РЕШЕНИЕ № 1473

 

гр. Бургас, 01.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10221/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на Д.А.Д., с постоянен и настоящ адрес ***, да му заплати следните суми: 482,64 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.05.2015 год., 379,50 лева – договорна лихва за периода 20.04.2018-31.07.2019 год., 2,95 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01-22.08.2019 год., и 16,20 лева – дължими банкови такси по договора, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 23.08.2019 год. до окончателното им изплащане, които вземания са предмет на заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с Разпореждане № 6603/26.08.2019 год. по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски, вкл. направените в цитираното заповедно производство.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК и чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3, ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, не оспорва исковете, не е навел насрещни права и възражения; моли за постановяване на решение, съобразено с доказателствата по делото; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.05.2015 год., по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника револвиращ кредит от 1000 лева, с променлива договорна лихва, с определена 3 %-тна минимална месечна сума за револвиране – съгл. чл. 28 и чл. 30 от общите условия на ищеца, приложени към процесния договор.

Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми, предвид бездействието на длъжника за плащане на 4 поредни месечни суми за револвиране, на основание чл. 31 във вр. с чл. 30 от общите условия. Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомлението е връчено от нотариус по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, по актуалния настоящ и постоянен адрес на ответника. Видно от извършената в настоящия съдебен процес служебна справка, длъжникът Д.Д. не е регистрирана като страна по трудово правоотношение, поради което за връчване на поканата правилно не е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 3, ГПК.

За заплащане на процесните вземания е било подадено заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с Разпореждане № 6603/26.08.2019 год. по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Ищецът е провел главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила предсрочна изискуемост на паричните задължения на контрахента – за главница, договорна лихва и такси по договора (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 79, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със сключения договор за кредитна карта с револвиращ кредит е безспорен факт, тъй като не е установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя върху писмения договор и, или върху приложимите общи условия на банката. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване императивните правила на чл. 10 и сл., ЗПК. В тежест на ответника е провеждане насрещно главно и пълно доказване, за опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за липса на извършени плащания на минималната сума за револвиране, съгласно чл. 28 от общите условия. Делото не съдържа данни за такива плащания през посочения от ищеца 4-месечен период – 20.04.-20.09.2018 год., поради което правилно ищецът е обявил предсрочната изискуемост на вземанията си, считано от 01.08.2019 год. Тази си воля ищецът е съобщил на длъжника с писмена покана, връчена надлежно по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, т. е. спазени са императивните изисквания на закона за уведомяването на контрахента за настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение размерите на дължимите суми съдът основава решението си както на направеното от ответника признание, така и на представените извлечения от сметки на банката-ищец, които се основават на редовни вписвания в счетоводните му книги – чл. 182, ГПК.

Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес – общо 425 лева (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК), представляваща сбор от платените държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и депозит за представител на ответника по чл. 47, ал. 6, ГПК.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 25 лева – държавна такса върху дължимите от ответника суми, платена в заповедното производство по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС. Молбата на ищеца за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство – от 50 до 150 лева, следва да бъде оставена без уважение, тъй като заявлението по чл. 417, ГПК е било отхвърлено като неоснователно.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, следните суми: 482,64 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 28.05.2015 год., 379,50 лева – договорна лихва за периода 20.04.2018-31.07.2019 год., 2,95 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01-22.08.2019 год., и 16,20 лева – банкови такси по договора, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 23.08.2019 год. до окончателното им изплащане, които вземания са предмет на заявление по чл. 417, ГПК, отхвърлено с Разпореждане № 6603/26.08.2019 год. по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, деловодни разноски в размер от 425 лева, направени по гр. д. № 10221/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Московска” № 19, деловодни разноски в размер от 25 лева – платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, за осъждане на Д.А.Д., ЕГН **********, да заплати на ищеца деловодни разноски, за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 7079/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ