Решение по дело №31/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 22 декември 2020 г.

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 24.11.2020 г. /двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:

                                                   Районен съдия: Борислав М.

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.М. административно наказателно дело № 31 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалбата на К.А.П. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 18-0288-000638/02.11.2018г. на Началник група РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М.С. ***, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като нарушението не е било доказано от обективна страна. Релевира се още, че ако се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушението, то същото е маловажно. Претендира разноски.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2018г., полицейските служители на РУ-К. – св.Ц.И.Ц. и св.А.Й.Т. били на работа като се движели от с.К. б. към с.Б.. По пътя, забелязват лице, което управлявайки мотопед излиза от черен път и се преустройва на главния път в посока с.Б., като спират същото за проверка. В резултат на проверката установяват, че това е жалбоподателят К.П.А., който не носел в себе си свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС.

Тъй като жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС свидетелят Ц.И.Ц. – полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ при РУ-К., му съставил акт за установяване на административно нарушение, в който като свидетел очевидец бил вписан св. А.Й.Т.. Въз основа на съставения АУАН по ЗДвП е издадено Наказателно постановление №18-0288-000638 от 02.11.2018г. на Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В. против К.А.П., затова, че на 11.10.2018г. около 15:40 часа на път III-101 между с.К. б. и с.Б., обл.В., управлява мотопед марка „А. 50“ с рег. №*******, без да носи СУМПС и контролен талон към него и без свидетелство за регистрация на МПС част II, с което за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Това наказателно постановление е връчено лично на К.П. на 03.02.2020г..

По делото, разпитани като свидетели са полицейските служители на РУ-Козлодуй Ц.И.Ц. и А. Й. Т..

Показанията на разпитаните по делото свидетели са едностранни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като от тях се установява, че жалбоподателят К.А.П. е управлявал МПС и не е предствавил поисканите му при извършена проверка свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС.

Съдът следва да кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

По делото като свидетел е разпитан и А.К.А. – син на жалбоподателя. В показанията си същият заявява, че на 11.10.2018г. баща му бил отишъл за риба на р.О.. На същия ден му се обадил баща му и казал, че има проблем със скутера – мотопед „А.“. Св. А. отишъл на място и установил, че мотопедът имал проблем със запалителната свещ, което не му позволявало да запали и да се движи. Поради това казал на баща си, че си тръгва, а той да забута мотопеда до дома им. Малко по-късно се прибрал и баща му, като му съобщил, че е бил спрян за проверка от полицаи, които са му съставили акт, че е бил без документи и без гражданска. Баща му споделил, че е имало лек наклон и е седнал на мотопеда, за да използва инерцията на същия, като когато е бил спрян е бил в леко движение.

Съдът не кредитира показанията на св.А., доколкото същият е син на жолбоподателя и е заитересован от изхода на делото. Той не е свидетел очевидец, а преразказва това което му е било съобщено и което е в противоречие с показанията на полицейските служители.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, Заповед Рег. №369з-1409/19.10.2017г. на ВПД Директора на ОДМВР-В. и показанията на разпитаните свидетели Ц. и Т..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал при извършване на деянието – А.Й.Т., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие, наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – Началник група в РУ-К. към ОДМВР-В., упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.

В чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че „водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него“.

В чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с „глоба“ в размер 10 лв., водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон...“.

Също така чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено, че „водачът на МПС е длъжен носи и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява“, а в чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с „глоба“ в размер 10 лв., водач, който не носи определените документи, сред които „... свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;“

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на полицейските служители се установи, че жалбоподателят К.П.А. на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата между селата К. б. и Б. е управлявал мотопед, без да носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че свидетелите не са посочили къде и как е била извършена проверката и е спрян мотопедът, дали същият е бил в движение или лицето се е возило на него, ползвайки го като ППС, без двигател.

От показанията на полицейските служители се установява, че МПС, управлявано от жалбоподателя е спряно за проверка на главния път между селата К. б. и Б.. Същият е възприет като се е преустройвал от черен път на главния път.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не е имал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата. Под управление следва да се разбира всяко едно действие по привеждането в движение на ППС. Самото привеждане в движение на ППС е свързано с упражняването на контрол върху същото.

Единствено показанията на св.А.А. – син на жалбоподателя, който не е бил свидетел-очевидец, а преразказва казаното му от баща му съобщава, че последният е спрян за проверка, докато се е возил на мотопеда, използвайки инерцията на същия от наклона на пътя. Този свидетел е заинтересуван от изхода на делото, доколкото баща му е лицето, което е санкционирано по ЗДвП и поради това съдът не кредитира показанията на същия.

 Дори и да се приеме, че жалбоподателят се е возил на мотопеда, използвайки инерцията на наклона, то съдът намира, че същият е имал качеството „водач“ на МПС и е бил задължен да носи изискуемите от закона документи.

На следващо място обаче, от показанията на св.Т. се установи, че К.А.П. не е от лицата, които нарушават закона за движение по пътищата. Освен това от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е санкциониран друг път по ЗДвП за други, извършени от него нарушения. Предвид горното, съдът намира, че в случая може да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, където е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да представлява извършеното „маловажен случай“ е необходимо извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от съответния вид. В настоящия случай, жалбоподателят не е носил свидетелството за управление на МПС, контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. Извършването в случая на посочените нарушения е свързано с неносене от страна на водача при управление на МПС на изискуеми от закон документи. Тези напушения са формални, като с тях не се причиняват вредни последици. Полицейските служители не са установили, констатирали и санкционирали К.А., затова, че е неправоспособен водач или че управлявания от него мотопед е нерегистриран. Т.е. жалбоподателят е бил правоспособен водач, а управлявания мотопед е бил регистриран, които обстоятелства сружителите на реда са проверили, чрез справка с дежурния в РУ-К.. В случая, непредставянето от водача на изискуемите документи не е възпрепятствало извършването на проверката на същия, като тя е осъществена чрез съответните справки. Самото неносене на законовоизискуемите документи, в което се изразява деянието, представляващо административно нарушение, най-вероятно се дължи на забравянето на същите от страна на А.. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.

Изложеното по-горе и фактът, че липсват данни К.А. да е наказван друг път за нарушения по закона за движение по пътищата /което е смекчаващо обстоятелство/, според съда води до извода, че в настоящия случай може да намери приложение чл.28 от ЗАНН и извършените от жалбоподателя нарушения да бъдат определени като „маловажен случай“, тъй като е налице незначителност на вредните им последици. 

Предвид горното, Наказателно постановление № 18-0288-000638/02.11.2018г. на Началник група РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, следва да бъде отменено от настоящата въззивна инстанция.