Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 / 23.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2.
Георги Видев
при секретаря Т.С. и с участието на прокурора
С. Я., разгледа докладваното от съдия Видев касационно
административно-наказателно дело № 71, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик,
както и по касационна жалба на Д.Й.Д.,*** и двете – против
Решение № 719 от 06.12.2019 г., постановено по нахд № 1135/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което в едната му част е отменено наказателно
постановление № 19-1006-001553/10.05.2019 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР –
Пазарджик, а в другата му част – постановлението е потвърдено.
С отменената част
на посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 103 от Закона за движение
по пътищата на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон, е
наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, а с потвърдената част –
за нарушение на чл. 137е от Закона за движение по пътищата, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик се
моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Излагат се доводи за
нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост
на решението в отменителната му част. Този касатор не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Касаторът – Д.Й.Д. – на свой ред
претендира отмяна на решението в потвърдителната му част. Счита, че в тази част
решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон, както и че наложеното му наказание е
явно несправедливо. Подържа жалбата си чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание и оспорва насрещната жалба на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР –
Пазарджик. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът дава заключение за основателност
на жалбата на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР –
Пазарджик и за неоснователност на жалбата на Д.Й.Д..
По отношение на първата жалба.
Съдът е приел от една страна, че Д.Й.Д. не е извършил вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП – неспиране
при подаден сигнал за спиране от контролен орган, а от друга, че е допуснато
нарушение в административнаказателното производство, изразяващо се в неправилна
квалификация на евентуално извършеното административно нарушение. Липсата на
нарушение се изразява в несъставомерност на извършеното деяние, тъй като по
делото е установено, че полицейският служител, подал сигнала за спиране няма
качеството на контролен орган по регулиране на движението, съответно няма право
да спира ППС и да проверява документи. Съответно, доколкото служителят е орган
на полицията, той би могъл да спира граждани за проверка и да издава
разпореждания по ЗМВР, но не и по ЗДвП.
Настоящият състав
споделя тези изводи на районния съд.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 103
от ЗДвП предвижда следното:
Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От формулировките „контролни органи“ и „представителя
на службата за контрол“ действително следва по несъмнен начин, че не е
достатъчно единствено качеството полицейски служител, а е необходимо същият да
е натоварен с функциите по контрол на движението.
Неоснователно е възражението, че „неспирането
при подаване на разбираем сигнал за спиране със стоп палка от униформен
служител на МВР, оборудван съответно с патрулен автомобил с надписи МВР“ не би
могло да не бъде нарушение на ЗДвП. Действително, неспирането в тази ситуация
би представлявало нарушение на ЗДвП но само ако се установи, че служителят
действително е орган на МВР и че е изпълнено изискването на чл. 165, ал. 1, т.
1 от ЗДвП да принадлежи към служба, която е определена от министъра на
вътрешните работи да контролира спазването на
правилата за движение. Именно в този случай служителят би имал правомощието по
ал. 2, т. 1 от ЗДвП да спира пътните превозни средства и да проверява
документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство.
Не е налице и допуснато процесуално нарушение
от районния съд поради липсата в диспозитива на конкретна правна норма, въз
основа на която е отменено наказателното постановление в тази му част. Не е
необходимо в диспозитива на решението да се сочат правни норми, тъй като
функцията на същия е да посочи същността на разпореденото от съда по съществото
на спора.
Независимо от горното, в случая е налице и
друго обстоятелство обосноваващо незаконосъобразност на наказателното
постановление в тази му част, което не е обсъдено от районния съд. Подаването
на сигнал за спиране посредством стоп палка, в ситуацията и мястото, в която са
се намирали полицейският автомобил и мотоциклетът на Д. (а именно – на самото
кръстовище при работеща светофарна уредба) е било неуместно и е създавало
предпоставки за възникване на ПТП в случай на оставане в най-дясната лента при
подаване на зелен сигнал от светофара. При това полицейският служител е подал
само сигнал за спиране без да посочи друго място за спиране. Тези обстоятелства
действително са представлявали пречка Д. да изпълни задължението си на водач на
МПС.
Затова жалбата на наказващият орган е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на второто нарушение, за което е
издадено наказателното постановление – управление от касатора Д. на мотициклет
без носене на каска – районният съд е приел същото за доказано, а
постановлението – за законосъобразно. Настоящият състав споделя този извод на
районния съд. Действително извършването на нарушението е установено несъмнено с
показанията на полицейския служител Б. и от докладната записка, изготвена от
същия и от полицейския служител М.. Правилни са доводите на съда, с които той е
кредитирал тези доказателства и съответно е отказал да направи това по
отношение на показанията на свидетеля Ч. и обясненията на касатора Д..
Действително двамата полицейски служители са се приближили и са спрели
непосредствено пред мотоциклета, поради което не би могло да има съмнение, във
възприятието им, че Д. е бил без каска. Следва също да се посочи, че
впоследствие Д. си е признал пред полицейските служители, че е бил без каска.
При това правилно съдът е отбелязал, че те нямат никакъв мотив да обвиняват
този касатор.
Несъстоятелни са възраженията, че след като
полицейските служители не са имали право да спират касатора Д. за проверка, то
не е следвало да бъдат кредитирани показанията на Б.и писмените свидетелства на
М., които при това са противоречиви. По отношение на това нарушение
полицейските служители имат единствено качеството на свидетели-очевидци, които непосредствено
са го възприели. Освен това не е налице противоречие на показанията и писмените
обяснения. Напротив, същите са точни, логични и непротиворечиви.
Неоснователно е и възражението за непълно
описание на нарушението в АУАН. Описано е превозното средство – мотоциклет,
мястото на нарушението – съответното кръстовище, посоката на движение, времето
– дата и точен час, както и самото изпълнително деяние – неизползване на
защитна каска, от касатора като водач на мотоциклет. Следователно е налице
точно и подробно словесно описание на нарушението и същото е в съответствие с
посочената като нарушена правна разпоредба.
Предвид това решението в тази му част е постановено
в съответствие с относимия материален закон.
Липсват и нарушения на процесуалния закон от
районния съд. Съдът е събрал всички относими доказателства и като е обсъдил
доводите на страните е стигнал до правилния извод за законосъобразност на НП в
частта му по отношение на нарушението „управление на мотоциклет без носене на
защитна каска“.
Не е налице и явна несправедливост на
наложеното наказание. Напротив същото напълно съответства на предвиденото в
закона в абсолютно определен размер наказание глоба от 50 лв. и като такова е
законосъобразно и справедливо.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд и в двете му части е валидно и допустимо и тъй като е и
материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е частично
основателна претенцията за разноски на касатора Д.. Следва да му се присъди
платеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуалното
представителство, осъществено по отношение на жалбата на Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик. Недопустима е претенцията му за присъждане на
адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд, пред когото е
следвало да бъде предявена тази претенция.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила изцяло Решение № 719 от 06.12.2019 г., постановено по нахд №
1135/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което в едната му част е
отменено наказателно постановление № 19-1006-001553/10.05.2019 г. на началник
група в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик, а в другата му част – постановлението е потвърдено.
Осъжда Сектор
„Пътна полиция“ – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик да заплати на Д.Й.Д.,*** разноски по делото в
размер на 300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/