Решение по адм. дело №1019/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. Г. А. и Е. Е. Н., чрез пълномощника Д. Г. А., с адрес: гр. Пловдив, [улица], *** против Заповед РДЦ-24-257/29.03.2024 г. на кмета на район „Централен“, Община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ремонт с пристрояване и надстрояване над първи и пред втори етаж на жилищна сграда с [идентификатор] и с административен адрес [улица], гр. Пловдив.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се,че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,а това е довело и до неправилно приложение на материалния закон.Налице са нарушения на разпоредбите на Закона за културното наследство/ЗКН/,тъй като обектът ,предмет на процесната заповед -жилищна сграда с [идентификатор] и с административен адрес [улица], гр. Пловдив –е единична недвижима културна ценност. Представя се писмена защита и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата - кмет на район „Централен“,община Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание , оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

І.По допустимостта .

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от лица има­щи правен интерес от зая­веното оспорване / Д. Г. А. и Е. Е. Н. са адресати на заповед­та/ и против подлежащ на съде­бен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява допусти­ма.

II.Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното.

Няма спор ,че Д. Г. А. и Е. Е. Н. са съсобственици на недвижим имот с административен адрес [улица], гр. Пловдив.Представени по делото са два нотариални акт-Нотариален акт №: 31, том 57. per. №19473, нот. дело №11578 от 13.06.2022г., издаден от АВ Служба по вписванията - гр Пловдив и Нотариален акт№ 83, том 61, peг. 20896, дело 12455 от 22.06.2022г., издаден от АВ Служба по вписванията - гр. Пловдив

Установява се,че с протокол от 25.05.1998г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК), утвърден от министъра на културата, сградата е обявена за единична недвижима културна ценност „Къща” на [улица] категория „за сведение”. Сградата попада в границите на групова недвижима културна ценност - „Старинен Пловдив”, обявена с постановление на МС №143/02.05.1956г. за архитектурно-исторически резерват, която съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН запазва статута си и в границите на „Античен град Филипопол и Старинен Пловдив”, който съгласно приложение към чл.50, ал.З от ЗКН притежава статут на археологически резерват. Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност - „Историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив”, обявена с протокол №5/22.05.2000г. на НСОПК.

Видно от приложената административна преписка, работна група от длъжностни лица по строителството при район „Централен“,Община Пловдив са извършили проверка на място и по документи на имота на жалбоподателките и са съставили Констативен акт №8 от 01.03.2024г. на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ за обект „Ремонт с пристрояване и надстрояване над първи и пред втори етаж на жилищна сграда с идентфикатор 56784.519.564.1 и с административен адрес [улица], гр. Пловдив”.

Констатирано е, че по-горе описания строеж е изпълнен без одобрена проектна документация, съгласувана по реда на Закона за културното наследство и издадено разрешение за строеж. 

Актът е съобщен с писмо с изх. №94012-35360(12) от 01.03.2024г., получено лично от адресатите, видно от обратните разписки. В районната администрация е постъпило възражение по така съставения акт с вх. №94012-35360(13)/12.03.24г. като районната администрация не е приела за основателни направените възражения, които не обосновават законност на предприетите строителни дейности, които са извършени без одобрена проектна документация, съгласувана по реда на Закона за културното наследство и издадено разрешение за строеж.

Прието е,че така извършеното строителство не попада в хипотезата на § 127, ал.1 , от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки за нейното приложение-строителството е извършено след 31.03.2001 г.

От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 8 от 01.03.2024г.

В съдебното производство са допуснати съдебно-технически експертизи ,които съдът кредитира като компетентно,обективно изготвени и неоспорени от страните и съответно ще ги обсъди при формиране на правните изводи.

Разпитан в съдебно заседание е свидетелят Й. Ф.,който познава имота на жалбоподателките и който е участват в ремонтно възстановителните дейности по къщата.При огледа,който свидетелят е направил на сградата ,е констатирал,че същата е в много лошо състояние и опасна за живота и здравето на обитателите й,като отделно влиза вода и стените са мокри,което още повече влошава състоянието на сградата.Конструкцията на къщата е била компрометирана ,като е имало котелно помещение на тавана ,разположено върху изгнил гредоред ,налагало се е спешно да се извърши ремонт.Установява се,че сградата е изпълнена не по първоначалната проектна документация,която е била налична,като строителните „проблеми“ на къщата се увеличават,тъй като същата е на калкан с още две сгради,които са единични недвижими културни ценности.“ Сградата беше направена с една средна стена, която е носеща и хоризонтална по средата, която е носеща за цялата сграда. От страни към двата калкана беше хваната за стената на съседната сграда. Нямаше иззидани тухли, които да носят конструкцията на тази сграда. Това е опасно…. Не знам коя е по-новата, коя е по-старата сграда, но са захванати двете сгради заедно. Тази сграда е захваната за конструкция на съседната сграда и покривът е отворен. Тази ламарина, която е към съседната сграда, защото нивата на тези сгради бяха различни я нямаше, обшивката на комина я нямаше и всички греди бяха изгнили. Казах на жената, че това е опасно…Казах, че е опасно да се живее, че може да й падне на главата. Първо трябва да се заздрави сградата с бетон. Да направи покрива, за да спре теча и коминното тяло да се възстанови, за да не падне върху нея. Гредата като е изгнила всичко може да падне. Могат да паднат керемиди. Малкото помещение беше пак така захваното. Като се влиза през вратата това помещение е като пристройка правено, защото самото покривче беше хванато за стените на комшиите.То мисля, че беше едно или две стъпала по-надолу. От улицата влиза вода. Сигурно и от покрива влиза вода, защото стените бяха мокри. Там пак имаше една средна стена, която беше като антре с преградена стая и хоризонтални греди, които отиват в комшиите.“

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповед № РДЦ-24-257/29.03.2024 г., издадена от кмет на район “Централен” при Община Пловдив,с която е разпоредено премахване на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж, определен като такъв от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган

Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения админи­ст­ративен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./ “Кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях”.

Представена е Заповед № 21ОА 1412 от 10.06.2021г. на кмета на Община Пловдив, видно от която е ,че органът по чл.225а ал.1 от ЗУТ при нормативно предвидена за това възможност е делегирал тези си правомощия на кмета на район “Централен”, които следва да бъдат упражнявани на цялата територия на район “Централен” при Община Пловдив .

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­ван­­т­на е и прав­на­та квалификация на изграденото на място, което според тази ин­­с­­тан­ция на съ­да безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпореденият за премахване „Ремонт с пристрояване и надстрояване над първи и пред втори етаж на жилищна сграда с [идентификатор]“,представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни и монтажни ра­бо­ти по смисъ­ла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ.

В случая в КА и в заповедта на ответника е посочена категорията на стро­ежа – пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на регионалното развитие е благоустрой­ството /МРРБ/ и чл.137 ,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ-„строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

Независимо от горното ,съдът намира,че оспорената заповед е издадена при същество нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона ,като съображенията са следните.

На първо място, заповедта е издадена ,без да са били изяснени относимите факти и обстоятелства.

От заключенията и на двете вещи лица Р. и Б. се установява ,че процесната сграда и преди извършения ремонт не е отговаряла и не е съобразена с одобрения на 18.01,1964г. архитектурен проект за първоначалното построяване на сградата. Вещото лице Р. сочи,че:“На разпределенията на първия и втория етаж са показани извършените промени в етажите, заснети по време на огледа и измерванията от страна на експертизата. На вертикалния разрез са дадени измерените на място височини в различни точки от сградата, нанесени върху вертикалния разрез от одобрения проект. Огледът на място показа, че част от предвидените в проекта строителни дейности по време на строителството на сградата не са били изпълнени в точно съответствие с проектите. Вместо предвидената стоманобетонова плоча над целия първи етаж, на място е изпълнен дървен гредоред над двете стаи - дневна и кухня. Плоча е изпълнена само над коридорите, санитарните възли и за цялото стълбище. Същевременно е видно, че на фасадата към двора от изток още по време на изпълнение на сградата е извършено задигане на стрехата на покрива над фасадния надзид, с което височината на сградата от изток е увеличена с 90см. Това се вижда и на сателитните снимки от публични източници по отношение на наклоните на покрива и старите покривни линии. При извършения ремонт от жалбоподателката, промени в покривните линии и височината на двуетажната част от сградата не са извършени. Промяна във височината има само при едноетажната част към улицата, където е изпълнено надстрояване. Извършените ремонтни дейности в двуетажната част представляват вътрешно преустройство в рамките на съществуващия обем на сградата, като отклонения от одобрения проект в тази част са допуснати още при първоначалното построяване на сградата.“Или,при така установеното, административният орган не е изяснил въпроса коя точно част от извършения ремонт е незаконна,кои от извършените строително монтажни работи са извършени без одобрени строителни книжа.

С оглед изложеното,съдът намира, че при издаване на акта са допуснати и съществени нарушения на основни принципи в административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на истинност и на служебно начало, довело като краен резултат до несъответствие на процесната заповед с материалноправните норми и с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗУТ: чрез устройството на територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението.

Основен принцип в административния процес, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК, е принципът на истинност ,според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. В чл. 9, ал. 2 АПК е установено задължение за административния орган да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Въз основа на неоспорените две СТЕ настоящият състав на съда приема, че в случая административният орган е допуснал нарушение на тези основни принципи в резултат на което е постановил незаконосъобразен административен акт ,без да е установил и анализирал всички относими факти и обстоятелства.

За пълното на изложението съдът няма да коментира и обсъжда доводите на защитата на жалбоподателките досежно това какво трябва да се направи и как следва да се съгласуват бъдещите действия на ответника по ЗКН ,тъй като същите са ирелевантни за настоящия процес,те касаят евентуалното изпълнение на заповедта.

По изложените доводи настоящият решаващ състав приема, че Заповед № РДЦ-24-257/29.03.2024 г. на кмета на район „Централен“, Община Пловдив е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателите следва да бъдат възстановени сторените разноски по водене на делото в размер на 4 914,70 по представен списък на разноските/л.285/,от които адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева,два депозита за вещи лица в разер на 650 лева и 1734,70 лева и депозит за свидетел в размер на 30 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед РДЦ-24-257/29.03.2024 г. на кмета на район „Централен“, Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да за­плати на Д. Г. А. и Е. Е. Н., чрез пълномощника Д. Г. А., с адрес: гр. Пловдив, [улица], ***, сумата от 4 914,70/четири хиляди ,деветстотин и четиринадесет лева и седемдесет ст./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.