Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Долапчиева гр. дело № 5450 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.12.2015 г., постановено по гр. д. № 3569/2015 г., по описа на СРС, 125 състав, е признато за установено по предявения от Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. срещу А.Н. К.-П.и Ц.П.П., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка при заснемането на границата между имоти с № 18084.2700.2792 и № 12084.2700.2793 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД – 14-118/23.09.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като към момента на влизане в сила на кадастралната карта Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. са били съсобственици по силата на наследствено правоприемство от Л.И.Ц. на реална част на недвижим имот с площ от 86 кв. м., заключен в площта по точки – 3-4-Е-Ж-З на комбинираната скица на лист 89 към заключението на вещото лице Д. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която част от недвижим имот №18084.2700.2792  неправилно е  заснета по кадастралния план от 2013 г., като част от поземлен имот 12084.2700.2793 от кв. 74  по плана на  селоВ., общ. Столична, област София /столица/ и която реална част е заснета в северната част на имот 12084.2700.2793, който имот е с граници: № 12084.2700.2792, № 12084.2700.2508, 12084.2700.2656, като искът е отхвърлен в частта за признаване за установено, че е налице грешка при заснемането на границата между двата имота № 18084.2700.2792 и № 12084.2700.2793 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД – 14-118/23.09.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК за останалата част, заснета в имот 12084.2700.2793 от 27 кв.м., която се заключва под букви Е-Ж-В-Е на комбинираната скица на вещото лице П.. С решението ответниците А.Н. К.-П.и Ц.П.П. са осъдени да заплатят на ищците Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. разноски по делото в размер на 684,96 лева, а ищците са осъдени да заплатят разноски по делото в размер на 203,09 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците А.Н. К.-П.и Ц.П.П. срещу решението в частта, в която предявеният срещу тях иск е уважен. Въззивниците поддържат, че решението на СРС е недопустимо, като считат, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и не е налице произнасяне по предявения такъв, касаещ претенция за реална част от имота с площ от 113 кв.м., заключена в букви А-Б-В-Г-А по скицата към исковата молба. Отделно от това излагат подробни съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на обжалвания съдебен акт. По така изложените доводи молят за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения срещу тях иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ишците Т.Л.Ц. и И.Л.Ц., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата, поради което молят същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Наведените от въззивниците доводи за недопустимост на същото са неоснователни, тъй като не е налице твърдяното от тях произнасяне на първоинстанционният съд извън предмета на спора.

По същество обаче въззивният съд намира същото за неправилно в частта, в която предявеният иск е уважен, съображенията за което са следните:

 Ищците поддържат, че по силата на нотариален акт № 15/1999 г., рег. № 1376, н.д. № 84/1999 г. на нотариус Ал.Ч., рег. № 310 при НК, като наследници на Л.И.Ц., са собственици на дворно място от 400 кв.м. в с.В., ул. „********, съставляващо имот с пл. № 787 от кадастрален лист А-9-4-В по плана на с.В., заедно с построената в дворното място сграда, който бил нанесен с идентификатор 12084.2700.2792 с площ 287 кв.м., стар идентификатор 12084.2700.787 от кв.74. Твърдят, че техният наследоател е придобил имота по давност, като е владял същия от 1982 г. Поддържат, че ответниците били собственици на съседен на техния имот по силата на договор за доброволна делба от 2005 г. на имот пл. № 788 /по кадастралния план от 1990 г./ с площ 555 кв. м. За имотите на ищците и ответниците имало одобрен регулационен план от 2001 г., като в него имотите са нанесени – имот пл. № 787 като УПИ  І-787, а имот пл. № 788 като УПИ ІІ – 788 от кв.74, м. В.- гарата. Сочат, че по отношение на двата имота има неуредени сметки по регулация. Поддържат, че част от собствения им имот - с площ 113 кв.м. неправилно бил нанесен като част от имота на ответниците /нанесен като имот с идентификатор 12084.2700.2793/, която била реална част от имота, разположена в северната част от поземления имот с идентификатор 12084.2700.2793 и с граници на реалната част – имоти с идентификатори 12084.2700.2792, 12084.2700.2508, останалата част от имота с идентификатор 12084.2700.2793 и 12084.2700.2656. Поддържат, че между двата имота имало нетрайна ограда – мрежа, като през 2010 г. установили, че ответниците са преместили същата, с което навлезли в техния имот.

Във въззивното производство в изпълнение на дадени от въззивния съд указания с оглед постановеното Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, ищците са уточнили, че молят да се признае за установено, че са собственици на реална част от 113 кв.м., нанесена неправилно, в разрез с документите на ищците за собственост, в имот с идентификатор 12084.2700.2793, която реална част е посочена на скица на лист 24 от делото с букви А - Б - В - Г - А.

Ответниците оспорват предявения иск, като твърдят, че наследодателят им А.К. е придобила с нотариален акт за продажба № 143/1979 г. от П.К.1/2 ид.ч. от неурегулираното дворно място с площ 612 кв.м. по кадастрален план от 1959 г. Твърдят, че този нотариален акт обективира писмен договор между същите страни, сключен през 1965 г., към която година поставили оградата, която до датата на делото, съществувала по права линия между двата съседни имота, които се явяват настоящите 2792 и 2793. Останалата част от имота от 400 кв.м. твърдят, че владеят по договор от 08.04.1961 г. и скица, поради което и твърдят, че са собственици на обединения имот с площ 706 кв.м., който е запазил пл. № 689 и се състои от 400 кв.м, както и 302 кв.м. от ПИ пл. № 688. Отделно от това твърдят, че са собственици на целия имот, който са придобили по давност.

От представените по делото писмени доказателства се установяват следните факти:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищците Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. са наследници по закон на Л.И.Ц. – техен баща.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 15/05.04.1999 г. , т. I, рег. № 1976 от, д. № 84/1999 г., по описа на нотариус Ал.Ч., рег. № 310 при НК и район на действие СРС, Л.И.Ц. е признат за собственик на дворно място от 400 кв.м. в с.В., ул. „********“, съставляващо имот с пл. № 787, к.л А-9-4-В по плана на с.В.. Видно от скица от СГКК – гр. София поземлен имот с идентификатор 12084.2700.2792 с площ по скица 287 кв.м., с номер по предходен план пл. № 787, от кв.74 е записан по КК и КР, одобрени със заповед № КД – 14-118/23.09.2013г. на ИД на АГКК.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 23.04.2012 г. С.Н.К./поч. на 09.04.1979 г./ и А.И. К. /поч. на 17.12.1980 г./ са били съпрузи, като техни наследници по закон са децата им И.С.К. и Н. С.К., който е починал на 19.08.2000 г. и оставил за свои наследници съпругата си Л.К.К. и децата си А.Н. К. – П., Г. Н. К. и Ю.Н.К..

По делото е представен писмен договор за продажба на недвижим имот от 05.09.1965 г., сключен с нотариална заверка на подписите, с който П.И.К. е продал на А.К. дворно място от 302 кв.м. на улица „********, при граници, означени на приложената скица /изрисувана ръчно, по която имотът е с формата на триъгълник/ и съседи П.К., Б.С.и ул. „I-ва“.

 Представен е и писмен договор за продажба на недвижим имот от 08.04.1961 г. с нотариална заверка на подписите, с който Д.В.В.е продал на С.Н.К.място от 400 кв.м. в м. Побърдица, до пътя на селоВ. за гараВ., при съседи: свещеник П.И.К.,Б.М.С.и шосе. Видно от писмения договор, същият има характер на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради изразената в него воля окончателен договор да се сключи след изтичане на  10 години.

По делото са представени разписки от А.К., с която заплаща остатъка от сумата по първия договор, кактои разписен лист, представен от ответниците, от който е видно, че за имот № 688 е записан П.И.К., а за имот № 689 е записан Д.В.В..

С нотариален акт № 29 от 11.08.1975 г., том XXL, д. № 3590/1975 г. П.И.К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба и давностно владение на дворно място от 612 кв.м., в м. Побърдица, кв.В., заедно със сградата в него.

Впоследствие с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143 от 03.05.1979 г., том X, по описа на I-ви нотариус при СРС, П.И.К. е продал на сестра си А.И. К. 1/2 ид.ч. от неурегулирано дворно място, без постройки в с.В., местността Побърдица, цялото с площ 612 кв.м.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 134 от 05.05.2005 г., том I, рег. № 01272, д. № 94/2005 г., по описа на нотариус М.В., с рег. № 292 при НК и район на действие СРС, И.С.К., Л.К.К., А.Н. К. – П., Г. Н. К. и Ю.Н.К.са признати за собственици на поземлен имот с площ от 555 кв.м., пл. № 788, в кв. 74 по плана на гр. София, местностВ. – гарата, при съседи по скица – ул. „З., ПИ пл. № 789, ПИ пл. № 785, ПИ пл. № 786 и ПИ пл. № 787. С договор за доброволна делба от 07.07.2005 г., целият имот е отреден в дял на А.Н. К. – П..

Видно от нотариална покана, отправена от ищците до ответницата, ищците са я поканили да премахне изградената в техния имот /пл. № 787/ ограда.

От представените по делото решения на АССГ по адм. д. № 9223/2011 г. и на ВАС по по адм. дело № 4947/2013 г. се установява, че във връзка с изготвянето на кадастрална карта и регистър на землището на с.В., е била издадена заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на ИД на АГКК, с която е одобрена кадастрална карта и регистри за част от землището, в частта относно имотната граница между ПИ с идентификатор 12084.2700.788 и ПИ с идентификатор 12084.2700.787.

Процедурата по изготвяне на кадастрална карта и регистър е открита със заповед № РД - 16- 32/05.09.2008 г. на ИД на АГКК. Срещу решението на комисия, назначена от ИД на АГКК, с което са били приети кадастралната карта и кадастралните регистри за с.В., А. П. е подала възражение, че в кадастралната карта е налице грешка, защото не е включено вписване на собственост по нотариален акт № 143, т.Х, н.д.№ 158/1979 г., като същото е било уважено. Било е уважено и направено от  Т.Л.Ц. възражение за имот 787, като е било наредено имотът да се отрази съгласно действащ кадастрален план и да се отразят данни за собственик и за акт за собственост. Заповедта от 20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на с.В. в частта относно имотната граница на двата имота е била обжалвана пред АССГ от А. К. - П. и съпруга й Ц.П., като с решението на АССГ е била оставена без уважение. Впоследствие същото е било отменено решението на ВАС по адм. д. № 4947/2013 г., тъй като границата между двата имота следвало да бъде нанесена по съществуващи на място материализирани граници, както и защото засяга съществуваща на място постройка. С решението е прието, че несъответствието на материализираните граници с нотариалния акт, както и спрямо предходния кадастър може да се отстрани само по съгласие на засегнатите съседи на имота или след решаването на евентуалния спор за вещно право по исков ред по реда на ЗКИР. С решението на ВАС е отменена и заповедта в частта за имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 12084.2700.787 и 12084.2700.788 и преписката е върната на АГКК за ново произнасяне.

Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа, недвижим имот дворно място от 400 кв.м. с пл. № 787 е идентичен с имот пл. № 787 по кадастрален план емисия 1980 г. Процесният имот на ищците бил идентичен с ПИ с идентификатор 12084.2700.787 по отменената заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, като е част от ПИ с идентификатор 12084.2700.292 с площ 287 кв.м. на КК, одобрена със заповед №КД-14-118/23.09.2013 г. на Началник на СГКК –гр.София. За него по РП на м. „Волуяк-гарата“, одобрен с Протоколно решение № 66/10.12.2001 г. е отреден УПИ I-787, кв. 74 с площ от 375 кв. м., като сметките по регулация не са уреждани.

Вещото лице посочва, че относими към процесните имоти са кадастралните планове емисия около 1950 г. и 1980 г. така, както са показани в приложение № 1 и № 2. Регулационен план „Волуяк – гарата“ е одобрен през 2001 г.

В обстоятелствената част на заключението вещото лице посочва, че първият кадастрален план е от около 1950 г. и в разписния лист за имот № 688 е записан П.К., като южната половина от 302 кв.м. е частта от имота, която според вещото лице е продадена на А.К. /приложение 1, в жълто/. Вторият кадастрален план е от около 1980 г., като двата имота попадат в к.л. № А-9-4-В, с нови номера 787 и 788. По този план ищците се снабдяват с нот. акт № 15/1999 г. въз основа давностно владение - имотът е посочен от вещото лице в приложение 2, изчертан с контур А-2-В-Г-А, в синьо. На тази кадастрална основа е одобрен регулационният план на „Волуяк - гарата“, одобрен с протокол № 32, решение № 66/10.12.2001 г., като за имотите, в квартал 74 са отредени УПИ I-787 и УПИ II-788, посочени в приложение 3. Регулационната линия минава по контур Д-Г на комбинираната скица, като по делото липсват данни за уреждане на сметки по регулация.

Вещото лице е посочило, че съществува припокриване /застъпване/ на имотите на ищците и ответниците, което припокриване е показано от вещото лице в зелен контур с букви 2-В-Г-5-2 по приложение № 3

След оглед на място, вещото лице посочва, че оградата между процесните имоти преминава по линия 3-5 по приложение № 3. Сочи, че на място нямало следи от друга ограда. Данни за такива при огледа на място нямало и по линията 2-В-Г. Оградата, на място в имота била от телена мрежа с поставени метални колове, като имотът в оградата се обработвал, а този извън оградата - не.

Съгласно изложеното от вещото лице при изслушване на заключението, по кадастралния план е допусната грешка в изписване на номера на имота на ответниците в кадастралния план от 1950 г., защото този имот отговаря на квадратурата на имота по нотариален акт № 143/03.05.1979 г. и разписния лист, както и на посочените в него съседи и следва да е № 688. Съседите по нотариален акт и квадратурата на имот № 688 отговарят. Според вещото лице, доколкото ответниците са закупили 302 кв.м., след което и 400 кв.м /555 кв.м., в които са включени 400 кв.м. от имот 689/ - общо 702 кв.м., тези 700 кв.м. отговарят на втората заповед от 2013 г.  Вещото лице посочва, че ½ от имот пл. № 688 и пл. № 689 съответства на квадратурата по кадастрална карта от 2013 г., както и на документите на собственост.

На следващо място вещото лице посочва, че вторият кадастрален план - от 1980 г., е изготвен по фотометричен начин - чрез летене със самолет на територията, като по този кадастрален план, експертът, който е работил, е видял ограда по линия 2-В-Г. Когато е изготвена регулацията, одобрена 2001 г., между имотите е поставена линия Д-Г, която е регулационната линия между имот 788 и 787. Тази линия е направена на база кадастралната основа от 1970 г., като за тази територия друг регулационен план освен този от 2001 г. няма и той е влязъл в сила.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц.С., И.И., Е.Г.и В.К..

Според изложеното от свидетелите Ц.С. и И.И., мястото на Ц. и А. е около 700 кв.м. /св.С./, или над 500 кв.м. /св.И./. В него има ограда, къща на етаж и половина, след къщата - барачка в двора. Мястото граничи с едно ъглово място, което е било на Л. Ц.. Между мястото на П. и това на Л. Ц. има мрежа, като според свидетелката С. мрежата е разположена по права линия и така е разположена, откакто я помни.

Според показанията на доведените от ищците свидетели Е.Г.и В.К., имотът през 2006 - 2007г. бил ограден с права телена ограда, с чупка около външната тоалетна. При посещение от 2010 г, постройките били изпочупени, а оградата преместена - поставена била между върбата и кладенеца, а преди двете били в двора им.

При така установеното от фактическа страна и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод за неоснователност на предявения от ищците иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните в кадастралната карта и кадастралния регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Презумпцията обаче не важи за данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имоти, като принадлежащи на определен субект, относно границите му или легитимиращия акт. Следователно тежестта на доказване е по общите правила – ищецът следва да установи придобивното основание, от което черпи правата си и начина на заснемане и/или урегулиране на имота, респ.част от имота от момента на първото му заснемане. В тежест на ответника е да установи основание за промяна в границите на имота на ищеца, с оглед конкретните си възражения /придобиване чрез сделка или по давност или чрез приложена регулация/.

В разглеждания случай ищците основават правото си на собственост върху процесната реална част от 113 кв.м. на изтекла в полза на наследодателя им Л. Ц. придобивна давност по отношение на имот с идентификатор 12084.2700.2792, към който считат, че следва да се включва и процесната част от 113 кв. м. от имот с идентификатор 12084.2700.2793, който наследодателят им владял лично в периода от месец февруари 1982 г. до месец септември 2010 г. Ангажираните по делото доказателства обаче не установяват наличието на соченото от ищците придобивно основание, от което черпят правата си. За установяване на същото ищците са представили констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 15/05.04.1999 г., т. I, рег. № 1976 г., д. № 84/1999 г., по описа на нотариус Ал.Ч., рег. № 310 при НК и район на действие СРС, с който Л.И.Ц. е признат за собственик на дворно място от 400 кв.м. в с.В., ул. „********“, съставляващо имот с пл. № 787, к.л А-9-4-В по плана на с.В.. Видно от скица от СГКК – гр. София поземлен имот с идентификатор 12084.2700.2792 с площ по скица 287 кв.м., с номер по предходен план пл. № 787, от кв.74 е записан по КК и КР, одобрени със заповед № КД – 14-118/23.09.2013г. на ИД на АГКК. Съгласно ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи  от оспорващата го страна, без да намира приложение редът по чл. 193 ГПК. Ако обаче и двете страни в правния спор удостоверяват придобиването на правото на собственост върху спорното имущество с нотариални актове, всяка страна следва да докаже осъществяването на съответното придобивно основание. Разглежданият случай е именно такъв, като ответниците освен, че се позовават на придобивна давност, се легитимират и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 134 от 05.05.2005 г., том I, рег. № 01272, д. № 94/2005 г., по описа на нотариус М.В., с рег. № 292 при НК и район на действие СРС, с който наследниците на А.К. - И.С.К., Л.К.К., А.Н. К. – П., Г. Н. К. и Ю.Н.К.са признати за собственици на поземлен имот с площ от 555 кв.м., пл. № 788, в кв. 74 по плана на гр. София, местностВ. – гарата, при съседи по скица – ул. „З., ПИ пл. № 789, ПИ пл. № 785, ПИ пл. № 786 и ПИ пл. № 787, договор за доброволна делба от 07.07.2005 г., с който целият имот е отреден в дял на А.Н. К. – П., но и нотариален акт № 29 от 11.08.1975 г., том XXL, д. № 3590/1975 г., нотариален акт № 143/03.05.1979 г., том X, по описа на I-ви нотариус при СРС, както и Договорите от 08.04.1961 г. и от 05.09.1965 г.

Предвид направеното от ответниците оспорване на нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици на процесния имот, не се установява при дължимото от тях главно и пълно доказване правото им на собственост на соченото от тях придобивно основание. Такова не се обосновава от събраните по делото гласни доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели, доведени от ищците - Г. и К. не обуславят извод, праводателят им Л. Ц. да е осъществявал владение върху процесната част от 113 кв.м. през целия твърдян от ищците период от 1982 г. до 2010 г. Двамата свидетели сочат единствено за промяна местоположението на мрежата между имотите на двете странни, но не допринасят за изясняване на обстоятелствата свързани с осъществяваното от Л. Ц. владение върху спорната част. В противоречие с изложеното от тях са показанията на другите двама разпитани по делото свидетели – С. и И. /съседи на страните, които живеят в селото/, които сочат, че имотът на ответниците бил по-голям от този на ищците /около 700 кв. м., респ. над 500 кв.м.,/, че местоположението на оградата не е било променяно, че имотът на ответниците бил поддържан, за разлика от този на ищците. При тези доказателства не може да се наложи извод, че ищците чрез техния праводател са придобили процесната част от 113 кв.м., чрез непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение през твърдения от тях период. Този извод не следва и от обстоятелството, че в кадастралния план от 1980 г. същата е заснета като част от техния имот, доколкото отразеното в плана не установява право на собственост.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че регулационният план от 2001 г. не е приложен, респ. не е произвел действие и при липса на проведено от ищците главно и пълно доказване на правопораждащия правото им на собственост факт, се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.

При това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е уважен и съответно да бъде отхвърлен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат само ответниците. Следователно решението следва да бъде отменено и в частта, в която в тяхна тежест са възложени направените от ищците разноски в размер на 684,96 лева. Ответниците претендират направени по делото разноски в общ размер на 850 лева, от които 200 лева за депозит за СТЕ и 650 лева – за платено адвокатско възнаграждение, поради което в тяхна полза следва да бъде присъдена допълнително сумата от 446,91 лева, представляваща разлика между присъдените с решението на СРС разноски от 203,09 лева и дължимите такива от 850 лева.

На основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивниците А. К.-П.и Ц.П. следва да бъдат присъдени и направените и претендирани във въззивното производство разноски в размер на 50 лева – за платена държавна такса. Претенцията за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 450 лева се явява неоснователна поради липсата на представени доказателства за уговорени и платени такива.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение от 21.12.2015 г., постановено по гр. д. № 3569/2015 г., по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. срещу А.Н. К.-П.и Ц.П.П., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка при заснемането на границата между имоти с № 18084.2700.2792 и № 12084.2700.2793 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД – 14-118/23.09.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК, като към момента на влизане в сила на кадастралната карта Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. са били съсобственици по силата на наследствено правоприемство от Л.И.Ц. на реална част на недвижим имот с площ от 86 кв. м., заключен в площта по точки – 3-4Е-Ж-З на комбинираната скица на лист 89 към заключението на вещото лице Д. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която част от недвижим имот №18084.2700.2792  неправилно е  заснета по кадастралния план от 2013 г., като част от поземлен имот 12084.2700.2793 от кв. 74  по плана на  селоВ., общ. Столична, област София /столица/ и която реална част е заснета в северната част на имот 12084.2700.2793, който имот е с граници: № 12084.2700.2792, № 12084.2700.2508, 12084.2700.2656, както и в частта, в която А.Н. К.-П.и Ц.П.П. са осъдени да заплатят на Т.Л.Ц. и И.Л.Ц. сторените по делото разноски в размер на 684,96 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Л.Ц., с ЕГН ********** и И.Л.Ц., с ЕГН ********** срещу А.Н. К. – П., с ЕГН ********** и Ц.П.П., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство на придобита по давност от Л.И.Ц. реална част на недвижим имот с площ от 86 кв. м., заключен в площта по точки – 3-4-Е-Ж-З на комбинираната скица на лист 89 към заключението на вещото лице Д. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, представляваща част от реална част от 113 кв. м., разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор 12084.2700.2793 и с граници имоти с идентификатор 12084.2700.279, 12084.2700.2508, останалата част от имот с идентификатор 12084.2700.2793 и 12084.2700.2656, находящ се в с.В., Столична община, София, район ************.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т.Л.Ц., с ЕГН ********** и И.Л.Ц., с ЕГН ********** ***, да заплатят на А.Н. К. – П., с ЕГН ********** и Ц.П.П. ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.