Р Е Ш Е Н И
Е № 262440
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20728 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от В.Г.В. против
М.С.Н. и П.З.Г..
В исковата молба се твърди, че по силата
на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** ищцата е придобила
собствеността по отношение на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор № ***,
находящ се в гр. ***, с площ от 352 кв.м., като в деня на сделката й е
предадено владението по отношение на имота. Сочи, че с нотариален акт № *** е
придобила правото на собственост по отношение на 122/150 идеални части от
процесния имот. Твърди, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № *** ответниците са придобили от Е. С. К. и Н. С. С.1/6 идеална
част от процесния недвижим имот. Оспорва така извършеното прехвърляне да е
довело до придобиване на право на собственост. Поддържа, че в продължение на
повече от 20 години е упражнявала необезпокоявано и явно пълна фактическа власт
върху целия недвижим имот, като е демонстрирала това пред всички трети лица, в
това число ответниците и техните праводатели. Предвид изложените твърдения,
счита, че е собственик на целия имот, като моли да бъде установено по отношение
на ответниците, че е придобила процесната 1/6 идеална част по давност въз
основа на упражнено давностно владение в продължение на повече от 10 години. С
молба, представена в откритото съдебно заседание от 28.01.2021 г., ищцата прави
изменение на иска, чрез добавяне на ново основание, а именно – поддържа, че е
придобила правото на собственост по отношение на процесната 1/6 идеална част на
деривативно придобивно основание - договор за дарение от 26.11.1998 г. и
договор за дарение от 13.02.2002 г., което заявява като главен иск. Моли за признаване
за установено, че е собственик на процесната 1/6 идеална част от ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в гр. *** на наведеното деривативно основание,
евентуално – на основание придобивна давност въз основа на упражнявано
давностно владение от 1998 г. до момента. Моли за уважаване на предявения иск и
за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците М.С.Н. и П.З.Г., със становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че е налице процесуална пречка за
разглеждане на предявения иск, поради наличието на по-рано заведено дело за
делба – гр.д. № 17049/ 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр.с. По
посоченото дело ответниците били заявили като насрещна искова претенция включването
в делбената маса на процесния поземлен имот. Поддържат, че е налице идентитет
между предмета на двете дела, поради което по-късно заведеното – настоящото,
било недопустимо. По същество излагат твърдения за неоснователност на
предявения иск, като твърдят, че ищцата притежава само 1/3 идеална част от
дворното място. Сочат, че с нотариален акт за покупко-продажба № *** С. К. П. и
К. П. Т. са придобили 1/3 идеална част от парцел *** – нов по плана на град П.,
с площ от 540 кв.м. В последствие двамата съсобственици с нотариален акт за
покупко-продажба № *** продали 1/6 идеална част от имота, а останалата 1/6
идеална част останалата в тяхна собственост до 1969 г., когато с протокол за
делба тази част била предоставена в дял на С. К. П.. Поддържат, че са придобили
процесния имот от наследниците на С. П. с договор за продажба и договор за
дарение от 2019 г. Поддържат, че от парцел *** със заповед № ***г. били
образувани два нови парцела и отредени нови имоти – парцел *** и парцел ***,
като съсобствеността между тях останала. Поради това намират, че са
съсобственици и притежават 1/6 идеална част, както от ПИ с идентификатор № ***,
така и от процесния ПИ с идентификатор № ***. Оспорват ищцата да е владяла
процесния имот необезпокоявано и явно в продължение на повече от 10 години.
Молят за отхвърляне на предявения иск.
В предоставения срок по чл.131, ал.1 ГПК, ответниците са депозирали отговор вх. № 268333/ 24.02.2021 г. и по
отношение на наведеното от ищцата деривативно придобивно основание. Заявяват,
че променят първоначално заявеното в писмения отговор становище, че ищцата
притежава 1/3 идеална част от процесния имот. Излагат твърдения, че
праводателите на ищцата по договора за дарение от 25.02.1998 г. се легитимират
със следните титули за собственост: решение № 403/ 04.10.1967 г. по гр.д. №
410/ 1966 г. и решение № 251/ 27.06.1978 г. по гр.д. № 2601/ 1978 г. на ПНС.
Намират, че по силата на втората делба се обосновава право на собственост по
отношение на 28/150 идеални части от имот пл. № ***, който е с площ от 342
кв.м., а не 1/3 идеална част от 540 кв.м.
Ответниците са предявили и НАСРЕЩЕН ИСК, който е приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство:
Ищците по насрещния иск М.С.Н. и П.З.Г.
твърдят, че праводателите им Е. С. К. и Н. С. С.са владели и ползвали освен
своята 1/6 идеална част, но и 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор № ***,
който е образуван от имот пл. № ***, за която ответницата по насрещния иск се
легитимира като собственик. Заявяват, че са присъединили владението на своите
праводатели, осъществявано от тях от 1998 г., поради което са придобили по
давност собствеността по отношение на 1/3 идеална част от имота. Предвид
изложените твърдения предявяват настоящия иск, с който молят да бъде установено
в отношенията между страните, че са собственици на 1/3 идеална част от ПИ с
идентификатор № *** на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано
от праводателите им давностно владение от 1998 г. Молят за уважаване на
насрещния иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата по насрещния иск В.Г.В., със становище за
неговата неоснователност. Оспорва изложените фактически твърдения за
упражнявана от праводателите на ищците фактическа власт по отношение на имота.
Намира насрещната искова молба за нередовна, тъй като не ставало ясно за кой
имот се предявява иска за собственост – ПИ с идентификатор № *** или ПИ с
идентификатор № ***. Поддържа, че се излагат неверни твърдения относно
осъществявано, но неизразено чрез действия в правния мир владение от страна на
неучастващи лица в процеса, сочени като праводатели на ищците по насрещния иск
– Е. С. К. и Н. С. С.. Твърди, че поради неугледния и безстопанствен вид на ПИ
с идентификатор № *** и за да охрани владения и ползван от нея имот с
идентификатор № *** от външни посегателства, изградила солидна стена между
двата имота. Сочи, че в съсобствения й имот с идентификатор № *** през годините
е осъществявала действия на собственик, имала е достъп до имота, заплащала е
дължимите данъци. Излага твърдения, че в имота за периода от 1998 г. до 2005 г.
живяла Т.П., като след нейната смърт спорадично живеели наематели, а едва след
закупуването на имота от ищците по насрещния иск на адреса имало постоянно
живеещи. Сочи, че до нея били отправяни покани доброволно да прехвърли
притежаваните от нея идеални части в замяна на тези, за които се твърди, да са
придобити от ищците по насрещния иск в изцяло собствения й ПИ с идентификатор №
***. Поддържа, че въз основа на валидна правна сделката от 1998 г. е станала
собственик на 1/3 идеална част от дворното място с площ от 528 кв.м. и като
такава е упражнявала владение на целия процесен имот и в частност идеалните
части, влизащи в ПИ с идентификатор № *** за период повече от 20 години, поради
което освен чрез дарението от 1998 г. е придобила имота и посредством
упражненото от нея давностно владение. Поради изложеното моли за отхвърляне на
предявения насрещен иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от крепостен акт от 21.12.1907 г.
П. и Г. Х. Б. закупуват празно дворно място с площ от 272 кв.м. в гр. ***.
С нотариален акт за прехвърляне на право
на собственост № *** П. Х. Б. продава на Г. Х. Б. ½ идеална част от
празно място с площ от 136 кв.м., придобита по силата на крепостен акт от
21.12.1907 г.
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 24.11.1919 г. Г. Б. придобива празно дворно място с площ от 272 кв.м.
Вследствие на така описаните
прехвърлителни сделки към 1919 г. Г. Б. е бил едноличен собственик на целия
недвижим имот с обща площ от 544 кв.м.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба № *** Г. Х. Б. продава на С. К. П. и К. П. Т. 1/3 идеална част
от парцел ***по плана на гр. П., находящ се
на ул. ***, с площ от 540 кв. м., като купувачите ще има право на реално
ползване само на южната част от парцела с лице 12 линейни метра от юг на север
по протежение на ул. ***. Тази реално ползваема от купувачите част от парцела
съставлява около 180 квадратни метра, като продавачът дава съгласието си в тази
част на парцела купувачите да направят постройка или да ремонтират
съществуващата такава. Купувачите нямат никакви права на ползване върху
останалата част на парцела и няма да имат никакви претенции, нито право на
делба.
Със завещание от 30.10.1959 г. Г. Х. Б.
завещава на ***си Е. Г. Б. да бъде собственик на втория етаж от къщата, находящ
се в гр. П., ул. ***, заедно с 1/2 идеална част от цялото дворно място, в което
е построена къщата.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** Х. Г. Б. продава на К. П. К. и М. Т. К. 83/150 идеални
части от целия първи етаж на жилищната сграда в гр. П., ул. *** и ул. „***“,
заедно с 28/150 идеални части от цялото дворно място, съставляващо парцел *** по плана на втора и четвърта градска част, който
парцел е с площ от 544 кв.м., заедно с навес в двора и със самостоятелен вход
за етажа.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *** К. П. К. и М. Т. К. продават на Н. С. Н. и на Е. И. С.
83/150 идеални части от целия първия етаж от жилищната сграда в гр. П., ул. ***
и ъгъла на ул. „***“, заедно с 28/150 идеални части от цялото застроено и
незастроено дворно място от 544 кв.м., по скица 540 кв.м., съставляващо парцел *** по плана на втора и четвърта градска част на гр. П.
С решение № 403 от 04.11.1967 г. на по
гр.д. № 410/ 1966 г. на Пловдивски Народен съд в дял на Н. С. К. и Е. И. К. се
поставя един апартамент от жилищната сграда на ул. *** и ъгъла на ул. „***“,
както и 1/3 идеална част от дворното място цялото с площ от 540 кв.м., който
имот е в парцел ***по плана на гр. П.
С решение № 464 от 09.11.1966 г. по гр.д. № 410/ 1966 г. на Пловдивски
народен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Н. С.Н., Е. И.К. и
Е. Г. Б. по отношение на първия етаж от сграда, находяща се на ул. *** и ъгъла
на ул. „***“, както и 1/3 идеална част от дворното място.
С решение от 27.07.1978 г. по гр.д. №
2601 от 1978 г. по описа на Пловдивски Районен съд в дял на Е. И. С. се поставя
първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. ***, както и
28/150 идеални части от дворното място, върху което същата е построена,
представляващо имот пл. № ***, включен в парцел ***-***, *** от кв. ***, стар по плана на Централна
градска част, ведно с гаража и останалите подобрения в тази част.
С решение от 22.01.1990 г. по гр.д. №
3146 по описа за 1989 г. на Пловдивски Районен съд е допуснато извършването на
делба по отношение на 122/150 ид.ч. от дворно място с площ от 342 кв.м.,
съставляващо парцел *, имот пл. № ***от кв.*** по плана на гр. П., намиращ се
на ул. ***, ведно с целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в
дворното място при посочените в решението квоти от съсобствеността.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № ***г. К. И. Н.е призната за собственик по
давностно владение и делба на 1/3 идеална част от дворно място с площ от 528
кв.м., съставляващо парцел ***и парцел *** от кв. *** по плана
на Централна градска част на гр. П., ул. ***.
С нотариален акт за покупко-продажба №
*** Е. И.Н. продава на Е. Х.В.1/3 идеална част от дворното място с площ от 528
кв.м., ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота с
площ от 118 кв.м., ведно с построения в имота гараж с площ от 21 кв.м.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** Е. Х.В.дарява на В.Г.Г. 1/3
идеална част от дворно място с площ от 528 кв.м., представляващо парцел ***, имот пл. № ***и парцел **, имот пл. № *** от кв.*** по плана на Централна
градска част на гр. П., ул. ***, ведно с първия етаж от двуетажна жилищна
сграда, построена в дворното място с площ от 118 кв.м., ведно с построените в
дворното място гараж с площ от 21 кв.м.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит
въз основа на съдебно решение по чл.288, ал.2 ГПК № *** А. Г. Б.е признат за
собственик на отреден в негов дял недвижим имот въз основа на влязло в сила
решение, постановено по гр.д. № 1714 по описа за 1990 г. на Пловдивски окръжен
съд след отмяна на решение от 14.08.1990 г. по гр. д. № 3146 от 1989 г. на
Пловдивски Районен съд, по отношение на 122/150 идеални части от дворно място с
площ от 342 кв.м., съставляващо по стария регулационен план на град П. парцел *, имот пл. № ***, а по действащия регулационен план –
парцел ***, имот № ***от квартал *** по плана на Централна
градска част на гр. П., както и на целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда
построена в западния ъгъл на дворното място.
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***. А. Г. Б.и П.П.Б. продават на Е. Х.В.122/150 идеални части от дворно
място с площ от 342 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***, представляващо имот с
пл. № ***, за който е отреден парцел *** от
квартал *** по действащия регулационен план, заедно с целия втори жилищен етаж
от построената в северозападната част на дворното място двуетажна жилищна
сграда.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***. Е. Х.В.дарява на В.Г.Г. 122/150 идеални части от дворно място с
площ от 342 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо имот пл. № ***,
за който е отреден парцел ***, в квартал ***, ведно с целия втори жилищен етаж с
площ от 118 кв.м. от построената в северозападната част на мястото двуетажна
жилищна сграда.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** С. К. П. продава на Т.А.П.1/18 идеална част от парцел ***по плана на гр. П., находящ се на ул. ***, с площ от
540 кв. м., като купувача ще има право на реално ползване само на южната част
от парцела с лице 12 линейни метра от юг на север по протежение на ул. ***.
Тази реално ползваема от купувача част от парцела съставлява около 180
квадратни метра, като продавачът дава съгласието си в тази част на парцела купувача
да направят постройка или да ремонтират съществуващата такава.
С протокол за делба от 19.12.1969 г. в
дял на С. К. П.се дава 1/6 идеална част от цялото дворно място с площ от 540
кв.м., находящо се в гр. П., ул. „***“ № *, съставляващо парцел ***– нов, *** – стар на ** и ** Градска част по плана на гр. П., а в дял на Т.А.П.се
дава сутерена (избеното помещение) от жилищната сграда в имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *** Е. С. К. и Н. С. С.продават на М.С.Н. и П.З.Г. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № *** с адрес гр. П, ул. „***“ , с площ от 98
кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от
67 кв.м., находящ се на етаж първи от жилищната сграда, ведно с 1/6 идеална
част от поземления имот с идентификатор № *** с площ от 180 кв.м.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***Е. С. К. и Н. С. С.даряват на
М.С.Н. и П.З.Г. общо 1/6 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 352 кв.м., находящ се в
гр. П., ул. ***, номер от предходен план ***, парцел *** - ***.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***С. К. П. и К.П.Т.продават на П.Г.П.и Х.Н.П.целия
първия етаж от масивна жилищната сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „***“ №
, ведно с 1/6 идеална част от цялото дворно място, съставляващо парцел ***по плана на гр. П., находящ се на ул. *** с вход откъм
ул. „***“ № с площ 540 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***П.Г.П.и Х.Н.П.продават на С.П.П 2/3 идеални части целия
първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда, находящ се в гр. П., ул. „***“
№ *, построена в парцел *, пл. № **, а по
скица имот ***, с площ от 286 кв.м., както и 2/3 от 1/6 идеална част от
описаното дворно място.
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане №*** П.Г.П.и Х.Н.П.продават на
М.Н.В. 1/3 идеална част от целия първи етаж от масивната жилищна сграда, както
и 1/3 идеална част от 1/3 идеална част от цялото дворно място от 186,50 кв.м. в
гр. П., ул. „***“ № *, представляваща парцел **, планоснимачен номер *** по плана на гр. П.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** С. П. П., П. Г. П., М.Н.В. и С. К. В. продават на М. Г. Ц.
и Ц. С. Ц. първия етаж от масивна жилищна сграда с площ от 103 кв.м., ведно с
1/6 идеална част от дворното място с площ от 186,50 кв.м., находящо се в гр.
П., ул. „***“ № * и представляващ парцел ** - *** от кв. *** по плана на гр. П.
С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** от 21.02.2008 г. М. Г. Ц. и Ц. С. Ц. даряват на Г. Ц. Ц. следният
свой недвижим имот придобит в СИО, а именно първия етаж от масивна жилищна
сграда с площ от 102,50 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от дворното място с
площ от 186 кв. м., находящо се в гр. П., ул. „***“ № *, представляващо
урегулиран поземлен имот ** – ***, кв.
*** по плана на Централна градска част на гр. П. Видно от скица на поземлен
имот № *** г. посоченият имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри като поземлен имот с идентификатор № *** с адрес гр. П., ул. „***“ № *
и площ от 180 кв.м., номер от предходен план ***, квартал ***, парцел ** - ***.
С нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, придобит по давност № ***. М. Г. Ц. и С. Ц. Ц. са признати за
собственици по давностно владение на собствено основание и заедно с това на
наследодателя им Ц. С. Ц., починал на *** г., продължило повече от 20 години по
отношение на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ
се в гр. П., ул. „***“ № * с площ от 180 кв.м.
Видно от съобщение от Община Пловдив,
Район Централен от 22.11.2002 г. **** на Район *** на основание чл.149, ал.1 ЗУТ е издал разрешение за строеж № *** г. на В.Г.Г. за ограда с височина 2,20 м
между УПИ *** ***и УПИ ***. Представен е протокол № *** г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за оградата между
двата имота със инвеститор В.Г.Г..
По делото са представени приходни
квитанции за заплащани данъци от ищцата по отношение на имоти в с адрес ул.
***, ул. *** и ул. „***“ № ** за периода от 2013 г. до 2020 г.
Видно от скица на поземлен имот № *** г.
процесният поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри като имот с идентификатор № *** с площ от 352 кв.м. и адрес гр. П.,
ул. ***.
С определение № 2619 от 25.02.2020 г. е
прекратено производството по гр.д. №17049 по описа за 2019 на Районен съд
Пловдив, образувано по предявен от В.Г.В. против Г. Ц., М.Н. и П.Г. иска за
делба. Прекратителното определение е потвърдено с определение № 615 от
13.04.2020 г. по възз. ч.гр. дело № 683 от 2020 г. на Окръжен съд Пловдив.
Представена е справка от ТД на НАП
Пловдив, видно от която ЕТ „***“ е имал регистрирано фискално устройство от
07.03.2000 г. с адрес на Търговския обект в гр. ***, което е бракувано с
протокол за демонтаж от 27.03.2012 г.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице
В.Г., от което се установява, че първоначални данни за имотите, предмет на настоящото дело има в
плана от 1954 г., в който е заснет един имот, съставляващ имот пл.№ ** с площ
от 530 кв.м., обозначен графично на приложение 1 към заключението. За имота е
отреден УПИ *** от кв. *** с площ от
530 кв.м. Регулацията следва имотните граници. Няма
придаваеми части от имота по регулация. По точки 2, 5 в приложение 1 е нанесена вътрешна граница, с която
е разделен имот пл. № 12. В следващия план от 1973 г. бившия имот 12 по плана
от 1954 е разделен на два отделни самостоятелни имота пл. № ***и пл.№ ***.
Границата между двата имота съвпада с вътрешната граница, с която е разделен
имот пл. № 12 в плана от 1954 г. Границите на имоти № ***и № *** тангира
съществуващи сгради и не са променени в следващите планове от 1994 г. и по
кадастралната карта. За имоти № ***и № *** са отредени самостоятелни парцели *** и ***-***, като
регулационните линии следват имотните граници. В плана от 1994 г. няма промяна
в границите на имот № ***и имот № ***. За тези два имота са отредени
самостоятелни парцели *** и ***-***, като регулационните линии следват имотните
граници. В действащата кадастрална карта са заснети имоти с идентификатор № ***
с площ от 352 кв.м. и имот с идентификатор №
*** с площ от 180 кв.м., като запазват непроменени границите си в сравнение
с плановете от 1973 г. и 1994 г. Вещото лице посочва, че по делото не е
представен договор за делба на имот № ** по плана от 1954 г., но в плановете са
обособени отделни поземлени имоти.
От
заключението на приетата допълнителна техническа експертиза на вещото лице Г.
се установява, че процесният имот с идентификатор № *** е с площ от 180 кв.м. и
в него е заснета само жилищна сграда означена със сигнатура 3МЖ с площ от 95
кв.м. Незастроената част от имота е с квадратура 85 кв.м. според кадастралната
карта. При огледа на място вещото лице е констатирало следните подобрения в
незастроената част от имота, а именно: върху терена на двора е положена
бетонова настилка, паянтов навес с размери 2,60/ 3,60 м. на един етаж с
височина до стреха 2,15 м., стопанска постройка с размери 6,26/ 4,22 м. и височина
до покривната плоча 2,15 м. Покривната плоча на тази постройка се ползва като
тераса от собствениците на първия жилищен етаж на триетажната жилищна сграда.
Оградата между имоти с идентификатор № *** и № *** е изградена съгласно
разрешение за строеж № *** от *** г. с възложител В.Г.. При огледа на място
вещото лице е констатирало, че тази ограда равни с ограждащия зид на сграда в
имот № *** и е разположена изцяло в този имот. Оградата е масивна, плътна,
тухлена с бетонови колонки през 2,5 м. Дебелината на оградата е 20 см., а
височината 2,15 м.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, като на страните са
разпитани по трима свидетели при режим на довеждане. От показанията на
свидетеля Д. Т. П. се установява. че ищцата е
заживяла в притежавания от нея имот след 2002 г., като със съседния имот, който
е с вход към ул. „***“ ги деляла много малка мрежа. Свидетелят е виждал ищцата
да почиства съседния двор. Между двата имота била изградена голяма ограда около
2000 г. от ищцата. Свидетелят изяснява, че в къщата на ул. „***“ на първия етаж
никога не е виждал да живее някой, освен една възрастна цена. С двора на улица
*** преди нямало ограда и този двор се ползвал от човек на име В. В къщата на
ул. „***“ имало наематели, които ползвали къщата, но дворът не бил използван.
Само ищцата имала достъп до двора откъм ул. „***“.
От
показанията на свидетеля А. К. Ш. се установява, че от 1999 г. познава ищцата,
като същата му отдавала под наем постройка в процесното дворно място, която той
използвал за лаборатория. В процесния имот единствено ищцата имала достъп,
никой не е идвал в имота и не е имал претенции за него. В съседния имот имало
триетажна къща, до която имало достъп само откъм улицата. През 2003 - 2004 г.
бил извършван частичен ремонт на южната част на оградата заради навес в
съседния имот. Свидетелят е виждал единствено ищцата в двора на ул. „***“. Изяснява, че в имота на ул. „***“ нямало хора
откакто бил наемател на ищцата, като от година и половина виждал, че горният
етаж на къщата светел, а и бил саниран.
От показанията на свидетеля В. П. Ш.
се установява, че ищцата закупила притежавания от нея имот на ул. „***“ и ул.
„***“ № * от човек на име В., който имал работилница за дървен материал. В
имота имало ниска ограда като мрежа в периода 1996 г. – 1997 г. През 2002
година, когато В. закупила имота, изградила масивна ограда между двата парцела.
След като направила оградата, ищцата сложила метална врата в имота на ул.
„***“. В този имот живеела една възрастна жена. Ищцата закупила плоскости, тъй като
искала майсторите да направят навес в имота на ул. „***“, поръчала също и
цимент, който да послужи за замазка на пътеката, която била от пръст. Ищцата
плащала на майсторите, като през 2002 г. те направили оградата и вратата, а
по-късно и замазката и навеса. Свидетелят изяснява, че не е виждал никого в
този двор, след като починала възрастната жена, която живеела там. Свидетелят
изяснява, че след 2005 г. не влизал в имота, но почти всеки ден минавал оттам и
когато вратата била отворена, виждал ищцата да чисти и мете двора на ул. „***“.
От
показанията на свидетелката на ответниците, Н. С. С., праводател на
ответниците, се установява, че до смъртта си през 2005 г. *** на свидетелката
са живеели в имота, а след това нейните *** са живели там, като го стопанисвали
и ползвали. Около 2000 - 2003 г. ищцата направила ограда по собствена
инициатива, без да иска тяхно съгласие, която разделяла двата имота. Изяснява,
че имотите никога не са били делени. След като направила оградата, ищцата не
влизала в техния имот, нито пък те в нейния, както и не е заявявала претенции
за тяхната част от имота. Изяснява, че до 1978 г. е живяла в къщата в имота, а
след смъртта на майка и единият и син живеел в сутерена до продажбата на имота
през 2019 г. Синовете й не били адресно регистрирани в имота на ул. „***“.
От
показанията на свидетелката М. Г. Ц. се установява, че през 1997 г. закупила
първия етаж от къщата на ул. „***“ , а през 1998 г. ищцата закупила първия етаж
от къщата в съседния имот. Изяснява, че
ищцата започнала да строи ограда между
двата имота около 2002 г., въпреки изричното противопоставяне от страна на
собствениците на имота на улица *** . От 2002 г. ищцата не е имала достъп до
техния двор, нито пък те до нейния. През последните 22 години никой не е имал
претенции по отношение на собствеността, не е имало спорове с изключение на
неразбирателството във връзка с оградата. След като била изградена оградата
ищцата направила навес в нейния имот. Свидетелката изяснява, че ищцата никога
не е влизала в техния парцел, не е строила постройки там, нито пък е правила
подобрения. Свидетелката използвала притежавания от тях етаж от къща за офис на
фирмата им, като 12 години работили там със *** и до 2013 г. или 2015 г. До
2005 г. в имота на ул. „***“ живеела Т.П.- на втория етаж, като двете и ***
постоянно идвали при нея. Ответниците ползвали имота като техен, частта до
оградата и къщата. При допълнителния
разпит свидетелката Ц. изяснява, че навесът в имота на ул. „***“ съществувал
още, откогато те закупили имота през 1996 г. Този навес се ползвал като гараж
от съседите на горния етаж. След смъртта на *** нейният *** направил ремонт на
избения етаж и на навеса. Всички ремонти в имота били правени от собствениците
на втория етаж на жилищната сграда. Входната врата за имота била направена от
свидетелката. Оградата била построена от ищцата две-три години преди да почине
***. Ищцата не е имала ключ от вратата, тъй като свидетелката не и е давала
такъв. Тя никога не е влизала в имота, както и собствениците на имота на ул.
„***“ не са влизали в нейния имот.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
допустимостта на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК чрез добавяне на ново
основание:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост
съгласно чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения на
т.2В от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е допустимо по реда на изменение на иска
– чл.214, ал.1 ГПК, ищецът по предявен иск за собственост да се позове при
условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от
посоченото в обстоятелствената част на исковата молба. В този случай ищецът добавя
ново основание, без да изменя искането си, и постига последващо обективно
съединяване на искове (евентуално или кумулативно). При допуснато от съда
изменение на иска за собственост чрез предявяване при условията на евентуалност
на ново основание на иска, ответникът има право на нов срок за отговор, в който
може да релевира всички свои възражения по наведеното ново основание и да
ангажира доказателства.
В
случая, ищцата е предявила иск за собственост на 1/6 идеална част от процесния
недвижим имот, като наведеното в първоначалната искова молба придобивно
основание е придобивна давност. В първото открито съдебно заседание е направено
изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК чрез добавяне на ново основание –
правна сделка, което е заявено като главно. Така направеното изменение е прието
от съда, като на ответниците е предоставен нов срок за писмен отговор. Поради
това предмет на разглеждане по предявения от ищцата иск за собственост е
наведеното от нея като главен иск деривативно придобивно основание, а при
условията на евентуалност – признаване на собствеността на основание придобивна
давност.
По
иска за собственост на ищцата досежно 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор №
*** на основание правна сделка:
Ищцата претендира да е собственик на целия поземлен имот с
идентификатор № ***, находящ се в гр. П., ул. ***, включително и по отношение
на 1/6 идеална част, за която ответниците имат титул за собственост. Позовава
се на две правни сделки, с които намира, че е станала собственик на целия
недвижим имот, а именно: договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт от *** г., с който е придобита собствеността по отношение на 1/3
идеална част от дворно място с площ от 528 кв.м., представляващо парцел ***, имот № ***и парцел **, имот № ***, както и договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт от 13.03.2002 г., с които придобива
собствеността по отношение на 122/150 идеални части от дворно място с площ от
342 кв.м., находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо имот пл. № ***, за който
е отреден парцел ***. За основателността на заявената искова претенция,
основана на деривативно придобивно основание, ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че
праводателите й са собственици на прехвърляния имот в твърдения обем от права.
Първоначални данни за собствеността по отношение на процесния недвижим
имот датират от 1907 г., когато с крепостен акт от 21.12.1907 г. П. и Г. Х. Б.
са придобили собствеността по отношение на имот с площ от 272 кв.м. В
последствие П. Б. прехвърля на Г. Б. половината от имота, която е придобил с
нотариален акт от 1907 г. През 1919 г. Г. Б. придобива правото на собственост
на имот с площ от 272 кв.м. Няма спор между страните, че двата имота, придобити
през 1907 г. и 1919 г. са идентични с процесния голям недвижим имот, който по
плана от 1954 г. представлява имот пл. № **, за който е отреден УПИ *** с площ
от 540 кв.м. И двете страни по спора черпят претендираните от тях права именно
от първоначалния приобретател на имота – Г. Б.. Непосредствени праводатели на
ищцата са Е. И.Н., от която се твърди, че е придобита 1/3 идеална част от имота
и А. Г. Б.(наследник на Е. Б.), от който се твърди да са придобити 122/150
идеални части от имота.
По
отношение на правата, придобити от Е. И.Н., следва да се вземат предвид
следните актове: С договор за продажба от 1963 г. Х. Г. Б. (наследник на Г. Б.)
продава на К. К. и М. К. 28/150 идеални части от парцел *, имот пл. № ** с площ от 544 кв.м. Приобретателите К.
К. и М. К. с договор от 1966 г. продават описаните 28/150 идеални части от
имота на Н. С. Н. и Е. И.С.. Между Н. С. Н., Е. И. С. и Е. Г. Б. (наследник на
Г. Б.) е извършена делба по гр.д. № 410/ 1966 г. на Пловдивски народен съд, II район, която е имала за предмет целия първи жилищен
етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „****, ведно с
1/3 идеална част (50/150 идеални части) от дворното място, в което е построен
имотът. Видно от решение №464/ 09.11.1966 г. за допускане на делбата Н. С. Н. и
Е. И. С. са собственици на 83/150 идеални части от жилището, ведно с 28/150
идеални части от дворното място, а Е. Г. Б. е собственик на 67/150 идеални
части от жилището и 22/150 идеални части от дворното място. С решение № 403/
04.11.1967 г. по гр.д. № 410/ 1966 г. на Пловдивски народен съд, в дял на Н. С.
Н. и Е. И. С. се възлага целия жилищен етаж, ведно с 1/3 идеална част (50/150
идеални части) от дворното място, като Е. Б. получава уравнение в пари. По този
начин е прекратена съсобствеността по отношение на жилището, ведно с
прилежащите към него идеални части от поземления имот.
След
смъртта на Н. С. Н., починал на *** г. е извършена делба на наследственото му
имущество по гр.д. № 2601/1977 г. по описа на Пловдивски районен съд, изискано
за послужване. С решение № 251/ 27.06.1978 г. в дял на Е. И. С. се поставя
целия първи жилищен етаж, ведно с 28/150 идеални части от дворното място,
представляващо имот пл. № ***, включен в парцел ***-***,**** от кв.*** /стар/, а нов 38 по плана на
централна градска част. Вследствие на така извършените две делби от 1967 г. и
1977 г. Е. И. С. е придобила общо 1/3 идеална част от процесния поземлен имот.
Следва да се отбележи, че предмет на първата делба от 1966 г. е била 1/3
ид.част (50/150 идеални части) от парцел *, имот пл. № ** с площ от 540 кв.м. (големия имот преди
разделянето му с плана от 1973 г.), а предмет на делбата от 1977 г. е имот пл.
№ ***, който съответства на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед от 2009 г.
Е. И.
С. се е снабдила с констативен нотариален акт от 25.02.1998 г. (л.224 от
делото), с който е призната за собственик на основание делба и давностно
владение по отношение на 1/3 идеална част от дворното място с площ от 528
кв.м., представляващо парцел ***и парцел *** от кв.*** по плана на гр. П. Парцел ***е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор
№ ***, за което заключение дава вещо лице Г. в приетата съдебно-техническа
експертиза.
По отношение на констативния нотариален
акт следва да се имат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012
г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи
от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите
към тълкувателно решение се дава разяснение за същността на легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на
собственост е необходимо пълно обратно доказване, проведено от оспорващата
констатациите на нотариуса страна.
Съдът намира, че в случая следва да
зачете легитимиращото действие на констативния нотариален акт от 25.02.1998 г.
(л.224 от делото) по отношение на правото на собственост на ПИ с идентификатор
№ ***, доколкото ответниците не обориха извода на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост. Напротив, последователно се установи, че както
ищцата, така и нейните праводатели са упражнявали безпрепятствено фактическа
власт по отношение на имота с идентификатор № ***, като никой не е имал
претенции за имота. По този начин Е. И.Н., легитимираща се като собственик на
1/3 идеална част от цялото дворно място с площ от 528 кв.м. е прехвърлила
собствеността на Е. Х. В., която от своя страна е прехвърлила имота на ищцата с
договор за дарение от 26.11.1998 г.
Следва
да се отбележи и следното: Предмет на сделката е бил „големият“ имот с площ от
528 кв.м., представляващ ***и парцел *** от кв.***, по плана на централна градска част. Видно
от заключението на вещо лице Г., по плана от 1954 г. имотът е нанесен като имот
пл. № **, за който е отреден УПИ *** с площ от 530 кв.м., като този имот е бил
предмет на описаните по-горе разпоредителни сделки, датиращи от този момент. С
плана от 1973 г. от големия имот са образувани два нови имота – имот пл. № ***и
имот пл. № ***, за които са отредени УПИ *** с площ от 180 кв.м. с административен адрес: ул.
„***“ № * и УПИ ***с площ от 350 кв.м. с
административен адрес: ул. ***. В следващия план от 1994 г. и съгласно
кадастралната карта от 2009 г. е налице идентичност на имотите. По делото няма
данни имот пл. № 12, за които е отреден УПИ *** с площ от 530 кв.м. по плана от
1954 г. да е бил предмет на делба след разделянето му на два самостоятелни
урегулирани поземлени имота с плана от 1973 г. Поради това съсобствениците в
„големия“ имот са станали съсобственици в двата новообразувани имота съгласно
плана от 1973 г. при квоти, каквито са притежавали от него.
По
отношение на правната сделката, с която ищцата претендира да е придобила
122/150 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор № *** следва
да се установи дали праводателят А. Г. Б.е бил собственик на прехвърляния
размер идеални части от имота. Последният се легитимира като собственик на
посочените идеални части по силата на съдебно решение по чл.288, ал.2 ГПК по
гр.д. №3146/ 1989 г. на РС Пловдив, за което се е снабдил и с констативен
нотариален акт № *** (л.238 от делото). От изисканото за послужване гр.д. №
3146/ 1989 г. на РС Пловдив, се установява, че предмет на делбата е вторият
етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 122/150 идеални части от имот с пл.
№ ***(процесния ПИ с идентификатор № ***), които е посочено да са собственост
на наследодателката на страните Е. Г. Б.. Последната от своя страна се
легитимира със завещание от **** г., с което наследодателят й Г. Б. и завещава
½ идеални част от целия поземлен имот. Както се посочи и по-горе Г. Б. е
бил едноличен собственик на „големия“ имот към 1919 г. по силата на описаните
правни сделки от 1907 г., 1912 г. и 1919 г. След това през 1954 г. се е
разпоредил с 1/3 идеална част от имота в полза на С. П. и К. Т., като в негова
собственост са останали 2/3 идеални части от имота. От тези си права Г. Б. е
завещал на ***си Е. Б. ½ идеални част от имота. Останалата в наследство
идеална част, е била предмет на разпоредителни сделки от 1963 г., 1966 г.,
както и предмет на описаната по-горе делба от 1966 г. По гр.д. № 410/ 1966 г.
притежаваните от Е. Б. 22/150 идеални части са били възложени в полза на
другите съсобственици Н. Н. и Е. Н., които се коментираха по-горе, а в полза на
Е. Б. е налице уравнение в пари. След тази делба Е. Б. вече не е собственик на
22/150 идеални части от имота. Неправилно в решението за допускане на делбата е
посочено, че собствениците на първия етаж от сградата притежават 28/150 идеални
части, поради което останалите 122/150 идеални части са били собственост на Б.
При подобен подход не се държи сметка на правото на собственост на други лица
по отношение на поземления имот. От 122/150 идеални части следва да се извадят
22/150 идеални части, които са били предмет на делбата от 1966 г., като остават
100/150 идеални части или 2/3 идеални части. Наследодателката обаче не се
легитимира като собственик на 2/3 идеални части, а на ½ идеална част
съгласно посоченото завещание. Поради това макар в полза на А. Г. Б.да е
възложено правото на собственост на 122/150 идеални части, той не е могъл да
придобие повече, отколкото притежава неговата праводателка, а именно ½
идеална част. Следва да се има предвид, че делбата е деривативен придобивен
способ и във всички случаи от значение е какъв е обемът права на праводателя на
съделителите. А. Б. би могъл да се легитимира като собственик на ½
идеална част от поземления имот и само до този размер права би могъл да
прехвърли.
Поради
изложеното съдът приема, че с разпоредителна сделка от 13.02.2002 г. А. Б. е
прехвърлил на праводателката на ищцата Е. Х.В.½ идеална част, а не
122/150 идеални части. Затова ищцата е станала собственик на ½ идеална
част от имота по силата на договор за дарение от 13.02.2002 г. (л.240 от
делото).
В
заключение по силата на правни сделка ищцата е придобила собствеността по
отношение на 1/3 идеална част, на основание договор за дарение на недвижим имот
от 26.11.1998 г. и ½ идеална част от имота съгласно договор за дарение
от 13.02.2002 г., или на общо 5/6 идеални част (1/2+1/3) от процесния поземлен
имот. Ищцата претендира да е собственик на целия имот по силата на описаните
правни сделки, в това число на 1/6 идеална част, която се оспорва от
ответниците. Тези права не се установиха на наведеното деривативно придобивно
основание, поради което главният иск за собственост подлежи на отхвърляне.
По иска за собственост на ищцата на
евентуално заявеното придобивно основание – придобивна давност:
Наведеното от ищцата придобивно основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като
своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа
власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода
за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява
владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен
факт, а именно – субективния признак на владението – намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг факт – обективния признак на
владението – упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори. Така – мотивите към ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК
на ВКС.
За уважаване на така предявения иск за
собственост на наведеното оригинерно придобивно основание ищцата следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
че е упражнявала давностно владение по отношение на 1/6 идеална част от
процесния недвижим с намерението да го свои, в продължение на повече от 20
години от 1998 г. Намерението за своене на имота следва да е обективирано
спрямо ответниците и техните праводатели. По делото се установи еднопосочно, че
след закупуването на имота през 1998 г. ищцата е започнала да упражнява
фактическа власт по отношение на целия ПИ с идентификатор № ***. В този смисъл
последователно сведения дават свидетелите Д. Т. П., А. К. Ш. и В. П. Ш.. Всички
свидетели установяват, че след 1998 г. ищцата е започнала да стопанисва
дворното място, като е правила подобрения в него, отдавала е под наем
второстепенни постройки в имота, изградила е масивна ограда със съседния имот
(предмет на предявения насрещен иск), за да може да защити собствения си имот
от посегателства. В течение на времето никой не е имал претенции към имота на
ищцата, като тя необезпокоявано е упражнявала фактическа власт. По този начин е
манифестирала намерението да свои процесната идеална част от имота. Свидетелите
на ответниците Н. С. С.(тяхна праводателка) и М. Г. Ц. потвърждават, че никога
не са влизали в имота на ищцата, нито те, нито техни близки, и не са имали
претенции за собственост.
Предвид установените фактически
обстоятелства, за съда се налага изводът, че ищцата е придобила правото на
собственост по отношение на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № *** на
основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в продължение
на повече от 20 години от 1998 г., което продължава и към момента. Ищцата е
владяла спокойно, явно, постоянно и непрекъсвано имота, като по този начин е придобила
процесната 1/6 идеална част по давност. Ответниците не проведоха насрещно
доказвано, с което да разколебаят изводите на съда досежно изискуемите
предпоставки. Напротив, свидетелите С. и Ц., които са притежавали идеални части
от съседния поземлен имот с идентификатор № *** в рамките на процесния период
на давностно владение, потвърдиха, че са нямали никакви претенции към имота на
ищцата, а последната е демонстрирала явно по отношение на тях намерението си да
свои процесната идеална част. Свидетелите не са имали достъп до имота ищцата,
същия е бил ограден с масивна ограда, построена от ищцата, за което е издадено
разрешение за строеж № 367/ 11.11.2002 г. на името на ищцата. Поради изложените
съображения, предявеният иск следва да бъде уважен, като ищцата бъде призната
за собственик на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № *** на основание
придобивна давност въз основа на упражнявано давностно владение от 1998 г.,
което продължава и до момента.
По предявения насрещен иск от М.С.Н. и
П.З.Г. против В.Г.В.:
Ответниците по главния иск предявяват
насрещен иск срещу ищцата В.В., с който претендират да бъде установено в
отношенията между страните, че са собственици на 1/3 идеална част от ПИ с
идентификатор № *** въз основа на упражнявано давностно владение от
праводателите им Е. С. К. и Н. С. С.за периода от 1998 г. до момента на
прехвърляне на имота през 2019 г. За основателността на така заявената
претенция ищците по насрещния иск следва да докажат при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК фактическия състав на наведеното
придобивно основание. Следва да установят, че праводателите им са осъществявали
фактическа власт и по отношение на процесната 1/3 идеална част от имота, за
която ищцата по главния иск се легитимира като собственик въз основа на
транслативна правна сделка, като са имали намерение да я своят, а владението им
е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.
На ответниците са разпитани двама
свидетели. Свидетелката Н. С. С.изяснява, че до 2005 г. в имота са живеели ****
и, след което той е бил стопанисван и ползван от нейните ****. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелката М. Ц., която е била собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда в имота и на идеална част от дворното
място. Тя изяснява, че до 2005 г. в жилищната сграда в имота на ул. „***“ е
живяла Т.П.-, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитаните на ответницата по насрещния иск свидетели. След смъртта на Т.
имотът е бил посещаван от *** на първата свидетелка, макар същите да не са били
адресно регистрирани там. Разпитаните свидетели установиха, че праводателите на
ответниците са владели необезпокоявано процесната част от имота, като никой не
е имал претенции – както те към имота на ответницата по насрещния иск, така и
тя спрямо техния имот. В действителност, се установи, че В.В. е построила
ограда между двата имота през 2002 г. – 2003 г. В този смисъл са еднопосочни
показанията на всички свидетели, които се потвърждават и от ангажираните
писмени доказателства – разрешение за строеж на масивна ограда. Построяването
на оградата е било в периода до смъртта на Т.П.- през **** г., която е
обитавала етаж от жилищната сграда. С това свое действие ответницата по
насрещния иск не е прекъснала упражняваната фактическа власт от праводателите
на ответниците. Напротив, всички свидетели еднопосочно заявиха, че
построяването на оградата от В. е било мотивирано от запазването на собствения
й имот, за да възпрепятства навлизането на лица през съседния имот.
Извършваните от нея фактически действия във връзка с оградата и наличния в
имота на ул. „***“ № ***, са били с цел да се запази правото на собственост на
ищцата по отношение на притежавания от нея поземлен имот и да се съхрани
целостта на построените в имота второстепенни постройки. За тези изводи се съди
от показанията на свидетеля Ш.. Последният безпротиворечиво заявява, че В.
изградила оградата за сигурност, защото се притеснявала някой да не влезе в
нейния имот. Установява също така, че В. е измазала оградата само от страната
на нейния имот, но не и от към имота на ул. „***“ № *, което още веднъж
потвърждава намерението за това строителство. Извършването на ремонт на на
В.отново било мотивирано да се преустановят течове в имота на В., като той
датирал от 2004 г. Последователно свидетелят Ш. установява, че всички
извършвани от ответницата действия било до 2005 г., когато починала Т.П.-, а
той след това не е имал преки впечатления от имота. Не се установи след този
момент ответницата по насрещния иск да е извършвала подобрения или други
фактически действия по отношение на имота. Поради това съдът приема, че с тези
свои действия ответницата по насрещния иск не е прекъсвала упражняваната от
праводателите на ищците по насрещния иск фактическа власт.
Придобивната давност представлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който върху вещта се придобива
правото на собственост или друго вещно право. Съгласно презумпцията по чл.69 ЗС
се предполага, че този, който упражнява фактическа власт върху вещта, я държи
за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато се касае за
съсобствен имот, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е
необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които
недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане на правата на
останалите съсобственици. В този смисъл решение № 191/ 27.04.2011 г. по гр.д. №
776/ 2010 г. на ВКС и др. Практиката приема, че владението по смисъла на чл.79,
ал.1 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие
върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др.
Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота и представлява действие по
осъществяване на владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, когато същите сочат
на намерение имотът да се счита за свой.
В този смисъл, макар праводателите на ищците да не са били постоянно в
имота, то чрез извършването на периодични посещения в имота, те са
манифестирали волята си да го своят. Сведенията от разпитаните на ответницата
по насрещния иск свидетелите, че не са виждали хора в дворното място, не
променят изводите на съда, доколкото впечатленията им касаят ограничен времеви
период от денонощието, в който житейски логично е да не видят живеещи в имота.
Както се посочи, владелецът не е длъжен непрестанно в рамките на изискуемия
период да упражнява фактическа власт, като във всеки един момент от време е в
имота и е „видим“ на трети лица. Достатъчно е да осъществява периодични
посещения, с който по един недвусмислен начин манифестира своето намерение да
свои вещта. Такива се установиха да са извършвани, поради което ищците по
насрещния иск доказаха изискуемите материалноправни предпоставки на иска.
Праводателите им са упражнявали фактическа власт по отношение на процесната
идеална част с намерение да я своя, за период повече от 10 години. На основание
чл.82 ЗС ищците по насрещния иск са присъединили владението на своите
праводатели и да придобили процесната 1/3 идеална част по давност. Поради това
предявеният насрещен иск за собственост следва да се уважи, като ищците бъдат
признати за собственици на 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор № *** на
основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от праводателите им
давностно владение, за периода от 1998 г. до 2019 г., което на основание чл.82
ЗС са присъединили към своята фактическа власт.
Следва също така да се отбележи, че по
делото се установи, че страните по делото не са имали спорове относно
ползването на двата процесни имота, като всеки е упражнявал фактическа власт по
отношение на имота, в който е построена жилищната сграда, която обитава.
Липсата на делба на имот пл. № ** по плана от 1954 г. след разделянето му на
два имота с плана от 1973 г. е породило съсобственост между праводателите на
страните, като всеки от тях е притежавал идеални части и от двата имота.
Реализирането на фактическия състав на придобивната давност от всяка от
страните досежно идеалните части от имота, притежавани от другата страна,
довежда до ликвидиране на съсобствеността посредством един оригинерен
придобивен способ. По този начин се запазва установеното с години фактическо
положение на ползване на имотите и се препятства възникването на последващи
правни спорове във връзка със съсобствеността между страните.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страните. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважения евентуален
иск за собственост. Видно от представения списък на разноските се претендира ДТ
от 152,40 лв., депозити за СТЕ от общо 404,80 лв., както и ДТ за СУ – 7,40 лв.,
или общо – 564,60 лв., която следва да се присъди изцяло. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1722 лв., при определянето
на неговия размер следва да се има предвид, че страната се е защитавала, както
по предявения от нея иск, така и по насрещния иск. Доколкото насрещния иск се
уважи, то ищцата няма право на разноски за защита по него. Следва да се присъди
половината от хонорара, само за защита по предявения от ищцата иск, а именно
сумата от 861 лв. Възражението на ответниците за прекомерност съдът намира за
неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение отговаря на фактическата
и правна сложност на делото, броя заседания, събрани доказателства, броя и вида
на предявените искове. Общата сума, която следва да се присъди на ищцата е
1425,60 лв.
Ответниците
и ищци по насрещния иск също имат право на разноски, доколкото е уважен
предявеният от тях иск. Следва да се присъди сумата от общо 583 лв. съгласно
списък на разноските, от която 50 лв. за ДТ, 183 лв. – депозит за СТЕ и 350 лв.
– половината от претендираното адвокатско възнаграждение, по съображенията,
изложени по-горе.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.В., ЕГН: **********, адрес: ***
против М.С.Н., ЕГН: ********** и П.З.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***
за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Г.В., ЕГН:
********** е собственик на основание
договор за дарение от 26.11.1998 г., обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № *** г. и договор за дарение от 13.02.2002 г., обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № ***, по отношение на 1/6 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. П., одобрени
със Заповед № *** на ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул. *** с площ от 352
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план: ***, квартал
*** по плана на Централна градска част, парцел ***-***, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, №
***, №***.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Н.,
ЕГН: ********** и П.З.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че В.Г.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от ищцата давностно владение от 1998 г. до момента,
по отношение на 1/6 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *** по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, находящ се
в гр. П., ул. *** с площ от 352 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от
предходен план: ***, квартал *** по плана на Централна градска част, парцел ***-***, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, №
***, №***.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че М.С.Н., ЕГН: ********** и П.З.Г., ЕГН:
**********, двамата с адрес: *** са собственици на основание придобивна давност, въз основа на
упражнявано от праводателите им Е. С. К. и Н. С. С., давностно владение за
периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от ищците на основание чл.82 ЗС, по
отношение на 1/3 идеална част от
Поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № **** на ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул. „***“ №* с площ от 180
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план: ***, квартал
***, парцел ***, при съседи: ПИ с
идентификатори № ***, № ***, № ***, №***.
ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН: ********** и П.З.Г., ЕГН: ********** да заплатят на В.Г.В., ЕГН: **********
сумата от 1425,60 лв. (хиляда
четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) – разноски пред районния
съд.
ОСЪЖДА В. Г.В., ЕГН: ********** да заплати на М.С.Н., ЕГН: ********** и П.З.Г., ЕГН: **********
сумата от 583 лв. (петстотин
осемдесет и три лева) – разноски пред районния съд.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с
оригинала.
К.К.