При
това положение е налице непълно описание на нарушението по отношение на
квалифициращия елемент „повторност” и неточно съотнасяне на така описаното
нарушение към съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 177,
ал. 5 от ЗДвП, доколкото при липсата на повторност санкционната разпоредба
би била чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Изложеното съставлява порок в наказателното
постановление по отношение на задължителните му реквизити по чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН, което неминуемо засяга правото на защита на нарушителя. Следователно
е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимостта от отмяна на НП в тази му част, въпреки че с поведението си на 05.06.2019 г. жалбоподателят
Т.В. действително е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на второто вменено на
жалбоподателя административно нарушение не се констатират
пороци в административнонаказателното
производство, които да водят до неговото опорочаване. В тази част обжалваното наказателно
постановление съдържа достатъчно
факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява. Това нарушение е формално, на просто извършване
и в неговия състав не е предвидено настъпване на определен резултат. За
съставомерността е достатъчно да се установи, че водачът не носи в себе си
изискуемите от закона документи. От събраните по делото доказателства става
ясно, че при извършената проверка от полицейски служители при РУ – Харманли и
изискване на съответните документи, жалбоподателят не е носел свидетелството за
регистрация на управляваното ППС. Това безспорно обуславя ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача Т.Х.В. за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Администативнонаказващият орган е
приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. 3 от ЗДвП, предвиждаща наказание с глоба от 10 лв. на водач, който не
носи свидетелството за регистрация на управляваното МПС. С оглед изложеното
съдът намира, че в обсъжданата част атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0271-000660 от 10.06.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково в частта, в която на Т.Х.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 177, ал. 5, предл. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-000660 от 10.06.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково в частта, в която на Т.Х.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: