Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 423
гр.Кюстендил, 16.05.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно
заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар Янка
Ангелова, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1862/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
„ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД,ЕИК *********, седалище: гр.София,бул. България № 49,
бл, 53 Е, вх. В , е предявило против С.К.И.
, ЕГН **********
***, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сума в размер на 1342.08
лв.,представляваща неизплатено парично
задължение по договор за потребителски кредит №
3022714588/15.08.2017 год.,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се разноските от производствата
Особеният представител на ответникът
изразява становище за допустимост и вероятна оснвателност на исковата
претенция.
КРС,след като обсъди при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
От писмените доказателства по
делото,а именно:
стандартен европейски формуляр за предостяване на информация за потребителски
кредити от 15.08.2017 год.,допълнителна преддоговорна информация,представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предостяване на информация за
потребителски кредити от 15.08.2017 год.,договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ №
********** /15.08.2017 год.,СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПАКЕТ ОТ
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ от 15.08.2017 год.,Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит,погасителен план към договор
за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017 год.,преводно нареждане от
15.08.2017 год. по договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017 год.,извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № ********** /15.08.2017
год .,удостоверение изх.№ 20180611142737/11.06.2018 год.,изд.от Агенция по
вписванията,както и от приложеното в цялост ч.гр.д.№904/2018
г.КРС се установява това,че : 1.между страните на 15.08.2017 год. е сключен
договор за потребителски кредит,по силата на които ищецът като кредитор се
задължил да предостави на ответницата като длъжник в заем сумата от 500.00
лв.,която последната следвало да връща при условията на договорът,погасителен
план към същият и ОУ,при предоставена на ответницата преди сключване на
договорът преддоговорна информация;2.между страните било сключено споразумение
и за предоставяне на пакет допълнителни услуги,съгласно ОУ,при което ответникът
следвало да заплати и сумата от 600.24 лв.,при ползване на някоя от посочените
пет броя услуги;3.ищецът превел по банкова сметка ***.;4.ищецът подал заявление
по чл.410 ГПК и по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС същото за исковите суми и основания
било уважено, като по реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват исковете.Не се
представят по делото доказателства за това ответникът да е сторил плащания по
договорът.
От установеното се налага извод за
частична основателност на исковата претенция.Мотивите на съдът са следните :
Няма спор между страните и доказателствата по делото установиха ,че между
страните на 15.08.2017 год. е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК . Според дадената в чл. 9 ЗПК
легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на предоставената
парична сума. Доколкото цитираната дефиниция съдържа само задължението на
кредитора, но не и на потребителя, последното би трябвало да се извлече от
характеристиката на предмета на договора - в случая паричен заем - посредством
общата разпоредба на чл.240,ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по
терминологията на ЗПК) се задължава да върне заетата сума.Договора съдържа
съществени уговорки за дадената в заем сума,размера на договорената лихва, ГПР,
начина на връщане на даденото в заем-кредитора е приел сумата,ведно с
договорената лихва /възнаградителна по характера си/ да бъде върната на равни месечни/анюитети/ вноски в размер на
30.91 лв., всяка съдържаща в себе си част от главницата и договорената лихва,
начален и краен срок на връщане,като последния съгласно погасителният план е
датата 10.09.2019 год. Не се спори между страните, а това се установява и от
преводното нареждане от 15.08.2017 год.,че кредитора е изпълнил задължението си
по реално предаване на сумата в заем.В тежест на ответницата бе да установи
изпълнението на собственото си задължение,като доказателства в тази насока не
се представят,поради което същата е неизправна страна в
правоотношението.Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,реално предоставяне на
договорения заем и изискуемост на
задължението за неговото връщане,които предпоставки в казуса не са налице за
цялото вземане.Ищецът твърди, че ответницата не е платила нито една вноска,при
което с просрочието и за повече от 30 календарни дни,съгласно ОУ,настъпва
автоматично прекратяване на действието на договорът и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост.Настоящият състав счита,че двете волеизявления са
взаимно изключващи се и едновременното им съществуване представлява правен
абсурд/ non sens/. Трайната съдебна практика приема,че с достигане на
волеизявлението за прекратяване до насрещната страна по сделката настъпват правните
му последици и то не може да бъде оттеглено и предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора ,поради и което може да бъде изменен само договор, който
съществува, но не и такъв, който е прекратен. Настоящият състав на съда
счита,че по отношение на кредитите,
отпускани от финансовите институции,а ищцовото ТД съгласно регистрацията си и
по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 ЗКИ е
такава, и за тях следва да важи изискването на т. 18 от TP № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС за предварително уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит. Потребителят по ЗПК на услуги от небанкова финансова институция
не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от потребителя на банкова
услуга, още повече в хипотеза, в която предлагат идентична услуга по занятие в
хода на търговската си дейност - предоставяне на паричен заем.По делото няма
доказателства за това кредиторът да е известявал писмено длъжникът-ответник,че
обявява цялото си вземане за предсрочно изискуемо,поради което такова в пълен
размер по отношение на отпуснатият кредит не е било изискуемо към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 08.05.2018 год.,към която дата
изискуеми и с настъпил падеж са били вноски от 1 до 7 вкл.,възлизащи в размер
на 216.37 лв.,като това важи само по отношение на вноските за погасяване на
реално отпуснатият кредит. В хода на процеса е настъпила изискуемостта и на
вноски от 8 до 20 вкл.,при което в полза на ищецът съобразено и с Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТ, съществува
вземане към датата на изслушване на устните състезания в размер на 618.20 лв.
Исковата претенция, въпреки
лаконичността на обст.част,практически се основава не само на вземането по
реално отпуснатият кредит,а и по възможността уговорена в ДПК за закупуване от
страна на ответницата на допълнителен пакет услуги,за което се представя и
подписано споразумение от датата на договорът, при което пък в последният са
включени и уговорките за заплащане именно на този допълнителен пакет-отново на
равни месечни вноски всяка в рамер на 25.01 лв.,при което общият размер на
вноската е в размер на 55.92 лв.Съдът счита,че в полза на ищецът вземане за
сумата от 600.24 лв. по този допълнителен пакет услуги не съществува.Частта от
ДПК за заплащане и на сумата от 600.24 лв./в размер по-голям от предоставените
за ползване парични средства/ по допълнителен пакет услуги и изрично
подписаното споразумение противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените за
тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е
посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението,
каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
На следващо място следва да се отчете и факта, че заплащането на това
възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено,
че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става
изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да
не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план ответникът е
следвало да заплаща в продължение на 24 месеца по 25.01 лв. за нещо, което не ползва. Процесното
споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за
наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е
уговорено индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му евентуално. Едновременно с това
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
неравноправно се третира икономически по – слабата страна в оборота, като се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на
друг. След като споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение,
поради което за посочената сума искът е неоснователен.Дори да се приеме, че
Споразумението за закупуването на допълнителен пакет услуги представлява
договор за предоставяне на услуги за продължителен период от време, при който
потребителят заплаща стойността на услугите чрез периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне, поради което е изключен от определението за
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, то, за да възникне задължение за заплащане на цената на
тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма
доказателства по делото длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените
услуги, включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане
на кредит и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното
заплащане. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна
на реалното им предоставяне,доказателства в която насока и липсват.Въпреки това
съдът отбелязва,че суми по посочените пет вида услуги ответницата също не дължи
и поради следното.С оглед хронологията на събитията и това,че ответницата не е
заплатила нищо от дължимото е било
възможно ползването реално само на първата,а именно "приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит",изразяваща се в
това, че кредиторът ще разгледа молбата за кредит с предимство пред други, т.
е. касае се за преддоговорно действие. От Споразумението следва, че дори и да
не ползва останалите услуги, само заради това, че кредитът й е
"приоритетно разгледан", ответницата ще дължи възнаграждение (600.24 лева), което представлява сума,надхвърляща с
20 % сумата по кредита, т. е. липсва
еквивалентност на престациите. Такава клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна и тъй като не е
уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Услугата "приоритетно изплащане на кредита" е
свързана с "усвояване на кредита", поради което такса за нея (без
значение дали се нарича "възнаграждение") не се дължи – аргумент чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Останалите "услуги" представляват по същество възможност за изменение
на параметри от ДПК, за което обаче се изисква "изпълнение на
изисквания" и одобрение от кредитора, т. е. ответницата следва да плаща
"предварително" за бъдещо несигурно събитие, чието настъпване изцяло
зависи от волята на кредитора. Няма и санкция за кредитора, ако не се съгласи
на изменение на договорът. Ако събитието не настъпи по време на действие на
Договора, няма възможност длъжникът да получи обратно платеното или част от
него, т. е. споразумението позволява на кредитора да задържи цялата сума за
възнаграждение , получена за престация, която не е извършил,а това е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 от
ЗЗП). Ето защо споразумението като цяло не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което клаузите му са
неправноправни и тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Предвид изложеното ответникът не дължи суми по споразумението и искът за
сумата от 600.24 лв.следва да бъде отхвърлен.
Налице е положителната процесуална предпоставка за
допустимост на исковата претенция, а именно-депозирано от ищцовото ТД заявление
по реда на чл.410 ГПК.Поради изложеното исковата претенция е частично
основателна и ще се уважи за сумата от 618.20 лв.,която представлява 46.06 % от
предявената, на който процент съответно съдът ще уважи и претенцията за
разноските. Разноските по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС в размер на 177.50 лв.,от която държавна такса от 25.00
лв. и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение се дължат в размер 81.76 лв.По настоящото производство
ищецът е платил държавна такса в размер на 26.84 лв.,като е представляван от
юрисконсулт,при което съдът при
съобразяване със степента на правна сложност на делото-ниска,както и това че
участието на представителя е сведена само до изготвяне на ИМ и изпълнение на
укзанието на съда за внасяне на държавна такса и представяне на платежния
документ по делото,ще определи възнаграждение от 100.00 лв.,сума която ще се
възложи в тежест на ответника.По делото ищецът е платил и възнаграждението за
особеният представител на ответникът-сумата от 300.00-триста лева,която съдът
също ще му присъди.От общият размер разноски в исковото производство от 426.84
лв.на ищцовото ТД се следват разноски в размер на 196.60 лв.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и
чл.86,ал ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено между „ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД,ЕИК *********, седалище: гр.София,бул. България № 49, бл, 53 Е, вх. В
и С.К.И. , ЕГН **********
***, че последната
му дължи сума в размер на 618.20
/шестотин и осемнадесет лева и двадесет стотинки/лв., представляваща неизплатено парично задължение по
договор за потребителски кредит № 3022714588/15.08.2017 год.,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 904/2018 г.КРС,ведно със
законната лихва върху горната,считано от 08.05.2018 год. до окончателното изплащане
на сумата,като за сумата от 723.88 /седемстотин и двадесет
и три лева и осемдесет и осем стотинки/лева,представляваща разликата до пълният
предявен размер на искът за сумата от 1342.08 /хиляда триста четиредесет и два лева и осем
стотинки/лева,ОТХВЪРЛЯ ИСКЪТ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.К.И.
, ЕГН **********
*** ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД,ЕИК *********, седалище: гр.София,бул.
България № 49, бл, 53 Е, вх. В, сумата от 81.76 /осемдесет и един и седемдесет и шест/лева,
представляваща сторените от последното разноски по ч.гр.д.№ 904/2018
г.КРС,както и сумата от 196.60 /сто
деветдесет и шестдесет/лева,представляваща сторените разноски в настоящото
производство,съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му страните чрез връчване на препис.
След влизане в сила на решението
препис от същото да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.№ 904/2018 год.КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: