Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Хасково, 10.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Светла И.а и в присъствието на
прокурор Валентина Радева-Ранчева от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от
съдия Костова АНД (К) № 1147 по
описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано по
подадена касационна жалба от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, депозирана чрез юрисконсулт П. Г., срещу Решение
№296/19.10.2022г. на Районен съд Хасково, постановено по АНД №661/2022г. по
описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление №000696/11.07.2022г.
на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.Д.М. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3,
вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон, касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Приема за неправилни изводите на съда, че
в разглеждания случай не е доказана субективната страна на нарушението –
вината. Счита, че пред въззивната инстанция по безспорен начин е установено, че
нарушителят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
признаците на нарушението, реализирани комулативно и правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на процесното ППС. На следващо място
навежда доводи, че в конкретния случай можело да се приеме, че нарушителят е
извършил нарушението не умишлено, а под формата на небрежност, тъй като не осъществил
необходимите усилия и задължения, а именно преди предприемане на пътуване по
републиканската пътна мрежа да се увери, че предприема пътуването в
съответствие със задължението си по чл.139 ал.6 от ЗДвП. Това обстоятелство не
освобождавало водача от административно-наказателна отговорност. В случая обаче
било без съществено значение каква е формата на вина и дали деянието е умишлено
или непредпазливо, тъй като, дори и да е непредпазливо, като такова не било
изключено от кръга на наказуемите деяния, предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 от ЗАНН, според която непредпазливите деяния не се наказвали само в изрично
предвидените случаи, какъвто настоящия не бил. Сочи, че след като съдът
правилно установил, че жалбоподателят неправилно декларирал данните относно категорията
на превозното средство, следвало да потвърди издаденото наказателно
постановление, тъй като съгласно чл.5 ал.3 от Наредбата и чл.10а ал.3а от ЗП,
при неправилно декларирани данни, включително и данни за категорията на ППС, се
считало, че за ППС не е заплатена винетна такса. Сочи се, че съгласно чл.139
ал.6 от ЗДвП преди движение по път, включен в обхвата на платена пътна мрежа,
водачът следвало да заплати винетна такса за ППС, като при неплатена винетна
такса било налице административно нарушение, което правилно било санкционирано.
Твърди се също, че съдът неправилно приложил чл.28 от ЗАНН в разглеждания
случай, тъй като съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се
прилага чл.28 от ЗАНН. В същото време деянието не разкривало по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението
на районния съд и постановяване на ново, с което да се потвърди обжалваното НП
изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции в общ размер от 300 лева.
В съдебно заседание
чрез процесуален представител и в писмени бележки се сочи, че се поддържа
депозираната касационна жалба. В случай, че е направено искане за адвокатско
възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.
Ответната
страна, С. М. в съдебно заседание се представлява от адв. Б., която излага
съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което моли решението
на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково, намира касационната жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд Хасково за правилно и законосъобразно, поради което пледира за
оставането му в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 29.01.2022г., около 11.40 часа
на път I – 5, км. 243+800, на разклона за с. П., обл. С. З. инспектори в сектор
„Контрол и правоприлагане“ Хасково в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“
спрели за проверка моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Алхамбра“, с рег. № ******, управлявано от С.Д.М.. Моторното превозно
средство било с обща технически допустима маса 3500 кг, като при извършената
проверка било установено, че на 22.01.2022 г. в 13:56:50 часа било засечено по
път 5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Направило им
впечатление, че превозното средство, попадало в категорията, за която била
дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, доколкото път 5 попадал в Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на
Министерски съвет от 31.12.20218г. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за използване на пътната инфраструктура –
винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. С
оглед на това, и след като, въз основа на генерирания доказателствен запис
/доклад/ - ID:4109f от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП -
контролно устройство с идентификатор № 20831, преценили, че е осъществен състав
на административно нарушение, срещу водача С.Д.М. бил съставен, в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение №
000696/22.01.2022г., който М. подписал лично, а в съответната предвидена за
това графа, вписал, че има възражения, които щял да представи в писмен вид пред
съответния орган и не бил съгласен с глобата. Въз
основа на този акт наказващият орган издал процесното наказателно
постановление.
Въззивният
съд на база установената фактическа обстановка приел, че от страна на
жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, тъй като същият не е
изпълнил
надлежно задължението си по чл.139 ал.6 от ЗДвП, изискващо водача на пътно
превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство и по този начин е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДвП. Но ненамерил за доказана субективната страна на
нарушението, съобразявайки, че съставът на всяко нарушение се състои
както от обективни, така и от субективни признаци, които следва да са
реализирани кумулативно, за да е възможно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на физическото лице-нарушител. Посочил,
че за да бъде едно деяние административно нарушение, то трябва да е извършено
виновно, като то се считало за извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо. Процесното нарушение обаче можело да бъде извършено само
умишлено и годен субект на деянието по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП
били само лицата, които не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това,
съзнавайки посоченото обстоятелство, управляват превозно средство, за което
такава такса се дължи по път в обхват на платената пътна мрежа. При
субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следвало да съзнава
общественоопасния характер на деянието, че нарушава директно законова забрана,
която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или
допуска. В конкретния случай, след като липсвал спор, че жалбоподателят е
закупил и заплатил в полза на бюджета електронна годишна винетка и то със
съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него автомобил с рег. № ******,
и преди датата на деянието, то на 22.01.2022 г. е управлявал моторното превозно
средство с убеденост, че върши тази дейност в съответствие с изискванията на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, което изключвало умисъла, оттам и отговорността за
нарушението по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Извод, който според въззивния съд не се
променял, а напротив се потвърждавал от факта, че от Мирчоново е подадено
заявление за корекция след съставяне на АУАН, тъй като именно по време на извършване
на проверката той узнал и формирал съзнание, че е допусната – от него или от
трето лице техническа грешка при посочване категорията на моторното превозно
средство. Воден от тези съображения, районният
съд отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е
правилно.
Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно
от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на
основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
Районният съд
правилно е приел, че описаното нарушение не е реализирано от субективна страна.
Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложено
административното наказание предвижда административно наказание глоба за водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата. Посочената пък като нарушена материално правна
разпоредба – чл. 139, ал. 6 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно
превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6. от ЗАНН от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Анализът на горния административен състав показва, че
конкретното нарушение може да се извърши само под форма на вината умисъл –пряк
или евентуален. Очевидно, че на административно наказване по този текст
подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и
въпреки това, съзнавайки това обстоятелство управляват автомобил, за който
такава такса се дължи по път в обхват на платената пътна мрежа. Т. е. дефинирано
юридически при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва
да съзнава общественоопасния характер на деянието, че нарушава директно
законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието
настъпване той иска или допуска. В конкретния случай безспорно се установява от
доказателствата, че ответника по касация С.М. е закупил и заплатил в полза на
бюджета електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за
управлявания от него лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № ******.
Със същото съзнание той е внеслъл и цялата дължима цена в полза на бюджета за
тази услуга. След това без да съзнава грешката допусната във връзка с
категорията на управляваното от него МПС и със съзнанието, че добросъвестно е
заплатил таксата същия е управлявал автомобила без да съзнава изобщо, че
извършва деяние с общественоопасен характер, а още по-малко пък да може да
предвиди или да допусне неговите общественоопасни последици. Техническата
грешка при закупуването обаче не може да се вмени във вина от гледна точна на
умисъл в извършване на горното нарушение, а напротив същата напълно го
изключва. Настоящия състав на съда намира, че неправилно в касационната жалба
от касатора се интерпретира нормата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Действително същата предвижда, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. Това действително е така, тъй като независимо, че в
крайна сметка е платил таксата за превозното средство, ще се приема от
контролните органи, че няма платена винетка и в случай на констатиране на това
обстоятелство, водачът ще трябва да плати таксата по чл. 10а ал. 2 от Закона за
пътищата и за целия останал период на валидност на винетката ще се счита, че не
е платена такса и водачът, ако иска да управлява автомобила ще трябва отново да
я плати. Това е смисъла на визираната отговорност, а именно, че лицето ще
трябва да поеме негативите от неправилното деклариране на изискуемите данни. Не
може обаче същият да носи и административнонаказателна отговорност за това,
която е в по-голям размер от стойността на самата винетна такса, която той
веднъж вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка означава, че
същият на практика носи административнонаказателна отговорност за грешката, а
не за самото административно нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то
предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той
добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния смисъл на
административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на
принципите на справедливостта.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
При този изход на
делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото
производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за
основателно. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, на ответника – С.Д.М.,
се следва адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400
лв., като в тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на
възнаграждението предвид разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно наказателен характер възнаграждението е 500 лв.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №296/19.10.2022г., постановено по
АНД №661 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул***, да заплати на С.Д.М., ЕГН ********** сумата в размер
на 400 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.