№ 20766
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110156615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2025г.
от 13,30 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клауза в сключен между страните Договор за кредит №
**********/24.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за кредит, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17,15
лв., недължимо платена по нищожната клауза.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за кредит
№ **********/24.01.2022г., по силата на който последният му е предоставил сумата от
50 лв., със срок на погасяване до 29.01.2022г., при посочени в договора ГПР 48,20% и
ГЛП 39,42%, и предвидена дължима такса за бързо разглеждане на искането за кредит
в размер от 9,22 лв. Съгласно анекс от 24.01.2022г. е отпусната допълнителна сума от
50 лв., като таксата за бързо разглеждане е увеличена до размер от 17,15 лв. Ищецът
поддържа, че в уговорения срок е погасил изцяло задълженията си, като заплатил на
ответника и таксата за бързо разглеждане. Навежда подробни съображения, че
процесният договор е нищожен. Посочва, че в договора не са указани елементите,
1
които включва ГПР и методиката за изчисляването му, а отделно от това ГПР
надхвърля допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, тъй като в него следва да
бъде включена таксата за бързо разглеждане. Счита, че посочването в договора на ГПР
в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Поддържа, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане, е
нищожна, съответно таксата се явява платена без основание, тъй като съгласно чл. 10а,
ал. 2 ЗПК не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на кредита. Твърди
още, че в противоречие с добрите нрави е налице оскъпяване на кредита, целящо
единствено обогатяване на кредитора. С тези доводи ищецът обосновава правния си
интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е изцяло
съобразен с изискванията по ЗПК. Твърди, че ищецът е заявил получаване на
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит, таксата за която не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: сключен между страните договор за кредит с посоченото в исковата
молба съдържание и пороците, които твърди да влекат нищожност на оспорената
клауза от същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поето
задължение за такса за бързо разглеждане на искането за кредит.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже наличието на основание за
получаване и съответно задържане на получената от него сума, като във връзка с
твърденията на ищеца следва да докаже наличието на действително договорно
правоотношение между страните, част от съдържанието на което е задължението на
ищеца за плащане на исковата сума.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на сочения от ищеца договор за кредит и
извършено в полза на ответника плащане на такса за бързо разглеждане на искането за
кредит в размер на исковата сума, невключена в посочения в договора ГПР.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
2
доказателства по делото.
ДОПУСКА представените от ответника с отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК,
касаещо документи, представени от ответника с отговора на исковата молба, както и
искането за издаване на съдебно удостоверение, касаещо обстоятелства, чието
установяване не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, чиито задачи касаят обстоятелства, обявени за безспорни
между страните.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3