№ 1033
гр. София, 27.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249,ал.2 НПК.
С протоколно определение от 20.07.2021г., постановено по НОХД
№ 487/2021г., в проведеното разпоредително съдебно заседание,
Благоевградски окръжен съд е прекратил съдебното производство по делото
на основание чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и го е
върнал на Окръжна прокуратура гр.Благоевград за отстраняване на посочено
в мотивите му съществено процесуално нарушение.
В законния срок против определението на съда е постъпил частен
протест от Окръжна прокуратура гр.Благоевград. В протеста се сочи, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че дори да се отрази
точната сума, която подсъдимата, в качеството й на търговец, е получила при
окончателно плащане по проекта, при обвинението по чл.248а, ал.3, вр. ал.2
от НК за ощетеното юридическо лице няма да има възможност да предяви
граждански иск, какъвто може да бъде предявен само при предявяване на
ново, по-тежко обвинение - такова по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2 от
НК.Поддържа, че съдът не разполага със законови правомощия да указва на
прокурора какво точно обвинение и каква правна квалификация да повдига и
да поддържа и изложените в тази връзка съображения са незаконосъобразни.
Смята същите и за неправилни, тъй като е невъзможна връзка между
квалифициращите признаци на ал.5 и ал.3 от чл.248а от НК, тъй като ал.5
1
препраща единствено към ал.2 от цитираната норма, но не и към ал.3, която
разглежда случаите на квалифицирано престъпление с оглед субекта - в
настоящия случая „търговец“. Поддържа, че определената от прокуратурата
правна квалификация е правилна, внесеният за разглеждане от ОС –
Благоевград обвинителен акт срещу Н.М. е изготвен в съответствие с всички
изисквания на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част са описани в
необходимата степен всички факти, обуславящи обективните и субективните
признаци на престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал.2 от НК, както и
участието на Н.М. в него. Престъплението по чл.248, ал.3, във вр. с ал.2 от
НК е такова на формално извършване и в този смисъл е довършено с факта на
депозиране на заявката за окончателно плащане, в която са били отразени
неверните сведения, без да е необходимо настъпването на какъвто и да било
съставомерен резултат. Поддържа, че за прокуратурата не е налице
задължение да посочи точния размер на средствата, които бенефициента е
искал, съответно получил, които суми често били различни. Непосочването в
обвинителния акт на сумата, която М. е искала, респ. тази която е получила, с
подаването на процесната заявка за окончателно плащане, не я
възпрепятствало да разбере в какво е обвинена и да организира пълноценно
своята защита.
Моли да бъде отменено определението на Благоевградски окръжен съд и бъде
разпоредено разглеждане на делото в съдебно заседание.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите,
залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното
определение и материалите по делото, намери следното:
Внимателният прочит на обвинителния акт доведе и въззивния съд
до аналогични на приетите от първия съд изводи относно неговата
процесуална негодност да очертае рамката на обвинението и съответно да се
достигне до успешно приключване на наказателното производство чрез
постановяване на окончателен съдебен акт.
По отношение на Н. К. М. е повдигнато обвинение и е внесен в
Окръжен съд гр.Благоевград обвинителен акт за извършено от нея
престъпление по чл.248а, ал.3, вр.ал.2 от НК.
За да върне делото на прокурора, първостепенният съд в мотивите
на определението си, постановено при проведеното разпоредително
2
заседание, е приел наличие на допуснато на досъдебната фаза съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимата.
Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
посочен размерът на сумата като средства от фондове, принадлежащи на
Европейския съюз, които подсъдимата е целяла да получи и постигната ли е
същата цел, съответно, ако тази специална цел не е постигната, какви са
причините за това. В мотивите на определението си първият съд подробно е
проследил и възпроизвел хронологията на събитията, включваща фактите и
обстоятелствата, свързани с подаденото от подс.М. заявление за подпомагане
по мярка 121. Коректно е констатирано, че общата сума, която подсъдимата е
искала да получи, за да финансира проекта, е 1 182 352,86 лв., че са одобрени
за финансиране със заповед разходите за СМР на кравеферма на обща
стойност 542 649,59 лв. и за изготвяне на бизнес план 50 000 лв., както и че е
подадена заявка за авансово плащане на сумата от 588 144 лв., която е била в
размер до 50 % от одобрената финансова помощ. Времето на извършване на
инкриминираното деяние - 15.10.2015г., се отнася към подадена от М. Заявка
за окончателно плащане към договора за финансово подпомагане от
28.02.2013г. по мярка 121. В обвинителния акт е посочено какво точно М. е
декларирала в Заявката за окончателно плащане. Изложени са и твърдения,
че цялата инвестиция е завършена, както и че в документи, неразделна част от
заявката /Таблица за разходите/, подсъдимата е декларирала следните
обстоятелства: част от извършените от нея разходи по проекта са в размер на
590 502,18 лв. , а разходи за бизнес план са 50 000 лв. Във връзка с тези
разходи по-нататък е посочено, че по една от фактурите / които са общо 3 на
брой/, не била платена сумата от 258 000,01 лв., както и не била платена
сумата от 60 000 лв., по договор за изготвяне на бизнес план /установено чрез
влезли в законна сила решения на съда /.Направен е извод, че тези заявени от
подсъдимата М. обстоятелства, са неверни.
При тези данни, настоящият състав на САС споделя изводът на
първата инстанция, че обвинителният акт не е изготвен съобразно
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, а начинът по който е описана
фактологията на деянието, неминуемо ще доведе до ограничаване на правото
на защита на подсъдимата в наказателното производство.
За да е съставомерно престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е
необходимо лицето по ал.3 /в случая търговец - собственик на ЕТ / да е
представило неверни сведения, за да бъдат получени средства от фондове,
принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз.
Начинът на формулиране на изпълнителното деяние сочи, че престъплението,
описано в посочената норма, е формално, или на просто извършване.При този
вид престъпления, с осъществяване на изпълнителното деяние, същото е
довършено, без да се изисква настъпването на някакъв съставомерен
резултат. Независимо от това обстоятелство, на което особено се акцентира в
протеста на прокурора, настоящият въззивен състав се съгласява с приетото
3
от БлОС, че при описанието на фактологията е било необходимо да бъде
посочен размерът на средствата от фондове принадлежащи на Европейския
съюз, конкретно от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и предоставени на държавата, които подсъдимата е целяла да получи,
представяйки инкриминираните неверни сведения в „Заявка за плащане“
към договор за финансово подпомагане от 28.02.2013г. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е проследена хронологията на събитията, свързани
с подаденото от подс.М. заявление от 23.08.2012г., размерът на сумите, за
които тя е претендирала, размерът на одобрените от ИД на ДФЗ субсидии по
мярка 121 и размерът на авансово платените й такива по договора за
финансово подпомагане. Обвинението е за деяние, което е извършено на
15.10.2015г., датата на която подсъдимата е подала Заявка за окончателно
плащане, декларирайки, че цялата инвестиция е завършена. В
обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени сумите, които М.
невярно е декларирала като изплатени в подписаната от нея Таблица на
разходите, неразделна част от Заявката за окончателно плащане. Конкретно,
касае се за сумите от 258 000,01 лв. и от 60 000 лв., които според обвинението
в действителност не са били платени на фирмите-доставчици. Проследявайки
хронологията на събитията и съпоставяйки ги с нормата от НК, под която
същите са възведени, САС се съгласява с приетото от първия съд, че
обвинителят е бил длъжен да конкретизира и посочи в обстоятелствената част
/ а и в диспозитива / на обвинителния акт, какъв е размерът на средствата
от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, които подсъдимата е
целяла да получи при осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението по чл.248,а, ал.3, вр.ал.2 от НК. Действително за обективната
съставомерност на престъплението, в което е обвинена М., е ирелевантно
обстоятелството, дали окончателно плащане въз основа на неверните данни е
направено. Конкретният размер на средствата, за които е подала заявка
подсъдимата, и които е целяла да получи от фондовете, не може да остане
неустановена и неконкретизирана в обвинителния акт парична стойност.
Този факт има наказателноправно значение, тъй като е част от т.нар.
„субективни елементи извън вината“. Безспорно е, че субективната страна на
престъпното поведение не се изчерпва само със съдържанието на умисъла и
непредпазливостта, а и от преследването на определени цели. В конкретната
правна норма / чл.248,а, ал.3, вр.ал.2 от НК / не е употребен изрично изразът
„с цел да“, но използваният такъв „за да бъдат получени средства от
фондове“ съставлява субективен елемент извън формата и съдържанието на
вината, включен в състава на престъплението. Следователно, не само
посочването, но и конкретизирането размера на тези средства, е на общо
основание задължително за прокурора при описанието на престъплението, за
което се обвинява лицето. Това е така, тъй като тези средства имат свое
конкретно изражение като стойност в представите на дееца, обхващат се от
психическото му отношение към самото деяние, към предизвиканите от него
общественоопасни последици и към общественоопасния му характер.
4
Отделно от това, размерът на средствата има отношение и към степента на
обществена опасност на деянието, тъй като не е все едно дали се касае за
50 000 лева или 500 000 лева, например. Необходимостта от конкретизиране
размера на заявените за плащане средства не е поставена в зависимост от тава
дали същите са изплатени или пък не на заявителя, респ. по какви причини.
Посочването на този факт, в случай че е установен от доказателствената
съвкупност,обаче би имал отношение към степента на обществена опасност
на дееца, както и при индивидуализиране на наказателната му отговорност.
С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно определението на
първоинстанционния съд. В съдържанието на внесения против подсъдимата
Н.М. обвинителен акт има непълноти относно факти и обстоятелства, които
следва да се включат при описанието на фактологията и да станат част от
предмета на доказване. Несъмнено, запознаването на подсъдимата с тези
факти, ще гарантира по-ефективната й защита. В този смисъл констатираното
от БлОС нарушение на чл.246, ал.2 от НПК действително е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата и защитата й. Правилно
и законосъобразно първият съд е счел, че нарушението е съществено по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и не може да бъде отстранено в хода на
съдебното производство, поради което и правилно делото е върнато на
прокурора за отстраняването му.
В частния протест се релевират възражения, отнасящи се до
правомощията на съда да дава указания относно правната квалификация на
деянието. Конституционно закрепено е правото на Прокуратурата да повдига
обвинение за престъпление по свое вътрешно убеждение. В случая, в
мотивите на определението си за връщане на делото на прокурора,
първостепенният съд е подложил на обсъждане характера на престъплението,
за което се повдига обвинение, като е изразил и обосновал убеждението си, че
при получени средства от фондовете на Европейския съюз, същото следва да
е по чл.248а, ал.5, вр.ал.3, вр.ал.2 от НК. На посочената правна конструкция е
възразил протестиращия прокурор. Настоящият въззивен състав застъпва
принципното становище, че не е в компетентността на съда да дава указания
на прокуратурата коя е точната правна квалификация на деянието, описано в
обстоятелствата част на обвинителния акт. При несъгласие с предложената
такава от прокурора, съдебния състав с присъдата си може да прибегне до
някоя от възможностите, предвидени в процесуалния закон - да
преквалифицира престъплението или да признае подсъдимото лице за
невинен. В разпоредителното заседание съдът единствено следи за
процесуалната законосъобразност на обвинителния акт - дали той отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и задължителната тълкувателна
практика на ВКС по този въпрос. Във всички случаи, неяснота и непълнота в
някоя от частите на обвинителния акт / или и в двете/, както и
несъответствието между фактическо и юридическо обвинение, съставляват
5
съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита. В случая се касае именно за такава непълнота на обвинението.
Изразеното от първоинстанционния съдебен състав становище относно
коректната правна квалификация, не следва да се взима предвид от прокурора
при отстраняване на нередовността в съдържанието на обвинителния акт, тъй
като изцяло е в неговата власт да подведе под определена правна норма
фактологията, която приема за установена. В тази връзка следва да се посочи,
че Благоевградски окръжен съд не се е отклонил съществено от този основен
принцип на наказателното право, тъй като е започнал собствените си
разсъждения по приложимото право със следната уговорка: „…макар право на
прокурора да е как да бъде квалифицирано съобразно обстоятелствата по
делото повдигнатото обвинение,…“.
Воден от принципното начало за разделение на функциите на съда и
прокурора, настоящият състав изобщо не намира за необходимо да взема
становище за правилността на изложените от протестиращия прокурор
доводи, касаещи точната правна квалификация на деянието.
В обобщение, във връзка с възраженията на протестиращата страна,
следва отново да се подчертае, че непосочването изрично в обвинителния акт
на сумата, която М. е искала да получи, респ. тази която е получила, с
подаването на процесната заявка за окончателно плащане, възпрепятства
подсъдимата да разбере в какво е обвинена и да организира защитата си.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2,
вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.07.2021г., постановено по
НОХД № 487/2021г. на Благоевградски окръжен съд, четвърти наказателен
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6