Решение по дело №1270/2010 на Районен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                         №

                              гр.Ловеч,15.10.2010г.      

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав  в публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и десета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Р.  Б.,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1270 по описа за 2010год,за да се произнесе съобрази:  

     Обективно съединени искове с правно основание чл.224,ал.1 от КТ,чл.220,ал.1 от КТ,чл.222,ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

               По повод искова молба от С.  М.Б. ***,ЕГН:**********,чрез пълно- мощника си мл.адв.Н.Л.-ЛАК,против „МАЯН-62”ЕООД,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”22 август”№2, представля- вано от М.  В.Й.-управител,е било образувано гр.дело №1225/2010г.по описа на съда,с посочено основание:чл.128,т.2 от КТ,чл.224,ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ ,чл.222,ал.1 от КТ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

             Съгласно принципа на случайния подбор делото е било разпределено за разглеждане на VІІсъстав.С определение от 02.07.2010г., постановено по гр.д.№1225/ 2010г.Председателят на състава е разделил на основание чл.210,ал.1 от ГПК,производството по предявените обективно съединени иска,като е постановил производството по делото да продължи само по иска с правно основание чл.128,т.2 вр.чл.242 от КТ-за заплащане на трудово възнаграждение и акцесорния по отношение на него иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД,които  да се разгледат по реда на бързото производство.Със същото определение съдът е постанови да се образува отделно гр.дело под нов номер по отношение на останалите обективно съединени искове-за заплащане на обезщетения по чл.224,ал.1,чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ и акцесорния по отношение на тях иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

             По повод предявените обективно съединени искове с предмет чл.224,ал.1 от КТ, чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ е образувано настоящето гр.дело №1270/2010г.по описа на съда и разпределено за разглеждане от настоящия съдебен състав.

             Ищцата С.  М.  Б. излага в ИМ,че на 16.07. 2009г. сключила трудов договор №01/16.07.2009г.с ответното дружество, от който възникнало трудово правоотношение ,за определено време-до 16.07.2011г.,по силата на което поела задължението да изпълнява длъжността„Шивач”.Твърди,че със Заповед №007/ 17.06.2010г. на управителя на дружеството трудовото й правоотношение е било прекратено,считано от 18.06.2010г.на основание чл.328,ал.1,т.7 от КТ-поради отказа й да последва производствената дейност при преместването на същата в гр.Троян.Сочи,че в цитираната заповед не е отбелязано,че й се дължат обезщетения при прекратяване на трудовото й правоотношение. Излага,че не е използвала 6/шест/дни от полагащия й се платен годишен отпуск за 2010г.и счита,че работодателят й дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за тези дни,в размер на 80.00лв.

             Релевирани са също и твърдения,че работодателят не й е отправил дължимото едномесечно предизвестие  за прекратяване на трудовото й правоотношение и е била уведомена за освобождаването си при подписване на заповедта за уволнение на 18.06.2010г.,като за преместването на производствената дейност в гр.Троян е била уведомена непосредствено преди тази дата.Счита,че работодателят следва да й заплати и обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец-240.00лв.

             Наведени са твърдения,че след уволнението си е останала без работа, като до датата на предявяване на ИМ не е успяла да започне друга работа.В тази връзка навежда доводи,че при уволнение поради отказа й да последва предприятието или неговото поделение,в което работи,когато то се премества в друго населено място,има право на обезщетение от работодателя за времето,през което е останала без работа,но не повече от един месец.

             Твърди се също,че горните обезщетения представляват парични задължения на „МАЯН-62”ЕООД-гр.Ловеч ,поради което за ищцата е налице право на законната лихва върху тях от деня на забавата,а именно от 18.06.2010г.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на исковете си,да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 80.00лв.,представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г.;да й заплати сумата от 240.00лв.,представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220,ал.1 от КТ;да й заплати сумата от 240.00лв., представляваща обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ,а така също да й заплати и мораторна лихва върху дължимите суми в размер на 5.00лв.от момента на забавата-18.06.2010г.,до предявяването на ИМ,ведно със законната лихва  от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

             Претендира и съдебно-деловодни разноски.

               Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника -„МАЯН-62” ЕООД,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”22 август”№2, представлявано от М.  В.Й.-управител,е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

              В срока за отговор ответникът-„МАЯН-62”ЕООД,представлявано от управителя М.В.Й.,оспорва размера на претендираните обезщетения.Прави възражение за недължимост на претендираното обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ и поддържа твърдения,че дължимите суми за обезщетение по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ са в по-малък размер.

             В с.з.ищцата се представлява от договорно упълномощен представител- мл.адв.Н.Л..Поддържа обективно съединените искове по основание и моли същите да бъдат уважени в претендирания размер.Подробни фактически и правни доводи са развити в писмени бележки.

             В с.з.ответното дружество ,редовно призовано,се представлява от управителя М.В.Й..По отношение на иска с основание чл.224,ал.1 от КТ заявява,че ищцата е ползувала дори повече дни платен отпуск от това,което е отразено в документацията.Сочи,че данните са коректни, тъй като „сведения са подавани ежемесечно в Бюрото по труда,тъй като лицето бе наето по програма”.В хода на устните състезания, относно другите две претенции изразява становище,че същите са съобразени с КТ.Твърди,че  е направила необходимата стъпка,като  предложила на ищцата да последва производствената дейност в гр.Троян ,до отстраняване на възникналата авария в цеха.

             По искане на ищцата,на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение/увеличение/в размера на предявените искове по чл.220,ал.1 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ,като всеки от тях се счита предявен за сумата от 276.00лв.

             Съдът като съобрази становището на страните ,приложените към делото писмени доказателства: заверени преписи от:трудов договор №01/ 16.07.2009г., Заповед №007 от 17.06.2010г.за прекратяване на трудовия договор, трудова книжка/стр.1,14 и 15/, уведомление от 16.06.2010г., декларация и копие от личното трудово досие на ищцата,както и заключението на вещото лице:С.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително,преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно,че с трудов договор №01/16.07.2009г. ищцата С.М.Б. е била назначен  на длъжността „шивач”с шифър по НКИД 1419 и шифър по КПД 82632004 с място на работа:”Маян-62”ЕООД,при  уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240.00лв.и допълнително възнаграждение да продължителна работа в размер на 0,6% за всяка година по специалността.

             Към личното трудово досие на ищцата е приложено писмено уведомление от 16.06.2010г.,от което се установява,че  работодателят е уведомил ищцата С.Б. относно наличието на обективни причини-наводняване на производственото помещение,налагащи преместване на производствената дейност на фирмата в гр.Троян.Ищцата е била приканена да продължи да извършва задълженията си като шивачка в гр.Троян.От отбелязването върху уведомлението  се  констатира,че Б. се е запознала със същото на 17.06.2010г,като изрично е вписано:”не съм съгласна да упражнявам дейността си в гр.Троян”,което е удостоверила  с подписа си.

             Издадена е Заповед №007/17.06.2010г.,с която  на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ  трудовият договор с ищцата е прекратен по причини: преместване на производствената дейност в гр.Троян по обективни причини.Копие от заповедта е връчено на ищцата на 18.06.2010г.

             В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация,съответно по: чл.224,ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г.в размер на 80.00лв.;по чл.220,ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение  за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 276.00лв./след допуснатото увеличение/и  по чл.222,ал.1 от КТ-за заплащане на обезщетение при отказ на работника да последва предприятието при преместване в друго населено място,в размер на 276.00лв./след допуснатото увеличение/.Предявена е и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава,която намира своето правно основание в разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

             Предявените обективно съединени искове по естеството си са осъдителни,поради което съдът е указал на ищцата,че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи  вземанията си по основание и размер.            

Във връзка с твърдения от ищцата отрицателен факт-че при прекратяване на трудовия договор не е получила претендираните обезщетени за исковия период,то в тежест на работодателя-ответник по делото ,е да установи наличието на правоизключващи или правопогасяващи факти.

             По предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

             Съдът като съобрази доказателствата по делото,намира,че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.224,ал.1 от КТ,тъй като безспорно се установява,че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.В случая е правно ирелевантно обстоятелство на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено и по какви причини ползуването на годишния отпуск е било отложено.В  проведеното о.с.з.,когато е изслушано и назначеното вещо лице, страните не спорят относно това ,че ищцата не е ползвала изцяло полагащия й се платен годишен отпуск.Спорен по делото е размерът на неползваните от ищцата дни и оттам общият размер на дължимото от работодателя обезщетение.Констатира се,че при изготвяне на  заповедта за прекратяване на  трудовия договор липсва отразяване на неползван годишен отпуск и респ.размер на обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.

             Констатира се,че в ИМ ищцата е навела твърдения единствено за неползван платен годишен отпуск за 2010г.В този смисъл е и петитума на ИМ/да  ми заплати сумата от 80.00лв.,представляващо неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г./.Ето защо  съдът намира,че не следва да се обсъждат аргументите на ищцата ,развити в писмените бележки,относно ползването или не по надлежния ред на 2 дни от полагащия й се платен годишен отпуск за 2009г.

             Видно от заключението на в.л,за периода от 01.01.2010г.до 18.06.2010г.полагаемият се на ищцата отпуск е 9 дни,от които са ползвани -5 дни,както следва:1 ден-м.05.2010г/съгласно молба от 24.05.2010г.и заповед от 25.05.2010г/;4дни-м.06.2010г./по два дни,съгласно молби от 08.06.2010г.и 16.06.2010г.заповеди на управителя на дружеството/или неизползвани остават 4 дни.

             Съгласно експертизата,размерът на дължимото парично обезщетение за този период,изчислен на базата на среднодневното трудово възнагражде- ние на ищцата е в размер на 50.20 лв.

             Съдът намира депозираното от вещото лице заключение за професионално и компетентно изготвено,почиващо на знанията и опита на експерта.Същото не е оспорено от страните и е приобщено без възражения към доказателствения материал по делото .

             Предвид изложеното по-горе съдът намира предявеният иск с основание чл.224,ал.1 от ГПК за основателен и доказан до размера 50.20лв,а за разликата до пълния претендиран размер от 80.00лв.,като неоснователен и недоказан,искът ще следва да се отхвърли.

 

             По предявения иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ.

             С ИМ си молба ищцата претендира заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.220,ал.1 от КТ.

             Безспорно е установено,че трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.7 от КТ.Съгласно цитираната разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор,като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в 30-дневен срок.В настоящия случай  страните не спорят,че до ищцата не е било отправяно едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.С изпратеното до нея уведомление същата е била уведомена за преместване на производствената дейност и приканена да последва  предприятието.С уведомлението ищцата е запозната на 17.06.2010г.и писмено е заявила отказа си да последва дейността на предприятието в гр.Троян.Съгласно данните по делото,още същия ден  работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.7 от КТ,обективирано в Заповед №007/17.06.2010г.на Управителя на дружеството.

             Както в депозирания отговор,така и в проведеното с.з.ответникът признава така предявения иск по основание,като единствено го оспорва по размер.

             Съгласно чл.220,ал.1 от КТ в случай ,че трудовият договор е прекратен  преди  изтичане  срокът на предизвестието,работодателят дължи  на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

             От приетото и неоспорено от страните заключение на в.л.по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява,че размерът на обезщетението по чл.220,ал.1 от КТ се явява брутното трудово възнаграждение на ищцата за срока на предизвестието,което е един месец или в случая  нейното брутно трудово възнаграждение е 276.00лв.,формирано от:основно месечно трудово възнаграждение -240.00лв.и допълнително възнаграждение с постоянен характер-15% за прослужено време-36.00лв./.

             Съобразявайки изложеното по-горе,съдът намира,че предявеният обективно съединен иск с основание чл.220,ал.1 от КТ се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер,след допуснатото изменение на иска,а именно за сумата от 276.00лв.             

             По предявения иск с правно основание чл.222,ал.1 от КТ

             Обективно съединен,при условията на кумулативност,е и иск за заплащане на обезщетение по смисъла на чл.222,ал.1 от КТ в размер на 276.00лв.

             Както бе отразено по-горе в мотивите,трудовото правоотношение в настоящия казус е прекратено  на основание чл.328,ал.1,т.7 от КТ-поради отказ на работника да последва предприятието ,когато то се премества в друго населено място.В този случа,по силата на чл.222,ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,през което е останал без работа,но за не повече от  един месец.       Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав,който в случая се установява от представена от ищцата декларация с нот.заверка на подписа и копие от трудова книжка/последната представена и за констатация в с.з/,съгласно които за периода от 18.06.2010г.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 05.08.2010г.ищцата не е работила и не е получавала доходи от трудови възнаграждения,като едва на 05.08.2010г./т.е.след повече от  един месец и половина/е започнала работа във ВК”Руен”-с.Сопот.

             Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода,през който същият е останал без работа поради незаконното уволнение/но не повече от 1 месец/ ,изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца,предхождащ месеца на уволнението.По делото е реализирана съдебно-икономическа ,която е дала заключение,че размерът на претендираното обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ  е в размер на 276.00лв.

             Съобразявайки гореизложеното,съдът намира обективно предявеният иск по чл.222,ал.1 от КТ за основателен и доказан в пълния претендиран размер от 276.00лв.

             Основателна,с оглед уважаване на горните искове,е и акцесорната претенция с основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,като горните суми ответникът ще следва да заплати ведно с мораторна лихва за забава за периода от 18.06.2010г.до 05.07.2010г.в размер на 2.90лв.

            При този изход на процеса ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 240.00лв.за заплатеното от него адвокатско възнаграждение ,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

             С оглед изхода на делото,ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер на 150.00лв/сто и петдесет/лв,представляващи държавна такса за отделните искове по чл.224,ал.1 от КТ, по чл.220,ал.1 от  КТ и по чл.222,ал.1 от КТ, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и 60.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА „МАЯН-62”ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”22 август”№2, представлявано от М.  В.  Й.-управител, ДА  ЗАПЛАТИ  на  С.  М.  Б.,ЕГН:**********,***, представлявана от пълномощника си мл.адв.Н.Л.-***

             - сумата от 50.20лв/петдесет лв.и 20ст/ -обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2010г.в размер на 4 работни дни,ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ-05.07.2010г.до окончателното изплащане на сумата,а иска за разликата до пълния претендиран размер от 80.00лв,като неоснователен и недоказан отхвърля;

           -сумата от 276.00лв/двеста седемдесет и шест лв/-обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ -за неспазен срок на предизвестие,ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на ИМ-05.07.2010г.до окончателното изплащане на сумата;

             -сумата от 276.00лв/двеста седемдесет и шест лв/-обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ ,дължимо при уволнение поради отказ на работника да последва предприятието ,когато то се премества в друго населено място  /чл.328,ал.1,т.7 от КТ/;

             -сумата от 2.90/два лв.и 90ст/-обезщетение за забава ,съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва,считано от деня на забавата /18.06.2010г./до деня на предявяване на иска-05.07.2010г;

             ОСЪЖДА „МАЯН-62”ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”22 август”№2, представлявано от М.  В.  Й.-управител, ДА  ЗАПЛАТИ  на  С.  М.  Б., ЕГН:**********,***             разноски по делото в общ размер на 240.00/двеста и четиридесет/лв.

             ОСЪЖДА „МАЯН-62”ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”22 август”№2, представлявано от М.  В.  Й.-управител, ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 150.00лв/сто и петдесет лева/,формирана от  сбора на държавите такси за отделните искове по чл.224,ал.1 от КТ,по чл.220,ал.1 от  КТ и по чл.222,ал.1 от КТ, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,а така също и 60.00/шестдесет/лв.за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                             

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: