РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Първомай, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20235340200080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0325-000322/18.04.2023 г.,
издадено от Началника на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Б. С. П.
на основание чл. 178д ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не оспорва, че на 16.03.2023 г.,
докато извършвал инкА. дейност със служебен автомобил с рег. № *******, му била
извършена проверка от служител на РУ Първомай. Поддържа, че в този момент
автомобилът бил с работещ двигател и включени светлини, след събиране на парични
средства от магазин на „Виваком“. Твърди, че на следващия ден, след като позвънил по
телефона, разбрал от дежурния полицай, че му е съставен АУАН за неправилно
паркиране. Посочено е, че при движение по ул. „Димитър Благоев“ в гр. Първомай не
могло да се види знакът Д21, който бил поставен неправилно на вертикална метална
тръба на друг знак. Също така липсвала и пътна маркировка, от която да може да се
установи, че мястото е определено за хора, имащи трайни увреждания. Счита, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, местата за паркиране на
автомобили на хора с увреждания следвало да се обозначават както с пътен знак Д21
1
„Инвалид“, така и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. В
случая двете изисквания не били изпълнени. По тези съображения моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Б. С. П. бил служител на фирма „Боду СОД“, която
извършвала инкА. дейност. На 16.03.2023 г. жалбоподателят и негов колега следвало
да отидат до магазин на „Виваком“ в гр. Първомай, за да вземат наличните парични
средства. Пътували с лек автомобил „Форд Фиеста“, собственост на „Боду СОД“ ООД,
с рег. № *******, управляван от жалбоподателя, като този ден закъснявали, а след
офиса в гр. Първомай трябвало да посетят още няколко обекта. При пристигането им в
гр. Първомай жалбоподателят спрял управлявания от него лек автомобил „Форд
Фиеста“, с рег. № *******, пред магазина на „Виваком“ на ул. „Димитър Благоев“ на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
Мястото било обозначено с пътен знак Д21, указващ място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Имало и избледняла пътна
маркировка със син цвят, голяма част от която била изтрита. Жалбоподателят останал в
автомобила, а колегата му слязъл и се отправил към магазина, за да вземе паричния
оборот от свидетелката Ваня А. – служител във „Виваком“, като предаването
продължило няколко минути. Около 18:31 ч. полицейските служители в РУ Първомай
свидетелят А. А. П. и неговите колеги А. И. Д. и А. Р. Ч. извършвали обход с патрулен
автомобил по ул. „Димитър Благоев“, когато забелязали, че лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № ******* е установен на място, определено за хора с трайни
увреждания. След като спрял зад автомобила на жалбоподателя, свидетелят П.
констатирал, че автомобилът е с работещ двигател и с включени светлини, водачът Б.
С. П. се намира в лекия автомобил, както и че липсва стикер за инвалидност. Пред
свидетеля П. жалбоподателят заявил, че счита, че не е в нарушение, тъй като извършва
инкА. дейност. При проверката свидетелят П. установил още, че жалбоподателят не
носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на МПС, част 2.
Поради това свидетелят П. съставил глоба с фиш серия GТ №
1865819/16.03.2023 г. на жалбоподателя Б. С. П. за нарушение на чл. 98 ал. 2, т. 4
ЗДвП, като наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 186, вр. чл.
178 ЗДвП.
Тъй като жалбоподателят отказал да подпише фиша, свидетелят П. съставил
срещу него Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА №
881639/16.03.2023 г. за нарушения на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Свидетелят П. предявил акта на жалбоподателя, за да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, но последният отказал. Това се
2
случило в присъствието на свидетеля А. Р. Ч., който удостоверил чрез подписа си, че
жалбоподателят отказва да подпише акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Б. С. П. на основание чл. 178д ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите П., Ч. и А.. Съдът кредитира показанията
на актосъставителя П. и свидетеля Ч., тъй като чрез тях се изясняват факти във връзка
с възприетите от тях действия на жалбоподателя. Свидетелят П. разказва, че
управляваният от жалбоподателя автомобил се намирал на място, обозначено със знак
Д21, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, че
водачът бил в автомобила при включени светлини и работещ двигател, както и че не
притежава стикер за инвалидност. От своя страна, свидетелят Ч. е възприел, че
жалбоподателят отказва да подпише предявения му от свидетеля П. акт за установяване
на административно нарушение. Същевременно свидетелката А. дава подробни
сведения за причината жалбоподателят и неговият колега да посетят гр. Първомай, за
извършваната от тях дейност и осъществените от водача на автомобила и охранителя
действия от пристигането до потеглянето им. Съдът кредитира показанията на тримата
свидетели, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства. Поради това и тъй като в случая не се констатираха каквито и да е
основания показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат
от съда. В подкрепа на гореизложеното е и приложената по АНП фотоснимка,
представляваща извадка от техническо средство РСОД, зачислено на РУ Първомай, от
която е видно, че мястото, където е било установено процесното моторно превозно
средство, е обозначено по предвидения в закона ред с пътен знак Д21 „Място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.03.2023 г. (датата на извършване на нарушенията),
а НП – на 18.04.2023 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за
съставомерността на нарушенията. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя
и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушенията, с което е
3
съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Спазена е и разпоредбата на чл. 43, ал. 2
ЗАНН, че когато нарушителят откаже да подпише акта, както в настоящия случай, това
се удостоверява чрез подписа на един свидетел. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Описанието на нарушенията
съответства на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). В АУАН и НП пълно и точно са описани всички
съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка
извършени ли са нарушения и каква е тяхната правна квалификация.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира следното:
Относно нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП паркирането е забранено на
места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178д ЗДвП е
предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който без да има това право, паркира на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
В случая по делото няма спор, че жалбоподателят не е лице с увреждане и
поради това няма право да паркира на място, определено за тази цел със знак Д21. За
решаване на настоящия казус следва да бъде изяснено дали поставеният знак Д21 е
породил действие за мястото, на което жалбоподателят е установил управляваният от
него автомобил, както и дали той е извършвал дейност по престой или паркиране.
В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 25 от Наредба
№ РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и
на сградите и съоръженията, която действително предвижда, че местата за паркиране
на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за
паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в
съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
(ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за
паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ
за достъпност в бял цвят. От друга страна, според чл. 120 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Д21 се използва за
сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания. Пътният знак се поставя самостоятелно.
Съпоставяйки съществуващата нормативна уредба с установените по
настоящия казус факти, съдът приема, че поставеният на място пътен знак Д21 не е
съчетан с пътна маркировка с международния символ за достъпност, а от снимките е
видно, че наличната такава е значително износена. Това обаче не означава, че
поставеният знак Д21 не е породил действие. Според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП пътен знак
Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания. Когато върху платното за движение или в обхвата на
пътя липсва пътна маркировка или друго допълнително средство за сигнализиране
(допълнителна табела), съдържаща информация за мястото и броя на местата за
паркиране, определени за хора с трайни увреждания, зоната на действие на знак Д21
обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след знака съгласно
чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Следователно този знак има действие за
4
участъка от пътната лента, на която е поставен, намиращ се непосредствено след него,
по посока на движението (арг. от чл. 41, ал. 1 ППЗДвП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 18
от 23.07.2001 г.). Видно от изготвената фотоснимка автомобилът на жалбоподателя се е
намирал непосредствено след знака Д21, от което следва, че е попадал в зоната му на
действие.
В случая с оглед въведените от жалбоподателя възражения е необходимо да се
отбележи, че липсата на надлежно поставена пътна маркировка на участъка от пътя, до
който се отнася този знак, не съставлява основание, което да изключва задължението
на водачите да съобразяват поведението си с неговото предписание. Аргумент за това
разбиране е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗДвП, която предвижда, че когато има
несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в
движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Щом съобразяването с
предписанието на пътния знак е задължително, дори когато е налице несъответствие с
това на пътната маркировка, то на още по-силно основание пътните знаци са
задължителни, когато тА. несъответствие няма поради липсата на нанесена
маркировка. Поставеният пътен знак Д21 е бил видим за жалбоподателя, като
несъстоятелни са възраженията му, че е поставен неправилно.
На следващо място в разглежданата хипотеза изпълнителното деяние на
нарушението изисква водачът да е извършил дейност по паркиране. Легални
дефиниции за понятията „престой“ и „паркиране“ се съдържат съответно в
разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Ал. 1 предвижда, че пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача, а ал. 2 посочва, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг
участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. В разглежданата хипотеза следва да се отчете, че
жалбоподателят, освен качество водач на МПС към момента на извършване на
проверката е притежавал и друго качество, а именно охранител, водач на автомобил за
охрана и транспортиране на ценни пратки и товари, част от въоръжен екип, състоящ се
от двама служители на охранителна фирма „Боду СОД“ ООД. Предвид това качество
на водача на автомобила и с оглед вида на процесното административно нарушение
следва да се вземат предвид и разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност
(ЗЧОД) и Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧОД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗЧОД охраната при
транспортиране на ценни пратки или товари е дейност по защита, предотвратяване и
пресичане на противоправни посегателства върху пари, ценни книжа, благородни
метали, произведения на изкуството или други ценности при тяхното транспортиране,
при което се използва въоръжена с огнестрелно оръжие охрана, специално оборудван
транспорт, средства за връзка и други технически и помощни средства за охрана. Не е
задължително автомобилът да е брониран, тъй като тА. изискване съществува
единствено, когато се транспортират ценни пратки и товари над 30 000 лв. (чл. 37, ал. 3
ЗЧОД). Вземайки всичко изложено, съдът намира, че при така възприетата фактическа
обстановка може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил действие по
престой с МПС, но не и паркиране. Той е установил автомобила за ограничено време,
5
което е било необходимо за товарно-разтоварни работи, а именно колегата му да вземе
натрупания в обслужвания обект паричен оборот. Също така безспорно е установено,
че водачът се е намирал в автомобила, който е бил с работещ двигател и включени
светлини. Изводът, че осъществяваната дейност съставлява товарно-разтоварни работи
може да се извлече и от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 8121з-611 от
11.06.2018 г., съгласно която е налице задължение за товарене и разтоварване на
ценните пратки и товари с противокуршумни жилетки и огнестрелно оръжие, както и
задължение за водача на автомобила, когато товаренето и разтоварването се извършват
в общодостъпни зони, да оставя автомобила с работещ двигател и да не напуска
мястото си. При това положение жалбоподателят е бил и задължен да спре максимално
близо до търговския обект, за да се избегнат посегателства върху транспортираните
пари. Предвид всичко изложено и доколкото спирането е продължило само няколко
минути и е било в изпълнение на една от предвидените в разпоредбата на чл. 93, ал. 1
ЗДвП цели, съдът приема, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП. Какво беше посочено по-горе, не се доказа действително да е налице
паркиране на място, определено за лица с трайни увреждания, а е налице само престой.
Поради това съдът намира, че не е осъществен от обективна страна фактическият
състав на вмененото нарушение и неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Ето защо, съдът приема, че конкретното административно нарушение
не е извършено, като наказателното постановление в тази част подлежи на отмяна.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Това задължение е само за водач на МПС, т. е. същият е длъжен да
носи съответните свидетелство и талон само при управление на МПС. Съгласно
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По-
благоприятен във всички случаи е този закон, който изключва характера на
административно нарушение и съответно наказуемостта на даден вид деяние,
третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда по-леко
наказание по размер или вид. С изменението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., е налице задължение за водача да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.
От това следва, че е отпаднала наказуемостта на деянието за неносене на контролен
талон, макар същото да е попадало напълно под административнонаказателния състав
на изменената разпоредба към датата на извършването му. В случая, въпреки че от
фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е носил СУМПС при
управление на МПС, съдът приема, че е допуснато съществено процесуално
нарушение. Както беше посочено по-горе, както в АУАН, така и в НП са описани две
отделни нарушения – както неносене на СУМПС, така и на контролния талон към него.
В същото време е наложено само едно единствено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е
категорична, че когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това означава, че
6
за всяко деяние, което съставлява нарушение, следва да бъде наложено и отделно
наказание, което да се търпи отделно – т. е. принципът на определяне на едно най-
тежко наказание, закрепен в чл. 23 НК, е неприложим в случаите на извършване на
няколко отделни административни нарушения. Поради това е недопустимо за няколко
отделни нарушения да бъде налагано само едно административно наказание. Ето защо,
като е наложил само едно наказание за две отделни нарушения, наказващият орган е
допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно в
хода на съдебното производство, още повече, че е абсолютно неясно за кое от двете
твърдени нарушения е наложено наказанието. Наред с това, следва в случая да се
посочи и това, че изтъкнатата неяснота препятства съда при осъществяване на
правомощието му да отмени наказателното постановление единствено досежно някое
от посочените административни нарушения, в случай че наличието на тА. не е
доказано, не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, е изтекла предвидената погасителна
давност или ако след датата на извършването е отпаднала наказуемостта му, както в
настоящия случай. По тези съображения съдът приема, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗАНН, вр.
чл. 18 ЗАНН, ограничаващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице
и препятстващо съдебната проверка за законосъобразността на наказателното
постановление, поради което наказателното постановление в частта относно
нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП също следва да бъде отменено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява. В случая, при така приетото от фактическа страна, се установява, че
жалбоподателят не е носил нужното свидетелство. В тази връзка въведените от
жалбоподателя възражения, че ръководството на дружеството, в което работел, не
предоставяло на водачите необходимите документи за автомобилите са неоснователни,
доколкото водачът преди да предприеме действия по управление на МПС, е длъжен да
провери дали носи свидетелство за регистрация. Административното нарушение е
безспорно установено, като е приложена и правилната санкционна норма на чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лв., е
абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя. Не са
налице основания този случай да бъде определен като мА.жен по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото не се касае за деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Поради това в тази част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0325-000322/18.04.2023 г.,
издадено от Началника на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в частта, в която
на Б. С. П., ЕГН: **********, адрес: *******, на основание чл. 178д ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.
4 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0325-000322/18.04.2023
г., издадено от Началника на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в частта, в
която на Б. С. П., ЕГН: **********, адрес: *******, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ______п_________________
8