М О Т И В И към присъда по НОХД № 432/2017 г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Карнобат против Д.Х.Д., ЕГН-**********,*** с обвинение 207, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура
поддържа обвинението и пледира за наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Служебният
защитник на подсъдимия Д. в съдебно заседание пледира за налагане на наказание глоба
в размер на 100 /сто/ лева.
Подсъдимият
признава вината си, съжалява за извършеното престъпление и моли съда за
минимално наказание.
В съдебно
заседание защитата на подсъдимия Д. направи искане за разглеждане на делото по
правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК.
Искането е уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно
разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът,
като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на
досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 02.07.2016 г. свидетелят Г.М.Г., тогава
на 8 навършени години, около 14 часа излязъл в центъра на гр. Сунгурларе със
своя приятел Д. Д.К.на 9 години да играят. Св. Г. носел със себе си дънкова
чантичка, в която имало два мобилни телефона: единият марка SAMSUNG, модел Старт 3/GT-S5360, бял на цвят, с ***на стойност 74
лева и моб.телефон марка SAMSUNG, модел Galaxy J1 Black MAT 3 с карта памет– 16
GB, на стойност 105, 72 лева. В чантата имало и едно празно портмоне.
Телефоните били закупени от родителите на Г.М.Г., които му ги дали да ги
ползва. И двата мобилни телефона били без поставена СИМ карта. Св.Груд Г. ги
ползвал само за да играе игри. Докато играел, св. Г. оставил чантичката с
мобилните телефони на скамейка. След известно време, св. Г. потърсил чантичката, но тя не била на мястото, където я
оставил.
Същата вечер подсъдимият Д.Х.Д. ***
и намерил на една от пейките два мобилни
телефона- бял и черен. Двата телефона били марка Самсунг. Подс.Д. знаел, че
телефоните са чужди, но ги прибрал. По същото време през парка минал негов съсед- св. В. Д.Д., който спрял при подс.Д.. В
разговора със св.В. Д., подс.Д. на свидетеля да му продаде, намерените мобилни
телефони за сумата от 20 лева. Понеже цената е била изгодна, св. В. Д. се
съгласил и ги купил за сумата от двадесет лева.
През месец ноември 2016 г.
свидетелят Д. дал един от телефоните на свидетелката Х.Н.Х.за да го ползва.
Свидетелката Х.не е плащала за получения от св.В.Д. мобилен телефон. Тя
поставила СИМ карта и използвала мобилния телефон. На 06.03.2017 г. в дома на
свидетелката Х.отишъл служител на полицията, на когото тя показала телефона и
казала че го е получила от св.В.Д.. От полицейския служител тя разбрала, че
телефонът е предмет на престъпление. Свидетелката Х.посетила РУ- Сунгурларе и с
протокол за доброволно предаване предала мобилен телефон бял на цвят, марка SAMSUNG с
IMEI: 352936/05/736636/0. Мобилния телефон е върнат с разписка на собственика -
св. М. Г. Г., баща на малолетния свидетел Груди Г..
На неустановена дата през месец февруари 2017 г. свидетелят М.Н.С.рязал
дърва за отопление на свидетеля В. Д.Д.. За услугата, св. Д. дал на св. С.
мобилен телефон марка SAMSUNG, черен
на цвят с пукнат дисплей, без СИМ карта. Св. С. ползвал телефона около седмица,
но впоследствие установил, че телефонът липсва. Св. С. не подал сигнал в
полицията за изчезналия телефон, тъй като не бил сигурен дали телефонът е изгубен
или откраднат, а и нямал документи за
него.
От установената фактическа
обстановка може да бъде направен обоснован правен извод, че с деянието си подс.
Д.Х.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 207, ал.1
от НК, тъй като на 02.07.2016 г. на
пейка в парка в гр. Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас намерил чужди
движими вещи– един брой мобилен телефон- GSM апарат, марка SAMSUNG, модел Старт
3/GT-S5360, бял на цвят, с ***на стойност 74 лева и един брой мобилен телефон
GSM апарат, марка SAMSUNG , модел Galaxy J1 Black MAT 30 с карта памет– 16 GB, на стойност 105, 72
лева, като вещите са на обща стойност 179.72лева /сто седемдесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки/, собственост
на М.Г. *** и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика,
на властта или на този, който ги е загубил.
Подс. Д.
е знаел, че вещите не са негови, следователно след като ги е намерил е бил
длъжен да съобщи за тях, но въпреки това ги прибрал и се е разпоредил с тях
като ги е продал на св. В. Д..
Описаната фактическа обстановка съдът
приема въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели /л. 24-л.
32/, протокол за очна ставка/л. 33- л. 34/, копия на документи от М-тел /л. 35-
л. 37/, протокол за доброволно предаване /л. 45/, разписка /л. 48/, протокол за
оглед на веществени доказателства /л. 46-47/, оценъчна експертиза /л. 39- л.
41/ съдебно разпореждане до мобилни оператори/л. 36- л. 37/, отговори на
мобилни оператори /л. 61- л. 64/, справка за съдимост /л. 19- л. 21/, приобщени
чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.
В рамките
на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или
непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в
съда обвинителен акт. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни.
Направеното
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените
доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е Иван
Сандев Сандев.
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
Съставът на чл. 207, ал. 1 НК
инкриминира несъобщаването в едноседмичен срок от дееца за намерена чужда вещ.
Изпълнителното деяние е съчетание от действие и бездействие. Необходимо е
деецът да намери вещ и да не съобщи за нея. Срокът на бездействието е не
по-малко от 7 дни. От обективна страна е необходимо съобщаването да не е
извършено на собственика, на властта или на този, който е изгубил вещта.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ. Легалната дефиниция на понятието
"движима вещ" се съдържа в чл. 110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.
Настоящата инстанция
приема, че от събраните доказателства се установява по един безспорен начин, че
подсъдимият е автор на престъплението по чл.207, ал.1 от НК. Същият е
осъществил изпълнителното деяние, чрез бездействие, като на инкриминираната
дата -02.07.2016 г., намерил
чужди движими вещи / един брой мобилен
телефон- GSM апарат, марка SAMSUNG, модел Старт 3/GT-S5360, бял на цвят, с ***на
стойност 74 лева и един брой мобилен телефон GSM апарат, марка SAMSUNG, модел
Galaxy J1 Black MAT 30 с карта памет– 16
GB, на стойност 105. 72 лева, като вещите са на обща стойност 179.72 лева, на
обща стойност 179.72лева, собственост на М.Г. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на
собственика, на властта или на този, който ги е загубил.
Съдът намира за безспорно
установено, че намерените от подсъдимия Д. движими
вещи са чужди за него. Те са собственост на св. М.Г.. Несъмнено, след като намерил телефоните, подс.Д.
не предприел каквито и да било действия, за да съобщи или на компетентните
държавни органи или на св. М.Г. в
законоустановения седемдневен срок. Напротив, решил да ги присвои, като се е
разпоредил с тях, а придобитите средства
изразходил за свои нужди. Ето защо съдът приема, че от обективна страна са
налице всички елементи на престъплението по чл.207, ал.1 НК и прие за доказано
по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Д. е намерил чужди движими вещи и в
продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика или на властта.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл. В случая подс.Д.
съзнателно не е уведомил властта или собственика на вещите, с цел да ползва
същите и да се облагодетелства от тях. В съзнанието му е била отразена обществената
опасност на деянието и обществено опасните последици от него, но той се е
съгласил с настъпването им и не е предотвратил същите.
Причина за извършване на престъплението-стремеж към лично
облагодетелстване по престъпен начин .
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.207, ал.1
от НК, законът предвижда наказание “глоба”
от 100 до 300 лева.
В настоящия случай по отношение на
подс.Д. не са на лице условията за прилагане разпоредбата на чл.218б от НК,
независимо че предметът на престъплението е под две минимални работни заплати.
Разпоредбата на чл.218б от НК изисква предметът на престъплението да е
възстановен или заместен. В настоящия случай общата стойност на предмета на
престъпление е в размер на 179,72 лева, от която е възстановена сумата в размер
на 74 лв., представляваща стойността на предадения от свидетелката Х.Н.Х.мобилен телефон бял на
цвят, марка SAMSUNG с
IMEI: 352936/05/736636/0, а останалата сума от 105, 72 лева, представляваща
стойността на втория мобилен телефон GSM апарат, марка SAMSUNG, модел Galaxy J1
Black MAT 30 с карта памет– 16 GB не е
възстановена, поради което само на това основание не може да се приложи
цитираната разпоредба.
При налагането на наказанието съдът
от една страна се съобрази с ниската стойност на предмета на престъплението,
който е в размер по-нисък от минималната работна заплата, но като взе предвид обремененото
съдебно минало на подс.Д., който е многократно осъждан за престъпления против
собствеността, му наложи наказание глоба в размер около средния, предвиден в
закона – 180/сто и осемдесет/лева.
Независимо, че делото беше
разгледано по реда на съкратено съдебно следствие, съдът съобразявайки се с
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК, не редуцира наказанието по реда предвиден в
чл.58а, ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание не е лишаване от свобода.
Съдът намира, че с така наложеното
наказание в най- пълна степен ще се въздейства за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия Д. към спазване на обществените и законови норми, ще се
въздейства предупредително върху него, ще му бъде отнета възможността да
извърши и други подобни престъпления и в най -пълна степен ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението от подс. Д. са незачитането на установения в страната правов
ред, стремежът за облагодетелстване по престъпен начин и ниската му правна
култура.
След като осъди подс. Д.Х.Д. за
престъплението по чл.207, ал.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 74.06 лв. в полза на ОД на МВР
Бургас, както и сумата от 10/десет / лева в полза на бюджета на съдебната
власт, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: