Решение по КНАХД №123/2020 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 285

 

25.06.2020г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Хайгухи Бодикян 

                                                                                          Членове: Пенка Костова

                                                                                                          Росица Чиркалева

 

при секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 123 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В.Х.Т. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Т.Т., с посочен съдебен адрес: ***, кантора №10, против Решение №252 от 04.12.2019 г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, необосновано и издадено в противоречие на процесуалните правила. Сочи се, че въпреки подробните изведени възражения в първоначалната жалба и констатираните разминавания във фактическата част на издадения АУАН и НП, съдът не отменил оспореното НП №54/11.09.2019г. Наличието на разминаване на представената възраст на детето с повече от 10 години водело до абсолютната процесуална предпоставка за отмяна на НП, доколкото изведеното съдържание на АУАН и НП не кореспондирали помежду си. На следващо място именно в самото НП се извеждала хипотезата, че касационната жалбоподателка не направила имунизации на свое дете, родено на ***г., като тя заявявала категорично, че няма дете, родено на тази дата, като дъщеря ѝ била родена 10 години по – късно. Предвид изложеното, налице била абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на оспореното НП, доколкото при това съществено разминаване и неотговаряща на действителността фактическа обстановка водело до недопустимо ограничаване правото на защита на лицето. Не било изследвано както от административнонаказващия орган, дали санкционираното поведение не било продиктувано именно от личния лекар на В.Х.Т. – д-р Н. Н., липсвали обяснение от негова страна относно препоръките за непоставяне на ваксини, както и системността на непоставяне на такива в неговата практика, не бил изследван подробно въпроса налице ли били основания за отлагане на ваксините, поради наличие на обективни здравни показатели на детето. Липсвали данни по отношение на такова изследване. Моли се за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено НП №54/11.09.2019г., като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено противоречие с административно-наказателните правила.

Ответникът, Регионална здравна инспекция - Хасково, в представено чрез процесуален представител писмено становище оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Димитровград.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение №252 от 04.12.2019 г., постановено по НАХД №464/2019 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №54 от 11.09.2019г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Хасково, с което на В.Х.Т., за нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Р България и чл.58, ал.2 от Закон за здравето и на основание чл.209, ал.3 от Закон за здравето, е наложена глоба в размер на 100 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при провеждане на административно- наказателната процедура по съставяне на АУАН и НП не се констатират нарушения, които съществено ограничават процесуалните правила на жалбоподателя. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Наложеното административно наказание е приел за правилно определено.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В случая при провеждането на административно- наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП - на изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът е направил адекватен анализ.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Република България, задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции, като в ал.2 е посочено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1). Съгласно това приложение, задължителните планови имунизации се извършват чрез поставяне на съответната ваксинация, разпределено във времето съобразно с възрастта на пациента, считано от 24 часа от раждането на детето до навършване на 25 годишна възраст. От изложеното следва, че визираните медикаменти срещу съответния тип заболяване следва задължително да бъдат поставени на децата в посочените месеци, с което би се изпълнило задължението на родителя за ваксинация на децата по смисъла на чл.2 от Наредбата. Неизпълнението на горното представлява нарушение на това задължение, което е скрепено с административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.209, ал.3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.

Изпълнителното деяние предвижда неосигуряване провеждането на задължителните имунизации на децата, без да предписва непременно същото да е обективирано чрез отказ. Видно от протокола за извършена проверка, както и от съдържанието на АУАН и НП, В.Х.Т., в качеството си на родител на детето В. Д. Й., е обективирала писмено отказа да имунизира детето в амбулаторния лист, цитиран в НП и приложен по делото, съставен по повод рутинно изследване на здравното състояние на детето на съответната посочена в него дата. Доколкото се касае за бездействие, и предвид, че приложение №1 към Наредба №15 от 12.05.2005г. за имунизациите в Република България предписва срокове за извършване на имунизациите съобразно възрастта на детето, то факта на неизвършването им след указания срок води до извършване на нарушението във всеки един следващ момент до датата на неговото установяване.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения. Действително, както е посочил и районният съд, в НП детето е описано като родено на ***г., което не съответства на действителното и правно положение. Въпреки това, нарушението не е съществено в контекста на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съвсем ясно е кое е детето, на колко години е то, не може да има съмнение в жалбоподателя, че описаното нарушение касае именуваното с три имена нейно дете, не се твърди, че тя има и друго дете. С още по- голяма сила е аргумента, че всъщност не детето, а майката е нарушител, т. е. обстоятелствата за извършеното от нея касаят нейното поведение, както правилно е приел и районният съд.

Неоснователни са и наведените възражения, че не било изследвано дали санкционираното поведение не било продиктувано именно от личния лекар на В.Х.Т. – д-р Н. Н., липсвали обяснение от негова страна относно препоръките за непоставяне на ваксини, както и системността на непоставяне на такива в неговата практика, не бил изследван подробно въпроса налице ли били основания за отлагане на ваксините, поради наличие на обективни здравни показатели на детето. В решението районният съд обосновано е приел, че в приложените документи е категорично посочено, че жалбоподателят е отказвала на собствено основание- по своя воля- да имунизира детето си, няма нито едно доказателство в посока, че това е ставало по съвет на лекар. По делото липсват и данни за съществуване на основания за отлагане на ваксините, поради наличие на обективни здравни показатели на детето.

Наред с горното, настоящата инстанция намира, че наложеното административно наказание в случая е необосновано в неговия максимален размер. Индивидуализацията на административното наказание се осъществява при спазване разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 от ЗАНН. В конкретния случай при издаване на наказателното постановление административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно определения размер на наложената санкция, поради което, след извършената преценка в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, настоящият състав намира, че наказателното постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание глоба от 100лв. на 50лв., което е минималния предвиден в закона размер на наказанието. Това е и най- благоприятният за нарушителя вариант на отговорността.

Ето защо съдът счита, че следва да бъде отменено атакуваното решение и изменено процесното наказателно постановление, като бъде намален размера на наложената глоба от 100лв. на 50лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предл. 2 и чл.222, ал.1 от АПК  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №252 от 04.12.2019 г., постановено по НАХД №464 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №54 от 11.09.2019г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Хасково, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №54 от 11.09.2019г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Хасково, с което на В.Х.Т., за нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба №15/12.05.2005г. за имунизациите в Р България и чл.58, ал.2 от Закон за здравето и на основание чл.209, ал.3 от Закон за здравето, е наложена глоба в размер на 100 лева, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание глоба от 100 лева на 50 (петдесет) лева.

Решението е окончателно.     

 

Председател:                                                           Членове: 1.

 

     

                                                                                                  2.